О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 122
13.01.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На тринадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 2380/2019 г.
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Депозирана
е молба от Ф.М.И., с която е предявен иск срещу „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, за приемане на установено по отношение на ответника, че вземането в размер
на: сумата 3647,67лв. непогасено задължение по договор за кредит, ведно със
законната лихва от 10.11.2010г. до окончателното и изплащане, сумата 726,16лв.
лихва за забава за периода 30.06.2008г.-09.11.2010г., сумата 87,48лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение произтичащо от изпълнителен лист издаден
на 30.12.2010г. на РРС и заповед №3126/16.10.2011г. по гр.д.№1982 от 2010г. е
погасено по давност. Иска и разноски. Сочи, че на 14.09.2019г. получил покана
за доброволно изпълнение по изп.дело №657/18г. на ЧСИ Г.Солаков, за заплащане
на парично задължение към ответника в размер на 7576,64лв., от които главница в
размер на 3467,67лв., законна лихва в размер на 1238,26лв. за периода от
22.04.2016г.-27.08.2019г., 1406,03лв. неолихвяеми вземания, 409,98лв. присъдени
разноски, 150лв. разноски по изп. дело, 724,70лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ
към 27.08.19г. Твърди, че с изпълнителен лист издадена на 3.12.2010г- на РРС и
Заповед №3126/16.11.2010г. по гр.д. №1982/2010г. на РРС, е осъден да заплати на
БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД, следните суми: 3467,67лв. непогасено
задължение по договор за кредит, 726,16лв. лихва за забава, 87,48лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Както, че вероятно ищецът е
правоприемник на БНП Париба пърсънъл файненс ЕАД, като не бил уведомен за това
обстоятелство. Намира, че за задълженията в изпълнителния лист е изтекла погасителна
давност уредена в чл.110 ЗЗД, започнала
да тече от 30.12.2010г., а изп. дело е образувано на 21.07.2011г., прекратено
на 01.08.2019г. на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК, след което образувано ново
изп.производство-657/19г. по описа на ЧСИ Г.Солаков, девет години след изтичане
на давностния срок. Прилага изпълнителен лист, покана за доброволно изпълнение,
молба, удостоверение, справка от ТД на НАП, справка данни за осигуряване,
изпълнителен лист, постановление. Иска прилагане на изп. дело №2113/16г. п
описа на ЧСИ Г.Стоянов.
Ответникът
депозира отговор, намира претенцията за
неоснователна. Сочи, че вземанията придобил по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.16г. сключен с БНП Париба пърсънъл файненс
ЕАД, че е упълномощен от последния за уведомяването за това и изпратил на
посочения адрес на ответника, като уведомлението не е получено, а пратката се е
върнала удостоверена, като непотърсена от получателя. Както, че с направена
справка по изп. дело ищецът се е запознал с приложените книжа удостоверяващи
това обстоятелство. Евентуално да се приеме, че ищецът е уведомен, с приложеното
уведомление. Намира, че е неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност, като по молбата на предишния кредитор въз основа на изпълнителен лист на 21.07.11г.
е образувано изп.д. №367, по което е изпратена покана за доброволно изпълнение,
връчена на постоянния адрес на длъжника. На 09.06.14г. е изпратено запорно
съобщение до работодателя на длъжника, с което течащата давност била прекъсната.
През 2016г. ответникът изпратил молба за конституиране на нов взискател, а на
23.05.18г. е депозирал молба, с която е поискал насрочването на опис на движими
вещи, собственост на длъжника. След като изп.д. №367/11г. е било премирано е
образувано ново изп.дело №657/19г., с молбата по която взискателят е поискал
насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника, както и налагане на
запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки, което също представлява
действие, валидно да прекъсне течащата погасителна давност според ТР №2/13г.
ОКГТК ВКС. Както, че към процесния период от образуване на изп.д.№367/11г. до
26.06.15г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и погасителната давност не
тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният
момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.15г. на която е
постановено ТР №2/26.06.15г., а след това има извършени множество изпълнителни
действия, които я прекъсват. Прилага договор, уведомление, обратна разписка. Иска прилагане на изпълнителните дела. Ищецът
да посочи банкова си сметка
Предявеният иск е допустим, тъй
като се твърдят правопогасяващ факт настъпил след издаване на изпълнителния
лист.
Представените
писмени доказателства от ищците са допустими /регламентирани от ГПК/, относими
/изясняват фактите по делото/ и необходими/за същите тези факти не са
представени вече доказателства/, поради което следва да бъдат допуснати.
Основателно
е искането за прилагане на изп. дело №657/2019г. по описа на ЧСИ Г.Солаков,
както и от изп.дело №367/2011г на същия ЧСИ.
По гореизложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране в първото
съдебно заседание на представените писмени доказателства с молбата.
НАСОЧВА
страните към медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 11.02.2020г. от 10 часа. Да се призоват страните, като им
се връчи и препис от определението. На ищеца да се връчи отговора на ответника.
Да се
изискат от ЧСИ Гюнеш Солаков изп. дела №№657/2019г. и367/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Чл.146
ал.1 т.1 от ГПК
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права и задължения: изтекла в
негова полза погасителна давност, която настъпила след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Обстоятелствата,
от които произтичат възраженията-валиден договор за прехвърляне на вземането по
отношение на ищеца; извършване на валидни изпълнителни действия, прекъсващи
давността.
Чл.146
ал.1 т.2 от ГПК. Правна квалификация на
иска чл.124 ГПК, вр. с чл.439 ал.2 от ГПК.
Чл.146
ал.1 т.3 и т.4 от ГПК Ответникът не
признава обстоятелства, всички обстоятелства следва да бъдат доказани.
Чл.146 ал.1 т.5 от ГПК
Ищецът следва да докаже изтеклата в негова полза петгодишна погасителна
давност след издаване на изпълнителния лист, т.е. че в продължение на 5 години
по изпълнителното производство не са предприемани и извършвани валидни действия
по принудително изпълнение.
Ответникът следва да докаже възраженията
си-че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително
изпълнение, включително извършване на действия по прекъсване на течащата
погасителна давност по см. на ЗЗД
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: