О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Сливен, 19.03.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Административен съдия: Иглика
Жекова
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 290/2017 година по описа на
съда, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Образувано
е по искане от адв. Д.Д., в
качеството му на процесуален
представител на В.К.Ч., страна в производството. Иска се допълване на Решение №
5/25.01.2018 г., постановено по адм. д. № 290/2017 г.
в частта за разноските, като съдът присъди направени по делото разноски в
размер на 10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, както и на
основание чл. 174 от АПК, във вр. с чл. 28 ал. 1 от
ЗДОИ да задължи ответника в двуседмичен срок от влизане в сила на решението да
се произнесе с решение по т. 1 от подаденото заявление.
Административен съд Сливен намира искането
за допустимо и частично основателно досежно
разноските и за недопустимо в частта, с която се иска допълване на решението по
чл. 174 от АПК, при следните съображения:
Видно
е от данните по делото, че с Решение № 5/25.01.2018 г. по настоящото дело
Административен съд Сливен е отменил мълчаливия отказ на управителя на
„Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД за предоставяне на обществена
информация, поискана със Заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г. по описа на „ВиК-Сливен“ ООД, подадено от В.К.Ч. и е върнал
административната преписка на органа за произнасяне по заявлението, при
спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона
в съответствие с мотивите в съдебното решение и в сроковете, предвидени в ЗДОИ,
считано от датата на получаване на съобщението за влязлото в сила съдебно
решение. Със съдебния акт съдът не се е произнесъл по направено от оспорващата
страна искане за присъждане на разноски. Същото обаче се явява частично
основателно досежно внесената по сметка на
Административен съд Сливен държавна такса в размер на 10,00 (десет) лева.
Внасянето на таксата е доказано с платежно нареждане, приложено по делото на л.
14, извършено на 03.10.2017 г. Другата част от претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователна, тъй като извършването
на такова плащане не е доказано по делото. Процесуалното представителство пред
съда е допуснато по силата на представено от страната пълномощно (на л. 21), в
което липсва упоменаване на възнаграждение за упълномощения адвокат. Такова се
появява в документите по делото под формата на договор за правна защита и
съдействие на л. 33 в размер на 500 лв., но със следния предмет на правна
защита и съдействие: „Обжалване на мълчалив отказ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с ЕИК ………….. за предоставяне на обществена информация,
поискана със заявление от 25.07.2017 г. по описа на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД.“. В настоящото съдебно производство обаче предмет е
законосъобразността на мълчалив отказ на „ВиК –
Сливен“ ООД за произнасяне по заявление от 31.07.2017 г., а не по такова,
подадено на 25.07.2017 г. Следователно, така упоменатото като заплатено
адвокатско възнаграждение касае друго заявление, различно от процесното, предвид което и искането за присъждане на тези
разноски се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователно и
следва да се отхвърли в тази му част.
На
следващо място, направено е искане на основание чл. 174 от АПК съдът да задължи
ответника да се произнесе в двуседмичен срок на основание чл. 28 ал. 1 от ЗДОИ.
Това искане, формулирано като такова за допълване на съдебния акт, предвид диспозитива на същия, по същество се явява искане за изменение
на решението в частта, с която съдът е върнал преписката и е указал на органа
да се произнесе в сроковете по ЗДОИ. Както се отбеляза по – горе, със своя диспозитив съдът изрично се е произнесъл и на основание чл.
174 от АПК, като е посочил на органа и сроковете, в които следва да се
произнесе. Предвид това и доколкото в Решение № 5/25.01.2018 г. има надлежно и
изрично произнасяне, съобразно изискването на чл. 174 от АПК, искането на
оспорващия за допълване в тази част се явява недопустимо и следва да се остави
без разглеждане.
Предвид
изложеното по – горе, съдът намира, че искането за изменение на Решение № 5/25.01.2018
г., постановено по адм. д. № 290/2017 г. в частта за
разноските е частично основателно по отношение на внесената държавна такса и
следва да се уважи в тази му част. Неоснователно и следва да се отхвърли
искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, по посочените по – горе
съображения.
Искането
за допълване на решението на основание чл. 174 от АПК, като недопустимо, следва
да се остави без разглеждане.
Водим
от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА Решение № 5/25.01.2018 г.,
постановено по адм. д. № 290/2017 г. по описа на
Административен съд Сливен, както следва:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация –
Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ………………. № …, ЕИК ………….
да заплати на В.К.Ч., ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на
10,00 (десет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането от Д.Д., в качеството му на
процесуален представител на В.К.Ч. за допълване на Решение № 5/25.01.2018
г., постановено по адм. д. № 290/2017 г. в частта
относно разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за
допълване на основание чл. 174 от АПК на Решение № 5/25.01.2018 г., постановено
по адм. д. № 290/2017 г. по описа на Административен
съд Сливен, като недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред ВАС на РБългария в 7 – дневен срок
от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: