О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №232
гр.Пловдив, 29. 01. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V гр.с., в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове : Радостина
Стефанова
Весела Петрова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
гр.д.№ 126/2018г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Постъпила е жалба от П.С.Г., ЕГН – **********,***,
в качеството му на длъжник, против Покана за доброволно изпълнение с изх.№
103847/08.11.2017г. по изп.д.№ 20178240408955 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824, и против Акт за
установяване на задължение по декларация с № 193/03.10.2015г. на Община
–Родопи, отдел „Финанси“, звено „МДТ“, гр.Пловдив. Моли да бъдат отменени като
незаконосъобразни, а при условията на евентуалност да бъдат прогласени за
нищожни, като издадени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага
основно възражение, че сумите, които са записани като дължими задължения в Акта с № 193/03.10.2015г. са погасени по
давност. Конкретизира също така, че процесният
Акт за задължения бил изпратен на ЧСИ
след повече от две години.
Въззиваемата страна Община – Родопи, в качеството
на взискател, чрез адв. Е.Б., депозира писмено възражение, че исканията на
жалбоподателя са неоснователни.
От ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824, са депозирани мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, че жалбата е недопустима,
тъй като атакуваните действия по изпращане на Покана за доброволно изпълнение и
искането за отмяна на Акт за установяване на задължения, изд. от Община –
Родопи, не са сред обхвата на чл.435
ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност, поддържа, че жалбата е изцяло неоснователна.
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е недопустима, тъй като
изпращането на Покана за доброволно изпълнение, както и искането за отмяна на Акт за установяване
на задължения, не са сред описаните обжалваеми действия от длъжника, съгласно
разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК. Относно възражението за изтекла погасителна
давност за принудително събиране на процесните суми, следва да се направи
изводът, че също не подлежи на разглеждане в производството по чл.435 от ГПК.
Само за пълнота на изложението съдът посочва, че се констатира за Акт за
установяване на задължение по декларация с № 193/03.10.2015г. да е приложен към Молба с вх.№ 79892 на дата 03.10.2017г.,
депозирана от Община – Родопи в кантората на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, тоест изпращането
на документа не е „след“ повече от две години, както твърди жалбоподателят.
Затова, подадената жалба ще бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото подлежи на
прекратяване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд- V
възз.гр.с.
О П
Р Е Д
Е Л И :
Оставя
без разглеждане подадената жалба от
П.С.Г., ЕГН – **********,***, против Покана за доброволно изпълнение с изх.№
103847/08.11.2017г. по изп.д.№ 20178240408955 по описа на ЧСИ Константин
Павлов, рег.№ 824, и против Акт за
установяване на задължение по декларация с № 193/03.10.2015г. на Община –Родопи,
отдел „Финанси“, звено „МДТ“, гр.Пловдив, като процесуално недопустима.
Прекратява
производството по ч.гр.д.№
126/2018г. по описа на ПОС – V възз.гр.с.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщаването.
Председател:
Членове: