Р Е
Ш Е Н И Е № 3773
гр. Пловдив, 08.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4493 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с
правна квалификация чл.54, ал.2 ЗКИР от Н.А.И. и Д.Х.И. срещу К.Г.Д., Н.Б.Д. и Б.С.Е..
В исковата молба се
твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на поземлен имот с пл. № *** от
№ ** по плана на село ******, общ. ******, с площ от 905 кв.м., за който по
действащия КРП на селото от 1992 г., одобрен със заповед № ******е отреден УПИ ******, с административен адрес: с. ******, общ. ******, ул.
******, на основание съдебно решение № 3977 от 25.09.2013 г., по гр.д. № 19917
по описа за 2012 г. на ПРС и протокол за съдебна спогодба делба по същото
гражданско дело. Посочват, че ответниците К.Д. и Н.Д. били собственици в режим
на СИО на съседния поземлен имот с пл. № *** от № **, за който бил отреден УПИ ******, по силата на нотариален акт № ****** и договор за
доброволна делба от ******г. Ответницата Б.Е. пък била собственик на съседния
поземлен имот с пл.№ ***, за който бил отреден УПИ *******по силата на нотариален акт № *******г. Поддържат, че
част от притежавания от тях недвижим имот, по цялата му западна граница, бил
заснет не по действителната му имотна граница, която се материализирала на
място с ограда, а като част от имотите на съседните имоти, притежавани от
ответниците по делото. Сочат, че ответниците оспорвали правото на собственост
на ищците, доколкото последните отказали за подпишат констативен акт № *******г.
за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната основа, в резултат на
което бил постановен отказ за довършване на административната процедура и била
издадена заповед № *******г. Твърдят, че спорното място се намирало в
пространството, заключено между съществуващата на място ограда и отразената в
плана от 1993 г. имотна (и регулационна) граница, разделяща ПИ *** от ПИ *** и ПИ
***. Посочват, че площта на спорната част е около 45 кв.м., от които около 15
кв.м. попадали в ПИ № ***, а 30 кв.м. – в ПИ № ***. Отбелязват, че оградата
била отразена като съществуваща още по плана на село ****** от 1967 г., като от
тогава до сега мястото й не било променено. В плана от 1993 г. без основание
имотната граница била „преместена” и „изправена”, при което същата била
погрешно заснета в плана от 1993 г. Поддържат, че ищците винаги са владяли имота
си в границите, определени от процесната ограда. Поради изложените съображения,
предявяват настоящия иск, с който молят да бъде признато за установено по
отношение на ответниците К. Г. Д. и Н.Б.Д., че ищците са собственици на част от
ПИ № *** с площ от 15 кв.м., която е погрешно заснета в действащия КРП от 1993
г. като попадаща в ПИ № ***, както и да бъде признато за установено по
отношение на ответницата Б.С.Е., че ищците са собственици на част от ПИ № *** с
площ от 30 кв.м., която е погрешно заснета в действащия КРП от 1993 г., като
попадаща в ПИ № ***. В последното открито съдебно заседание по делото, правят
уточнение на петитума на исковата молба, с оглед приетата по делото експертиза.
Молят за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски. Претендират
присъждане на разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.С.Е., К.Г.Д. и Н.Б.Д..
Заявяват, че признават исковата претенция и я намират за основателна. Посочват,
че действително била налице грешка в плана, при която била неточно нанесена
имотната и регулационната линия, разделяща ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***. Поясняват,
че никога не са имали претенции относно собствеността на имота от източната
страна на оградата. Поддържат, че редът, по който ищците са предприели промяна
в кадастралния и регулационния план, бил незаконосъобразен, което било
потвърдено с представеното решение №2410/30.11.2015 г., постановено по адм.д. №
1036/2015 г. на АС – Пловдив.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за прибодит недвижим имот по обстоятелствена проверка № ********г.
се установява, че И. Г.Д. е признат за собственик на основание давностно
владение, продължило повече от 30 години на следния недвижим имот, а именно:
дворно място с къща, находящо се в село ******, представляващо парцел ***** по плана на селото.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *****г.,
се установява, че видно от препис от нотариално завещание от 11.08.1964 г.
молителят Б. И.Д. е придобил по завещание собствеността на 2/3 идеални части от
дворно място, цялото с площ от 1500 кв.м., представляващо парцел *****, квартал ** по плана на село ******.
Видно
от удостоверение за наследници на Б. И.Д., последният е починал на ***** г. и е
оставил за свои законни наследници Й. Г. И. – ****, Б. А. И. – ****, Н.А.И. – ****
и К. Б. Д. – ***.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка № ******г. се установява, че Н.И.Д. е признат за собственик по
наследство и давностно владение на следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеални
части от дворно място с площ от 1320 кв.м., представляващо парцел ******* от квартал ** по плана на село ******, ведно с
построената в имота жилищна сграда. Видно от нотариален акт за дарение № *******
г. Н.И.Д. дарява на А. Б.И. притежаваната от него 1/3 идеална част от описания
имот.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №********* г. се
установява, че А. Б.Д. продава на ****** си Н.А.И. следния недвижим имот, а
именно: 1/3 идеални части от дворно място с площ от 1320 кв.м., съставляващо
парцели ****** и ****** в № ** по плана на село ******,
ведно с построената в имота жилищна сграда.
От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******г., вписан в СВ –
Пловдив, под акт № ******г. се установява, че К. Б. Д. продава на Н.А.Д.
следния недвижим имот, а именно: 1/3 идеална част от УПИ ******в квартал ** по плана на село ******, одобрен със
заповед № ******и заповед № ******г. с площ от 800 кв.м., ведно с построените в
него сгради, описани подробно в нотариалния акт.
Видно
от удостоверение за наследници на А. Б.Д., последният е починал на ******г. и е
оставил за свои законни наследици Й. Г. И. – ******, Б. А. И. – *** Н.А.Д. – ******.
Видно
от удостоверение изх. № 22/29.04.2013 г., издадено от кметство село ******, УПИ
******от квартал ** по действащия регулационен план
на село ****** е идентичен с имот пл. №***, за който е отреден парцел ******* от кв.** по предходен план от 1967 г., който е
образуван от УПИ *****от кв.** по стар план от 1923 г. Парцел ***,
отреден за имот пл. № *** и имот пл. № *** е идентичен с УПИ *****от кв. ** по стар план от 1923 г. Регулационният план
от 1923 г. е действал през периода от 1923 г. до 1967 г. Регулационният план от
1967 г., одобрен със заповед № ****** г. е действал за периода от 1967 г. -
1992 г. Действащият регулационен план от 1992 г. е одобрен със заповед № ******От
удостоверение за сключен граждански брак № ********* г., се установява, че Д.Х.И.
и Н.А.И. са сключили граждански брак на ******** г.
С
решение №3977/25.10.2013 г. по гр.д. № 19917 по описа за 2012 г. на Районен съд
Пловдив, VI граждански състав, е допусната съдебна делба
по отношение на УПИ ********, № ** по плана на село ******, която да се извърши
между Н.А.И., Д.Х.И., Й. Г. И. и Б. А. И. при посочените в решението квоти от
съсобствеността. Във втората фаза на делбата е постигната спогодба, съгласно
която посоченият имот се поставя в общ дял на Н.А.И. и Д.Х.И., в режим на
съпружеска имуществена общност.
От
акт № *******г. за непълноти и грешки в имоти ***, ***, ***, *** по плана на
село ******, община ******, се установява, че са констатирани непълноти и
грешки, които се изразяват в следното: границата между нанесените в плана имоти
*** от една страна, и *** и ***, от друга страна, не съответства на
действителното им местоположение, уточнено с геодезическо заснемане. Разликите
между действителното местоположение и нанесените в плана граници на имотите
надвишава допустимите по чл.18-20 от Наредба № 3/2005 г. към ЗКИР.
Ответниците
К.Г.Д. и Б.С.Е. са депозирали възражения срещу предложеното изменение на
кадастралния и регулационен план на село ****** – л.30 и л.31 от делото.
Със
заповед № ******** г. на ***** на Община ****** е отказано да се одобри проект
за изменение на Кадастралния план за ПИ ***, ***, ***, тъй като акт № * от
29.12.2014 г. за непълноти и грешки не е оформен надлежно, няма писмено
съгласие от собственика на ПИ *** Б.С.Е. и на ПИ *** К. Г.Д.. От последните са
постъпили изрични възражения в този смисъл. Посочената заповед е обжалвана от
ищците, като с решение № 2410/30.11.2015 г. по адм. дело № 1036 по описа за
2015 г. на Административен съд Пловдив, жалбата е отхвърлена.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и
давностно владение № *******г. се установява, че П. М. Д., Б. Г.Д. и К.Г.Д. са
признати за собственици на основание наследство и давностно владение на дворно
място с площ от 440 кв.м., представляващо парцел ****** от № ** по плана на село ******. Видно от договор за доброволна делба
посоченият имот се възлага в дял на К.Г.Д..
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка № *********г. се установява, че Й. Н. Д. е признат за собственик по
наследство, давностно владение и делба без уравнение на дяловете на дворно
място с площ от 530 кв.м, представляващо имот пл. № *** по плана на село ******,
парцел *** от № **, ведно с построените в имота сгради.
От нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ********* г., вписан в СВ Пловдив под акт № *********г. се
установява, че Й. Н. Д. дарява на Б.С.Е. следния недвижим имот, а именно: УПИ ***-***, № ** по плана на село ******, ведно с
построените в него сгради.
От заключението на СТЕ, прието
по делото и неоспорено от страните, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за село ****** са изготвени кадастрални
планове през 1967 г. и 1992 г., в които западната граница на имот *** е заснета
по един и същи начин по местоположение и с топографски знак е означена като
изградена ограда. Придаваеми места по регулация няма и в двата плана по
спорната граница. В предходните планове е допусната грешка при заснемането на
посочената ограда. Тази грешка, изразена като разстояние спрямо заснетата в
плана от 1992 г., е 37 до 86 см. Тъй като тази грешка представлява разлика по
местоположение между точки от плана и съответните им на терена е по-голяма от
допустимата по чл.18, ал.4, т.1а от Наредба № РД 02-20-5/15.12.2016 г. за
съдържание, създаване и поддържане на кадастрална карта и кадастрални регистри,
има основание за отстраняването и в плана. Площта от 15 кв.м. по цифри 4, 6, 7,
8 ,10, 12, 4 в приложение № 4 е заснета в плана от 1992 г., като част от имот №
***, собственост на Б.С.Е., а площта от 9,5 кв.м. по цифри 1, 2, 3, 4, 12, 11,
2 в приложение № 4 е заснета в плана от 1992 г., като част от имот пл. № ***,
собственост на К.Г.Д. и Н.Б.Д..
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.54,
ал.2 ЗКИР.
Между
страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени
по-горе, че ищците са собственици в режим на СИО на УПИ ******от № ** по плана на село ****** от 1992 г., ведно с
построените в него сгради. Установява се и че ответниците К.Г.Д. и Н.Б.Д. са
собственици на УПИ ****** от № **, а ответницата Б.С.Е. – на УПИ ***-***. Ответниците не оспорват също така в писмения
отговор, че ищците са собственици на процесните реални части от имота, които в
действителност са погрешно заснети в техните имоти по действащия план от 1992
г. Възразяват обаче да са станали повод за завеждане на делото, поради което
считат, че не следвало да се възлага в тяхна тежест отговорността за разноски.
Поставя се въпросът дали с оглед заявеното
признание от страна на ответниците на правото на собственост и фактът, че в
действителност е налице грешка в кадастралното заснемане, предявеният от ищците
иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е допустим. Тоест, налице ли е правен интерес от
предявяването на иск. Съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.54,
ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по
геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимия
имот. В случая, по делото се установи, видно от Акт № *******г. – л.29, че е
налице грешка по отношение на притежаваните от страните по делото недвижими
имоти, която се изразява в несъответствие на действителното местоположение на
границата между нанесените в плана имоти ***, от една страна, и ***и ***, от
друга страна, като посочената грешка надвишава допустимите по чл.18-20 от
Наредба № 3/2005 г. към ЗКИР. Вследствие на така констатираната грешка ищците
са инициирали процедура по изменение на кадастралния план досежно границата на
имотите. Ответниците, от своя страна са депозирали възражение срещу исканото
изменение (л.30 и л.31 от делото), което обстоятелство е станало повод за отказ
за одобрение на проект за изменение на Кадастралния план по ПИ ***, *** и ***в
село ******. Именно депозираните от ответниците възражения са осуетили опитите
на ищците да разрешат по административен ред въпроса с установената грешка в
кадастралните записвания. Това е довело и до възникването на спор за материално
право по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР и е обосновало допустимостта на предявения
от ищците иск.
В
посочения смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, постановена по
сходни казуси, обективирана в решение № 158/11.01.2016 г. по гр.д. № 3294 по
описа за 2015 г. на ВКС. С посоченото решение се приема, че макар и ответниците
да не оспорват правото на собственост на ищците, с неподписването на акта за
констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта всъщност те оспорват и
не зачитат претендираните от ищците вещни права върху част от парцела. Именно с
оглед на това тяхно поведение е отказано извършването на изменение на
кадастралната карта за отстраняване на констатираните грешки, т.е.
административният ред за това е изчерпан с постановения отказ на кмета на
Община ******.
По
делото се установи по категоричен начин твърдяната грешка, изразяваща се в
погрешното заснемане като части от имотите на ответниците на процесната реална
част от имота на ищците. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице
Г. по назначената по делото СТЕ. Затова и предявените искове следва да се
уважат, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на реална част с площ от 15 кв.м., заключена между цифри
4, 6, 7, 8, 10, 12, 4 по приложение № 4 към заключението на вещото лице,
неправилно заснета в плана на село ****** от 1992 г като част от имот № ***,
собственост на Б.С.Е., както и че са собственици на реална част с площ от 9,5
кв.м. по цифри 1, 2, 3, 4, 12, 11, 2 по приложение № 4 към заключението на
вещото лице, неправилно заснета в плана на село ****** от 1992 г като част от
имот № ***, собственост на К.Г.Д. и Н.Б.Д..
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК,
право на разноски имат ищците съгласно представения списък на разноските по
чл.80 ГПК в размер на общо 1560 лв., от които 1200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.03.2018 г.,
50 лв. за държавна такса, 300 лв. – за депозити за вещо лице, 10 лв. – за вписване
на искова молба. Съдът не споделя изложените от ответници доводи за приложимост
на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Съгласно нея, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат на ищеца. За да се приложи посочената норма, е необходимите в
условията на кумулативна даденост ответниците да са признали иска (което е
налице в случая) и да не са дали повод с поведението за завеждането на делото.
Както се изясни по-горе, именно ответниците със своето поведение по депозиране
на възражение срещу искането за изменение на кадастралната карта са дали повод
за възникването на спора за материалното право и са станали причина за
разрешаването на този спор по съдебен ред, който в случая е единственият
възможен. Ето защо, отговорността за разноски ще се разпредели по общите
правила, като ответниците бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.Е.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че Н.А.И., ЕГН: ********** и Д.Х.И., ЕГН: **********,***,
са собственици на реална част с площ от 15
кв.м. от УПИ *******от № ** по плана на село ******, одобрен със
Заповед № ******* г., заключена между точки цифри 4, 6, 7, 8, 10, 12, 4 по
приложение № 4 към заключението по съдебно-техническата експертиза на вещо лице
В.Г., на лист 97 от делото, която реална част неправилно е заснета като част от имота на ответницата Б.С.Е., ЕГН:
********** – УПИ *******от № **, а не
като част от имота на ищците – УПИ XIX-***от
№ ** по плана на село ******, одобрен със Заповед № ******* г.,
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.Г.Д., ЕГН: ********** и Н.Б.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, че Н.А.И.,
ЕГН: ********** и Д.Х.И., ЕГН: **********,***, са собственици на реална част с площ от 9,5 кв.м. от УПИ ****** от № ** по плана на село ******,
одобрен със Заповед № ******* г., заключена между точки цифри 1, 2, 3, 4, 12,
11, 2 по приложение № 4 към заключението по съдебно-техническата експертиза на
вещо лице В.Г., на лист 97 от делото, която реална част неправилно е заснета като част от имота на ответниците К.Г.Д., ЕГН:
********** и Н.Б.Д., ЕГН: ********** – УПИ ****** от № **, а не като част от имота на ищците – УПИ XIX-***от № ** по плана на село ******, одобрен със Заповед №
******Скица приложение № 4 от заключението на СТЕ на лист 97 от делото да се
счита неразделна част от решението.
ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН: **********,
Н.Б.Д., ЕГН: **********, двамата с адрес: *** и Б.С.Е., ЕГН: **********, адрес:
*** да заплатят на Н.А.И., ЕГН: ********** и Д.Х.И., ЕГН: **********,*** сумата
от 1560 лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева) – разноски в първоистанционното
производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно с оригинала.
К. К.