Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 203
22.05.2020г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Николай
Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева исково административно дело №207 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от Е.И.П. ***, подадена чрез
адв. Б.И. ***, със съдебен
адрес ***, против Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с цена на иска 400
лева за претърпени имуществени вреди, и правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В молбата се посочва, че с влязло в сила Решение №232 от
08.11.2019г., постановено по АНД №262/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград,
е било отменено Наказателно постановление №63/11.03.2019г. на ВПД Началник РУ –
Димитровград към ОДМВР – Хасково. Твърди се, че от незаконосъобразното наказателно
постановление били претърпени имуществени вреди в размер на 400 лева, които
представлявали заплатено адвокатско възнаграждение за защита в хода на
съдебното производство по обжалването на НП. Наведени са доводи, че сумата
представлява пряка и непосредствена вреда от незаконосъобразния акт. Излагат се
съображения за основателност на претенцията, като се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ОДМВР - Хасково да заплати на ищеца сумата от 400
лева, представляващи обезщетение за причинените имуществени вреди, вследствие
на незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд до
окончателното ѝ изплащане. Претендират се и направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР –
Хасково, в представен чрез пълномощник отговор на исковата молба сочи, че счита
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Оспорва размера на предявения
иск, като смята същия за прекомерен, поради което следвало размерът му да се редуцира
до размер от 300 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение по настоящото дело. В случай на отхвърляне на иска,
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище
за основателност на иска, като счита, че размерът следва да бъде намален до 300
лева.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото, с Наказателно
постановление №63 от 11.03.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, на Е.И.П. ***,
за нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), на основание
съответно чл.45, ал.3 от ЗЗДет, е било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
На 14.06.2019г. Е.И.П. подала жалба против Наказателно
постановление №63/11.03.2019г. на ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР –
Хасково, въз основа на която било образувано АНД №262/2019г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
За защита в производството срещу Наказателно
постановление №63 от 11.03.2019г., Е.И.П.
сключила с адвокат Б.И. *** Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019г.
(л.19 от АНД №262/2019г.), като при подписване на договора заплатила в брой
сумата от 400 лева за възнаграждение на адвоката.
С Решение №232/08.11.2019г., постановено по АНД №262/2019г.
по описа на Районен съд – Димитровград, наказателното постановление било
отменено като незаконосъобразно.
По настоящото дело е приложено дело АНД №262/2019г. на
Районен съд - Димитровград, в което се
съдържа жалба с вх. рег.№254000-3340/31.05.2019г. по описа на районния съд, с
постановено по него Решение №232/08.11.2019г., влязло в законна сила на 11.12.2019г.,
както и оригинал на Договор за правна защита и съдействие от 23.07.2019г., а
така също и протоколи от проведени открити съдебни заседания на 23.07.2019г.,
20.09.2019г. и 08.10.2019г. по АНД №262/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград,
от които е видно, че ищцата е била представлявана от адв. Б.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, (в актуалната му редакция), исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Исковата защита е
възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на
чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №63 от 11.03.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково, което е отменено
с Решение №232 от 08.11.2019г., постановено по АНД №262/2019г. по описа на Районен
съд – Димитровград. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответната
страна– РУ Димитровград, което е част от структурата на Областна дирекция на
МВР – Хасково, която е юридическо лице, видно от чл.37, ал.2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи, и следователно е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от страна на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е че той е
издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателни постановления, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателни
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия,
като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция за
обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразно Наказателно
постановление №63 от 11.03.2019г., издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград
към ОДМВР – Хасково, е процесуално допустима, а с оглед събраните в
производството доказателства е и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия
състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в
хода на производството доказателства следва да се приеме безспорно, че в случая
е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от
ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната
административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение №232/08.11.2019г., постановено
по АНД №262/2019г. на Районен съд - Димитровград, с което е отменено Наказателно
постановление №63 от 11.03.2019г., издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград
към ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като безспорно доказателство за
наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на
400 лева, съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по АНД №262/2019г. по описа на Районен съд – Димитровград,
съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително
се установява заплащането на тази сума от страна на ищцата Е.И.П. на адвокат Б.И..
Обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от страна на
ответника, който не е оспорил и приетия като писмено доказателство по делото
Договор за правна защита и съдействие, сключен между Е.И.П. и адвокат Б.И. на 23.07.2019г.,
в който е отразено заплащането на сумата от 400 лева, в брой. Договорът за
правна защита и съдействие е неразривно свързан с Пълномощното от 23.07.2019г.
(съставен е на гърба на договора), представено в оригинал именно по АНД №262/2019г.
по описа на Районен съд – Димитровград, поради което следва да се приеме, че
договарянето и заплащането на сумата касае точно това дело, по което с Решение
№232/08.11.2019г. е било отменено Наказателно постановление №63 от 11.03.2019г.,
издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото
по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени
вреди, съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото НП. В този смисъл е и
Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I
и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните
съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на
това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от
фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Не се споделя направеното от процесуалния представител
на ответника възражение за прекомерност на размера на заплатеното по делото
пред районния съд адвокатско възнаграждение от 400 лева. Макар да надхвърля
предвидения в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимален размер от 300 лева, размерът на заплатеното от ищеца в
административнонаказателното производство адвокатско възнаграждение не може да
се прецени като прекомерен. Същият е съразмерен на извършената правна защита и
присъждането му в този размер отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата, посочени като указания за преценка в мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС.
Освен това, съдът приема, че заплатените възнаграждения
за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на наказателно
постановление, представляват разноски за ищеца, но в настоящото производство са загубили този си характер и се
овъзмездяват като имуществена вреда. Размерът на понесената имуществена
вреда е безспорно доказан с представения Договор за правна защита и съдействие от
23.07.2019г., поради което следва да се обезщети изцяло, както е вписан за
заплатен в договора. Намаляването му на основание направеното от представителя
на ответника възражение би довело до частично игнориране на доказателствената
сила на договора за правна защита и съдействие, без да са налице основания за
това.
Ищцата е направила искане и за присъждане на законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което се отменя процесното наказателно постановление, до
окончателното ѝ изплащане. Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума, дължима от 11.12.2019г. – датата на влизане в сила на решението за отмяна
на НП, така, както същата е поискана.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №63
от 11.03.2019г., издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019г.
При този изход на делото, основателна е претенцията на
ищцата за присъждане на сторените по настоящото съдебно производство разноски в
размер на 10 лв. държавна такса и 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. По
делото обаче е направеното възражение за прекомерност на така претендирания
адвокатски хонорар. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. Съгласно
последната, приложима се явява Наредба№ 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следва обаче да се вземат предвид
последните измененията в нея, настъпили по силата на Решение № 5419 на ВАС на
РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020г. Според чл.8 от Наредбата, в
актуалната му редакция, за защита по административни дела възнаграждението се
определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2. Член7, ал.2
(изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020г., в сила от
15.05.2020г.), постановява, че „за защита по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: т.1. при интерес до 1000 лв. – 100 лв.“
С оглед
изложеното, и предвид това, че настоящото дело не се отличава с по-висока
фактическа и правна сложност от обичайните за този вид дела, съдът намира
възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар за основателно. При
това положение, в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 100
лв. - адвокатско възнаграждение и 10 лева - платена държавна такса за
разглеждане на делото, или в общ размер на 110 лева.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково,
с адрес: гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №63
от 11.03.2019г., издадено от ВПД Началник РУ – Димитровград към ОДМВР – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Хасково,
с адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на Е.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
разноски по настоящото дело в размер на 110 (сто и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: