РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Благоевград , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Христина Далева
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20201200900189 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е "Б..." А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район "О.",
ул. "М." № *, представлявано от В. М. С. и Ю. Б. Г..
Ответник в производството е К. Й. Д. /K. I. D./, гражданин на Република Г., роден на
**.**.**** г., г. лична карта *, издадена на **.**.**** г., г. ЕГН *, адрес в Република
България: **********.
Банката твърди, че на 12.05.2015 г. е отпуснала на ответника потребителски кредит от
35 000 евро. Крайният падеж на задължението бил на 12.05.2025 г. Кредитът трябвало
да се погасява на месечни вноски от по 457,93 евро. Договорната лихва била 9,284 %. В
случай на просрочие се предвиждала наказателна надбавка от 10 %. ГПР бил 10,47.
Кредитът бил усвоен на датата на сключване на договора, по банков път. За периода
05.09.2018 г. - 05.10.2020 г., били налице 26 просрочени месечни вноски. Дължала се
сума от 36 109,26 евро. С исковата молба банката прави изявление за предсрочна
изискуемост на целия кредит, тъй като са налице повече от 3 неплатени
последователни погасителни вноски, и претендира присъждане на главница от 27
506,29 евро, договорна възнаградителна лихва от 8053,50 евро, начислена за периода
05.08.2018 г. - 05.11.2020 г., наказателна лихва за забава от 549,47 евро, начислена за
периода 06.09.2018 г. - 06.11.2020 г., законна лихва върху главницата, считано от
предявяването на исковата молба до окончателното погасяване на вземането, както и
направените разноски по делото.
Особените представители на ответника оспорват претенциите на банката както по
1
основание, така и по размер. Договорът за кредит бил сключен при общи условия, т. е.
при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи. Доколкото
самият договор бил бланков, същият не бил предмет на предварително договаряне
между страните и ответникът нямал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание било
предварително изготвено от ищеца. Кредиторът се задоволил единствено с
посочването, като абсолютни стойности, на лихвения процент по заема, ГПР и
годишното му оскъпяване. Липсвала обаче ясно разписана методика на формиране на
ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи
или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска било включено и изплащане на
задължения по споразумение за допълнителни услуги. Уговореният в договора за
кредит годишен лихвен процент надвишавал многократно законната лихва. Липсата на
индивидуално договаряне на въпросните параметри в договора за потребителски
кредит правело съответните негови клаузи неравноправни, което водело до тяхната
нищожност. Не било налице валидно отправено и достигнало до знанието на
кредитополучателя изявление за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем.
Ищецът претендирал кумулативно договорна и наказателна лихва за един и същ
период, което се явявало в противоречие на волята на страните и на основния принцип
на гражданското право, забраняващ неоснователно обогатяване. Нямало правно
основание да се признае за установена дължимост едновременно на договорна и на
наказателна лихва. Дължимите лихви по договора за кредит били погасени по давност,
главницата - също. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което ще се разгледа по същество.
Събраха се писмени доказателства и се приобщи експертно заключение.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове, намиращи правното си основание в
нормата на чл. 430 от ТЗ. Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичането на срока. В ал. 2 на посочената разпоредба е
предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Възраженията на особените представители на ответника се базират на чл. 5, ал. 4, чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, чл. 143 и чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП, и чл. 110 и чл. 111, б. „б“ от ЗЗДог.
Не е спорен фактът, че кредитът е усвоен от кредитополучателя, като ответникът се е
възползвал от сумата, с която банката е заверила разплащателната му сметка.
От заключението на счетоводната експертиза се установи, че последното частично
плащане на задължението за главница е направено на 15.10.2018 г., а на това за
възнаградителна лихва - на 10.12.2018 г., след което плащанията по кредита са
преустановени.
Съгласно чл. 19, т. 2 от общите условия, при допусната забава в плащанията на
главницата и/или на лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. Безспорно в случая е налице неплащане на
погасителни вноски за повече от 90 дни. Спорен е въпросът дали, упражнявайки
2
правото си да обяви целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, банката следва да е
уведомила за това длъжника в един предхождащ подаването на исковата молба
момент. Съдът счита, че изискването да е обявена предварително на длъжника
предсрочната изискуемост на кредита важи само в случаите на инициирано заповедно
производство, респ. в производството за установяване на вземането по чл. 422, ал. 1 от
ГПК /арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗКИ/. Аргумент в тази насока е и разрешението в т. 18 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, съгласно което разрешение,
в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането,
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Настоящото производство обаче не е по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК и съдът намира за неоснователно становището на особените
представители на ответника, че предсрочната изискуемост на кредита следва да е
обявена на длъжника в предхождащ подаването на исковата молба момент. В случая, с
подадената искова молба, ищецът-кредитор е упражнил правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съдържащото се в исковата молба изявление за предсрочна
изискуемост на целия кредит има характер на уведомление и покана до длъжника за
настъпването на предсрочната изискуемост - така и Решение № 114 от 7.09.2016 г. на
ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия Василева, Решение
№ 161 от 8.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 1153/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Емилия Василева, и др. Ето защо в настоящия случай следва да се приеме, че
нарочното волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до
знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на копие от
същата на ответника, респ. на особените му представители. Следователно, с
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, ответникът дължи плащане не
само на вноските с настъпил падеж, а и на целия кредит.
Възражението на особените представители на ответника, че изявлението за предсрочна
изискуемост, направено с исковата молба и връчено именно на тях, не представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник, доколкото фигурата на особения
представител е процесуална, а изявлението за предсрочна изискуемост има
материалноправни последици, настоящата инстанция намира за неоснователно. Видно
от данните по делото, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, на ответника са назначени
особени представители. Връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици /практиката на ВКС е
последователна в това отношение - Определение № 112 от 22.02.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 2068/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Васил Христакиев, Решение № 86 от
27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина
Христова, и Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Кристияна Генковска/. Налага се изводът, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който
е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Следователно, от датата на връчване на
3
копие от исковата молба на особените представители на ответника, настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, ако се установят в процеса предпоставките за
нейното обявяване, каквито в процесния случай са налице.
По отношение на вземанията за главница, възнаградителна лихва и договорна
санкционна лихва за забава /мораторна неустойка/, следва да се имат предвид
условията на договора досежно размера, структурата и падежите на вноските по
погасителния план.
Размерът на дължащата се главница по кредита е доказан посредством заключението
на счетоводната експертиза и това вземане трябва да се присъди на банката така, както
е претендирано.
Съдържащите се в чл. 8 и 9 от договора за кредит клаузи са неравноправни, доколкото
потребителят не е получил достатъчно информация как кредитодателят може да
промени едностранно цената на доставената му финансова услуга и колко съществена
би била тази промяна, за да може и той да извърши необходимите действия в своя
защита, с оглед обстоятелството, че методологията, създадена от банката-кредитор под
формата на нейни вътрешни правила, не съставлява част от сключения договор. В
случая страните са договорили, че при нарушаване на условията, приложимият лихвен
процент се увеличава съгласно договора за ползване на пакети „Частно банкиране“,
като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, е
променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, със
съответните изменения на променливата му компонента, който към датата на
сключване на договора е 13,284. По делото не става ясно как ищецът е определил
размера на приложимия лихвен процент след настъпилото просрочие по кредита, нито
какво обуславя неговият размер да е максималният такъв, предвиден в договора. В
тази връзка следва да се посочи, предвид приетото, че посочените договорености са
нищожни като неравноправни, че между страните трябва да се приложат
първоначалните условия на договора, който може да бъде изпълняван и без
неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната лихва.
Именно първоначалните условия на договора следва да намерят приложение между
страните както относно размера на възнаградителната лихва, така и в частта касателно
падежите на погасителните вноски - Решение № 299 от 15.02.2019 г. на ВКС по т. д. №
2023/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева, Решение № 146 от 1.11.2017 г.
на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева,
Решение № 2761 от 12.12.2019 г. на САС по т. д. № 2318/2019 г., ТО, 15 състав,
докладчик председателят Даниела Дончева, и др. Съдът направи нужните пресмятания
и изчисления, в резултат на които се оказа, че за претендирания период /05.08.2018 г. -
05.11.2020 г./, при лихвен процент от 9,284 върху неиздължената част от главницата,
възнаградителната лихва възлиза на сумата от 5756,60 евро, за която и искът се явява
основателен, а за горницата до претендираните 8053,50 евро, той ще подлежи на
отхвърляне.
Съгласно чл. 19, т. 1 от общите условия, при просрочие, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава от 10 %. Клаузата относно наказателната надбавка към лихвата
върху главницата следва да се разглежда с оглед уговорените последици от
неизпълнение на задължението и уредбата на отношенията по повод вредите, които
банката-кредитодател може да претърпи. В чл. 79 от ЗЗДог законодателят е предвидил,
4
че кредитор, който не получи изпълнение съгласно сключения договор, има право на
обезщетение за вреди, когато тези вреди са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. При паричното задължение, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗДог,
длъжникът не може да се освободи от отговорност за неизпълнението, понеже
изпълнението е винаги възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на
парично задължение винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва,
считано от деня на забавата - чл. 86 от ЗЗДог, като кредиторът не доказва вредите си, а
законодателят е приел, че задължително при неизпълнение на парично задължение е
налице намаляване на имуществото на кредитора с поне стойността на законната
лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да
иска обезщетение съобразно общите правила. С оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог,
следва да се приеме, че страните са свободни да уговорят обезщетение за вида
неизпълнение, който са приели, че може да настъпи. Под формата на лихва може да се
уговори и неустойка при неизпълнение на задължения по договора. В настоящия
случай, независимо от използвания в общите условия термин „надбавка за забава”,
същата представлява клауза за мораторна неустойка. Неустойката, предвидена за
неизпълнение на парично задължение, има за цел да обезпечи изпълнение на
задължението и да служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Уговорките за неустойки не трябва да нарушават
забранителните императивни норми и добрите нрави. Добрите нрави са неписани
етични правила, приети в обществото, които целят да създадат равнопоставеност,
добросъвестно упражняване на правата и взаимно зачитане на тези права. Те са
граница, въведена от законодателя при договорната свобода /Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя
Марио Бобатинов и съдията Емил Марков/. Преценката за евентуално нарушаване на
добрите нрави се прави към момента на сключване на договора. За спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената в
случая неустойка е за забава, като целта е да се обезщетят вредите от неизпълнението
на паричното задължение в срок. Сборът на лихвения процент и надбавката за забава
прави 19,284, но от заключението на счетоводната експертиза се изясни, че банката е
начислявала и сега претендира само надбавката за забава /10 %/. Тя категорично не
накърнява добрите нрави. Нейният размер е действителният размер на вредите,
търпени от неизпълнението на паричното задължение. Същата не излиза извън
присъщите й функции и не е в разрез с тях. Размерът й не накърнява принципа на
справедливостта и изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗДог цели, както и не
предполага неоснователно разместване на блага. Не е налице и нарушение на
изискванията за добросъвестност и равновесие между правата и задълженията на
кредитора и кредитополучателя /в този смисъл са и Решение № 89 от 2.10.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1214/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Решение
№ 92 от 9.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2481/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Бонка Йонкова, и др./. Съдът направи нужните пресмятания и изчисления, в резултат
на които се оказа, че за претендирания период /06.09.2018 г. - 06.11.2020 г./, при
съобразяване на нормата на чл. 6 от ЗМДВИП /забраната за начисляване на неустойки
за времето от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г./, мораторната неустойка възлиза на сумата
от 547,66 евро, за която и искът се явява основателен, а за горницата до претендираните
549,47 евро и за периода 13.03.2020 г. - 14.05.2020 г., той ще подлежи на отхвърляне.
5
На общо основание, претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от предявяването на исковата молба, следва да бъде уважена.
Възраженията за погасяване на вземанията по давност се явяват неоснователни, защото
не са изтекли сроковете, предвидени в чл. 110 и чл. 111, б. „б“ от ЗЗДог.
На банката трябва да се присъдят направените по делото разноски, но не изцяло, а
съразмерно с уважените части от исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. Д. /K. I. D./, гражданин на Република Г., роден на **.**.**** г., г.
лична карта *, издадена на **.**.**** г., г. ЕГН *, адрес в Република България:
**********, да заплати на "Б..." А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
район "О.", ул. "М." № *, представлявано от В. М. С. и Ю. Б. Г., следните парични
суми, дължащи се на основание договор за кредит за текущо потребление, сключен в
гр. Сандански на 12.05.2015 г., а именно:
1 - главница от 27 506,29 евро /двадесет и седем хиляди петстотин и шест евро и
двадесет и девет евроцента/, заедно със законната лихва за забава, считано от
09.11.2020 г. до окончателното изплащане,
2 - възнаградителна лихва от 5756,60 евро /пет хиляди седемстотин петдесет и шест
евро и шестдесет евроцента/ за периода 05.08.2018 г. - 05.11.2020 г., и
3 - мораторна неустойка от 547,66 евро /петстотин четиридесет и седем евро и
шестдесет и шест евроцента/ за периодите 06.09.2018 г. - 12.03.2020 г. и 15.05.2020 г. -
06.11.2020 г.,
като парите се преведат по следната банкова сметка - *.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на възнаградителна лихва за разликата между
присъдените 5756,60 евро и претендираните 8053,50 евро, както и иска за присъждане
на мораторна неустойка за разликата между присъдените 547,66 евро и претендираните
549,47 евро и за периода 13.03.2020 г. - 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА К. Й. Д. /K. I. D./, гражданин на Република Г., роден на **.**.**** г., г.
лична карта *, издадена на **.**.**** г., г. ЕГН *, адрес в Република България:
**********, да заплати на "Б..." А., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
район "О.", ул. "М." № *, представлявано от В. М. С. и Ю. Б. Г., направените разноски
по делото, възлизащи на 5607,52 лв. /пет хиляди шестстотин и седем лева и петдесет и
две стотинки/ и включващи 2651,68 лв. за държавна такса, 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, 2481,30 лв. за възнаграждение на особени представители и 374,54 лв.
за възнаграждение на вещо лице, изчислени съразмерно с уважените части от исковете.
На страните, съгласно изричното желание на техните процесуални представители, да
се изпратят pdf екземпляри от настоящия съдебен акт на посочените по делото
електронни адреси, като те могат да го обжалват в двуседмичен срок, считано от
6
получаването, пред Софийския апелативен съд, с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7