Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди и осемдесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Милена Иванова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 10068 по описа на състава за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д.Н.М.
претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за описаните в
исковата молба неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на честта,
достойнството и добро му име в обществото, изпитано чувство на страх и притеснение,
които твърди да е претърпял поради повдигането и поддържането на обвинение
срещу него в извършването на умишлено престъпление от общ характер.
Наказателното преследване срещу ищеца е образувано като ДП №ЗМ 230/2010г. по описа на 05 РУП при СДВР продължило в съдебна
фаза доколкото обвинението било поддържано от органите на П.та на РБ и
достигнало първоинстанционна оправдателна присъда по НОХД №10992/2008г. по описа на 8-и състав при НО на СРС. След
въззивно обжалване наказателното преследване срещу ищеца приключило окончателно
с Решение от 27.11.2014г. по НОХД №3817/2014г. по описа на V състав при НО на СГС. Така оправдателната
присъда влязла в сила на 27.11.2014г. При изложените фактически твърдения
ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер
на 50 000 лева за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
размера на претендираното обезщетение, изчислено за период от 22.10.2010г., т.е
деня преди образуване на наказателното производство срещу него, до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата за направените съдебни
разноски.
Исковата претенция
е оспорена от ответника – П.НА Р.Б. чрез подадения отговор от Софийска градска П.
по съображения подробно изложени в отговора.
Ответникът оспорва
фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на
твърдените вреди както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между
релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.та на РБ.
Независимо от посоченото ответникът поддържа становище за съпричиняване на
вредоносния резултат в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ и становище за прекомерност
на претендираното обезщетение с оглед действителния обем и характер на вредите,
които ищецът твърди да е понесъл. Прави възражение за изтекъл срок на
погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата на претендираното обезщетение за вреди.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Според съдържанието на приет като доказателство
препис от Постановление за привличане на обвиняем от 23.01.2010г. съдът намира
за установено, че на тази дата спрямо Д.Н.М. са започнали процесуално-
следствени действия, тъй като е бил заподозрян в извършване на умишлено
престъпление от общ характер по чл.206, ал.1 от НК. От документа се установява,
че на обвиняемия е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лв.
От представения като доказателство препис от Постановление
за привличане на обвиняем от 22.04.2010г. съдът намира за установено, че на
тази дата спрямо Д.Н.М. е предявено обвинение в извършване на умишлено
престъпление от общ характер по чл.206, ал.1, пр.1 от НК.
С Обвинителен акт по ДП
№ЗМ 230/2010г. по описа на 05
РПУ СДВР, пр. пр. №2571/2010г. органите на СРП са
предявили срещу Д.Н.М. обвинение в
извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че на 03.06.2009г.
в гр. София, ул. „*******противозаконно е присвоил чужда /собственост на И.Н.Н./ движима вещ-мотоциклет марка „Сузуки“, модел „ГСХ 600“,
с рег.№*******на стойност 2000 лв., която владеел /мотоциклетът му бил даден от И.Н.Н. да го ремонтира и да
му търси купувач/.
С Присъда от 24.02.2012г. по НОХД №10992/2010г. по описа на
Софийски районен съд, 8-и състав НО ищецът е признат за невинен и е оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение за извършеното престъпление по чл.206, ал.1
от НК.
По образуваното въззивно наказателно производство
е постановено Решение от 27.11.2014г. по
ВНОХД №3817/2014г.
по описа на Софийски градски съд, V въззивен състав, НО, по силата на което е потвърдена
първоинстанционната присъда от 24.02.2012г.
Решението на Софийски градски съд е влязло в сила
на 27.11.2014г.
Като доказателства по делото е представено свидетелство
за съдимост издадено на 20.11.2017г. , от което се установява, че Д.М. е бил
осъждан за извършване на престъпление по чл. 343В, ал.2 вр. ал.1 от НК, като му
е било наложено наказание глоба в размер на 10 000лв., и за извършване на
престъпление по чл.346, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК като му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години.
В открито съдебно заседание от 15.03.2018г. като
доказателство е представено и прието свидетелство за съдимост издадено на 21.11.2017г.,
от което се установява, че Д.М. не е осъждан. След извършена проверка от съда
се установи, че така представеният заверен препис съответства напълно на
оригинала и документът бе приет като писмено доказателство по делото.
В открито съдебно заседание от 15.03.2018г. като
доказателства са представени и приети Удостоверение с изх.№ 20131114113643/14.11.2013г. за вписани
обстоятелства по партида на „С.**“ ЕООД към 14.11.2013г., издадено то Агенция
по вписванията, и Удостоверение за актуално състояние от 30.01.2009г. на ЕТ „Д.М.-88“,
издадено по ф.д. №6442/2003г. при Софийски градски съд и отразяващо извършените промени по
партидата на търговеца към 01.01.2008г.
При направено доказателство искане от страна на
ищеца по делото беше допуснато събирането на свидетелски показания за
установяване на факта на твърдените претърпени неимуществени вреди и техния
размер. В открито съдебно заседание от 15.03.2018г. бяха събрани свидетелските
показания на свидетеля Иван Попов. На въпроси, поставени от съда, свидетелят
заявява, че познава ищеца от 1994г.-1995г. по повод познанството му с бащата на
ищеца. На свидетеля не било известно за съществуващи проблеми на ищеца с
правоохранителните органи. На въпроси, поставени от адвоката на ищеца,
свидетелят посочва, че от бащата на ищеца знаел, че последният имал някакви проблеми
с полицията, но нямал представа за естеството на тези проблеми. По този въпрос
не е разговарял лично с Д.. Имал непосредствено впечатление от това как ищецът
ремонтирал мотори. Заявява, че освен от бащата на ищеца от никого другиго не е
разбрал за проблемите на Д. с полицията. Ищецът му споделил, че има проблеми с
един от собствениците на моторите. От бащата на ищеца свидетелят знаел, че Д.
поправя моторите, като закупувал части със собствени средства, след което
трудно си възстановявал вложените средства и изпитвал притеснение от този факт.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от П. на РБ в качеството
й на процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен
срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на
особената деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ.
По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност
може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания. Сред тези основания е и релевираното в
исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение
в извършването на престъпление, за което лицето бъде оправдано с влязъл в сила
съдебен акт.
Това е така, доколкото при условията на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е
надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.та
или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен
акт както в конкретния случай.
Релевираните вредоносни
последици за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди са свързани
със засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото.
Основателността на
предявените претенции е предпоставена от установяването на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение на държавния орган,
който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно
твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпването на вредоносния резултат.
За да се произнесе по основателността на
процесната искова претенция, съдът съобрази наличието на гореспоменатите
юридически факти от състава на непозволеното увреждане.
На първо място
настоящият състав на съда взе предвид, че е налице противоправно поведение от страна на държавен орган – П. на Р. Б.. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДВ. Текстът на тази разпоредба
предвижда отговорност на държавата за вредите причинени от П.та от незаконно
обвинение за извършено престъпление, ако обвиняемият е била оправдан. В конкретният
случай – ищеца е била обвинен в извършването на умишлено престъпление от общ
характер, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд.
Така, с оглед на приетите писмени
доказателства, съдът намира за доказано, че срещу ищеца е било повдигнато
обвинение в извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, но образуваното
срещу ищеца наказателно производство е приключило с постановено Решение от
27.11.2014г. по ВНОХД №3817/2014г. по описа на V възз. състав при НО на СГС, с което е потвърдена оправдателна
присъда от 24.02.2012г. по НОХД №10992/2010г. по описа на Софийски районен съд, 8-и
състав, НО. Така, оправдателната присъда е влязла в законна сила на 27.11.2014г.
и според нейните правни последици, ищецът е признат за невиновен и е оправдан
по повдигнатото срещу него обвинение.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици – които ищецът е търпял, като изводите за тяхното настъпване и за
техния обем се налагат от събраните доказателства в хода на съдебното дирене.
При внимателно обсъждане
на доказателствената сила на събраните доказателства, съдът намира, че
повдигнатото срещу ищеца обвинение, по което в последствие той е бил оправдан, действително
е причинило негативни последици, но
намира също така, че претърпените
неимуществени вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с твърдените в
исковата молба.
Вредоносните последици
без съмнение са свързани с изпитаното от ищеца притеснение, което е
породено от основателен страх – да не бъде осъден да изтърпи наказание за престъплението,
в което е обвинен. Страхът от наказателната репресия и свързаните с него
притеснения от възможно осъждане в наказателния процес, който е бил иницииран
от органите на П.та, впрочем е залегнал в по дефиниция в основата на
концепцията за генералната превенция т.е. приема се, че по правило -
наказателно отговорните лица се страхуват от възможността да им бъде наложено
наказание за инкриминирано деяние.
Процесуалните действия,
които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното производство
и в продължение на открити съдебни заседания в хода на съдебното производство
на две съдебни инстанции, очевидно са засегнали честта и достойнството на
ищеца, тъй като социалният и професионален статус на ищеца, както и чистото
негово съдебно минало преди започване на наказателното преследване, способстват
за формиране на неговото субективно мнение (самочувствие), че той е обществено
значима личност в своята професия.
В хода на процеса бе
доказано в твърде ограничена степен твърдението на ищеца, че в резултат от
наказателното е било засегнато доброто му име в обществото. Правото на
добро име е конституционно установено право, което се свързва с положителното
мнение на членовете на обществото към определена личност и нейните лични,
нравствени, професионални и други качества. Доброто име на определена личност обаче,
не е дефинитивно съществуваща и константна величина, а се определя индивидуално
и конкретно, за всяко конкретно лице и към определен конкретен момент. Според
преценката на настоящия състав на съда, в хода на съдебното дирене не бяха
събрани убедителни доказателства, които да подкрепят тезата, че повдигнатото
обвинение е повлияло негативно на доброто име на ищеца.
Въпреки, че бяха допуснати поисканите от ищеца
доказателствени средства, съдът намира, че не бяха събрани убедителни
доказателства, въз основа на които може да се направи категорично и обосновано
заключение за факта на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване
на доброто име на ищеца в обществото. Нещо повече, не бяха събрани дори
доказателства, подкрепящи факта, че ищецът се ползва от определена оценка на
обществено мнение, а показанията на разпитания свидетел в тази насока са
твърде, неубедителни и не могат да бъдат кредитирани за установяване на
споменатия факт. Уместно е да се отбележи, че съдът служебно констатира при
разпита на свидетеля, че на последователно зададени идентични въпроси и въпроси
в един и същи смисъл - свидетелят отговаря по различен начин, в зависимост от
това дали въпросът е зададен от съда или от процесуалния представител на ищеца.
Показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви
и въз основа на тях не може да бъде постигнат несъмнен и категоричен извод за
осъществения факт на претърпени неимуществени вреди. Тези свидетелски показания
са основани на впечатления на свидетеля с косвен характер, доколкото са
изградени върху информация, получена не пряко от ищеца, а от неговия баща,
поради не могат да бъдат ценени като непосредствен източник на данни за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Същевременно, обсъждайки релевираните от ответника
доводи, съдът съобрази, че всички процесуални действия на
правозащитните органи, които са посочени от ищеца в исковата молба като
източник на вредите са извършени при съществуващо законно основание в хода на
висящото наказателно производство.
По въпроса за определяне размера на
претендираното обезщетение настоящия съдебен състав приема, че искът не е
доказан по размер. Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР
№ 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.
д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по
делото обстоятелства, които в конкретния случай носят обективни характеристики
за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са
засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични
случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
В конкретния случай по на ищеца е била наложена
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 500 лв., която по същността
си не се характеризира със засилена наказателна репресия по отношение на
личността на обвиняемия. По делото се установяват данни за предишни осъждания
на Д.М. за извършени престъпления срещу транспорта преди повдигането на
процесното обвинение по чл.206 ал. 1 от НК, за които към датата приключване на
съдебното дирене в настоящото производство ищецът е бил реабилитиран съгласно
представеното Свидетелство за съдимост от 21.11.2017г. По смисъла на чл.93, т.7
от НК престъплението, за което е повдигнато обвинението предвижда наказание
лишаване от свобода от 1 до 6 години. Общата продължителност на наказателното преследване в период от четири
години, десет месеца и четири дни осъществява
разумен срок, предвид факта, че наказателното производство се е развило на две
инстанции.
По делото не са представени доказателства, които
да сочат, че наказателното преследване е било доведено до знанието на широк
обществен кръг както и че е дало отражение върху обществения и професионалния
живот на ищеца. При липсата на преки и безпротиворечини доказателства съдът
намира за необосновани твърденията, касаещи размери на претендираното
обезщетение, относно изпитано чувство на страх и притеснение вследствие на
проведеното наказателно производство.
В заключение от анализа
на представените доказателства, настоящият състав на съда намира, че повдигането на неоснователните обвинения
без съмнение е накърнило в много по значителна степен честта и достойнството
на ищеца, отколкото доброто му име в обществото.
По всички изложени съображения предявеният от Д.Н.М.
срещу П.та на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ – следва да уважен
до размер на сумата от 2000 лева, а за разликата над посочената сума и до
пълния претендиран размер да обезщетението – следва бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По
претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Ищецът е предявил акцесорен иск за присъждане
на законната лихва върху размера на
претендираното обезщетение, изчислено за период от 22.10.2010г., т.е деня преди
образуване на наказателното производство срещу него до деня на окончателното
плащане. Мораторна лихва върху обезщетение за понесени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразни действия на органите на наказателното
производство се дължи от деня на влизане в сила на окончателния съдебен акт, с
който обвиняемият/подсъдимият е оправдан или провежданото наказателното производство срещу
него е прекратено.
Решението на Софийски градски съд, с което е
потвърдена оправдателната присъда е влязло в сила на 27.11.2014г., поради което
законната лихва следва да бъде присъдена именно от тази дата.
По
възражението за изтекъл срок на погасителна давност върху вземането за законна
лихва:
С оглед изхода на спора и
установената недължимост на главното вземане за обезщетение за понесени
неимуществени вреди, съответно и на акцесорното вземане за законна лихва върху
главното вземане, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да
разглежда така направеното възражение от страна на ответника П. на Р. Б.. Във
възражението се твърди, че законната лихва не се дължи преди 07.08.2014г., а
както се вижда от мотивите на настоящото решение, такова е и становището на
настоящия състав на съда - но не поради прилагане на правните последици на
института на погасителната давност, а поради факта, че Решението на Софийски
градски съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Софийски районен
съд е влязло в сила на 27.11.2014г.
По
претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;
С оглед изхода на спора, при
условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Сумата на разноските в конкретния случай
възлиза на 2025 лева, но при това съдът намира за основателно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на разноските, заплатени за процесуално
представителство от ищеца. Процесът не се отличава с фактическа и/ или правна
сложност, проведени са две открити съдебни заседания в които са приети писмени
доказателства и е разпитан един свидетел. При това положение, разходите за
процесуално представителство на ищеца следва да бъдат редуцирани с една втора,
до размер на сумата от 1000 лева.
С оглед
уважената част от иска, разноските, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца възлизат на сумата от 41 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с адрес: гр. София, бул „******, да
заплати на Д.Н.М. с ЕГН: ********** и адрес
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ –сумата от 2 000 лева (две хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление от
общ характер по чл. 206, ал.1 от НК, в рамките на ДП ЗМ №230/2010г. по описа на 05 РУП
при СДВР, пр. преписка № 70720/2009г. по описа на СРП, НОХД №10992/2010г. по
описа на 8 състав при НО на СРС, заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, за периода от влизане в сила на оправдателната присъда на 27.11.2014г.
до деня на окончателното плащане на обезщетението, като отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение в частта за
разликата над присъдената сума и до пълния претендиран размер от 50 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата на
присъденото обезщетение, за периода от 22.10.2010г.
до 27.11.2014г.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., с адрес: гр. София, бул „******, да
заплати на Д.Н.М. на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 41 лева (четиридесет и един лева),
представляващи съдебни разноски пред Софийски градски съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението е постановено
при участието на Софийска градска П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на
препис от него.
СЪДИЯ: