О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1384
гр. Пловдив, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, от открито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 203
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена
информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Н.Й.М., ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощник адв. С.Д., против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация
от страна на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив по реда на
ЗДОИ.
В жалбата се твърди, че на 03.08.2022 г. адв. Д. е подал до „...НАЧАЛНИК СЕКТОР /ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ
заявление за достъп до информация, получено, видно от датата на пощенското
клеймо, на 05.08.2022 г. С входящ номер 1030000-18652/14.07.2021 г. /НАЧАЛНИК
СЕКТОР /ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ стана ясно, че е налице антидатиране на писмото ми
и то съответно е с отговор в пълно противоречие с него. С него поисках
информация за лек автомобил, рег. № РВ4042МА, копие от големия талон на който
прилагам, собственост на Н.Й.М., ЕГН **********, с адрес *** 90, за наложен
запор/възбрана от СДВР, изпратен в ОДМВР – Пловдив по № 3579/27.08.2009 г. и за
основанието на наложения запор/възбрана/.“.
Посочва се на следващо място, че след молба, изпратена от адв. Д. с обратна
разписка до Началника на Сектор ПП и КАТ – Пловдив, получена на дата 09.08.2022
г., видно от обратната разписка, е върнато копие на писмо до Началника на Отдел
ПП СДВР Комисар Т.Т., гр. София, като дори входящият и изходящият номер, според
жалбоподателя, са категорично неверни, което го лишава от възможност за
спазване на законовите срокове, не му дава и никакъв отговор на питането. Твърди,
че ответникът притежава поисканата информация, но до момента на депозиране на
жалбата по съдебен ред (17.01.2023 г.), не я е предоставил по неясни причини.
По-късно през месец август 2022 г. е получено от ответника писмо изх. № от
26.08.2021 г., копие от което прилага.
И не са последно място се сочи, че жалбоподателят е изпратил ново писмо до „…НАЧАЛНИК СЕКТОР /ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ –
ПЛОВДИВ, получено, видно от пощенското клеймо, на 13.12.2022 г. Към днешна дата
– 16.01.2023 г., повече от месец, отговор нямам и считам това за мълчалив отказ
от страна на НАЧАЛНИК СЕКТОР /ПЪТНА ПОЛИЦИЯ И КАТ – ПЛОВДИВ.“. Отказът се
твърди, че е незаконосъобразен и се иска от съда да бъде отменен и да се реши
делото по същество, като се признае правото му на достъп до поисканата
информация и ответникът бъде осъден да му я предостави в поисканата форма на
достъп. Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, редовно
призован, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира, че е сезиран с процесуално недопустима жалба, която като такава следва
да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство по нея да
бъде прекратено. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ),
всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването
на това право обаче не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред,
народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация от държавен
орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес,
ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга
чужди права. В този смисъл и в Решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно
дело № 1/1996 г., Конституционният съд на Република България е посочил, че
нормата на чл. 41, ал. 2 от КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от
държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес, като
квалификацията „законен“, казва Конституционният съд в решението си, служи, за
да обозначи правото въобще да търсят съответната информация и предоставя
нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи
на базата на конституционното изискване. Именно в съответствие с
конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване,
законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация, с
оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти.
Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация, но в
неговия чл. 4, ал. 1 е уредено, че законът се прилага тогава, когато в друг закон
не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Такъв друг ред се съдържа в Административнопроцесуалния
кодекс. Основен принцип на кодекса е правото на достъп до информацията в
административното производство - чл. 12, ал. 2. Нормата изрично сочи, че
страните в административното производство осъществяват правото си на достъп до
информация по реда на кодекса, а останалите лица - по реда на Закона за достъп
до обществената информация. Или иначе казано, само тогава, когато лицето няма
качеството на страна в административно производство или исканата информация не
е във връзка с административно производство, в което то е страна, може да
реализира правото си на достъп до информация по реда на ЗДОИ и то само, ако
търсената информация има изискуемите от закона характеристики, т.е. трябва да е
обществена.
От една страна, според чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по
смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в
Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно, обществена
информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в
документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или
съхранявани от задължения субект. Разпоредбата на чл. 3 от ЗДОИ и целта на
закона предвиждат задължените субекти да предоставят наличната обществена
информацията в поисканата форма, а гражданите да се запознаят с нея и така да
си съставят мнение за дейността на задължения субект.
От събраните по делото доказателства се установява, а и това не е спорно
между страните, че в случая искането на Н.М. е за предоставяне на информация за
лек автомобил, рег. № *********, негова собственост и е относно: „…наложен запор/възбрана от СДВР, изпратен в
ОДМВР – Пловдив по № 3579/27.08.2009 г. и за основанието на наложения
запор/възбрана/.“, т.е. исканата информация касае фактическите и правни основания за издаване на индивидуален
административен акт и се иска да бъде предоставена чрез представянето на копие
от самия акт.
В контекста на цитираната по-горе законова дефиниция (чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ)
и с оглед предписанията на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ, дефиниращи видовете
обществена информация, настоящият съдебен състав намира, че предмет на
оспорения отказ не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ,
създадена и съхранявана от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив в качеството му на задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Това
е така, тъй като фактическите и правни основания, въз основа на които е наложен
запор за продажба върху автомобила, собственост на жалбоподателя, не съдържат
сведения относно обществения живот в страната, а по същество е свързан с
частноправен интерес на Н.Й.М. и евентуалното предоставяне на тази информация е
ирелевантно за преценката на дейността на компетентния да го извърши орган. Или
иначе казано, информацията, предмет на молбата на оспорващия, е извън обхвата
на понятието за обществена информация, тъй като се иска информация относно
производството по налагане на запор, който акт е свързан с частноправен интерес
на жалбоподателя. При отсъствието на белезите, квалифициращи претендираната
информация като обществена, Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив не би могъл да формира мълчалив и/или изричен отказ, тъй като същият не
е материално компетентен да предоставя такава информация по реда на ЗДОИ.
За пълнота следва да бъде посочено също така, че ЗДОИ не е средство за
получаване на всякаква информация от държавните органи и използването на реда
за достъп до обществена информация с цел да бъдат решени конкретни спорове или
отношения (административноправни, гражданскоправни, търговски или други)
противоречи на целта на ЗДОИ.
При това положение и след като исканата от жалбоподателя информация не
представлява обществена такава по смисъла на специалния закон, то не може да се
приеме, че е налице отказ (мълчалив и/или изричен) за предоставяне на такава
информация, който да бъде годен предмет на съдебен контрол, поради което и
жалбата се явява недопустима. Това налага същата да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото прекратено. Изложеното налага
определението, с което е даден ход по същество на правния спор, да бъде отменено.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Й.М., ЕГН ********** с адрес ***, против Отказ за предоставяне
на достъп до обществена информация от страна на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Пловдив по реда на ЗДОИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 203/2023 г. по описа на Административен съд
– Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването на страните за неговото
изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: