РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 11.07.20** г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № **4 по описа за 2018 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 във вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „М.“ № **, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.–
гл. изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез юрисконсулт И.С.К.
срещу М.И.И. ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца
суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на Договор за кредит за текущо
потребление от 04.09.2015 г. в общ размер на 8325,41 лева, от които: 7767,24
лева главница; 435,21 лева договорна лихва за периода от 05.02.2016 г. до
29.03.2018 г.; 2,96 лева санкционираща лихва за периода от 07.12.2017 г. до
29.03.2018 г.; 120 лева – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“, както
и законната лихва върху главницата от 30.03.2018 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лева.
В исковата молба се твърди, че на
04.09.2015 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и ответника М.И.И.,
в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който му е отпуснала кредит в размер на 9000 /девет
хиляди/ лева, със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояване – 04.09.2015 г., падежна дата за издължаване на месечните вноски –
07-мо число на месеца. Кредит се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на договора е 8,7% годишно. Кредит се погасява чрез месечни
погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна
/възнаградителна/ лихва. Твърди се, че на 07.12.2017 г. ответникът
кредитополучател не е заплатил дължимата месечна вноска и след тази дата
окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по кредита не са
извършвани никакви погасявания. На основание чл. **, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление за „Банка ДСК“ ЕАД частта от всяка падежирала и непогасена
вноска, представляваща главница, се олихвява със санкционираща лихва, равняваща
се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. Към 30.03.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски
по кредита са 4, чийто размер и падежи са подробно посочени в приложеното към
исковата молба извлечение от счетоводните книги на банката по сметката,
обслужваща заема. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание
чл. **, ал.2 вр. чл. 20, ал.1,т.1 от Общите условия с депозирането на исковата
молба ищецът обявява кредита за предсрочно изискуем в размер на пълния му
неизплатен остатък. На осн. т. 6011 от тарифата на ищеца, която съгл. чл. 14 от
процесния договор е задължителна за страните по него, при трансформирането на
даден кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят
дължи такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120 лева.
Искането на ищеца до
съда е да бъде осъден ответника да му заплати посочените суми по Договор за
кредит за текущо потребление от 04.09.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си молба чрез процесуалния
си представител юрисконсулт К..
Ответникът, редовно призован, не се явява
в съдебното заседание и не изпраща представител.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Установява се от приложения Договор за кредит
за текущо потребление от 04.09.2015 г., че между ищеца, в качеството на кредитодател - банка и
ответника, в качеството му на кредитополучател-физическо лице, е възникнало
правоотношение по договор за кредит, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника парична сума в размер на 9000
лева с краен срок за погасяване на кредита
120 месеца, считано от датата на усвояването му, т.е. съгласно договора крайният падеж на
задължението за връщане на предоставената на кредит сума е 04.09.2025 г.
Уговорено е погасяване на кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, съобразно погасителен план /Приложение 1/. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е 7-мо число на месеца.
За ползване на заетите
средства страните са уговорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент в
размер на 8,7 % годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR/ EUROBOR 0,986 % и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 7.714% при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж плюс, а при нарушение на
тези условия кредитополучателят губи правото си да ползва предоставените по
програмата преференции изцяло или частично и приложимият лихвен процент става
този по стандартни потребителски кредити. Последният се формира от 6
–месечния SOFIBOR/ EUROBOR към
съответната дата и фиксирана надбавка в размер на 0.986%. Посочен
е годишният процент на разходите /10.46/, както и че той може да се променя при
предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.15 е предвидено, че
кредитополучателят ще заплаща и дължимите такси и комисионни съгласно Тарифата
за условията, лихвите,таксите и комисионните на Банката.
Представени са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на Банка „ ДСК”, приети от ответницата посредством
полагане на подпис на всяка страница от същите. В същите е предвидено, че кредитът се усвоява
по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в банката. В чл.**.1 е
предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта на вноската, представляваща
главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че месечната вноска бъде
погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл. **.2, при допусната забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта посочено е, че
тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква –
след уведомление до клиента.
Представено е извлечение от счетоводните
книги на банката, в което се посочва, че длъжникът не е погасил 4 броя вноски с
падежи от 07.12.2017 г. до 07.03.2018 г., общ размер на просрочените вноски е 550.10
лв., в забава е от 112 дни, поради което и на 30.03.2018 г. е обявена
предсрочна изискуемост на кредита в пълен размер. Същото
не е оспорено от ответницата и представлява доказателство по смисъла на чл.182
от ГПК.
От заключението на
допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза, което съдът преценява
като обективно и обосновано, същото не е и оспорено от страните, се установява,
че предоставеният кредит в размер на 9000.00 лева е усвоен на 04.09.2015 г. от
кредитополучателя. Кредитът е погасяван с различни суми по главницата в периода
07.09.2015 г. до 06.12.2017 г. Към 30.03.2018 г. са налице просрочени погашения
по кредита, както следва: 07.12.2017 г. – 135,58 лв.; 07.01.2018 г. – 138,30
лв.; 07.02.2018 г. – 138,30 лв.; 07.03.2018 г. – 137,92 лв. Дължимите такси по
кредита „разходи по изискуем кредит“ са в размер на 120,00 лв. Размерът на
непогасените задължения към 30.03.2018 г. са: главница – 7767,24 лв.; договорна
лихва за периода 05.02.2016 г. до 29.03.2018 г. – 435,21 лв.; санкционираща
лихва за периода 07.12.2017 г. до 29.03.2018 г. – 2,96 лв.
Въз основа на изложеното, съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ, за заплащане на суми по договор за банков кредит
/главница и договорна лихва/ и с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на санкционираща лихва /обезщетение за забава/.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от ТЗ, с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В ал.
2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по кредита,
уговорена с банката.
В случая безспорно се установи, че по
силата на сключен договор за потребителски кредит от 04.09.2015 г., Банката -
ищец е предоставила на ответницата М.И.И. кредит за текущо потребление в размер
на сумата 9000 лева, която е усвоена от кредитополучателя. С факта на
предоставяне на кредита, Банката е изпълнила своето задължение по договора, а
за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата по кредита в
уговорения срок, ведно с лихвите, като заплаща определените месечни вноски на уговорените
падежни дати. Ответницата
е изпълнила задължението си за връщане на сумата заедно с
договорената лихва само частично, като от 07.12.2017 г. е преустановила
заплащането на месечните вноски.
Основанието, на
което ищцовата страна претендира ответницата да бъде осъдена да заплати
дължимите суми по кредита е настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва по волята на
една от страните при кумулативното наличие на обективния факт и субективния -
упражненото от кредитора право да обяви вземането за предсрочно изискуемо -
чрез нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока, което следва
да достигне до знанието на длъжника по аргумент на чл. 60, ал.2
от ЗКИ. В производство по осъдителен иск, исковата молба
има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост. При образуваното по общия
ред осъдително исково производство препис от исковата молба се връчва
на длъжника и предявяването на иска има характер на волеизявление на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем и същият се обявява на длъжника с
връчването на препис от исковата молба /арг. мотивите на т.18 от ТР № 4/2014 г.
по т.д. № 4/2013 г.на ОСГТК, касаещи възможностите на кредитора да упражни
правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем/. Ето защо в
настоящия случай и по така предявения осъдителен иск, следва да се приеме,
че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е достигнало до
знанието на длъжника чрез предявяване на исковата молба и връчване на препис от
същата на ответника.
С оглед на изложеното и при установените
по-горе обстоятелства относно спорното право, съдът счита, че предявените
осъдителни искове за претендираните вземания по процесния договор за кредит, на
основание обявена предсрочна изискуемост, се явяват доказани и следва да бъдат
уважени изцяло.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на процеса и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото, съгласно представения списък и приложени
по делото платежни документи, а именно: 410,69 лева – държавна такса, 200.00
лева – възнаграждение за вещо лице, 450 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски по делото в
размер на 1060,69 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.И.И. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „М.“ № **, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.– гл.
изпълнителен директор и изпълнителен директор, сумата от 7767,24 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от
04.09.2015 г. ведно със законната лихва от 30.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 435,21
лева договорна лихва за периода от 05.02.2016 г. до 29.03.2018 г.; 2,96 лева санкционираща лихва за
периода от 07.12.2017 г. до 29.03.2018 г.; 120
лева – еднократна такса „разходи по изискуем кредит“.
ОСЪЖДА М.И.И. ЕГН ********** *** да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК *********със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „М.“ № **, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.– гл.
изпълнителен директор и изпълнителен директор сумата 1060,69 лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: