П Р И С Ъ Д А
№ 323 25.06.2010 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд V наказателен състав
На двадесет и пети юни Година 2010
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВРАНЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: СОНЯ
ХЪНТИКЯН
А.Г.
Секретар:Мария
Гинева
Прокурор: Атанас Янков
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА
НОХ дело № 1956 по описа за
2004 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА
подсъдимия Т.К.Д., роден на
03,03,1968 г. в гр. Пазарджик, живущ ***, със средно образование, женен,
осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 02,10,2003 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, сам и в съучастие, като съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., с
цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил и е направил опит
да укрие чужди движими вещи в големи размери, на обща стойност 24 182,70
лв., а именно - в съучастие с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., като съизвършител, с цел
да набави за себе си и за другиго имотна облага, е направил опит да укрие лек
автомобил марка “Фолксваген Голф 3” с рег. № AF784JY, собственост на Н.Ф.
на стойност 7219,90 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи
от извършителите причини, и самостоятелно, с цел да набави за себе си имотна
облага е укрил автомобил - микробус, марка “Фолксваген Транспортер” с рег. № 34ZE9413, собственост на
фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед
Ширкети” гр. Бурса, Турция, на стойност 16 962,80 лв., като е предполагал,
че вещите са придоби от другиго чрез престъплението кражба, поради което и на
основание чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 55,ал.1,т.1, вр.чл.2 от НК го ОСЪЖДА
НА ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на ГЛОБА в размер на 800 лв.,
като го признава за НЕВИНЕН да е
придобил чуждите движими вещи, както и да е извършил престъплението за периода
от 17,09,2003 г. до 02,10,2003 г., както и за това укриването на автомобил -
микробус, марка “Фолксваген Транспортер” с рег. № 34ZE9413, собственост на
фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед
Ширкети” гр. Бурса, Турция, на стойност 16 962,80 лв. да е извършил в съучастие като съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по това обвинение.
На основание чл. 59, ал.1 от НК ПРИСПАДА от така наложеното наказание ДВЕ
ГОДИНИ И ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Т.К.Д., със снета самоличност, времето на
предварително задържане, считано от 16,04,2010г. до влизане ан настоящата
присъда в сила.
На основание чл.59,ал.1,
вр.чл.65,ал.3 от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия
Т.К.Д., със снета самоличност,да
бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ
режим в затвор или затворническо общежитие от открит тип.
ОСЪЖДА
подсъдимия Т.К.Д., със снета самоличност, да заплати по
сметка на ВСС сумата от 154 лв. разноски по делото.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Мотиви
към присъда по НОХД N 1956/2004г. по описа на ПРС, V н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Т.К.Д. и същият е предаден на съд за извършено престъпление по
чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода от 17,09,2003 г. до 02,10,2003 г. в гр
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., с цел да набави за себе си и за другиго
- А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., имотна облага, е придобил чужди движими вещи в големи размери - лек
автомобил марка “Фолксваген Голф 3” с рег. № AF784JY, собственост на Н.Ф.
на стойност 7219,90 лв. и автомобил микробус марка “Фолксваген Транспортер” с
рег. № 34ZE9413, собственост на фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве
Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед Ширкети” гр. Бурса, Турция, на
стойност 16 962,80 лв., всичко на обща стойност 24 182,70 лв., за
които е предполагал, че са придоби от другиго, лице с неустановена самоличност,
чрез престъпление кражба.
В хода на съдебното производство на основание чл. 249,ал.1,
врчл.248,ал.2,т.2, вр.чл.24,ал.1,т.3, вр.чл.2 от НПК беше прекратено
наказателното производство , водено спрямо подс. Т.К.Д. за повдигнатите му
обвинения по чл. 270,ал.1,врчл.20,ал.2 от НК и за това по чл. 345 от НК поради
изтичане на абсолютните давностни срокове за провеждане на наказателно
производство по тези две обвинения. При това наказателното производство
продължи спрямо подс. Т.Д. за повдигнатото му обвинение за извършено
пресътпелние по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата направи изменение на горното
обвинение, което съдът прие и настоящото производство продължи спрямо подс. Т.Д.
по следното обвинение: за това, че подс. Т.К.Д. през
периода от 17,09,2003 г. до 02,10,2003 г. в гр Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г.,
с цел да набави за себе си и за другиго - А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., имотна
облага, е придобил и укрил чужди движими вещи в големи размери - лек автомобил
марка “Фолксваген Голф 3” с рег. № AF784JY, собственост на Н.Ф.
на стойност 7219,90 лв. и автомобил микробус марка “Фолксваген Транспортер” с
рег. № 34ZE9413, собственост на фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве
Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед Ширкети” гр. Бурса, Турция, на
стойност 16 962,80 лв., всичко на обща стойност 24 182,70 лв., за
които е предполагал, че са придоби от другиго, лице с неустановена самоличност,
чрез престъпление кражба - престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Прокурорът не поддържа
обвинението досежно изпълнителното деяние придобиване на процесното
престъпелние, както и досежно инкриминирания период като поддържа обвинението
относно това подсъдимият Т.Д. да е извършил процесното перстъпление на
02,10,2003г. Прокурорът не поддържа обвинението и досежно съучастническата
дейност на подс- т.Д. с останалите си съпроцесници при вещното укривателство на
единия автомобил, а именно “Фолксваген транспортер”. В останалата му част
прокурорът поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната
отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на две години и
единадесет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и глоба.
Подсъдимият Т.Д. в съдебно заседание призна вината си и искрено се разкая за
случилото се. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, както и фактите и обстоятелствата по измененото
обвинение. Лично и чрез процесуалиня си
представител моли Съда да му наложи по-ниско
наказание.
С оглед изразеното
съгласие на страните, производството по делото протече по реда на глава ХХVІІ
от НПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намери за установено следното:
Подсъдимият Т.К.Д. е роден
на 03,03,1968 г. в гр. Пазарджик, живее в с. гр. Българин е и български
гражданин, със средно образование, женен, осъждан след извършване на
инкриминираното по настоящото дело престъпелние, ЕГН **********.
С оглед протеклото производство по настоящото
дело по реда на глава ХХVІІ от НПК ии на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
настоящия обвинителен акт, както и в хода на съдебното производство при
предходното разглеждане на делото, а именно:
На 15.09.2003г. свидетелят Александро
Колаути, гражданин на Р.Италия, пристигнал в България с лек автомобил
“Фолксваген Голф 3” с рег.№ AF784JY и отседнал в жилище на ул.”Доктор Владо” № 27 в
гр.Пловдив. Превозното средство било собственост на италианския гражданин Н.Ф.,
като Колаути го управлявал по силата на пълномощно /том ІV –
листове 161-162/. Следвало да го продаде на пловдивската фирма “Дарел” ООД. В
около 22.30 часа на 16.09.2003 г. Колаути паркирал автомобила на горния адрес,
заключил го и се прибрал в жилището. В промеждутъка между този час и 07,20 часа
на следващия ден лице с неустановена до момента самоличност откраднало
моторното превозно средство. Липсата на автомобила била установена от
св.Колаути сутринта на 17.09.2003г. и той веднага отишъл в ІV
РПУ гр.Пловдив, където подал жалба.
На 28.09.2003г. в България с микробус
“Фолксваген Транспортер” с рег.№ 34ZE9413
пристигнал турският гражданин Кемал Ялдъз. Автомобилът бил собственост на фирма
“ФКС Макине Ималат Таахют ве Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед Ширкети”
със седалище в гр.Бурса, Р.Турция, като г-н Ялдъз, работещ като консултант във
въпросното дружество, го ползвал въз основа на нотариално заверено пълномощно
/том ІV –
листове 188-190/. В България свидетелят Ялдъз отседнал в гр.Пловдив в
апартамента на своя познат г-н Росен Камзамалов, намиращ се на ул. “Ален мак” №
4, и паркирал колата всяка вечер на улицата на този адрес. На 01.10.2003 г.
Ялдъз я оставил на обичайното място, като до 23,30 часа все още била там. В
периода след този час и първите часове на 02.10.2003 г. превозното средство
било отнето от неизвестен извършител.
Братята
Добреви решили да си набавят облага чрез оказване на помощ по укриването на
крадения лек автомобил “Голф 3”. Те си осигурили достъп до гаражи в
кв.”К.Париж”, един от които бил на ул.”Кичево”. От неустановено в хода на
разследването лице получили владението върху МПС-то, в контактния ключ на което
била поставена заготовка, а от дясно на волана неестествено стърчал сноп
кабели. Сетне организирали транспортирането му до неустановено място, в близост
до село Марково, като за да придвижват колата, превъртали заготовката. На
02.10.2003г. “Голф”-а бил там.
След 23.30 часа на 01.10.2003г.
неизвестно лице предало на Т.Д. владението върху другия краден автомобил
/турския “Фолксфаген Транспортер”/ и той предприел укриването и на тази кола,
целейки облагодетелстване заради услугата. Решил да го остави за известно време
в гаража на ул.”Кичево”.
Междувременно вечерта на 01.10.2003г. срещу 02.10.2003г. на територията на
гр.Пловдив започнала специализирана полицейска операция, провеждана от
служители на сектор “Криминална полиция” при РЗ”Полиция” гр.Пловдив, като неин
ръководител бил майор Петър Колев. Операцията била по линия на противодействие
срещу лица, автори на противозаконни отнемания на моторни превозни средства.
Участниците в нея били разпределени на екипажи със съответните автомобили, като
по план мероприятията следвало да се проведат на територията на І-во РПУ и на
ІІІ-то РПУ гр.Пловдив.
В
около 05,00 – 05,30 часа на 02.10.2003г., патрулирайки по плана на
специализираната операция в кв.”Кичук Париж” със служебния автомобил “Пежо 306”
без опознавателни полицейски знаци, полицаите при РДВР гр.Пловдив Димитър
Спасов и Петър И. засекли Т.Д., който тъкмо бил насочил микробуса “Фолксваген
транспортер” към гаража, на една от улиците в близост до басейна “Нептун”. По
това време колата била с регистрационни номера С 1416 АХ. Подсъдимият се
разминал с полицейския автомобил на добре осветено място и двамата
представители на реда огледали лицето му и в профил, и в анфас, при което
веднага го разпознали като Т.Д. – известно лице от криминалния контингент.
Полицаите направили опит да го последват, като същевременно св.И. се свързал с
ръководителя на операцията Петър Колев и го уведомил, че преследват бял на цвят
“Фолксваген Транспортер” със софийска регистрация, който най-вероятно е предмет
на противозаконно отнемане. Микробусът обаче постепенно получил преднина и след
няколко пресечки полицаите го загубили, тъй като капацитетът на колата им не
позволявал успешно преследване.
След
около 10-15 минути управляваният от Т.Д. автомобил бил засечен от друг
полицейски екип, включен в операцията, в състав от полицаите при РДВР
гр.Пловдив Георги Барбов и Роберт Беров. Двамата били спрели със служебния си
автомобил “ВАЗ 2105”, също без отличителни полицейски знаци, пред входа на
завод “Флавия” в гр.Пловдив. Преминаването на микробуса направило впечатление
на св.Барбов, понеже това бил първият минаващ край тях автомобил, откакто били
заели позиция. Тъй като мястото било добре осветено, Барбов успял добре да
разгледа лицето, което го управлявало. В този момент по телефона на Беров се
обадил свидетелят Колев и съобщил, че вероятно има отнет микробус “Фолксваген”
със софийска регистрация. Беров и Барбов веднага го свързали с преминаващото
край тях МПС и потеглили след него. Въпросният автомобил обаче набрал скорост и
го загубили при излизането му на околовръстното шосе.
Впоследствие при проведеното в хода на
разследването разпознаване по снимки свидетелят Георги Барбов разпознал обв.Т.Д.
като лицето, управлявало микробуса “Фолксваген”.
След като преминал покрай двата
полицейски екипа, Т.Д. *** и закарал безпрепятствено микробуса в гаража на
ул.”Кичево”, където го скрил.
Сетне се срещнал с брат си и двамата поели със собствения им лек автомобил
“Опел Вектра” с ДК № РА 4984АК, бял на цвят, към лозарския масив в близост до
с.Марково. Там ги очаквали другите двама подсъдими, които час по-рано били
тръгнали от гр.Пазарджик, за да помогнат при транспортирането на “Голф”-а срещу
обещано им заплащане. Били пристигнали с лек автомобил “Опел Омега”, комби,
зелен на цвят, с рег.№ РА 7887 АА, собственост на Г.. На това място Г. и Т.
престояли около двадесетина минути, през което време поддържали мобилна
телефонна връзка с подсъдимите Добреви. Г. се обаждал от мобилен телефон с
номер 0887 992 155.
Й. и Т.Д. си служили с апарат със СИМ-карта с номер **********, която по
документи се водела на “Дангер – 98” ООД гр.Пазарджик, но им била дадена заедно
със СИМ-карта № ********** от служител на фирмата за ползване. Докато чакали, Т.
пушил цигари “Честърфийлд”.
Междувременно братята отишли до мястото, където била скрита колата
“Фолксваген Голф 3”, Й.Д. седнал зад волана й и я подкарал към лозарския масив.
Брат му го следвал с “Вектра”-та. Срещнали се четиримата. Й. предал “Голф”-а на
Т. и му поръчал да внимава да не изгасне двигателят му. Задачата на Г. щяла да
бъде да шофира преди “Голф”-а своя лек автомобил, за да покаже на Т. втория
гараж, в който трябвало да го закара /в
гаража на ул.”Кичево, както беше отбелязано по-горе, Т.Д. бил вкарал буса/,
пък и за да осигури отцепка при евентуално полицейско преследване.
Добреви
също потеглили с “Вектрата” към града. В около 06.00 часа трите автомобила
навлязли в Пловдив в посока от към Овощарския институт. По това време на същото
пътно платно на ул.”Димитър Талев” срещу бензиностанцията “Хаджията Груев” бил
спрян полицейски автомобил с екипаж от главните сержанти Никола Трифонов и
Стоян Захариев, също участващи в специализираната операция. Служебната кола
отчасти била разположена на самата пътна лента, на тавана й била поставена
полицейска лампа и мястото, където се намирала, било силно осветено. На
полицаите направила впечатление автоколоната и те запомнили марките и цветовете
на колите.
Минути по-късно движещите се
плътно един зад друг автомобили “Опел Омега”, управляван от Г., и “Фолксваген
Голф 3” с водач Т. *** след кръстовището на ул.”Димитър Талев” от движещ се в
насрещното платно полицейски автомобил марка “ВАЗ 2107”, в чийто екипаж влизали
майор Димитър Зафиров, кап.Георги Кръстев и гл.сержант Мишо Бояджиев. За първия
автомобил полицаите разполагали с информация, че се използва от лица от
криминалния контингент в гр.Пазарджик, а за втория знаели, че е обект на
противозаконно отнемане преди няколко дни от територията на ІV
РПУ гр.Пловдив. Поради това шофьорът на
служебния автомобил кап.Зафиров незабавно обърнал посоката му на движение и
полицаите предприели преследване на управляваните от Г. и Т. коли. “Омега”-та,
следвана от “Голф”-а, завили надясно по бул.”Стефан Стамболов”, като
полицейската “Лада” ги последвала. Водачът й подал светлинен и звуков сигнал,
но Г. не се подчинил на разпореждането да спре. Ускорил максимално и успял да
се отдалечи в посока бул.”Въстанически”. Преди Т. да го последва, свидетелят
Зафиров предприел мерки за задържане на управлявания от него “Фолксвагена
голф”, а именно увеличил скоростта неколкократно, успял да го изпревари и да
препречи пътя му. Мъчейки се да осуети залавянето си, Т. блъснал предната лява
част на автомобила си в дясната страна на служебната кола. И двете превозни
средства спрели. Т. веднага изскочил от шофьорската седалка и хукнал да бяга.
Същото направил и Зафиров. Следвайки го плътно, той викал “Стой на място!
Полиция!”. Подсъдимият не се подчинил на разпорежданията. Наложила се гонитба,
при която Зафиров произвел и няколко предупредителни изстрела във въздуха със
служебното си оръжие. Т. и този път не се подчинил, напротив, затичал още
по-бързо. Междувременно и свидетелите Кръстев и Бояджиев били излезли от
полицейския автомобил, преминавайки през съседните седалки, защото при сблъсъка
седели от дясната страна, която се оказала затисната от “Голф”-а, и се включили
в преследването. Т. *** и се опитал да се скрие между разположените наблизо
гаражни клетки. Зафиров го изгубил от поглед и започнал да го търси, обхождайки
пространството зад гаражите. В това време Бояджиев, който бил навлязъл в
междублоковото пространство от другата страна на улицата, забелязал Т. между
два ламаринени гаража. Настигнал го и му заповядал да спре. Чувайки виковете на
колегата си, Зафиров веднага се притекъл на помощ, като насочил пистолет към Т.
с цел да го респектира. Сетне прибрал оръжието и заедно с Бояджиев се опитали
да го задържат неподвижно, за да му поставят белезници, но Т. всячески се
опитвал да избегне това – извивал тялото си, боричкал се с полицаите,
вследствие на усилията, които полагал, от джобовете му изпаднали мобилен
телефон “Нокия 8250” и чифт каучукови ръкавици. Зафиров и Бояджиев се опитали
да го накарат да се подчини включително чрез неколкократно дадени заповеди
“легни на земята” и “стой”, но безрезултатно. В това време пристигнал и
Кръстев, който се бил забавил, защото заобиколил блока, търсейки бягащото лице.
Тримата повалили Т. на земята, по очи. Той продължавал да не се подчинява на
указанията да преустанови съпротивата, като дърпал ръцете си, осуетявайки
поставянето на белезници. Със задружни усилия полицаите му поставили белезници,
после го вдигнали и го повели към мястото, където били автомобилите им.
Междувременно се обадили на св.Петър Колев и на служителите от дежурните части
на РДВР гр.Пловдив и на І-во РПУ гр.Пловдив и подали информация за случилото
се. Мястото веднага било посетено от дознател при І РПУ гр.Пловдив, който
извършил оглед /том І – л.л.19-20/ на преходната зона между двата гаража на
ул.”Георги Икономов” срещу сградата на № 11, където от Т. изпаднали мобилен
апарат и ръкавици ; двете вещи били иззети. Бил извършен оглед и на лекия
автомобил “Фолксваген Голф 3” с рег.№ AF784JY /том І – листове 21-22/, при който освен следите от
удара с полицейската кола било констатирано, че в контактния му ключ има
техническо средство /заготовка/, корите под волана са счупени, от дясно на него
излиза сноп кабели, които отвеждат до
лежащ на пода автомобилен чип, а капакът на ел.предпазителите също лежи на
пода. При огледа били иззети дактилоскопни и мирисови следи, биологични следи
/косми/ и брезентово автомобилно покривало, както и самото превозно средство.
Т. бил отведен в РЗ
”Полиция” гр.Пловдив. Там се провел неофициален разговор между него и полицаите
Петър Колев, Георги Кръстев и Димитър Димитров, при който той разказал, че е
ангажиран от Добреви и от Г. да шофира крадения италиански автомобил до гараж в
кв.”К.Париж”, който само приблизително знаел къде се намира; Г. щял да го
отведе до мястото. Казал им също, че знае къде се намира другият краден и
укриван от братята автомобил, а именно в гараж в същия квартал, който един от
двамата му бил показал дни по-рано. След като изслушали този разказ, полицаите
поканили Т. да ги заведе до гаража, в който по думите му бил скрит краден бус.
Следвайки указанията му за пътя, полицаите стигнали до ул.”Кичево”, където Т.
им показал въпросния гараж. След отварянето на вратите му полицаите намерили
вътре турския микробус “Фолксваген Транспортер”, който бил с номера на
регистрационните табели “С 1416 АХ”.
По-късно през деня превозното средство
било предмет на оглед /том І – л.л.63-64/ от дознател, при което действие в
купето му били открити турските му регистрационни табели с номера 34ZE9413
и документи за автомобила. Освен това от микробуса били иззети за обработка и
дактилоскопни следи, а с отделен протокол - и следи от миризми от волана,
скоростния лост и предните седалки.
След като успял да избяга, Г. ***.
Когато преминавал покрай киното, го забелязали патрулиращите там Петър Колев и
Димитър Димитров. Те веднага тръгнали след него, но управлявайки с висока
скорост колата си, Г. бързо напреднал, завивайки в посока ресторант “Бялата
воденица”. Възнамерявал да излезе от града по-най-бързия начин. В около 06,30
часа “Омега”-та отново наближила мястото срещу бензиностанцията на “Хаджията
Груев” на ул.”Димитър Талев”, където бил постът на полицаите при РДВР
гр.Пловдив Никола Трифонов и Стоян
Захариев. Малко преди това Колев се обадил по мобилния телефон на св.Захариев и
му поръчал по възможност да спре Г.. Захариев бил извън служебния автомобил,
когато провел телефонния разговор, така че имал достатъчно време да извади
служебната си карта и да застане на шосето, на пътното платно, по което се
движела “Омега”-та. От около 100 метра я видял, че се задава срещу него. Било
на развиделяване, пък и Г. ползвал включително фаровете си за мъгла, така че
имал добра видимост и полицаят с отворената си карта в ръка попадал в
полезрението му. В това време Трифонов също излязал на пътя заставайки отзад и
вдясно спрямо колегата си. Приближавайки на около 15 метра полицаите, Г.
намалил значително скоростта, но когато доближил на метри до тях, рязко
увеличил, и в един и същи момент Захариев и Трифонов отскочили, за да се
предпазят от сблъсък, и подсъдимият свърнал вляво със същата цел ; сетне
продължил с висока скорост и не намалил, дори когато преминавал прелеза.
Веднага след това той телефонирал на някой от братята Добреви, които също били
напуснали града с “Вектра”-та, и възбудено обяснил, че е избегнал полицейско
задържане, но Т. е задържан, като полицаите са стреляли по него. Почти веднага
след това се обадил и на подсъдимата Ц. и споделил с нея страха си, че не е
спрял при полицейско нареждане за това и ще е щял “да мине” през един полицай.
По същото време Захариев телефонирал на Колев и го уведомил за случилото се,
обяснил, че е направил опит да спре водача на “Омега”-та с карта в ръка, но той
не само, че не се подчинил, но е щял да го сгази.
Както и Г.,***. По пътя той и те
непрекъснато поддържали мобилна телефонна връзка помежду си, като при тези им
разговори Г. получил многократно напътствия да накара Ц. да изхвърли намираща
се в дома им чанта.
Междувременно
полицаите от РДВР гр.Пловдив поискали съдействие от колегите си от град
Пазарджик за задържането на Г. и Добреви. В около 07,00 часа служителите в
сектор “Криминална полиция” при РЗ”Полиция” гр.Пазарджик кап.Стоян Д. и
кап.Иван Васев и автопатрул при РПУ гр.Пазарджик в състав главните сержанти
Сотир Сотиров и Ангел Чалъков били изпратени на ул.”Дунав” № 6 в гр.Пазарджик.
На този адрес живеели В.Г. и Е.Ц., но по оперативни данни се очаквало и братята
Добреви да пристигнат там. Служителите на РДВР гр.Пазарджик отишли на адреса
със служебен автомобил с отличителни полицейски знаци. Спрели пред входа на
блока и точно в момента, когато слезли от него, на около 20 метра зад тях, на
околовръстното шосе спрял рязко лекият автомобил “Опел Вектра” с рег.№ РА 4984
АК, който бил управляван от Т.Д., а до него на предната дясна седалка седял Й.Д..
Полицаите и двамата обвиняеми се вгледали едни в други и взаимно се разпознали,
в резултат на което Добреви потеглили рязко напред. От своя страна полицаите
веднага се качили обратно в патрулната кола и тръгнали след тях, като, за да
излязат по-бързо на околовръстното шосе, преминали през банкета. Пуснали
сигнални лампи и звук и започнали преследване на автомобила на Добреви. По
време на преследването обаче между двата автомобила се вклинила жигула с
ремарке, която изскочила внезапно от една пресечка и забавила по този начин
придвижването на полицейската кола. Управляващият патрулния автомобил
св.Сотиров успял да изпревари възникналото препятствие, но това позволило на
“Вектра”-та да набере достатъчно преднина. При наближаването на кръговото
движение Й.Д. изхвърлил от предния десен прозорец найлонова чанта с надпис
“Джак Даниълс”, която паднала в градинката срещу блок на ул.”Георги Герасимов”.
След това автомобилът на подсъдимите се включил в кръговото движение, където
потокът на превозни средства станал голям предвид събиращите се на това място
пет платна за движение. Полицаите не разбрали в коя посока са поели Добреви и
ги изгубили. Върнали се до изхвърлената чанта и уведомили началника на сектор
“Криминална полиция” гр.Пазарджик, който изпратил оперативна група, за да
запази местопроизшествието до извършване на огледа.
В
чантата се намирали общо 22 стоманени приспособления тип “Меча лапа” – от тях
17 с шестограмен профил на главата и пет с плоски профили; черна пластмасова
кутийка с електронен елемент и 2 кабела с букси; 2 стоманени пръчки с диаметър
около 2 мм. и дължина около 8 см. със закривени краища във формата на кука;
стоманен елемент с формата на шестстенна призма; двужилен кабел с дължина около
3 метра и черна пластмасова кутийка с надпис “Пауър” с осемжилен кабел, излизащ
от нея, които вещи били иззети със съставения протокол за оглед /том І –
л.л.70-71/.
Успели да се отскубнат от полицейското
преследване, Т. и Й. *** и потеглили с автомобила си в посока към гр.Батак.
Заедно с тях в същото направление с “Омега”-та се отправил и Г., който по
мобилния си телефон бил уведомен от Добреви, че са преследвани от полицаите, и
същевременно за пореден път получил напътствие от тях да накара жена си да
изхвърли споменатата чанта. В около 07,20 часа Г. се свързал по телефона с Ц. и
й наредил да не отваря на никого и в дома им “да няма никакво движение”.
Междувременно, след като изпуснали
братята Добреви, свидетелите Д., Васев, Сотиров и Чалъков се върнали на адреса
на ул.”Дунав” № 6, тъй като в апартамента на Г. следвало да се извърши
претърсване, възложено по делегация от водещия тогава разследването дознател
при ІV РПУ гр.Пловдив. Заедно с тях на мястото бил и още един служител на РДВР
гр.Пазарджик – св.Димчо К.. Главните сержанти Сотиров и Чолаков останали долу
под прозорците на жилището, за да наблюдават за евентуално изхвърляне на вещи
от него, а свидетелите Д., Васев и К. се качили до апартамента. Позвънили на
звънеца и след като чули шум на хора отвътре, надлежно се легитимирали и
приканили намиращите се вътре лица да отворят, което обаче не било сторено.
Тридесетина минути полицейските служители стояли пред вратата и напразно
звънели и чукали. Всичките им действия били възприети от намиращата се в жилището
Е.Ц., но въпреки това не изпълнила задължителните за нея разпореждания на
органите на властта. Това й поведение било продиктувано от указанията, които
своевременно получавала от В.Г., с когото била в почти непрекъсната връзка по
телефона. При неколкократните им разговори Г. й повтарял да не отваря вратата и
я успокоявал, че полицаите нямали право да я изкъртят. Също така на няколко
пъти правил опити да я уговори да изхвърли чантата през терасата, но Ц. не
посмяла, тъй като видяла, че долу стоят полицаи.
Не виждайки друг изход, К. и Васев
разбили входната врата на апартамента. Влезли заедно със свидетелите Гавазов и
Митев, които водели като поемни лица. В коридорчето пред вратата заварили Ц.,
която им поискала документ, удостоверяващ правото им да извършат претърсване.
Васев обяснил, че се планира извършване на претърсване в неотложен случай, като
цитирал и разпоредбата на чл.135,ал.2 от НПК. Полицейските служители влезли
последователно във всички стаи, при което открили и трите малолетни деца на Ц.,
и майката на Г. – Павлинка Ненова. В горната част на гардероба намерили
чантата, за която говорили Г., Добреви и Ц. по мобилните си телефони. В нея
намерили и надлежно описали в протокола за претърсване /том 1, л.л.40-41/ 2
броя регистрационни табели, два компютърни блока за МПС, бланки на свидетелства
за регистрация за различни МПС и други видове документи. Препис от протокола
бил предоставен на П.Ненова, която направила в него изявление, че не може да
даде никакви обяснения за намерените вещи.
Претърсване, също възложено по
делегация от разследващия настоящото дело орган, било извършено от служители на
РПУ гр.Пазарджик и в къща на ул.”Цар Асен” № 52 в гр.Пазарджик, в която живеел А.Т..
При провеждането на това следствено действие в присъствието на брата на Т. били
иззети 2 компютърни блока със залепени стикери с марка на БМВ и пластмасов блок
с контролни прибори за автомобил “БМВ” /том І – л.л.48-49/.
Докато В.Г., Й.Д. и Т.Д. се движели в
направление към гр.Батак, в около 07,50 часа в оперативната дежурна част на РПУ
гр.Велинград се получило съобщение, че по съвместна акция на РДВР гр.Пловдив и
РДВР гр.Пазарджик се преследват два автомобила “Опел Вектра” и “Опел Омега”. С
оглед на това на патрулните полицаи св.Габриел Танков и св.Петър Ангелов било
наредено да застанат на изхода на гр.Ракитово за гр.Батак и ако забележат
въпросните автомобили, да ги спрат и да задържат намиращите се в тях хора. В
изпълнение на задачата двамата служители на РПУ гр.Велинград отишли до
посоченото място, като били с патрулния автомобил “Лада Нива”, надлежно
обозначен с полицейски знаци отстрани и със синя лампа на покрива. Само след
около 2-3 минути полицаите забелязали лекия автомобил, управляван от Г., който
се движел по околовръстния път в посока от гр.Костандово за гр.Батак. Зад него
се движела и друга кола, но полицаите не могли да я огледат. Когато се
приближил на около 100 – 150 метра, Г. забелязал полицаите, спрял рязко,
обърнал и потеглил в обратна посока, към гр.Костандово. Колата, движеща се зад
“Омега”-та на Г., също не продължила движението си направо. Танков и Ангелов
бързо се качили в служебния им автомобил и тръгнали след зеления автомобил,
като пуснали сигналната лампа и натискали непрекъснато клаксона. В хода на
преследването Г. завил наляво и навлязъл в очертанията на Ракитово. Водачът на
патрулния автомобил Габриел Танков преценил, че шансовете да заловят “Омега”-та
са по-големи и се отправил след нея, като изоставил другата кола. В града Г.
управлявал автомобила с висока скорост, при което хората бягали пред него, за
да не бъдат ударени. През цялото време на преследването полицаите давали знаци
на водача на “Омега”-та да спре, но той така и не се подчинил. В града
гонитбата продължила около 15 минути, като Г. правел хаотични движения. В един
момент той насочил колата си в посока към вилната зона на гр.Ракитово. В края й
шосето свършило и започнал трудно-проходим горски път без никаква настилка,
представляващ почти пресечена местност. Въпреки това Г. продължил да управлява
автомобила с висока скорост, при което ударил шасито на един от стърчащите
пънове и от него прокапало масло на пътя. Скоро след това се спукала и гума, в
резултат на което автомобилът забуксувал въпреки опитите на Г. да го измъкне с
подаване на повече газ. Преследващият го през цялото време полицейски автомобил
спрял на метър зад него. Св.Ангелов веднага изскочил и с насочен пистолет се
приближил до подсъдимия, наредил му да стои на място. В това време се приближил
и свидетелят Танков, отворил шофьорската врата на “Омега”-та и разпоредил на Г.
да излезе и веднага да легне по очи. Той се подчинил без съпротива и му били
сложени белезници. После полицаите уведомили дежурния офицер за събитията, след
което пристигнала оперативна група от РДВР гр.Пазарджик, която отвела
подсъдимия.
На предсъдебната процесуална фаза са
били назначени следните експертизи, които страните не оспориха, а съдът възприе
като изготвени безпристрастно и с нужните вещина и опит в изследваната материя
:
- стоково-оценъчна експертиза, от
заключението на която се установява, че стойността на лекия автомобил
“Фолксваген Голф 3” е 7 219,90 лева, а стойността на микробуса “Фолксваген
Транспортер” възлиза на 16 962,80 лева. При оценяването са съобразени
средните пазарни цени към инкриминираните моменти, като са приспаднати
съответните проценти овехтяване.
След
извършване на всички възможни действия по разследването двете отнети превозни средства били върнати
на представители на пострадалите лица.
- химически експертизи, от
заключението на които се установява, че и на двата инкриминирани автомобила –
“Фолксваген Голф 3” с италиански рег. № AF784JY
и “Фолксваген Транспортер” - знаците от номерата на рамата и двигателите им са
изпълнени с оригинален шрифт, без следи от подправки и заличавания с цел
промяна.
- дактилоскопна експертиза на иззетите
при огледа от 02.10.2003 г. на лекия автомобил “Фолксваген Голф 3” с рег.№ AF784JY
дактилоскопни следи от предно ляво стъкло на предна лява врата от вътрешната
страна, от вътрешната страна на предно обзорно стъкло и от огледалото за
обратно виждане. От заключението й е видно, че са оставени от левия показалец
на А.Т..
-
дактилоскопно изследване е извършено и на следите, иззети от вратите на лекия
автомобил “Транспортер”. Според протокола за извършена експертиза, част от тях
са негодни за идентификация, а другата част не са оставени от подсъдимия Й.Д..
Видно от експертната справка №
520/07.10.2003г., не е установено съвпадение и между тези следи и
дактилоскопните отпечатъци на Ал.Т..
- трасологична експертиза с обект
контактния ключ с поставения в него къртач, намерени в лекия автомобил
“Фолксваген Голф 3” с рег. № AF784JY,
както и ключалката от предната лява врата на същото превозно средсво. В
резултат на проведеното изследване експертът Цвятко Илчовски е изготвил заключение, съгласно което по
секретните пластини на секретния патрон от контактната ключалка на автомобила
има следи от къртач и е възможно да са оставени от предоставения на
експертизата къртач, но е невъзможна идентификация поради неустановяване на
характерни особености. Вещото лице е констатирало и че предоставеният за
изследване къртач безпрепятствено завърта секретния патрон на ключалката, т.е.
привежда автомобила в работно състояние. След изваждането на къртача от входа
за ключа на контакта има деформирани пластини, които са заседнали в секретния
патрон и правят контакта негоден за използване по предназначение.
При въпросното изследване експертът
освен това е установил и че по секретните пластини на секретния патрон от
ключалката на предната лява врата на автомобила има следи, оставени от
предоставения къртач, т.е. ключалката е превъртяна и отключена с него.
Поради деформирането на тези секретни пластини ключалката на предната лява
врата е негодна за използване по предназначение.
- трасологична експертиза с обект
24-те метални заготовки /къртачи/, иззети при извършения на 02.10.2003 г. в
гр.Пазарджик оглед на изхвърлената от Й.Д. чанта. От нейното заключение се
установява, че по секретните пластини от секретния патрон на ключалката на
лявата врата на микробуса “Фолксваген Транспортер” има следи от деформации и
натиск от предмет със заострени ръбове, като по форма, размери и
месторазположение е възможно да са оставени от къртачи, каквито са предоставени
за изследване. Експертът също така е отчел, че липсват идентификационни
признаци поради неустановяване на следи с характерни особености.
-
компютърнотехническа експертиза, за нуждите на която са били предоставени по 2
броя компютри, иззети съответно от домовете на В.Г. и А.Т. и черната кутия с
щифтове с електронен механизъм между тях и кабели с букси за зареждане от запалка
на автомобил, иззета при огледа на 02.10.2003 г. в гр.Пазарджик на изхвърлената
от Й.Д. найлонова чанта. Според
заключението й с компютрите не може да се запали лек автомобил
“Фолксваген Голф 3”; по отношение на представената черна кутия експертът е
посочил, че тя е приспособление, което е изработено самоделно с единствената
цел да замени фабричния вграден имобилайзер на “Фолксваген Голф 3”. Това става
след измъкване от куплунга на съществуващия имобилайзер и включване на неговото
място на самоделното устройство, което играе ролята отново на имобилайзер, но с
предварително програмиран за него чип. След тази замяна смененият вече
имобилайзер се отблокира и разрешава безпроблемно палене на автомобила.
- съдебно-психиатрична експертиза на
подс.Т.. Според експертното мнение подсъдимият не страда от психично заболяване
към момента на изготвянето на експертизата, а също и към инкриминирания момент;
не се води на психиатричен учет към болнично заведение. И съдът споделя крайния
извод, че към момента на посегателствата
той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
- съдебно-техническа експертиза с
обект документи за МПС, иззети от дома на подсъдимите Г. и Ц.. Според
заключението, изготвено от експерта Сава Симеонов, документите представляват
истински бланки, като по тях не са извършвани подправки.
Обект
на изследване са били и иззетите от лекия автомобил “Фолксфаген голф” с
протокол от 02.10.2003 г. следи от миризми. Според протокол от 07.10.2003г. е
било установено тяхното сходство с иззетия от Т. мирисов материал, за което е
бил съставен и съответният протокол.
Гореописаната фактическа обстановка се
установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали
- от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – свидетелски показания на свидетелите Алесандро Колаути, Кемал Ялдъз, Никола Янков Трифонов, Димитър Атанасов
Зафиров, Мишо Стойков Бояджиев, Стоян Ангелов Захариев, Георги Милчев Кръстев,
Петър Данев Колев, Димитър Стоянов Димитров, Димитър Радков Спасов, Георги
Петров Барбов, Петър Василев И., Боян Стоилов Грозданов, Стоян Петров Д., Иван
Димитров Васев, Сотир Христосков Сотиров, Ангел И. Чалъков, Екатерина Г.
Лютакова, Димчо И.К., Давид Алберт Чумбу, Павлинка Стоянова Ненова, Гергана
Славчева Кузова, Евгений Г. Дунгаров, Христо Николов Сотиров, Н.Г.К., Мариана И.
Биркова, Габриел Стоилов Танков, Петър Горчов Ангелов,
дадени в хода на досъдебното поризводство,
от назначените в хода на досъдебното производство заключения на дактилоскопните експертизи, химическите експертизи, СОЕ,
трасологическите експертизи, СТЕ, СПЕ, СМЕ, протоколи за оглед на
местопроизшествие /л.19-22, 63-64, 70-71 от том 1/, протоколи за изземване на
следи от миризми /л.23,62 от том 1/, протокол за изследване на следи от миризми
/л.24 от том 1/, фотоалбуми за посетено местопроизшествие /л.26-29, 44-46 от
том 1/, протоколи за претърсване и изземване /л.40-41,48-49 от том 1/,
определения на РС – гр. Пазарджик в производство по чл.135 ал.2 от НПК за
одобряване на претърсване и изземване /л.42,50 от том 1/, справка за издирвано
МПС /л.43, том 1/, протоколи за предаване на веществени доказателства /л.52,72
от том 1/, изходяща телеграма за издирване на МПС /л.58 от том 1/, опис на
моторно превозно средство /л.65 от том 1/, справка за издирвани регистрационни
табели /л.73 от том 1/, протоколи за разпознаване на лица /л.126, 129,141,143
от том 1/, албуми от проведени разпознавания /л.127-128, 130-131от том 1/,
протоколи за личен обиск на подсъдимите Т. и Г. /л.л.34 и 35 от том 1/,
експертна дактилоскопна справка /л.25 том 2/, епикризи на Й.Д. /л.90,91 том 2/,
медицински картон на Й.Д. /л.92, том 2/,
служебни бележки от “М-тел” ЕАД – гр. София /л.6, 88 от том 3/, разпечатки от
проведени разговори /л.7- 79, 89-102, 105-111 от том 3/, карти с разположение и
имена на базовите станции на “Мобилтел” ЕАД /л.82-85 от том 3/, медицинска
документация, касаеща подс.Т. /л.83 от том 4/, договори за покупко-продажба на
МПС /л.119,120,195-199 том 4/, удостоверения за актуално състояние на
фирми/л.137-138, 148-149 от том 4/, пълномощни за управление и
представителство във връзка с автомобили
/л.154 – 155, 161 -162, 188-194 от том 4/,
протокол за доброволно предаване /л.160 от том 4/, удостоверение за
собственост на автомобил /л.163-166 от том 4/, декларация за продажба на
автомобилно превозно средство /л.167-169 от том 4/, копия от страници на
италианска лична карта /л.173-174 от том 4/, регистрационен талон на моторно
превозно средство /л.183-187 от том 4/, епикриза на подс.Й.Д. /л.40 от том
5/,свидетелство за съдимост, характеристична справка за подсъдимия. На
предсъдебната процесуална фаза е било направено изследване на иззетите от
микробуса “Фолксваген Транспортер” мирисови следи, като в изготвения протокол
/том ІІ – л.31/ е записано твърдението, че следите от волана, скоростния лост и
от предната лява седалка са сходни с мирисовия материал, “иззет” от Й.Д.. Съдът
изключи посочения протокол от доказателствения материал, защото от съдържанието
му въобще не става ясно кога е взет сравнителният материал от Й.Д., от кои
негови вещи, с кои други мирисови следи /освен с иззетите по неясен начин от Й.Д./
са сравнени иззетите при огледа на колата следи от миризма.
При така установената по категоричен и несъмнен начин в
хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият Т.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна подсъдимият на 02,10,2003 г. в гр. Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, сам и в съучастие, като съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д.
и В.Л.Г., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил и е
направил опит да укрие чужди движими вещи в големи размери, на обща стойност
24 182,70 лв., а именно - в съучастие с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., като съизвършител,
с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, е направил опит да укрие
лек автомобил марка “Фолксваген Голф 3” с рег. № AF784JY, собственост на Н.Ф.
на стойност 7219,90 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи
от извършителите причини, и самостоятелно, с цел да набави за себе си имотна
облага е укрил автомобил - микробус, марка “Фолксваген Транспортер” с рег. № 34ZE9413, собственост на
фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед Ширкети”
гр. Бурса, Турция, на стойност 16 962,80 лв., като е предполагал, че
вещите са придоби от другиго чрез престъплението кражба. Подсъдимият
Т.Д. е изпълнил обективните съставомерни
признаци на горното престъпно
посегателство като съвместно с осъдените вече Г., Т. и Й. Добреви е реализирал обективните съставомерни
признаци на престъплението по чл.215 НК, като заедно всички са наченали
укриването на чуждо превозно средство, установено по вид и стойност от
доказателствата по делото. Т. и Й. Добреви са осъществили организацията по
скриването на колата на Н.Ф., като са осигурили ползването на гараж в град
Пловдив, където тя да престои, респ. като са се свързали с Г. и Т., чиито
физически услуги по шофиране на отнетия автомобил и на “пилотния” такъв до
гаража са ангажирали. Последните двама са започнали да вършат въпросните
услуги. Тоест синхронното поведение на четиримата стои в нужната причинна
връзка с изпълнението на деянието и квалифицира съучастническия им принос като
съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 от НК. Видно от фактическото
изложение, реализирането на престъплението е прекъснато от полицаи, заловили Т.,
докато управлявал автомобила, тоест не е настъпил желаният резултат поради
независещи от волята на извършителите причини. Ето защо съдът окачестви
недовършения престъпен акт като опит по смисъла на чл.18,ал.1 от НК.
Сам подс. Т.Д. е започнал и успешно е завършил укриването на другия
инкриминиран автомобил “Фолксфаген Транспортер”, като го е превел
безпрепятствено през улиците, по които патрулирали полицейски служители, и го е
гарирал в гаражно помещение на ул.”Кичево”, вратите на което заключил.
При
така установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото и след изчерпване
възможността за събиране на нови доказателства съдът зае становище, че
обвинението, повдигнато спрямо подс. Т.Д. досежно това да е придобил чуждите движими вещи, както и да е извършил
престъплението за периода от 17,09,2003 г. до 02,10,2003 г., както и за това
укриването на автомобил - микробус, марка “Фолксваген Транспортер” с рег. № 34ZE9413, собственост на
фирма “ФКС Макине Ималат Таахют ве Гъда Текноложиси Самайи Тиджарет Лимитед
Ширкети” гр. Бурса, Турция, на стойност 16 962,80 лв. да е извършил в съучастие
като съизвършител с А.И.Т., Й.К.Д. и В.Л.Г., поради което и на основание
чл. 304 от НПК го оправда по това обвинение.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия Т.Д. при форма на вина пряк умисъл като е
съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел
настъпването им. В представното съдържание на умисъла му е било включено съзнанието, че участва в
посегателството при укриване на лекия автомобил “Голф 3” заедно с останалите и
всички са целели така обединената дейност да докара престъпните последици.
Специалният съставомерен субективен признак – целта за набавяне на имотна
облага - намира пряк обективен израз в предприетите от извършителите действия :
те са пристъпили към среднощна сложна операция по транспортиране на кола, която
се привеждала в движение чрез заготовка, тоест налице е бил сериозен риск да не
може да се подкара, ако загасне двигателят й, по улици, в близост до които Т.Д.
е гонен от полицаи малко преди това, в град, в който не са живеели, като
очевидно са похарчени немалко пари /за гориво, за наемането на гаражи/; Т.Д. е
укрил и още един автомобил /другата инкриминирана кола/, връщайки се до
мястото, където е видял, че е видян от полицаи.
Наличието на другия съставомерен признак “предполагането”, че автомобилите
са крадени, пряко корелира с целта за имотно облагодетелстване от скриването
им, пък и закономерно се извежда от осъществените в логическа връзка и
последователност действия на подсъдимия Т.Д. и осъдените Й.Д., Г. и Т. по
среднощно координирано придвижване на “Голф”-а до скришно място, където да
престои, от последващите действия по бягство от полицаите, респ. от рискованото
връщане на Т.Д. до мястото, където е гонен от полицаи, за да закара
“Транспортера” до друго скришно място. Освен това предприелите укриването на
“Голф”-а лица ясно са възприемали неестествено стърчащия сноп от кабели вдясно
от волана и заготовката, чрез превъртането на която се задвижва двигателя като
с ключ; Й.Д. и Алексндър Т. включително са боравели със заготовката, за да
привеждат колата в работен режим.
Изпълнените
от подс.Т.Д. престъпления “вещно укривателство” се свързват в престъпно
единство - извършени са в един и същи ден, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като от обективна и субективна страна второто деяние се
явява продължение на предшестващото. Тоест представляват части на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26,ал.1 от НК, във връзка с която разпоредба е
правната квалификация на поведението на тези подсъдими. При извършеното,
задължително според изискванията на посочения текст от наказателния закон,
обединяване на реализираните от Д. престъпни актове, общата стойност на
предмета им преминава прага от 7 700 лева (70 пъти спрямо
минималната работна заплата от 110 лева към 02.10.03г.), след който според
трайната практика на ВКС на РБългария имущественото престъпно посегателство се
явява в “големи размери”. Ето защо продължаваното престъпление, автор на което
е Т.Д., бе подведено под по-тежко наказуемия състав на ал.2 на чл.215 от НК. Едно от двете, включени в продължаваната
престъпна дейност, деяние е опит, но то не се отразява съществено върху
тежестта на цялостната, развита от Д. на инкриминираните дата и място
общественоопасна деятелност, поради което съдът не приложи разпоредбата на
чл.26,ал.3 от НК. На общо основание обстоятелството, че едно от двете
престъпления е опит, беше отчетено при индивидуализирането на наказанието.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Т.Д. Съдът отчете отново
обстоятелството, че производството по настоящото дело протече по реда на глава
ХХVІІ от НПК, поради което и на основание чл. 373,ал.2 от НПК наложи на
подсъдимия наказание при условията на чл. 55,ал.1,т.1 от НК при условията на
чл. 2 от НК, тъй като именно тази разпоредба, действала към момента на
извършване на процесното престъпление по преценка на съда се явява
по-благоприятна за дееца. За да прецени какво именно наказание при условията на
чл. 55,ал.1,т.1 от НК да наложи на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелство чистото му съдебно минало. Съдът не приема като смекчаващо
вината обстоятелство съдействието от страна на подсъдимия, тъй като това
съдействие той не е осъществил по своя воля, а след насилственото му откриване
и предвижването му до страната ни въз основа на издадена ЕЗА. Отекчаващи
вината обстоятелства Съдът не констатира. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящия съдебен състав счете,
че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Въпреки липсата на отегчаващи вината
обстоятелства,смегчаващото такова не се явява нито многобройно, нито
изключително, поради което и не може да обоснове извода, че на подсъдимият
следва да бъде определен размер на наказанието около минималния, в какъвто
смисъл се направи искане от защитата. При тези индивидуализиращи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът счете, че в конкретния казус на подсъдимия
следва да бъде определен размер на предвиденото в разпоредбата на чл. 215,ал.2
от НК наказание лишаване от свобода малко под максималния, поради което и наложи
на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на две години и девет
месеца. Поради същите съображения съдът счете, че размера на комулативно
предвиденото в същата разпоредба наказание глоба също следва да бъде определен
малко под максималния, поради което и наложи на подсъдимия наказание глоба в
размер на 800 лв. Според преценката на Съда именно това наказание се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което
и е справедливо.
На основание чл.59,ал.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от
свобода Съдът приспадна времето на предварително задържане, а именно от
16,04,2010г. до влизане на настоящата присъда в сила. На тази дата 16,04,2010г.
е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо подсъдимия в
пределите на Р България. За времето, през което подсъдимият се е намирал в
условията на арест извън страната ни въз основа на издадената му ЕЗА, по делото
няма данни. Това, обаче, не е пречка за страните да инициират производство по
реда на чл. 417 от НПК пред районната прокуратура.
При обсъждане начина на изпълнение на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода настоящият съдебен състав зае становище,
че условното осъждане не следва да бъде
приложено спрямо това наказание на подсъдимия Т.Д. независимо от
обстоятелството, че формално материално-правните предпоставки за това по
чл.66,ал.1 от НК са налични. Отлагането на изпълнението на наказанието не би
съответствало на релевантните обстоятелства по чл.36 от НК. За да направи този извод, съдът изходи
преди всичко от изискванията за лична превенция на дееца, като в случая на
преценка са подложени основно обстоятелствата, съдържащи се в неговото
предикриминално поведение. От данните по делото става ясно, че и подсъдимият заедно
с другите си съучастници е подозирал изострено полицейско внимание и въпреки
това е предприел с останалите
извършването на посегателството, за което бе осъден с настоящата
присъда. Нещо повече, въпреки последващата намеса на органите на полицията подсъдимият
не се е отказал от довършване на деянието си. А след довършването му се е укрил
извън страната ни с цел да избегне наказателното преследване срещу него. Ето защо единствено ефективното изтърпяване
на наказанието ще може да постигне нужния поправително-превъзпитателен и
принудително- възпиращ ефект, каквито са смисълът и целите на наказателната
санкция. При обсъждане на режима на изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода съдът отчете на първо място обстоятелството, че подсъдимият
за първи път е осъден на лишаване от свобода за извършено от него умишлено
престъпление, при това наложеното му такова наказание е до 5 години.
Това обстоятелство по преценка на съда изпълва хипотезата на
разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗИНЗС и
подсъдимият следва да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода
в затвор или затворническо общежитие от открит тип. А това от своя страна при
условията на чл.65,ал.3 от ЗИНЗС
мотивира съда да постанови така
наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на подсъдимия Т.К.Д. да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК
в тежест на подсъдимия Съдът възложи
направените по делото разноски в размер на
154 лв.
Относно приобщените по делото веществени доказателства и
СРС съдът не се произнася, тъй като по делото вече е налице влязло в сила
произнасяне и в тази й част предходната присъда не е отменена по реда на
възобновяването.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: