О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..…….../……..……...2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно
гражданско дело № 1375 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Въззивното производство е
образувано по повод въззивна жалба с вх. № 31020/27.05.2020
г., депозирана от Д.П.Н. с ЕГН **********,*** А, против
Решение №1614/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10499/2019г. по описа на
РС Варна, ГО, 46-ти съдебен състав, с което е отхвърлен предявеният от него иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Варна, представлявана от
кмета Иван Портних, действащ чрез юрисконсулт С.Ц., с
който Д.Н. е поискал от съда да признае за установено, че ответникът не е
собственик на имот, представляващ ПИ с идентификатор 72709.508.180, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
№РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 6 922 кв. м., находящ се в с. Тополи, м-ст „Ясака“, при граници на имота ПИ с идентификатори №
72709.508.9508, 72709.508.178, 72709.508.9504, 72709.508.9503.
Жалбоподателят
счита постановеното съдебно решение за неправилно, тъй като са нарушени
материалният закон и съществени съдопроизводствени
правила. Намира за неправилен извода на РС Варна, че макар да е упражнявал
трайно фактическа власт върху процесния имот, не е
могъл да го придобие по давност. Твърди, че от събраните по делото
доказателства се установява, че той е владял имота в продължение на поне
петнадесет години, но не се е доказало придобивното
основание на ответника Община Варна, а именно предвидения в чл. 25, ал. 1 вр. с чл. 19 от ЗСПЗЗ фактически състав. Сочи, че съгласно
чл. 19 от ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделски земи, които са останали
невъзстановени на предишните им собственици след влизане в сила на плана за
земеразделяне, като при това положение е следвало да се докаже, че процесният имот е бил одържавен или отнет по друг начин, в
следствие на което да е подлежал на реституиране по ЗСПЗЗ. Твърди, че от
приетото по делото заключение на вещото лице се е установило, че имотът не е
земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и че няма писмени доказателства, от които да се
установи, че същият е бил в ТКЗС. Заявява, че съдът неправилно не е обсъдил
това становище на вещото лице и по този начин е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че щом липсват изрични
писмени доказателства, че имотът е бил включен в ТКЗС, не би могло да се
приеме, че е подлежал на реституция. Въззивникът не е
съгласен и с извода на съда, че щом имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и по отношение на него не са заявени реституционни претенции, следва да
се приеме, че ответникът е доказал предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Моли за
решение, с което въззивният съд да отмени обжалваното
решение на РС Варна, като постанови ново, с което да уважи предявения от него
отрицателен установителен иск, както и да му присъди
сторените разноски за двете инстанции.
В
срока по чл. 263 ГПК Община Варна, представлявана от Иван Портних,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.Ц. е депозирала писмен отговор,
с който оспорва въззивната жалба, като счита същата
за неоснователна. Намира атакуваното решение за законосъобразно, правилно и
обосновано, поради което не са налице твърдените от въззивника
пороци, респективно няма основание за отмяна на акта. Сочи, че РС Варна е
направил съвкупен анализ на доказателствата по делото, съобразил е становищата
на страните и е кредитирал изцяло заключението на вещото лице. Твърди, че по
делото безспорно се е установило, че процесният имот
е земеделска земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, че същият е попадал в друг по-голям
имот, записан на неидентифициран собственик. Твърди, че в този по-голям имот са
включени имоти по комбиниран план, като в регистъра по КП, в частта за тези
имоти са записани физически лица – ползватели. Сочи, че съгласно одобрения ПНИ,
процесният имот е записан на неидентифициран
собственик, като след влизане в сила на този план, територията е запазила
статута си на земеделска земя. Твърди, че след влизане в сила на ПНИ, в частта
за имот 180 няма данни за подадено нарочно искане до Община Варна, на
вниманието на комисията по §4к, ал. 12 на ПЗР на ЗСПЗЗ от правоимащо
лице, както и, че няма данни за искане за откриване на производство по реда на
4к, ал. 7 на ПЗР на ЗСПЗЗ, за придобиване или възстановяване правото на
собственост на имота, респективно няма и постановени решения за признаване или
възстановяване собствеността върху имота. Община Варна твърди, че от
доказателствата по делото по ясен начин се е установило, че процесният
имот е станал общинска собственост по силата на закона, като отново навежда, че
основанието за придобиване правото на собственост е нормата на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, тъй като имотът е подлежал на възстановяване, но не е бил заявен за
реституция в предвидените срокове. Сочи, че щом имотът е попадал в територия по
§ 4 от ЗСПЗЗ, то от това следва, че същият е бил обобществен, като именно в
този смисъл са и изводите на съда в атакуваното решение. Твърди, че правилно
съдът е съобразил и забраните за придобиване по давност, предвидени в чл. 86 ЗС
и § 1, ал. 1 към закона за допълнение на ЗС. Не на последно място сочи, че
правилно РС Варна е приел, че ищецът и въззивник в
настоящото производство е провел процедура по прилагане на ПНИ за съседния на процесния имот, но досежно процесния такъв не е разполагал с такива права.
С оглед
изложеното в отговора си Община Варна моли съда да остави без уважение
подадената въззивна жалба, в това число и направеното
искане за присъждане на направените разноски за двете инстанции, като потвърди Решение
№1614/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 10499/2019г. по описа на РС Варна,
ГО, 46-ти съдебен състав. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпилата
въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията
на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване
и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за
платена държавна такса.
Няма искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
Делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 31020/27.05.2020 г., депозирана от Д.П.Н.
с ЕГН **********,*** А, против Решение №1614/24.03.2020 г., постановено по гр.
д. № 10499/2019г. по описа на РС Варна, ГО, 46-ти съдебен състав, с което е
отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
срещу Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних,
действаща чрез юрисконсулт С.Ц., с който Д.Н. е поискал от съда да признае за
установено, че ответникът не е собственик на имот, представляващ ПИ с
идентификатор 72709.508.180, по Кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-29/23.04.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 6 922 кв.
м., находящ се в с. Тополи, м-ст
„Ясака“, при граници на имота ПИ с идентификатори №
72709.508.9508, 72709.508.178, 72709.508.9504, 72709.508.9503.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 11375/2020 г. на ВОС за 23.09.2020 г. от 09:30 ч., за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение,
като на въззивника да се връчи и препис от отговора
на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..
ЧЛЕНОВЕ:1…………………..
2………………….