Р Е Ш Е Н И Е
№ 2019г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на пети юни две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 303 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е във
връзка с изпратена по подсъдност от АССГ жалба на Д.В.И. ***, чрез адв. Б., с
посочен съдебен адрес ***, офис 2 против решение №ППН-01-67/2017г. от 19.10.2018г., постановено от Комисия за
защита на личните данни в частта по т.2 и т.5 от решението. В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като
постановен при допуснати нарушения на административно-производствените правила
и в противоречие с материалноправните норми, като се претендира неговата отмяна
в оспорената част и връщане на административната преписка на административния
орган за предприемане действия по налагане на предвидените в Закона за защита
на личните данни мерки за защита на законните права на жалбоподателя.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Сочи, че от
представените по делото доказателства се установява, че без знанието и
съгласието на жалбоподателя, същият е бил предмет на незаконно заснемане и
обработване на лична информация от орган, който няма право да извършва тези
действия, и на който не е подчинен. Целта на това незаконосъобразно заснемане и
обработване на лични данни е била да бъде подронено доброто име и авторитетът
на жалбоподателя. Тази информация била предоставена на кмета на Община-Варна, с
искане да бъдат наложени определени неблагоприятни за него действия. Поддържа,
че е налице превишаване на правата на Директора на ПГТ „Проф. Д-р А.З.“- гр.
Варна, с идеята да му бъде наложено наказание и същият да бъде дисциплинарно
уволнен от работа. Видно от представената от Община-Варна административна
преписка документите, които са били представени са приети за неоснователни,
поради което не са били наложени поисканите от Директора на ПГТ „Проф. д-р А.З.“-
гр. Варна отрицателни последствия. В тази връзка отправя искане, да бъде
уважена жалбата, като преписката бъде върната на Комисията за защита на личните
данни за произнасяне и предприемане на съответните действия към органа превишил своите права. Счита, че
посоченото би имало ефекта на превенция за последващи такива действия, които
биха увредели правата не само на жалбоподателя, но и на други лица.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Сочи, че е
имал сключен трудов договор с Община-Варна и без негово знание и съгласие, е
бил заснеман от директора на гимназията и данните, които са събрани за него по
незаконосъобразен начин са били изпратени до Община-Варна, с цел да му бъде
наложено наказание за деяние, което той не е извършил.
Независимо, че е била образувана
дисциплинарна преписка, било установено, че не е извършил нарушенията, не му е
наложено и наказание. В последствие жалбоподателят е бил освободен от заеманата
от него длъжност на друго основание, което не касае негово виновно поведение.
Счита, че в тази връзка директорката на гимназията е превишила своите права,
извършила е действия, които представляват нарушение на ЗЗЛД, поради което моли
в тази част решението на КЗЛД да бъде отменено. Отправя искане за присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът –
Комисия за защита на личните данни – редовно призован, не изпраща представител.
С писмено становище, чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора
развива подробни съображения за нейната неоснователност, поради което отправя
искане за отхвърляне на жалбата.
Заинтересованата
страна Директора на Професионална гимназия по туризъм „Проф.А.З.“-Варна, редовно призована не се явява, не се
представлява. С писмен отговор, чрез пълномощник оспорва жалбата. В обобщение на релевираните
съображения сочи, че в настоящия случай е налице: 1) обработване на лични данни
при условията на информираност на съответното физическо лице и без неговото
изрично противопоставяне, 2) извършено от регистриран по предвидения в закона
ред администратор, 3) при наличието на предвидените в ЗЗЛД предпоставки, 4) в
съответствие с надлежно декларираните цели и средства и 5) във връзка с
осъществяване на нормативно възложени и делегирани правомощия по обезпечаване
здравната грижа за учащите се, 6) които данни са предоставени на друг
регистриран администратор на лични данни, 7) също реализиращ предвидени в
нормативен акт негови права и задължения, 8) действащи съвместно в защита на
по-висш обществен интерес. Счита, че е безспорно, че обработването и
предоставянето на лични данни в случая е допустимо и правомерно, поради което
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, с
присъждане на сторените по делото разноски.
Заинтересована страна Кмета на
Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото
на спора, сочи, че към момента на подаване на жалбата доктор И., е бил в
трудово правоотношение с Община-Варна, въз основа на трудов договор, сключен през 2006 г., за
допълнителен труд, на четири часа. Правоотношението е прекратено и с решение № 3312/13.07.2018 г., постановено
по гр. дело № 18420/2017 г. от Районен съд – гр. Варна, XL- ти състав, в
отхвърлителната част на иска по чл. 344 от КТ е влязло в законна сила на
18.09.2018 г. Както ПГТ „Проф. д-р А.З.“
– гр. Варна така и кмета на Община – Варна са самостоятелни съадминистратори на
лични данни и това е установено от административния орган. В мотивационната
част на процесното решение са посочени регистрационните номера вписани в
регистър, който водят администраторите на лични данни. Предоставянето на
въпросните записи на кмета на Община-Варна е във връзка с нарушаване на
трудовата дисциплина. Подадена е докладна записка от директора на ПГТ „Проф.
д-р А.З.“ – гр. Варна, след което е изискано становище от Дирекция
„Здравеопазване“ и „ПНО“ към Община-Варна във връзка с производство по чл. 193
от КТ-дисциплинарно производство за нарушаване на трудовата дисциплина. В този
смисъл счита, че установеното нарушение от административния орган, подробно
мотивирано в мотивационната част на оспореното решение, е съобразено с
материалния закон. В тази връзка жалбата, в частта на т. 5, е неоснователна.
Съгласно чл. 5, ал. 1, в няколко точки изчерпателно са изброени хипотезите, при
които се забранява обработването на лични данни. В ал. 2 е посочено, че в
случаите, в които обработването е необходимо за целите и изпълнението на
специфични права и задължения на администраторите в областта на трудовото
законодателство, ал. 1 не се прилага. Единствено и само са приложими правила и
норми, императивни такива на КТ, тъй като правоотношението, което е
съществувало между Община – Варна и жалбоподателя е било трудово такова,
специалния КТ не съдържа изрични разпоредби досежно обработването на лични
данни. Предоставянето на записите е във връзка с установяване на факти и
обстоятелства, досежно подадената докладна от
директора на ПГТ „Проф. Д-р А.З.“ – гр. Варна за нарушаване на трудовата
дисциплина от страна на д-р Д.И. с месторабота в гимназията. Видно от
мотивационната част на процесното решение видеонаблюдение не е било поставяно в
самия лекарски кабинет. Подробно са изследвани фактите и обстоятелствата на кои
места в гимназията са поставени камери и процесното решение всъщност съдържа
указание към ПГТ „Проф. Д-р А.З.“ – гр. Варна, единствено и само в частта на
онези части, които са свързани с хигиенните нужди на учащите. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение в оспорената
част по т. 5 от процесното решение. В същото са изложени подробни доводи и
аргументи защо се отхвърля жалбата в частта насочена спрямо кмета на
Община-Варна. Не са налице нарушения по ЗЗЛД. Комисията за защита личните данни
се е аргументирала, че предоставянето на лични данни на трето лице, каквото се
явява кмета на Община-Варна, което предоставяне всъщност представлява
обработване на лични данни е във връзка с трудовите правоотношения или контрол
върху трудовата дисциплина, който защитава работодателя – кмета на Община-Варна
спрямо жалбоподателя-бивш служител на Община-Варна към настоящия момент. Моли
жалбата в оспорената част от процесното решение да бъде оставена без уважение.
Съдът,
след преценка на доказателствата и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред КЗЛД е образувано по
жалба от Д.И. с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни
от Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А.З.“ гр. Варна, в хипотезата
на осъществявано в сградата на училището видеонаблюдение без да бъде уведомен
за това и без негово знание и изрично писмено съгласие. И. информира, че от
21.03.2006 г. е в трудови правоотношения с община Варна, назначен на длъжност
лекар-ординатор с място на работа Професионална гимназия по туризъм „Проф. Асен
Златарски“ в гр. Варна. В началото на юли 2017 г. с писмо peг. № 317000517ВХ-004ВХ/07.06.2017 г.
работодателят изискал от него писмени обяснения по повод постъпила в общината
докладна записка с peг. №
317000517ВН/10.05.2015 г. от директора на учебното заведение с твърдения за
системно неспазване на работното време на здравния кабинет, с приложени към
докладната „CD диск със записи от
камерите за видеонаблюдение“ осъществявано на територията на училището в
периода 26.04.2017 г. - 28.04.2017 г. включително. Изложил доводи за нарушение
на правото му на достъп до лични данни от страна на кмета на община Варна, тъй
като изискал от кмета на общината да му бъдат предоставени записи от камерите
съдържащи личните му данни, но не получил отговор на искането си, което счита
за нарушение на правото му по чл. 26 от 33ЛД.
В отговор на горното било изразено становище
за неоснователност на жалбата, с аргументи за законосъобразност на
осъществяваното в учебното заведение видеонаблюдение в съответствие с условията
на допустимост на обработването посочени в чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 от 33ЛД, а
именно гарантиране на сигурността и здравето на учащите се и целостта на
повереното държавно имущество, с уточнението, че заснемането се осъществява в
общите части на гимназията, а не в самия лекарски кабинет. Директорът на
училището оспорил като неверни твърденията на жалбоподателя за липса на
обозначителни стикери за осъществяваното в рамките на сградата видеонаблюдение
и направил искане Комисията да остави жалбата без уважение. В допълнение в хода
на производството директорът на учебното заведение уточнил, че
видеонаблюдението в училището се осъществява от 2009 г. с технически средства
на училището, информацията от които се обработва само от служители на училището
посочени в представена по преписката заповед № РД-07-949/11.01.2017 г. за
делегиране на правомощия по реда на чл. 24 от ЗЗЛД. Информира, че между
училището и ЕТ „Сигнал - Д. К.“ е сключен договор за профилактика, текуща
поддръжка и ремонт на притежаваните от училището камери и записващи устройства,
като изпълнителя по договора няма достъп до записаната информация. Допълва, че
между училището и „СОД - Варна“ АД има сключен договор за охрана № 3/02.01.2017
г. с предмет осъществяване на физическа охрана и организиране на пропускателен
режим, без извършване на видеонаблюдение. В подкрепа на изложените твърдения
били представени заверено копие на договори сключени на 16.05.2016 г. и
05.06.2017 г. с ЕТ „Сигнал - К.“, договор за охрана сключен на 02.01.2017 г. с
„СОД-Варна“ АД, заповед № РД-06-870/25.05.2016 г. по описа на училището и
Инструкция за работа с DVR. За изясняване на случая от община Варна били
изискани и същата в отговор предоставила копие на предоставен от директора на
учебното заведение в общината диск със записи от камерите за видеонаблюдение,
както и заверено копие на писмо peг. №
3160001296ВН/27.12.2017 г. по описа на общината.
Жалбоподателят е бил в трудови правоотношения
с община Варна, назначен на длъжност лекар-ординатор с място на работа в гр.
Варна - Професионална гимназия по туризъм „Проф. А.З.“. В учебното заведение,
се е осъществявало видеонаблюдение, за което посетителите на сградата били
уведомени, чрез поставени на видни места информационни табели. Извършената по
случая проверка констатирала, че видеокамерите са били разположени и заснемат
различни площи и зони в сградата на училището, както и около нея. В лекарския
кабинет нямало поставени камери за видеонаблюдение и такова там не се е
осъществявало. Видеонаблюдението се осъществявало от ПГТ, в качеството му на
администратор на лични данни, а достъп до кадрите, видно от заповед №
РД-07-847/13.05.2016 г. по описа на училището, имали служители в учебното
заведение - М.Т.и Е.Г., в качеството им на обработващи лични данни от името и
за сметка на администратора. Записи от камерите за видеонаблюдение в училището били
предоставени от директора на училището на община Варна - работодател на
жалбоподателя, с цел осъществяване на контрол върху трудовата дисциплина.
КЗЛД приела жалбата за редовна и допустима.
Конституирани били страните в производството, които са били уведомени, че
жалбата ще бъде разгледана по същество на открито заседание на КЗЛД. С решение
№ППН-01-67/2017г., КЗЛД разгледала жалбата на нейно заседание, на което било
взето решение по т.2 с мнозинство и по т.5, с мнозинство от четири гласа, при
особено мнение на М.М., и е приета жалбата на И. за неоснователна, в частта касаеща предоставяне
на лични данни от администратора Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р А.З.“
гр. Варна на кмета на община Варна с цел осъществяване на контрол върху
трудовата дисциплина на жалбоподателя.
В мотивите си КЗЛД приела, че видеонаблюдението се осъществява в
съответствие с условията на допустимост на обработването посочени в чл. 4, ал.
1, т. 4 и 5 от ЗЗЛД, респективно чл. 6, параграф 1, букви „г“ и „д“, а именно гарантиране на
сигурността и здравето на учащите се и целостта на повереното държавно
имущество, както и в обществен интерес и в процесния случай обработването на
лични данни е допустимо на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД и не се установяват предпоставки за приемане на извода, че
интересите на жалбоподателя имат преимущество пред интересите на ответната
страна по отношение на видеонаблюдението, извършвано от монтираните камери.
Решението, по т.5, било подписано с особено мнение от член на Комисията – М.М.,
която приела жалбата по т.5 от решението за основателна.
При така установените факти, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата като подадена от лице, адресат на
оспорения акт, подлежащ на съдебен контрол, в преклузивния 14-дневен срок за
оспорване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 7 /предишна ал.6/ ЗЗЛД е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение
е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с
предоставените й правомощия по чл. 38 от ЗЗЛД.
Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД,
КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при
обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези
данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.
Тази своя функция комисията осъществява упражнявайки предоставени от закона
правомощия, като е оправомощена да разглежда жалби срещу актове и действия на
администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този
закон, както и жалби на
трети лица във връзка с правата им по този
закон. За реализирането на
тези правомощия законодателят е предвидил правомощия на комисията като
колективен орган и отделно на нейните членове. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗЗЛД
комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4-ма членове като
според чл. 9, ал. 3 ЗЗЛД
решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. В
конкретния случай оспореното решение е прието на заседание на комисията, на
което са присъствали председателят й и четиримата членове, с мнозинство по т.2
и т.5 от решението и по т.5 с особено мнение на член на състава Матева, като
същите са подписали оспорения акт.
При постановяване на административния акт не
са допуснати нарушения на административно производствените правила. Решението е
постановено след като е дадена възможност на страните да изразят становище и
представят писмени доказателства – чл. 36 от АПК,
както и след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и е прието с необходимото мнозинство /чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД/. Производството е започнало по
писмено искане на физическо лице, съдържащо оплакване за нарушаване правата по
ЗЗЛД, т. е. искането е от компетентността на комисията, която се е произнесла
по допустимостта и основателността, изискани са становища на лицата, срещу които
е подадена жалбата за нарушаване на правилата за обработване и съхраняване на
лични данни, комисията се е произнесла по редовността и допустимостта на
искането, страните са уведомени за заседанието за разглеждане на жалбата по
същество като им е дадена възможност да се запознаят със събраните по
преписката доказателства и да изразят становище по тях.
Административният акт е постановен и в
предписаната от закона форма – решение, в което са посочени мотивите –
фактически и правни основания, поради които жалбата на И. се приема за
неоснователна. Решението съдържа изискуемите по
силата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити,
доколкото приложимият специален закон – ЗЗЛД не съдържа специални изисквания
към формата и съдържанието на акта.
Процесното решение е постановено и в
съответствие с материалноправните разпоредби и наведените в този смисъл доводи
за незаконосъобразност от жалбоподателя се явяват неоснователни.
С приемането на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, разпоредбите му се прилагат от 25.05.2018 г. Правилно КЗЛД е констатирала промяна в
правната рамка в областта на защита на личните данни и факта, на приложение на
Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016
г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни. Действително фактът, че
видеонаблюдението, като форма на събиране и съхраняване на лични данни, макар и
започнало преди прилагането на Регламент 2016/679 като форма на обработване
продължава и след дата на прилагане на Регламента. В този смисъл обработването
е продължително и обхваща приложението и на двете нормативни регулации, а
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД кореспондира с разпоредбата на чл. 6, параграф 1 от Регламента и не й противоречи.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД /Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., изм. и
доп., бр. 103 от 2005 г., бр. 91 от 2006 г./"Обработване на лични
данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се
извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като
събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение,
възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване,
предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или
унищожаване. След изменението ДВ бр.17
от 2019г. съгласно §1 т.4 от ДР на ЗЗЛД, „Обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. и означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение,
адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез
предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни,
подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
В случая съдът констатира, че записването с
автоматично средство - система за видеонаблюдение е обработване на лични данни.
От доказателства по делото се установи, че в учебното заведение, месторабота на
жалбоподателя, се осъществява видеонаблюдение, за което посетителите на
сградата са уведомени, чрез поставени на видни места информационни табели.
Видеонаблюдението се осъществява от ПГТ, в качеството му на администратор на
лични данни, а достъп до кадрите, със заповед № РД-07-847/13.05.2016г. са
определени служители, в качеството им на обработващи лични данни. Записи от
камерите за видеонаблюдение в училището са били предоставени от директора на
училището на община Варна - работодател на жалбоподателя, с цел осъществяване
на контрол върху трудовата дисциплина. Целта на ЗЗЛД е да се гарантира
неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите
лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се
регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни.
Предвидената в закона защита на личните данни не е абсолютна и подлежи на
ограничение в изрично предвидени в закона случаи. Съхраняването на лични данни
представлява форма на обработването им по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД,
съответно чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се
извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД, действали към момента на
извършване на започване на обработването и Регламента към настоящия момент. Предоставянето
на лични данни също е действие по обработване на личните данни и следва да се
извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД.
От приобщените по делото доказателства съдът
приема, че обработването — събиране и
съхранение на личните данни на жалбоподателя посредством осъществявано в
учебното заведение видеонаблюдение, е законосъобразно, както е приела с
процесното решение и КЗЛД, с оглед изпълнение на задача, която се осъществява в
обществен интерес-поведението на учениците, има за резултат превенция срещу извършването
на престъпления и нарушения на обществения ред в сградата на учебното заведение,
гарантиране на сигурността и здравето на учащите се и целостта на повереното
държавно имущество, както и в обществен интерес. В този смисъл осъщественото
видеонаблюдение е в съответствие с чл.4 ал.1 т.4 и т.5 ЗЗЛД и чл.6 параграф 1
букви „г“ и „д“.
Предоставянето на записи от камерите е
необходимо за реализиране на законните интереси на трето лице, на което се
разкриват данните, в случая за реализиране на произтичащите от Кодекса на труда
на работодателя на жалбоподателя, във връзка със съществуващите между страните
трудови правоотношения и спазване на трудовата дисциплина, които интереси имат
преимущество пред интереса на физическите лица, за които се отнасят данните по
арг. от чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването. По
делото не са ангажирани доказателства, че така записваните данни, чрез
системата за видеонаблюдение, са използвани неправомерно от заинтересованата
страна. Поради което, както и правилно е приела КЗЛД, в процесния случай е
налице предвидената в чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД хипотеза. Предвид гореизложеното
настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и
недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и направено изрично
искане от пълномощника на заинтересованата страна за присъждане на разноски на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ПГТ„Проф.А.З.“-Варна сумата в размер на 500 лева разноски по делото
съобразно доказателства за действително сторени такива по договор за правна
защита и съдействие /л.49 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И. ***,
против решение №ППН-01-67/2017г. от 19.10.2018г., постановено от Комисия за
защита на личните данни в частта по т.2 и т.5 от решението.
ОСЪЖДА Д.В.И. ЕГН ********** *** да
заплати на Професионална гимназия по туризъм „Проф.А.З.“-Варна сумата в размер
на 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: