Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 360 Дата 12.12.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
апелативен съд, търговско отделение -
трети търговски състав
Председател:
Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил
Митев
Секретар: Златка
Стойчева
открито съдебно заседание на 21.10.2018 г.
разгледа докладваното от Емил Митев
въззивно търг. дело № 592 по описа на ПАС за 2018 година
Производството
е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г.К.Г. с
ЕГН: ********** против Решение №
142 от 26.02.2018 г., постановено от
Старозагорския окръжен съд по
търг.дело № 323/2016 г. по описа на съда.
По силата на обжалваното решение първият съд на основание
чл.647,ал.1 т.3 ТЗ и чл.108 ЗС е
обявил за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „Е* „ЕООД / в несъстоятелност/
разпоредителната сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот от
14.05.2014 г.,обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № ***. по описа
на Нотариус С*Ч* с район на действие – град С* З*. По силата на прехвърлителната сделка продавачът
„Е* „ЕООД е продал на купувача – Г.К.Г. недвижимия имот, представляващ апартамент № 3- три арабско 1-първо римско, със застроена площ от 80.95 кв.м.,
ведно с 4.169 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж
върху мястото , намиращ се на първия етаж от четириетажната жилищна сграда ,построена върху
поземления имот с площ от 988 кв.м.
След като е обявил недействителността на договора за
покупко-продажба на гореописания недвижим имот
съдът на основание чл.108 ЗС е осъдил
купувача - приобретател Г.К.Г. да
предаде и върне в масата на
несъстоятелността недвижимия имот, предмет на договора за
покупко-продажба,обективиран в нот.акт
от 14.05.2014 г.- за
покупко-продажба на гореописания недвижим имот № *** г. на Нотариус С* Ч*, с
район на действие: района на Районен съд
– град С* З*.
Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че съдът неправилно е приел, че е налице значителна неравностойност на престациите,
като не е отчел факта, че процесния апартамент е бил построен в груб вид, поради
което е следвало да се извършат
значително като обем и стойност довършителни работи.
По отношение на втория иск – за прогласяване нищожността на втората
разпоредителна сделка – продажба, обективирана в нот.акт от 04.07.2014 г., том
–втори, по нот.дело № 237/2014 г. по
описа на Нотариус С* Ч* – жалбоподателят счита, че
договорът не е нищожен
изцяло.Счита че същият е с „частично невъзможен предмет“, каквото и
да означава това понятие,което не е легално. Позовава се на чл.26,ал.4 ЗЗД , като счита,
че по отношение на процесните
три паркоместа договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Но е валиден по отношение на продадените идеални
части от поземаления имот.
Второто оплакване ,изложено във въззивната жалба е за процесуално
нарушение: следвало е съдът да прекрати производството по отношение на първоначално посочения ответник „Е* „ЕООД/н/. Това е нарушило правото на защита на дружеството, по отношение на което втория иск
за прогласяване на нищожността на
договора за продажба на паркоместата е следвало да се отхвърли като недопустим.
Синдика на „Е* „ЕООД – в
несъстоятелност М.С. поддържа писмен отговор, съгласно който въззивната жалба на Г.К.Г. е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По отношение на оплакването за
недопустимост на втория иск – за
прогласяване нищожността на договора за покупко -продажба на три
паркоместа- синдика в писмения си отговор е Поддържал становище ,
по този втори иск ищец е само продавача
„Е* „ЕООД – в несъстоятелност, който в това производство е самостоятелна страна и е представляван от Синдика.
В този случай пасивно легитимиран
да отговаря по втория иск е другата
страна по продажбеното правоотношение, а,
именно: купувача по сделката Г.К.Г..
Страните са били надлежно
конституирани по този именно
начин и в нито един момент от
развитието на производството Синдика не
е бил самостоятелна страна ,а само е предявил
иск от името на ищеца . Поради
което вторият иск е допустим, страните са били правилно конституирани ,поради което и няма основание за обезсилване на решението по
отношение на втория иск .
Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от
несъстоятелния длъжник „Е* „ЕООД / в
несъстоятелност/,представляван от адвокат А.С..
Във въззивната жалба се повтарят
в лаконичен вид същите оплаквания, които са изложени и във въззивната жалба
,подадена от ответника Г. Г.. Незавършеният вид на апартамента и на
жилищната сграда ,в която същия се намира е следвало да се отчете при
определяне на пазарната му стойност.
Претендира се отмяната на решението в тази му част, с която е
уважен иска по чл.647,ал.1 т.3 ТЗ, на което основание е обявена недействителността на договора от 14.05.2014
г. за покупко –продажба на апартамента и
да се постанови въззивно решение, с което да се отхвърли изцяло иска.
По отношение на втория иск за
прогласяване нищожността на втория договор за покупко-продажба на процесните
три паркоместа – поддържа се становището,че
този иск е недопустим. Поради
това се претендира да се обезсили решението в тази му част, но с указание да се разгледа делото по същество. Ерго, хем предявеният
иск е недопустим, хем да се разгледа по същество
В писмения отговор на Синдика М.С.
се поддържа възражението, че въззивната
жалба подадена от „Е. „ЕООД/ в н. е
недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отново поддържа становището си,
че в производството по втория иск длъжника „Е* „ЕООД не е ответник, а ищец,
поради което не може – не е легитимиран
да обжалва решение, с което предявеният
от него иск е уважен изцяло.
Пловдивският апелативен съд след
проверка на изложените във въззивните жалби оплаквания и доводи, приема за
установено следното:
Най-първо следва да се отговори на
възражението за недопустимост на въззивната жалба, подадена от „Е. „ЕООД в н.
Въпросът е има ли правен интерес ищеца да обжалва решението на съда, с което искът му е изцяло уважен- този въпрос е по-скоро риторичен. Вярно е възражението на синдика, че
длъжника „Е* „ЕООД е страна –ищец
по делото. Същият е страна по материалното
правоотношение – продавач по договора за
покупко-продажба на паркоместа . Тази материално –правна легитимаиця определя
процесуалната такава,поради което
продавача „Е* „ЕООД е ищец, а Синдика в този случай представлява
несъстоятелния длъжник , като правомощието му да води от негово име дела и
да го представлява в производството по несъстоятелност произтича пряко от
закона – чл.658,т.7 ТЗ.
Искът на ищеца е уважен изцяло и купувача
е осъден да предаде процесните паркоместа,предмет на договора за
покупко-продажба от 04.07.2014 г обратно в масата на несъстоятелността.
Няма правен интерес за ищеца да обжалва решение, което е изцяло благоприятно за него
и с него се постига максимално благоприятен резултат – връщането на
имотите в масата на
несъстоятелността. Правен интерес да
обжалва решението в тази му част има
само ответника Г.Г. и същата е подала въззивна жалба
срещу решението на първия съд.
В този смисъл въззивната
жалба на ищеца „Е. „ЕООД/ в н. срещу обжалваното решение, с което искът му е
уважен е лишена от правен интерес, поради което е недопустима. Следва да се остави без разглеждане и
производството по делото да се прекрати в тази му част като образувано по
недопустима въззивна жалба.
По отношение на въззивната жалба
на ответника Г.К.Г.- жалбата е допустима
, като предмет на въззивно обжалване са
двата обективно съединени иска.
Всъщност: първият иск е главният иск по чл.647,ал.1 т.3 ТЗ – за
обявяване недедействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на длъжника „Е* „ЕООД / в н/ на договора за
покупко-продажба на недвижим имот. Касае се за възмездна разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № ** г.- за покупко-продажба
на недвижим ,том първи, по нот.дело № ** г. по описа на Нотариус С* Ч*.
Наред със специалният отменителен иск по чл.647,ал.1 т.3 ТЗ е предявен и обусловения от него иск по
чл.108 ЗС- да бъде осъден купувача по
договора за продажба – ответницата Г.Г. да върне процесния имот в масата
на несъстоятелността на длъжника „ Е** „ЕООД / в н/.
Най-първо трябва да се разгледа
главният иск, който е обуславящ , което означава ,че предопределя правната съдба на обусловения иск – този по
чл.108 ЗС.
Предмет на първата
разпоредителна сделка – договора за покупко –продажба на недвижимия имот от
14.05.2014 г.е следния недвижим имот,а
именно: самостоятелен обект в сграда,представляващ апартамент с ъс застроена
площ от 80.85 кв.м., ведно с прилежащите на апартамента 4.169%
процента идеални части от общите частни
на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което
е построена сградата, който апартамент се намира в град С* З*, квартал Ж*,
ул. К* Н* А*“ №19.
Спор няма и това е безспорно
установено, че разпоредителната сделка-
покупко-проаджба на процесния апартамент е реализирана в сроковете, посочени в
разпоредбата на чл.647,ал.1 т.3 ТЗ. В
представения нот.акт № ** ., том първи по нот.дело №* г. на
Нотариус С* Ч* е посочено, че продажната
цена на апартамента е 10 000 лева. В същото
време в нот.акт е посочена данъчната
оценка на апартамента към момента на извършване на прехвърлителната сделка и тя
е 67 657 лева. Това е данъчната
оценка , която е отразена в
представеното удостоверение за данъчна оценка ,издадено на 08.04.2014 г. Добре известно е, че данъчните оценки на имотите са вече много близки до средно-пазарната им стойност. В случая
актуалната данъчна оценка на апартамента е повече от 6 пъти по висока,от
посочената в нотариалния акт продажна
цена.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза ,
изготвена от вещото лице инж.Ж.К*, което
е било прието пред първата инстанция ,без да бъде оспорено.
Вещото лице е дало заключение,
съгласно което пазарната стойност на апартамент № 3 към датата на извършване на сделката, т.е. към 14.05.2014
г. е 63 215 лева. Това още веднъж потвърждава извода, че
пазарната оценка на апартамента е твърде близо до данъчната оценка или в случая
същата е малко по-малка от данъчната
оценка ,определена в размер на 67 657 лева.
Дали апартамента е бил закупен в завършен вид и каква е точно степента на довършеност на жилището –
това е въпрос, който няма пряко отношение към въпроса за пазарната цена. Това е така защото данъчната оценка на апартамента е един
напълно достатъчен ориентир. Такава се издава
след като цялата жилищна сграда и отделните обекти в нея
–жилищни и нежилищни са били приети от държавната приемателна комисия.
Освен това следва да се
отбележи, че ответника –купувач по
сделката не е ангажирал доказателства
за обема
,нито за стойността на
извършените довършителни СМР. Дори
не е посочил каква е тяхната строителна себестойност. Тези довършителни СМР
трябва да се установят по видове, да се посочи
как точно те се отразяват на пазарната стойност на жилището.Но следва да
се отбележи,че преценката за това дали
престациите са равностойни или не се определя
към момента на сключването на договора за покупко-продажба на процесния
апартамент. Или пазарна е оценката на имота се определя към датата на сключване
на сделката,т.е към 14.05.2014 г,в който
момент сделката е породила
вещно-прехвърлителното си действие.
Изрично в този смисъл относно
релевантния момент към който следва да се прецени равностойността на
престациите е налице задължителна съдебна практика – например- Решение
№111 от 2.11.2011 г. на ВКС по т.д.№ 893/2010 г. на първо т.отд.,
ТК,докладчик: съдия Дария
Проданова.
При всички положения ако за база се вземе приетата от вещото лице
пазарна оценка на апартамента в размер
на 63 215 лева ,то в този случай посочената в нот.акт продажната цена / 10 000 лева/ е значително по-малка от
посочената в заключението на СТЕ от е вещото лице инж.К* . Това
заключение не е било оспорено и така е
прието.
Или в крайна сметка отразената в нот.акт пазарна
цена е повече от шест пъти по-малка от
пазарната цена на апартамента, определена към датата на
придобиването му, т.е. към 14.05.2014 г. Това действително е една значителна разлика по смисъла на чл.647,ал.1
т.3 ТЗ , която не може да се игнорира . Обратната теза, че разликата е
незначителна е не само трудно защитима,
а просто - незащитима. Дори погледнато чисто математически – не може да придобиеш актив на стойност 65 единици и за него да
заплатиш само 10 единици. В условията на реален пазар на недвижимите
имоти такава разлика е немислима освен ако както в случая някой е решил да ти направи подарък ,като на цената на един лек автомобил на старо придобиеш
недвижим имот – апартамент със застроена квадратура от 89 кв.м.
С оглед на изложеното ПАС приема, че
специалният отменителен иск за обявяване на недействителност на
разпоредителната възмездна сделка в
хипотезата на чл.647,ал.1 т.3 ТЗ
правилно е уважен .
Налице е възмездна разпоредителна сделка, при която
даденото значително надхвърля по стойност
полученото, което от своя страна не
съответства на реалната пазарна стойност
на апартамента към момента на неговото
придобиване.
Сделката е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.,тъй като всички условия по чл.647,ал.1 т.3 ТЗ на налице.
След като главният иск, който е
обуславящ е уважен и възмездната сделка
е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелния длъжник –следва да се уважи и обусловения иск по чл.108 ЗС .Това
е направил и първоинстанциониня съд който е осъдил купувача Г.К.Г. да предаде процесния апартамент в патримониума на собственика . Това в случая
означава имотът да се върне обратно в масата на несъстоятелността.
До същия правен резултат е достигнал и първия съд, който изложил точни и ясни аргументи, поради което
и в тази му част следва да се потвърди обжалваното решени
По отношение на втората атакувана сделка – за обявяване
недействителността на договора за покупко –продажба обективиран
в нот.акт за покупко-продажба на недвижими имоти нот.акт № ** г., ** г.
и в този случай ПАС споделя изводите на
първия съд, че и тази разпоредителна сделка
е недействителна по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
Предмет на тази втора по ред разпоредителна сделка са три
паркоместа, посочени в инвестиционния проект/вчаст „Архитектура“/,а именно: паркомясто №15 със застроена площ от 15.71
кв.м.,паркомясто №16 със застроена площ от 15.71 кв.м. и паркомясто № 17 със
същата застроена площ, като и трите паркоместа се намират в поземления
имот, целият с площ от 988 кв.м, в който поземлен имот е застроена Жилищна
многофамилна пететажна сграда и
ограда със застроена площ на сградата от 409.34 кв.м., намираща се в град С* З*,
кв.Ж*,,ул. „К*.Н* А* „№ 19. Въпросът,
който се поставя най-първо е относно правния статут на паркоместата и конкретно
дали те могат да се считат за
самостоятелен обект на правото на собственост. Въпросът
е поставен от ищеца в исковата молба, в която се поддържа тезата,
че паркоместата с оглед на действащото законодателство нямат самостоятелен
статут. ПАС напълно споделя становището на първия съд, който
правилно се е позовал на §5,т.39 ЗУТ, съгласно който „обект“
е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено
наименование ,местоположение, самостоятелно функционално предназначение и
идентификатор по ЗКИР. Паркоместата
представляват прилежаща площ към жилищна
сграда в режим на етажна собственост,
т.е. те са общи части,поради което не могат да се прехвърлят отделно от
главната вещ, към която
принадлежат. Сделката не може да
породи вещно-прехвърлителен ефект,тъй като
предмета на сделката е правно
невъзможен. Паркоместата не са самостоятелен
обект на правото на собственост , както
вече бе коментирано,а принадлежност към главната вещ. По същия начин стят нещата и с избените помещения,които са
принадлежност към съответния апартамент и не могат да се продават,без да
се продаде апартамента, към който те принадлежат.
Правилно
е уважен и втория главен иск,
който е обуславящ и поради това следва да се
уважи и обусловения иск по чл.108 ЗС като се осъди купувача да предаде владението на
тази част от поземления имот, с посочен идентификатор върху която част са
обозначени по инвестиционния проект : паркоместа под № 15, 16 и 171 всяко едно
с площ от 15.71 кв.м.,ведно с прилежащите 2.086% идеални части от правото на
собственост върху поземления имот,целият с площ от 988 кв.м.
Конструкцията, предложена във
въззивната жалба , че в случая се касае
до „частично невъзможен предмет“
безсъмнено е оиргинална, но твърде далеч от основните прнинципи на вещното право. Но
дори в този случай жалбоподателят достига до „конверсия“, че възможния предмет
са идеалните части, т.е. общите части на дворното място. Няма как
общите части от една вещ да са предмет на прехвърлителна сделка
отделно от главната вещ, към която принадлежат.Да не говорим за това ,че дворното място след застрояването му с пететажната жилищна
сграда е променило функционалното си предназначение. Същото е обща част на жилищна сграда , т.е. в
режим на етажна собственост. Излишно е
впрочем да се обсъжда довода на
жалбоподателя за конверсия, тъй като в
случая няма как едно правно „нищо“ да се
трансформира в самостоятелен обект на
правото на собственост.
Следва да се потвърди решението в тази му част,като и в този случай
съдът е изложил точни и ясни аргументи, с които е уважил исковете.
По отношение на въззивната жалба,
подадена от „Е*“ЕООД / в несъстоятелност/,т.е. от ищеца по първия иск –
въззивната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображения за това вече бяха изложени, но
само следва да се припомни, че този иск
е уважен изцяло и имотите се връщат в масата на несъстоятелността. Липсва
правен интерес за ищеца да обжалва
решение, което е изцяло в негова полза- решението просто няма
отхвърлителна част.
Следва да се потвърди обжалваното
решение, което е постановено в съответствие с материалния закон – чл.647,ал.1
т.3 ТЗ. Не е допуснато процесуално нарушение като страните са правилно конституирани,прни отчитане на
материалната им легитимация.
В случая
материалната легитимация, а именно продажбеното правоотношение определя
процесуалната такава, поради което по втория иск жалбоподателят „Е* „ЕООД – в
несъстоятелност е самостоятелна страна –ищец
по делото.
В същото това производство синдика е само
представляващ ищеца, от името на когото е предявил втория
установителен иск.
Следва в този смисъл да се постанови въззивното решение.
Не е направено искане за присъждане на съдебни разноски пред въззивната
инстанция от синдика, поради което и такива н се присъждат.
По тези съображения Пловдивският
апелативен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142
от 26.03.2018 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по търг.дело
№ 323/2016 г. по описа на съда.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
поради липса на правен интерес от подаването й
на въззивна жалба вх.№ 5221/ 19.04.2018 г.,подадена от ищеца „Е. „ЕООД в
н. ЕИК**,чрез пълномощника адвокат А.С. *** против Решение № 142 от 26.02.2018 г., постановено
от Старозагорският окръжен съд по търг.дело №323/2016 г. по описа на съда.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част,
като образувано по недопустима въззивна жалба.
В тази
прекратителна част определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок ,считано от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.