№ 374
гр. Стара Загора, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20235500500176 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на „А.Б.“ ЕАД гр.С.
против разпореждане от 09.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 99/2023 г.
по описа на Районен съд – Раднево, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу длъжника М. Д. М. за 77,39 лв. за неустойка за устройство на
изплащане, както и за 2 лв. за обезщетение за обработка на просрочени
задължения.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната част. Излага
подробни съображения в жалбата си и моли въззивният съд да отмени
обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение за
претендираните вземания. Претендира за разноските в настоящото
производство.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по
чл.410 ГПК от ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. срещу М. Д. М. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата 1683,73 лв., от които 581,20 лв. за неплатени суми за
ползвани електронни съобщителни услуги; 441,66 лв. за неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и 660,87 лв. за неустойки
поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Заявителят
е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.Б.“ ЕАД и М. Д.
М. за електронни съобщителни услуги и продажба на устройство на
изплащане.
Частната жалба е допустима, като подадена от процесуално
легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е
1
неоснователна, като съображения за това са следните:
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с
която ,,А.Б.“ ЕАД гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за сумата 77,39 лева неустойка; 299,09 лв. за неустойка за дадена
отстъпка от цената на услуги и 2 лв. за обезщетение за обработка на
просрочени задължения. За да постанови този акт, съдът е приел, че не са
налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй
като клаузите са неравноправни, респ. нищожни. Неустойката била уговорена
като разлика в цената на предоставеното устройство без абонамент и
заплатената от абоната цена на същото това устройство. Тази разлика не се
дължала при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то имало
действие само за напред и уговорката за плащането й излиза извън
функциите на неустойката. Приел е, че никъде в общите условия не е
предвидено заплащане на обезщетение за обработка на просрочени
задължения.
Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
С оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за
продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги
по договорите и споразуменията към тях и предоставяне ползването на
устройство по договор за покупко-продажба на изплащане) и за периодично
изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси,
мобилни услуги и вноски за изплащане на устройството), развалянето на
договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие
занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД. При двустранни договори за продължително или
периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение
само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази
хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси
и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще
разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била
уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка
за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора
като изправна страна по договора. Не така стои въпросът за търсените суми за
неустойката за предоставено за устройство на преференциални цени на
услугите. Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната цена на същото устройство.
Цената на устройството обаче е определена още при сключването на
договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да
се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият
дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без
абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на
неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън
специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор
било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил
2
имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е
бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта,
т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му
обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Относно сумата от 77,39 лв. – за нея е посочено само, че съставлява
неустойка, без да е конкретизирано за какво неизпълнение се търси тях,
поради което правилно е прието, че не се дължи. Неустойката е договорна
клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно
задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено
благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи
независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните
уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да
не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на
добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за
търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция,
неустойката следва да се приеме за нищожна. В случая съдът приема, че след
като е начислил трикратният размер за таксата като неустойка, не може да
търси друго плащане. Не може да търси и сума за обезщетение за обработка
на посочени задължения, тъй като и това плащане води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
С оглед на тези съображения съдът намира, че обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 09.02.2023 г., постановено по ч.гр.д.
№ 99/2023 г. по описа на Районен съд - Раднево.
Определението и окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3