№ 593
гр. Дупница, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102091 по описа за 2022 година
Г. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. Т. И., с адрес на кантората в
град ***. С. ***, адрес за призоваване: ***, е предявила срещу А. И. А., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** ***, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 2 712.46 лв., получена без основание като погасена по давност,
представляваща сбор от вземания за: 685.33 лв. - главница по запис на заповед, ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 1 500 лв. - адвокатски
хонорар по изпълнителното дело и 525.42 лв. - такси, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 20227810400322 при ЧСИ Г. Д., peг. № 781 в КЧСИ, които суми са били
преведени на взискателя по изпълнителното дело. Претендират се и направените разноски.
Ищцата твърди, че ответникът въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №
75/14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 995/2010 г. по описа на Елинпелински районен съд на 14.02.2011 г.
се снабдил с изпълнителен лист срещу нея за сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница
по запис на заповед, издаден на 12.01.2010 г.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело N° 20118640400246 по
описа на ЧСИ В. Н., рег.№ 864, район на действие - Софийски окръжен съд, по което са извършени
следните изпълнителни действия:
1. На 29.07.2011 г. - частично погасяване чрез преведена сума от ищцата в размер на
513.10 лв. /петстотин и тринадесет лева и 10 ст./;
2. На 26.09.2011 г. - частично погасяване чрез преведена сума от ищцата в размер на
225.40 лв. /двеста двадесет и пет лева и 40 ст./;
3. С уведомление за насрочен опис на движими вещи от 22.01.2015 г. ищцата е
уведомена за намерение за извършване на опис на движими вещи в дома й на 10.02.2015 г., който
не се е състоял;
4. На 06.03.2015 г. - частично погасяване чрез преведена сума от ищцата в размер на
75.17 лв. /седемдесет и пет лева и 17 ст./;
С постановление от 01.10.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
1
С покана за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за образуването на ново
изпълнително дело № 20227810400322 при ЧСИ Г. Д., peг. № 781 в КЧСИ, с дължими суми:
главница по запис на заповед в размер на 685.33 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева и 33 ст./,
ведно със законната лихва, считано от 12.05.2022 г. до окончателното й изплащане; адвокатски
хонорар по изпълнителното дело в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ и такси в размер
на 525.42 лв. /петстотин двадесет и пет лева и 42 ст./.
Съгласно постановление на ЧСИ Г. Д. от 28.06.2022 г., изпълнителното производство е
приключило поради принудително събиране на процесната сума въз основа на реализиран
изпълнителен способ - запор на банкова сметка. Съгласно удостоверение с изх. №
08312/25.07.2022 г., издадено от ЧСИ Г. Д., ответникът е получил сумата от 2 187, 04 лв. /две
хиляди сто осемдесет и седем лева и 4 ст./, а сумата от 524, 42 лв. е удържана за такси на ЧСИ и 1
лв. удържана банкова комисионна, които суми са събрани принудително от ищцата.
Ищцата счита, че преди образуването на второто изпълнително производство вземането е
било погасено по давност. Сумите по него са събрани принудително, при липса на правно
основание, поради което длъжникът може да иска връщането им.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Не оспорва получаването на сумата 2 187, 04 лв., но счита, че тя е дължима, тъй като давността е
прекъсвана своевременно; евентуално е приложим чл.118 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че изпълнително дело № 20227810400322 при
ЧСИ Г. Д. е образувано по изпълнителен лист, издаден на 14.02.2011 г. по ч. гр. д. № 995/2010 г. по
описа на Елинпелински районен съд, както и че по същия изпълнителен лист е образувано преди
това изпълнително дело № 20118640400246 по описа на ЧСИ В. Н., прекратено на 01.10.2018 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че вземането, за което по реда на чл.417
ГПК е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 995/2010 г. по описа на Елинпелински районен
съд, произтича от запис на заповед, издаден на 12.01.2010 г., с падеж 31.03.2010 г.
От изпълнително дело № 20118640400246 по описа на ЧСИ В. Н. се установява, че е
образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 995/2010 г. по описа на
Елинпелински районен съд /издаден на 14.02.2011 г./, по молба от 23.02.2011 г. от А. И. А.; с
молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.
На 04.07.2011 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, след което на
19.07.2011 г. доброволно е заплатена сума в размер на 700 лв., а на 24.08.2011 г. – сума в размер на
250 лв.
Насрочен е опис на движими вещи на 31.01.2012 г., 04.05.2012 г., 10.07.2012 г., 10.02.2015
г., като липсват доказателства за извършването му.
На 16.02.2015 г. доброволно е заплатена сума в размер на 250 лв.
С постановление от 01.10.2018 г. изпълнително дело № 20118640400246 по описа на ЧСИ
В. Н. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба от А. И. А. на 09.05.2022 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ М. С***, впоследствие продължило под №
20227810400322 по описа на ЧСИ Г. Д.; с молбата е поискано налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника. Въз основа на наложен на 20.05.2022 г. запор върху банковата сметка на
длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД по изпълнителното дело са постъпили 2 712, 46 лв. От
тях 2 187, 04 лв. са преведени на взискателя и 524, 42 лв. са удържани такси на ЧСИ.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно
фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
2
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без
значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не
се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. При
иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ищцата следва да докаже, че ответникът е получил претендираната
сумапри липса на основание към момента на самото й получаване.
Ищцата твърди, че преди образуването на изпълнително дело № 20227810400322 по описа
на ЧСИ Г. Д. е изтекла погасителната давност за процесното вземане.
По делото е безспорно, че вземането, за което по реда на чл.417 ГПК е издаден
изпълнителният лист по ч.гр.д. № 995/2010 г. по описа на Елинпелински районен съд, произтича от
запис на заповед, издаден на 12.01.2010 г., с падеж 31.03.2010 г. Съгласно чл.531, ал.1, вр. чл.537
ТЗ исковете по записа на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Предвид датата на издаване на записа на заповед, до датата на издаване на изпълнителния лист –
14.02.2011 г., погасителната давност не е изтекла.С издаването на изпълнителен лист за вземането
на 14.02.2011 г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност.
За вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, е
приложима общата петгодишна давност по чл.117, ал.2 ЗЗД - Решение № 118 от 7.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., ГК.
С образуването на 23.02.2011 г. на изп. дело № 20118640400246 по описа на ЧСИ В. Н.
давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство, съгласно
ППВС №3/1980 г. Съгласно решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на
ВКС, ІV гр. о., извършената с т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, с което ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила, отмяна на
постановлението поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното решение –
26.06.2015 г.; до тази дата приложимо е предходното тълкуване, т.е. по време на изпълнителното
производство давността не тече. Следователно от 23.02.2011 г. до 26.06.2015 г. погасителната
давност е спряла да тече.
След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС - съгласно чл.116, б. «в»
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането, като в хода на изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т.10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.
Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ): налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан.
Съгласно цитираното тълкувателно решение, не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава
молба подлежи на връщане; ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Поради това съгласно т.10
3
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на
взискателя продължава да съществува. Перемпирането е основание за прекратяване на
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от
предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана
давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл
давностен срок - Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК. За
прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното
валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е погасено поради давност -
Решение ***25 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК.
В конкретния случай на 16.02.2015 г. длъжникът доброволно е заплатил сума в размер на
250 лв., след което по изпълнително дело № 20118640400246 по описа на ЧСИ В. Н. не са
поискани или предприети изпълнителни действия. Поради това петгодишният давностен срок по
чл.117, ал.2 ЗЗД е изтекъл на 16.02.2020 г. – преди образуването на 09.05.2022 г. на изпълнително
дело № 20227810400322 по описа на ЧСИ Г. Д..
Не е спорно, че сумата 2 712, 46 лв. е събрана принудително, посредством запор върху
банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, наложен по изпълнително дело
№ 20227810400322 по описа на ЧСИ Г. Д..
Погасеното по давност вземане продължава да съществува, при доброволното му
изпълнение от длъжника не се явява без основание и длъжникът няма право да иска връщане на
даденото по реда на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Липсва обаче възможност за неговата защита чрез
предявяване на иск или чрез друг способ за принудителното му събиране /Решение ***64 от
20.12.2018 г. на ВКС по т. д. №2278/2017 г., II т. о., ТК/.
Изрично в Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о., ГК се
сочи, че с разпоредбата на чл.118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да изпълни
доброволно задължението си и след изтичането на давността, което обаче изключва противното
разрешение /за допустимост на принудителното изпълнение/, дори то да се основава на аргументи,
изведени от общия правен принцип на справедливостта.
Чл.118 ЗЗД не се прилага при принудителното изпълнение на погасено по давност вземане -
Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 586/2020 г., IV г. о., ГК.
Единствен способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност в условията на приключило принудителното изпълнение е предявяването на
иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съобразно т.1 на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. и тъй
като принудителното събиране на суми след изтичане на погасителната давност не съставлява
изпълнение по смисъла на чл.118 ЗЗД /изрично в този смисъл е Определение № 130 от 24.07.2017
г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК.
Предвид принудителното събиране на сумата 2 712, 46 лв. след погасяването на вземането
по давност взискателят по посоченото изпълнително производство е получил сумата 2 187, 04 лв.
при липса на основание към момента на самото й получаване. Разместването на имуществени
блага е довело до обогатяването на ответника по настоящия иск и обедняването на ищеца, при
липса на правно основание за това.
Събраните по изпълнителното производство такси не са получени от настоящия ответник,
не са довели до обогатяването му, респ. – не може да бъде претендирано тяхното връщане на
основание чл.55 или чл.59 ЗЗД. Въпреки че това са ненужно направени разноски в
материалнонезаконосъобразен изпълнителен процес, съдебният изпълнител не ги дължи обратно,
тъй като това е неговото законно възнаграждение за надлежно свършена работа. Ето защо те
трябва да се възстановят от взискателя, съобразно общия правен принцип за обезщетяване на
причинените вреди /в този смисъл са разясненията, дадени с т.6 от Тълкувателно решение №4 от
11.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 4/2017 г., ОСГТК/.
4
В настоящото производство не е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД и липсва
основание за осъждане на ответника да заплати на ищеца събраните принудително разноски по
изпълнително дело № 20227810400322 по описа на ЧСИ Г. Д..
По изложените съображения предявеният иск е частично основателен и следва да бъде
уважен за сумата 2 187, 04 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 25.07.2022 г., до окончателното издължаване /началото на
изискуемостта е начало на погасителната давност, но не води автоматично до забава на длъжника,
за която е необходимо той да бъде поканен от кредитора; ищецът не е отправил надлежна покана
до ответника за връщане на исковата сума преди завеждане на делото/. За разликата до
претендираните 2 712, 46 лв., както и за претенцията за присъждане на законна лихва за периода
12.05.2022 г. - 25.07.2022 г., искът следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца разноски по делото /за внесена държавна такса – 108, 50 лв., адвокатско възнаграждение –
500 лв./ съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 492, 89 лв.
На основание чл.38 ЗА ищцата следва да заплати на адв. Ст. Г. за осъщественото
процесуално представителство на ответника по делото адвокатско възнаграждение /при
минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към датата на завеждане на
делото/ съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 79, 80 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, да заплати на Г. И. Д., ЕГН **********, сумата 2 187,
04 лв., преведена му като взискател по изпълнително дело № 20227810400322 по описа на ЧСИ Г.
Д., peг. № 781 в КЧСИ, получена без основание като погасена по давност, ведно със законната
лихва, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до претендираните 2 712, 46 лв., както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода
12.05.2022 г. - 25.07.2022 г.
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН **********, да заплати на Г. И. Д., ЕГН **********, разноски по
делото съразмерно с уважената част от иска в размер общо на 492, 89 лв.
ОСЪЖДА Г. И. Д., ЕГН **********, да заплати на адв. Ст. Г. на основание чл.38, ал.2 вр. с
ал.1, т.3, пр.3 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално представителство на
ответника по гр. д. № 2091/2022 г. по описа на ДнРС адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от иска в размер на 79, 80 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5