Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.258 и сл ГПК С Решение № от 02.10.2012г., постановено по гр.д. № / 2012г. по описа на Великотърновски районен съд е прието за установено ,бе „Б. - 07”Е.-В. дължи на М. И. П. от гр.В. сумата от 2330 лв.,представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на оборудване от 18.09.2010 год.,законна лихва върху тази сума за времето от 12.03.2012 год. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № /2012 год. ВТРС.Осъдил е „Б.-.”Е.-В. да заплати на М. И. П. разноски в размер на 494,20 лв. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Б. -.”Е.-В.,чрез пълномощника,адвокат Н. И. -ВТАК.Жали се решението в цялост. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Релевира следните оплаквания:Неправилно съдът приел за установено,че ответникът дължи на ищеца незаплатени наемни вноски,като неправилно приел,че не следва да се кредитират показанията на разпитаната свидетелка Т. Излага много подробни доводи в тази насока.На следващо място прави оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила,като съдът не допуснал до разпит двама свидетели водени в съдебно заседание. Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявения установителен иск . Претендира разноски. В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат С. Л.-ВТАК,пълномощник на ищеца.С довод за неоснователност на въззивната жалба моли съда да я отхвърли като такава и да подтвърди първоинстанциониня съдебен акт. Във въззивното производство въззивникът не се представлява. Във въззивната инстанция въззиваемият ищец се представлява от упълномощения адвокат.С довод за неоснователност на въззивната жалба,се поддържа депозирания отговор. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение. Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд. Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни. Предявен е установителен иск по чл.124 ГПК.С предявяването му ищеца иска съдебно установяване на съществуването в негова полза на вземане срещу ответника с правно основание чл.232 от ЗЗД - заплащане на наемна цена. Установява са от събраните доказателства и не се спори от страните, че пред ВТРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В полза на заявителя ,кредитор на паричното вземане ,М. И. П. е издадена заповед № /15.03.2012 год.по Ч.Гр.д. № /2012 год. ВТРС.Разпоредено е,че длъжникът „Б. -.”Е.-В. дължи на кредитора М. П. сума от 2 330 лв.,неплатени задължения по договор за наем за оборудване от 18.09.2010 год.,ведно със законната лихва от датата на заявлението 12.03.2012 год. и разноски 246 лв.В законови срок длъжникът е подал възражение.Не е спорно, че М. И. П. и „Б.-.”Е.-В.Търнво чрез едноличния собственик на капитала и управител Б. П. Т. на 18.09.2010 год. в гр.В. са сключили договор за наем на оборудване.Наемният договор е сключен в писмена форма ,подписан е от страните./л.31 от делото/. Съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.Указал е на ищеца,че следва да докаже сключения договор и изпълнението на задължението си по него.Ответникът е направил възражение,че е платил,поради което съдът му е указал,че следва да докаже извършеното плащане по договора за наем. Спорно по делото е изпълнил ли е ответникът задължението си по наемния договор - да заплаща уговорената цена в размер на 200 лв. месечен наем.За доказване на твърдяното плащане в първата инстанция е разпитана свидетелката И. Т.,дъщеря на управителя и едноличен собственик на ответното дружество,работеща в магазина. Съдът намира,че показанията на разпитаната свидетелка не са годно доказателствено средство за установяване факта на плащането на претендирания с исковата молба наем.Съгласно разпоредбата на чл.164,ал.1,т.4 от ГПК свидетелски показания не са допустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения.В случая ответникът се стреми да докаже извършено плащане по писмен наемен договор,което е недопустимо със свидетелски показания,поради което първоинстанционният съд правилно е изключил показанията на разпитаната свидетелка.Ответникът,който е следвало да докаже извършеното от него плащане на наемната цена не е представил други доказателства.По делото управителят на дружеството и едноличен собственик на капитала лично е заявила,че е платила,но няýа писмени документи за извършеното плащане /л.32 от делото/.Тези твърдения подлежат на доказване от страната,което не е сторено ,поради което правилно първоинстанционният съд е приел,че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за наем,поради което претендираната сума от 2 330 лв.,наемна цена съществува.По тези съображения оплакването с въззивната жалба за нарушение на материалния закон е неоснователно. С въззивната жалба се навежда довод за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения изразяващи се в недопускане до разпит на двама свидетели водени от ответника.Това оплакване е неоснователно по изложените по -горе съображения,а именно- законовата забрана на чл.164,ал.1,т.4 ГПК. Предвид изложеното, съдът счита, че ответното дружество дължи на ищеца претендираната с исковата молба сума в размер на 2330 лв.,представляваща неплатена наемна цена по договор за наем на оборудване сключен на 18.09.2010 год.за периода от 18.09.2010 год. - до 16.12.2012 год.Вземането на ищеца е изискуемо и ликвидно.Върху тази главница ответникът дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 12.03.2012 год. до окончателното издължаване. Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на ВТРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № от 02.10.2012г. по гр.д. № /2012. по описа на Великотърновски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |