Р Е Ш Е Н И Е
№ 260447
гр.Пловдив, 22.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори октмоври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4370/2020г. по описа на ПРС, X наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.С.В., ЕГН:**********, адрес ***,
чрез адвокат С.М.,***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3057067 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на К.С.В., ЕГН:**********, на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, му е наложена
глоба в размер на 50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че в производството по установяване на
нарушението чрез автоматизирано техническо средство са допуснати съществени
нарушения, а материалният закон е неправилно приложен. Посочва, че в случая не
е посочена посоката на движение на превозното средство, мястото на нарушението
не може да се установи поради посочването му като ул.„Васил Левски“ до № 111,
което е твърде неясно, още не е посочено изчерпателно вида, мярката и модела на
техническото средство с оглед преценка изискванията на Закона за измерванията.
На следващо място поддържа, че липсва яснота колко е действително измерената
скорост и дали посочената като установена скорост е след приспадане на
толеранса от 3 км/ч., както и че жалбоподателят е посочен като собственик. Още
се позовава и на чл.32, ал.2 от Конституцията, како и че в ЗДвП липсва
регламентирана процедура за разполагане на технически средства. Оспорва е
предвидения ред за едновременното установяване на нарушението и неговото
наказване, във връзка със самия характер на електронния фиш, като се сочи и
практика на Конституционния съд. Предлага електронния фиш да бъде отменен,
както и да бъдат присъдени направените разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща
представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че направените със
същата възражения са неоснователни. В този мисъл посочва, че при издаване на
електронния фиш са спазен изискванията, залегнали е чл.189, ал.4 от ЗДвП, както
и че съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да
установяват нарушения правилата за движение по пътищата чрез използване на АТСС.
Взема становище, че техническото средство, с което е фиксирано нарушението, е
годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване, системата е преминала
проверка от Българския институт по метрология, в случая в приспадната
максимално възможната грешка. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение,
електронния фиш да бъде потвърден, както и претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата
подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу
електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за
анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, како изрично е посочено в писмо вх.№ 42699/21.07.2020г. по описа
на РС-Пловдив. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по
делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в
законоустановения срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Установява
се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на
обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен
на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените
в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел
„Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се
е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от
ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез
наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив
с жалба.
От
фактическа страна е установено, че на 15.07.2019г., в 13:43 часа, в град
Пловдив, на ул.„Васил Левски“ до № 111, в посока бул.„Дунав“, с автоматизирано
техническо средство – система за контрол
на нарушенията на правилата за движение „ARH
CAM S1” с № 11743са
било заснето движение на товарен автомобил марка „АУДИ С 6 4.2 В АВАНТ КУАТРО“
с регистрационен номер „***“ с установена скорост от 62 км./ч., същата – над
максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било в размер
на 12 км/ч..
Въз
основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан
регистрационния номер на автомобила, движение с измерена скорост от 65 км./ч. –
превишение с 15 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията
за дата 15.07.2020г. и час - 13:43:16ч., като място на нарушението били
отразени географски координати.
В
описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични
с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на
техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза
на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на
нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя К.С.В..
Изложената
фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе
писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия
клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на
чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол
по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на министъра на вътрешните
работи – относно начина на установяване на нарушението.
Член
21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри
в час. В случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив,
на ул.„Васил Левски“ до № 111, като съгласно същата разпоредба е забранено
превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието
на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба
в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач,
който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване
от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Така
издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението
е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено
доказателство.
Съгласно
Протокол № 59-С-ИСИ от 11.10.2018г на Българския институт по метрология, автоматизирано
техническо средство – система за контрол
на нарушенията на правилата за движение „ARH
CAM S1” с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.
Представен
е протокол от 15.07.2019г., изготвен по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., от който е видно начина на разполагане на техническото средство.
Собствеността
върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил
марка „АУДИ С 6 4.2 В АВАНТ КУАТРО“ с регистрационен номер „***“ се установява
от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е
собственост на А. И. В..
Последният се е възползвал
от правото си по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП и с Декларация от 30.09.2019г. е
посочил лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, а именно – жалбоподателя К.С.В..
Съдът
намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е посочена
посоката на движение на превозното средство, доколкото в електронния фиш изрично
е отразено, че посоката на движение е била към бул.„Дунав“.
Също
неоснователно е и възражението, че мястото на нарушението не може да се
установи поради посочването му като ул.„Васил Левски“ до № 111, което е твърде
неясно. Следва да се отбележи, че в случая движението на МПС се осъществява
върху пътното платно, докато същевременно административните адреси са такива на
обектите, които се намират в близост до съответния път, ето защо очевидно е, че
мястото на нарушение не е възможно да бъде описано по точно от начина по-който
е сторено в обжалвания електронен фиш. Също от последното описание мястото на
нарушението става съвсем ясно и недвусмислено.
Още
неоснователно е и възражението, че не е посочено изчерпателно вида, мярката и
модела на техническото средство с оглед преценка изискванията на Закона за
измерванията. В електронния фиш ясно е указан както модела на техническото
средство – „ARH CAM S1”, така и индивидуалния номер на устройството - № 11743са,
което е напълно достатъчно за свързването му с Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол № 59-С-ИСИ от 11.10.2018г на
Българския институт по метрология, именно от които се установява, че същото
отговаря на изискванията на Закона за измерванията.
Съдът
намери за неоснователно и възражението, че липсва яснота колко е действително
измерената скорост и дали посочената като установена скорост е след приспадане
на толеранса от 3 км/ч.. Следва да се отбележи, че ако при работа на
техническото средство бе възможно да се установи „действително“ измерената
скорост, то не би следвало да се приспада толеранс от 3 км/ч. или какъвто и да
е друг. Ето защо понятието „действително“ измерена скорост е неприложимо в
настоящото производство, а предмет на изследване по същото е измерената такава
съгласно показанието на техническото средство, както и скоростта, приета за
установена след приспадане на съответния толеранс.
В
случая, в електронния фиш ясно е посочено, че приетата за установена скорост на
движение е 62км, както и че е отчетен толеранс от измерената скорост от 3 км/ч.,
поради което е съвсем ясно каква е твърдяната като установена скорост, при
отчитане на толеранса. След запознаване с
разпечатка на клипа от техническо средство се установя технически
измерената скорост от 65 км./ч, поради което и в случая толеранса от 3 км/ч. е
правилно приложен.
На
следващо място, съдът намери за неоснователно възражението в смисъла, че в
електронния фиш, че жалбоподателят е посочен като собственик. Разглеждания
електронен фиш е издаден съгласно утвърдения от министъра на вътрешните работи
образец, като името на жалбоподателя е вписано на мястото на образеца, указано
както за име на „Собственик, на когото е
регистрирано МПС“, така и за име на „ползвател“
– съгласно изрично отразеното в електронния фиш. В този смисъл очевидно трудно
би могло да се подкрепи едно становище, че жалбоподателят не разбира дали е
собственик или ползвател на МПС с регистрационен номер „***“, съответно – че не
е наясно на какво основание е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, както и че използвания образец на електронния фиш, с така
именуваните графи на същия, нарушава правото му на защита.
Още
неоснователно е позоваването на чл.32, ал.2 от Конституцията, доколкото реда чл.165,
ал.2, т.6 от ЗДвП съставлява именно едно от визираните изключения. Следва също
да се посочи, че ЗДвП изрично предвижда възможността за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, а самата процедура е разписана в Наредба № 8121з-532 от
29.10.2017г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на министъра
на вътрешните работи.
Що
се отнася до аргументите, касаещи е предвидения ред за едновременното
установяване на нарушението и неговото наказване, във връзка със самия характер
на електронния фиш и практиката в този смисъл на Конституционния съд, то същите
съставляват едно становище относно самото законодателно решение на чл.189, ал.4
и сл. от ЗДвП, който въпрос не подлежи на коментар от съда.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на въззиваемата
страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и представител.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето
на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120
лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт,
който е изготвил становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа,
нито правна сложност, още повече в случая е изготвено само писмено становище,
поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К №3057067, с който на К.С.В.,
ЕГН:**********, адрес ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на
50лв. /петдесет лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА К.С.В., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ
на ОД МВР - Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет)
лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.