РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 16.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в,
в открито
заседание, проведено на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1273 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от „Д.З.“ ЕАД срещу Агенция „****” кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 3095 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 3080 лв. и обичайни разноски в размер на 15 лв. за
настъпило застрахователно събитие на 01.07.2014 г., в резултат на което са
нанесени щети на лек автомобил, марка „****“, с рег. № ****Р, собственост на Й.Й., който е попаднал в необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно при движение по път от с. Кранево в посока к.к. „Златни пясъци“, след автобусна спирка „Кипарис“, както
и сумата от 1284,23 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 22.12.2014 г. до 28.01.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба –
29.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата
молба се твърди, че е осъществено посоченото застрахователно събитие, като в резултат на
ПТП на застрахования при ищеца по Договор за застраховка „Каско+“,
с клауза „Пълно каско“ по полица № ****г. лек
автомобил са нанесени имуществени вреди, описани по щета № ****, а именно
увреден бил преден ляв амортисьор на автомобила. На
18.11.2014 г. била преведена сумата от 3080 лв. на собственика на автомобила,
като за ликвидация на щетата са сторени разноски в размер от 15 лв. Ответната страна изпратила до ищеца писмо за отказ от заплащане на претендираните суми на 22.12.2014 г. При тези съображения
ищецът моли за уважаване на предявените искове и се претендират сторените в производството разноски.
В срока
по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Агенция „****”, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът признава обстоятелството, че процесният участък представлява част от републиканската
пътна мрежа – път I-9 и че на
основание чл. 19, ал. 1 от ЗП се управлява от Агенция „****“. Счита, че
застрахователят не е следвало да изплаща обезщетението, тъй като не били
изпълнени разписаните от него ОУ. Оспорва се валидността на застрахователното
правоотношение. Навежда се довод, че липсвали доказателства за заплащане
дължимите вноски по договора, което опорочавало неговата валидност. Оспорва се
протоколът за ПТП, в частта на отразения механизъм на настъпване на ПТП, както
и за описаните в него щети. Твърди се, че същите не са настъпили в резултат на процесното ПТП, както и че на посочения пътен участък към
дата 01.07.2014 г. не е съществувала неравност (дупка). По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторна
лихва се поддържа, че изпратената до него покана за доброволно плащане била
непълна, тъй като били представени само декларация за щета, опис-заключение,
доклад по щета и платежен документ, от които ответникът не бил в състояние да
направи обоснован извод, че ПТП е реализирано по твърдения от застрахователя
начин, че е съществувало застрахователно правоотношение и са спазени изискванията
на ОУ. Твърди се, че ремонтните дейности на участъка от
пътя били изпълнени от „Инжстройинжинеринг”
ЕООД, съгласно договор за обществена поръчка № Д-22 от 30.05.2011 г. В този смисъл моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, а акцесорният иск като частично
недопустим. Претендират се и сторените съдебни разноски.
С
Определение № 5229/19.04.2019 г., постановено по настоящото дело, по искане на
ответника с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане в качеството на
трето лице-помагач на негова страна е конституирано „Инжстройиненеринг“
ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за допустимост на предявения иск,
но намира същия за неоснователен. По отношение на носената от него отговорност
излага съображение, че при липса на доказателства за некачествено извършена
ремонтна дейност от страна на изпълнителя ДЗЗД „Североизток груп“,
в частност съдружника „Инжстройиненеринг“ ЕООД,
отговорността за вредите следва да се понесе от стопанисващия пътя Агенция „****“,
която е била задължена да следи за състоянието на пътя и да предприема мерки за
отстраняване на недостатъците по пътното платно и излага подробни аргументи в
подкрепа на становището си.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
както и заключението по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд
– Варна, 50 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установява
се от приложената по делото застрахователна полица № ****г., че между ищеца и ****е
сключен договор за застраховка „Каско+“ на лек
автомобил, марка „****“, с рег. № ****Р, като в раздел „Покрити рискове и
договорености“ е отбелязано „Калуза Пълно Каско“. Посочено е в документа, че застраховката е със срок
от 22.07.2013 г. до 21.07.2014 г. С Анекс № 01/24.07.2013 г. към цитираната
застрахователна полица договорът за застраховка е изменен, като застраховано
лице по същия е новият собственик на автомобила – Й.Т.Й.. Представени са също
така Удостоверение за техническа изправност на процесното
МПС за срок до 22.07.2014 г. и Свидетелство за регистрация Част I от 22.07.2013 г., от което е видно, че собственик
на автомобила е Й.Т.Й..
Съгласно т.
2.3 от Общите условия за Автомобилна застраховка „Каско+“
(ОУ) на застрахователя по клауза „Пълно Каско“
застрахователят покрива всички рискове, причинени от застрахователни събития,
покрити по клаузи „Супер“ и „Кражба и грабеж на цяло МПС“, които да могат да
доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, като съгласно
т. 2.1.3 от ОУ в клаузата „Супер“ се включват щети от пътно-транспортни
произшествия.
На 03.07.2014
г. собственикът на автомобила Й.Й. подал заявление до
„ДЗИ – Общо застраховане“ за изплащане на застрахователно обезщетение за
настъпило застрахователно събитие на 01.07.2014 г. по пътя за к.к. „Златни Пясъци“ до спирка „Кипарис“, изразяващо се в
попадане на дупка на пътното платно, при което се е увредила предна лява част
на колата.
Изяснява се, че за настъпилия инцидент били уведомени органите на
полицията, които посетили мястото на събитието и бил съставен Протокол за ПТП №
1346853 от 01.07.2014 г. В същият е отразено, че водачът на пострадалия
автомобил не е употребил алкохол, който при управление попада в неравност от
пътното платно (дупка) и е удостоверено наличието на деформация на предна лява
част на автомобила.
Представени са фактура от 27.07.2014 г. и фактура от 17.10.2014 г., с
приложени касови бонове, видно от които водачът на автомобила е заплатил за закупуване
на амортисьор сумата от 2900 лв. и за неговата смята
допълнително 180 лв.
Съставени са от застрахователя опис на увреждания по щета № **** от
03.07.2014 г., опис на допълнително представени документи от 12.11.2014 г. и
опис-заключение по щета № ****, както и ликвидационен акт от 14.11.2014 г., въз
основа на които е предложено да се изплати застрахователно обезщетение в размер
на 3080 лв. Установява се от представеното по делото преводно нареждане от 18.11.2014
г., че застрахователят е заплатил на Й.Т.Й. застрахователно обезщетение в този
размер на посочената дата.
С регресна покана от 26.11.2014 г. ищцовото застрахователно дружество е поканило Областно
пътно управление *** да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение от
3080 лв. и 15 лв. – ликвидационни разходи в 15-дневен срок от получаването,
като с писмо от 30.12.2017 г. Агенция „****“ – Областно пътно управление *** е
информирала ищеца, че счита претенцията му за неоснователна и недоказана,
поради което не следва да бъде уважена, като е посочила, че областното
управление е специализирано звено на Агенция „****“ и като такова няма
самостоятелна материалноправна и процесуална правосубектност. Видно от приложеното известие за доставяне
поканата е получена на 02.12.2014 г.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Й.Т.Й., който излага, че си спомня
настъпилото през 2014 г. ПТП при което пътувал от к.к.
„Албена“, с. Кранево по посока к.к. „Златни пясъци“.
Пояснява, че наближавайки к.к. „Златни пясъци“ и
движейки се в трафик колата му е попаднала в дупка, вследствие на което се е
включила светлинната индикация на таблото на автомобила за повреда в
компресорната система, която е окачването на автомобила. Излага, че автомобилът
му преминал в авариен режим и той спрял. Установил, че автомобилът се е
наклонил на една страна – предна лява част на колата е била „легнала“.
Свидетелства, че се обадил на телефон 112 за претърпяното ПТП, като на място
пристигнали органите на КАТ и съставили протокол за ПТП. Сочи, че дупката е
била разположена на пътя до осевата линия, с разностранна форма, като размерът
ѝ бил около 40 см на 50-60 см. Пояснява, че е нямало знаци, които да
сигнализират за наличието на дупка на пътя, както и че се е движел със скорост
от 70-80 км./ч., но е имало автомобили пред него и не е могъл да я забележи
преди попадането в нея. Свидетелства, че към настоящия момент познава пътния
участък, но през 2013 г. – 2014 г. е минавал през тази отсечка изключително
рядко.
От
заключението по назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че застрахователят е направил разходи за оглед и експертиза в
размер от 15 лв., които съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Вещото
лице е стигнало до извода, че уврежданията по процесното
МПС, констатирани в опис-заключение от 03.07.2014 г. отговарят да са настъпили
вследствие на следния механизъм: на 01.07.2014 г. около 17,00 часа водачът на процесния автоможил се движи по
път Е87 от с. Кранево към к.к. „Златни пясъци“ и след
автобусна спирка „Кипарис“ попада в дупка на пътното платно с предно ляво
колело. Изяснява се, че разходите за отстраняване на причинените щети по
пазарни цени на официалния представител на марката на автомобила възлизат на
4306,06 лв., като размерът на заплатеното от застрахователя обезщетение е
съобразено с действащите към момента пазарни цени и методика за определяне на
обезщетения по застраховка автокаско. При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че щетите биха
настъпили и при движение с много по-ниска скорост.
Приети по делото са и Договор за възлагане на
обществена поръчка за поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановирелни работи при аварийни ситуации) на 712,300
км републикански пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление ***,
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата от 30.05.2011 г. с
възложител Агенция „****“ и изпълнител ДЗЗД „Североизток груп“.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните по делото доказателствени средства,
съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
В чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно
право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение,
а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение,
вследствие на което по силата на чл. 213, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице,
комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че
той е предявил спорното регресно право, основавайки
го на виновното поведение на определени физически лица, на които Агенция „****”
(АПИ) е възложила да поддържат в изправност ГП I9–
част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на
тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП)
не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и
носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител
за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от агенцията работа.
За да възникне регресното притезателно
право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за
имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на
възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената от ответника работа и 4) застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане
на застрахованата вещ. Ищецът следва да установи тези обстоятелства. По
отношение на акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД ищецът
следва да докаже изпадането на ответника в забава и нейната продължителност.
Установява от събраните доказателства, че увреденото МПС е застраховано
по застраховка „Каско+” при ищцовото
дружество за период, в рамките на който е настъпило процесното
ПТП. Аргумент за наличието на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца е безспорно установеният факт, че застрахователят е приел
претенцията, като е извършил необходимите действия по определяне на щетата,
изплатил е на застрахованото лице обезщетение без да оспорва действието на
застрахователния договор, респ. приел е за платена премията по договора. Индиция за заплащането на застрахователната премия от застрахования
е и отбелязването в ликвидационен акт от 14.11.2014 г., че цялата начислена
премия от 2928,72 лв. е внесена.
Няма спор по делото и се признава от ответника, че участъкът от пътя,
на който се твърди да е настъпило ПТП е част от републиканската пътна мрежа,
който по силата на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30 от Закона за пътищата се
стопанисва от Агенция „****”, която следва да извършва дейностите по ремонт и
поддържане на пътя. Разпоредбата на чл. 167,
ал.1 ЗДвП задължава лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал. 3 на същия член регламентира правомощията на
администрацията, управляваща пътя, във връзка със създаването на служби за контрол,
които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка.
От показанията на свидетеля Й.Т.Й., управлявал увредения автомобил на 01.07.2014
г., категорично се установява правнорелевантното
обстоятелство, че водачът на автомобила е бил участник в ПТП, настъпило на ГП I-9 в посока от с. Кранево към к.к. „Златни
пясъци“, като процесният автомобил е попаднал в
неравност (дупка) на пътя, за чието поддържане в изправно състояние е задължен
ответникът, вследствие на което са причинени процесните
вреди.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК
показанията на свидетеля Й. - водач на увредения автомобил, приема, че те са
достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. Те са последователни, безпротиворечиви,
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, поради което след
съвкупната преценка на събраните доказателства съдът приема за установен по
безспорен начин механизма на процесното ПТП и причинно-следствената
връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици, а именно - че
уврежданията по автомобила са настъпили вследствие попадането му в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято изправност отговоря
Агенция „****” чрез своите служби и органи.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, попадането на лекия автомобил в
нея и твърдения вредоносен резултат е установена от приетата като компетентно
изготвена САТЕ. Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени)
изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като е взел предвид,
че е съществувала процесната неравност на пътното
платно, както и факта, че процесният автомобил е
преминал през нея. Повредите върху него съответстват на механизма на настъпване
на процесното ПТП, а именно те са закономерна,
естествена, необходима, присъща последица (при необходимата причинно-следствена
връзка) от попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътя
(дупка). Вещото лице установява, че за отстраняването на причинените вреди на процесния автомобил са необходими 4306,06 лв. по пазарни
цени на официалния представител на марката на автомобила за Република България.
Видно от заключението е, че направените от застрахователя разходи в размер на 15
лв. за оглед и експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и
добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените
по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
Настоящата инстанция намира за неоснователен довода на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на процесния автомобил при настъпване на ПТП. Не бе
установено твърдяното от ответника противоправно
поведение на водача на процесния лек автомобил.
Напротив, водачите на МПС не са длъжни да извършват маневри, които застрашават
безопасността на движението по натоварени пътища, като заобикалят
несигнализирани и необезопасени неравности по пътния участък. Именно правният
субект, на който е възложено поддържането и ремонта на пътищата от
републиканската пътна мрежа – Агенция „****“, е следвало чрез своите органи и
служби да поддържа в изправност главния път, а в случай че той е негоден – в
определени участъци, за неговото безопасно ползване, да ограничи движението по него,
като постави съответните предупредителни или забранителни знаци, респ. да
сигнализира и обезопаси неравностите по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства бездействието на служителите
при ответната агенция представлява единствената причина за настъпване на процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде
ангажирана в пълен обем нейната обезпечително-гаранционна отговорност за
репариране на процесния вредоносен резултат.
Изяснено е по делото, че застрахователят е заплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на 3080 лв. за настъпилите щети вследствие
на процесното ПТП, видно от представеното преводно
нареждане от 14.11.2014 г.
По
гореизложените съображения съдът намира, че са установени всички изискуеми
материални предпоставки, обуславящи възникването на регресното
право на ищеца срещу ответника, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът намира следното:
Регресното право на застрахователното
дружество, което е заплатило застрахователно обезщетение и е встъпило в правата
на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в момента на заплащане на
застрахователното обезщетение и тъй като това задължение не е срочно, като по
отношение на застрахователя лицето по чл. 49 ЗЗД изпада в забава едва след
получаване на покана. Установено е по делото, че поканата за заплащане на
предявеното регресно вземане е получена от ответника,
чрез специализираното му звено Областно пътно управление ***14 г., видно от
представеното по делото известие за доставяне (л. 23 от делото), което обстоятелство
не се оспорва от ответника в отговора на исковата молба, а излага, че поканата
е била непълна, тъй като от приложените към нея документи не е бил в състояние
да направи обоснован извод за основателността на претенцията, което възражение
съдът намира за неоснователно. В същата е предоставен 15-дневен срок от
получаването ѝ за доброволно плащане, след изтичането на който ответникът
е изпаднал в забава и дължи заплащане на обезщетение за причинени вреди от
неизпълнение на парично задължение в темпорално отношение, т.е. от 18.12.2014 г.
Но основателно се явява възражението на ответника за изтекла погасителна
давност по отношение на задължението за заплащане на мораторна
лихва, тъй като съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на кратката 3-годишна давност, а в случая искът е предявен на 29.01.2019
г., поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за периода от
29.01.2016 г. до 28.01.2019 г. Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент за процесните периоди, с нормативно
установената надбавка от 10 пункта, е определил размера на изтеклата за периода
от 29.01.2016 г. до 28.01.2019 г. законна лихва за забавено плащане върху
главницата от 3095 лв., а именно в размер на 628,59 лв. В този смисъл искът за мораторна лихва следва да се уважи за тази сума, а да се
отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 1284,23 лв. и за периода
от 22.12.2014 г. до 27.01.2016 г.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от
предявените обективно съединени искове, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него съдебни разноски, предвид представения списък по
чл. 80 ГПК, в размер на сумата от общо 784,97 лв., представляваща сбор от
заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение, депозит за САТЕ и депозит
за свидетел. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ответникът има право на
съдебни разноски в размер на 80,33 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Районен
съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „****”, БУЛСТАТ ****, със
седалище и адрес на управление ***, пл. „****” № 3,
да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** Б, сумата от 3095 лв. (три хиляди и деветдесет и пет лева), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3080 лв. и обичайни разноски
в размер на 15 лв. за настъпило застрахователно събитие на 01.07.2014 г., в
резултат на което са нанесени щети на лек автомобил, марка „****“, с рег. № ****Р,
собственост на Й.Й., който е попаднал в необозначена
и необезопасена дупка на пътното платно при движение по път от с. Кранево в
посока к.к. „Златни пясъци“, след автобусна спирка
„Кипарис“, както и сумата от 628,59 лв. (шестстотин
двадесет и осем лева и петдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 29.01.2016 г. до 28.01.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба – 29.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1284,23 лв. и за периода от
22.12.2014 г. до 28.01.2016 г.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „****”, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на
управление ***, пл. „****” № 3, да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** Б, сумата от 784,97 лв. (седемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на АГЕНЦИЯ
„****”, БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление ***, пл. „****” № 3, сумата от 80,33 лв. (осемдесет лева и тридесет и три
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на Агенция „****“ – „И.“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: