№ 893
гр. ***, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101990 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.128 КТ.
Пред ПлРС е постъпила искова молба от Р. И. Б. с ЕГН **********,
представлявана от адв.М.М. от АК *** против **** ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр.***, ул.***** №49, представлявано от **** *****. Ищцата
твърди, че работила при ответника на длъжност „шивач“ до 16.03.2020г, когато
трудовото и правоотношение било прекратено. Твърди, че за месец март 2020 след
извършено частично плащане ответникът и дължи сумата от 300 лева. За месец април
не и е заплатил дължимото трудово възнаграждение и дължи 1327,31 лева. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
и заплати дължимо трудово възнаграждение за месеците март и април 2020 в размер на
1627,31 лева.
В едномесечния срок не е постъпил писмен отговор. Препис от исковата молба и
писмените доказателства са връчени на представителя на ответното дружество.
С молба от 13.06.2023г., след изготвен доклад по делото, прави искане за
изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата от 1627,31 лева
вместо първоначално претендираната сума от 1315,91 лева. Моли съда да приеме
1
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск като част от трудовото
възнаграждение. В случай, че съдът не приеме това обезщетение като част от
трудовото възнаграждение, моли съда да приеме, че с уточнението претенцията за
трудово възнаграждение е в размер на 603,16 лева.
Съдът приема, че е предявен иск за заплащане на дължимо трудово
възнаграждение в размер на 1315,91 лева. Видно от исковата молба, нито в петитума,
нито в обстоятелствената част е направено искане за заплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Подадената молба преди съдебно заседание няма
характер на уточнение или изменение на иска и с нея ищцата е предявила нов иск.
Съдът е приел, че с настоящето дело съдът е сезиран с иск за заплащане на трудово
възнаграждение, като претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск ищцата би могла да предяви с отделна искова молба, доколкото за този
иск давността е общата петгодишна давност.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
По делото е представено копие на трудова книжка на ищцата,
неоспорено от ответника, в която е отразено, че ищцата е работила в
ответното дружество за периода 08.03.2017г до 01.01.2020г. като за периода
01.01.2019г. до 01.01.2020г. е получавала трудово възнаграждение в размер на
610 лева.
Представено е копие от ведомост, в която е отразено, че за месец април
2020г. е начислено трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
Представено е копие на заповед № 92/16.03.2020г, от което се
установява, че трудовото и правоотношение е прекратено считано от
17.04.2020г, на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ с едномесечно предизвестие от
работодателя.
По делото е изготвено заключение по назначена съдебно-счетоводна
експертиза, което е прието от съда. Установява се от заключението, че за
месец март 2020г. на ищцата е начислено за получаване трудово
възнаграждение в размер на 537,72 лева, от която и е заплатена сумата от 350
лева и остава дължима сума в размер на 187,72 лева. За месец април е
начислено трудово възнаграждение в размер на 415,44 лева, което не е
заплатено и е дължимо в целия размер. В заключението е отразено, че по
ведомост, на ищцата е начислено и обезщетение по чл.224 в размер на 712,75
2
лева.
Представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от
ответника, кореспондират изцяло с изготвеното по делото заключение и съдът
ги кредитира. В доклада по делото съдът е указал, че в тежест на ответника е
да докаже, че е изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение, но
доказателства в тази насока не представени и не са правени доказателствени
искания.
При така събраните доказателства, съдът приема, че от фактическа
страна по делото се установи, че ищцата е работила в ответното дружество
считано до 17.04.2020г., когато трудовото правоотношение било прекратено.
Установи се също, че за месец март и месец април 2020г. работодателят не е
изплатил и дължи на ищцата сумата от 603,16 лева.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
дължимо трудово възнаграждение в размер на 603,16 лева се явява
основателен изцяло до предявения размер.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по делото в размер на 400 лева. По сметка на ПлРС дължи държавна
такса в размер на 50 лева и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.128 КТ **** ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление гр.***, ул.***** №49, представлявано от **** ***** ДА
ЗАПЛАТИ на Р. И. Б. с ЕГН ********** сумата от 603,16 лева, представляващо
дължимо и незаплатено трудово възнаграждение за месец март и месец април 2020г.
ведно със законната лихва считано от 12.0.4.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА **** ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.***** №49, представлявано от **** ***** ДА ЗАПЛАТИ на Р. И. Б. с ЕГН
********** сумата от 400 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА **** ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.***,
ул.***** №49, представлявано от **** ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата
от 50 лева държавна такса и 200 лева разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4