Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 03.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М. Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №3921 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.45 ЗЗД
Подадена е искова молба
от Т.Д.Й., ЕГН**********,*** против Е.Ш.И.,***. В исковата молба се твърди, че
ответника Е.Ш. на 02.02.2013г. е разгласил неверни
обстоятелства по отношение на ищеца пред органите на властта- РПУ 1-Плевен.
Твърди, че на 01.02.2018г. празнувал с приятели именният си ден- гости били В.М.,
К.М., П.К., Т.Д., П.Д., Л.А., С.С., П. Д., Д.Й., С.О., С.Н., Н.Д.. Твърди,
че празненството било в жилището на майката на ищеца, където твърди, че живее и
той. Твърди, че ответника в показанията си пред органите на реда е посочил, че
на 01.02.2013г., в периода от 00,00 часа до 01,00 часа ищеца се е намирал в
местността „***. Твърди, че по този начин ответника е разгласил позорни и
неверни обстоятелства по адрес на ищеца. Твърди, че от издадения документ за
проведен от него разговор по скайп от 21,41 ч., продължил до 01,21 часа на
02.02.2013г. с племенника си А.Б.и Й.С.било видно, че ответника е разгласил
позорни и неверни обстоятелства по адрес на ищеца. Твърди, че позорните и
неверни обстоятелства, които ответника е разгласил по отношение на ищеца се
състоят в това, че той е казал, че ищеца се е намирал на дата 01.02.2013г.
срещу 02.02.2013г. в местността „***“ и се е опитал да убие ответника, като го
е нападнал, както и че е извършил палеж на домът, в който живее от ответника по
делото. Твърди, че според експертизата ответника е бил в едно добро общо
състояние. Твърди, че поради тези неверни обстоятелства, ищеца е бил осъден
през 2015г. Моли ответника да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от 1000 лв.претърпени неимуществени вреди в
резултат на обида и клевета, в едно със законната лихва от момента на влизане
на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника по делото, в оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Твърди, че фактическата обстановка описана в
исковата молба е невярна. Твърди, че за обстоятелствата, изложени в исковата
молба ищецът има влязла в сила присъда на ОС- Плевен, която в момента излежава
в затвора гр. Плевен. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от
Присъда № 47/15.07.2015г. постановена по НОХД № 760/2014г. на ОС-Плевен,
потвърдена с потвърдена с Решение №229/07.12.2015г. по ВНОХД № 258/16 на
Апелативен съд-В.Търново, оставено в сила с Решение № 60/13.04.2016г. по
н.д.137/16г. на ВКС, Т.Д.Й. е признат за виновен в това, че 02.02.2013г. около 1,00 часа край гр.Плевен, в съучастие като
извършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е.Ш.И.
***, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и на
основание чл.115, мр.чл.20, ал.2,вр.чл.18,
ал.1 НК, вр.чл.54 НК му е наложено 10 години лишаване
от свобода. На 02.02.2013г. около 1,00 часа, край
гр.Плевен, в местността „***“, запалил сграда-вилна постройка на стойност
12991,09лв., ведно с имуществото на стойност 2248,75 лв. или всичко на стойност
15239,84 и на основание чл.330, ал.1, пр.1, вр.чл.54 НК ме у наложено наказание лишаване от свобода 4 години, като е оправдан по
обвинението да е извършил деянието във вр.чл.20, ал.2 НК в съучастие като извършител с неустановено по делото лице.
Видно от Справка за съдимост № 3477/09.10.2018г. Т.Д.Й.
е признат за виновен с Присъда, постановена по НОХД № 760/14 на ОС-Плевен,
потвърдена с Решение №229/07.12.2015г. по ВНОХД № 258/16 на Апелативен
съд-В.Търново, оставено в сила с Решение № 60/13.04.2016г. по н.д.137/16г. на
ВКС, за това, че 02.02.2013г. около 1,00 часа край гр.Плевен, в съучастие като
извършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е.Ш.И.
***, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и на
основание чл.115, мр.чл.20, ал.2,вр.чл.18, ал.1 НК, вр.чл.54 НК му е наложено 10
години лишаване от свобода. На 02.02.2013г. около 1,00 часа, край гр.Плевен, в
местността „***“, запалил сграда-вилна постройка на стойност 12991,09лв., ведно
с имуществото на стойност 2248,75 лв. или всичко на стойност 15239,84 и на
основание чл.330, ал.1, пр.1, вр.чл.54 НК ме у наложено наказание лишаване от
свобода 4 години, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието във
вр.чл.20, ал.2 НК в съучастие като извършител с неустановено по делото лице.
Съдът кредитира показанията на св.М.Д.И., Д.Б.Й. и
П.И.К. като еднопосочни, непротиворечиви, преки логични и в съответствие с
останалите събрани по делото доказателства, в частта, в която от тях се
установява, че на 01.02.2013г. срещу 02.02.2013г. Т.Й. е празнувал в дома си
именния си ден в компанията на много хора, като едни от тях са били в началото
на празненството, други са пристигали по-късно и в различно време са си
тръгвали. По някое време, на Т. се е обадила по телефона Лета- майката на
неговото дете, като той е казал, че ще отиде да я вземе от домът ѝ за да
празнуват заедно. Т. тръгнал да вземе Л.заедно със св.М.И., която се прибрала.
По време на празненството, в домът на Т. правили множество клипове и снимки.
След няколко дни св.И. разбрала, че Т. е в ареста за участие в бой, за което тя
знае, че са го набедили. Сега Т.Й. е в затвора, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода“. Ищеца след
осъждането си за опит за убийство на Е.Ш.
се чувства зле.
Съдът не дава вяра на показанията на св.М.Д.И., Д.Б.Й.
и П.И.К. в частта, в която посочват
времето през което Т.Й. е бил в домът си и кога е излязал за да отиде да вземе Л.от
нейното местоживеене. В тази си част показанията и на тримата свидетели са
противоречиви. Всеки от тях твръди различни неща в тази част на показанията си
и не може да бъде прието за вярно твърдението на нито един от тях, тъй като не
са подкрепени от никакви други доказателства по делото в тази си част и
същевременно са в противоречие с установеното по НОХД № 760/2014 на ОС-Плевен.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
За да е основателен предявеният иск
следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
С изключение на вината, който се предполага, в тежест на ищеца по делото беше
да докаже при условията на пълно и главно доказване останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане- действия или бездействия на
ответника по делото, който да са противоправни, вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на ответника и претърпените от ищеца вреди.
Ищеца твърди, че за него са произтекли
неимуществени вреди от изнесени от ответника в показанията си пред органите на
реда неверни обстоятелства, че на 01.02.2013г., в периода от 00,00 часа до
01,00 часа ищеца се е намирал в местността „*** и се е опитал да убие
ответника, като го е нападнал, както и че е извършил палеж на домът, в който
живее от ответника по делото. Твърди, че по този начин ответника го е обидил и е
разгласил позорни и неверни обстоятелства по адрес на ищеца.
По същество са налице твърдения за две деяния
от страна на ответника, които се твърди да са противоправни и да са нанесли
неимуществени вреди на ищеца по делото- изричане на обида и разгласяване на позорно обстоятелство и пиписване на престъпление
съобразно горепосоченото.
Поведението е противоправно, когато са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила.
Първото деяние, от което ищеца претендира, че за него
са произтекли твърдяните неимуществени вреди е обида, изразяваща се в това, че ответника
е заявил пред компетентните органи, че на 01.02.2013г., в периода от 00,00 часа
до 01,00 часа ищеца се е намирал в местността „*** и се е опитал да убие
ответника, като го е нападнал, както и че е извършил палеж на домът, в който
живее от ответника по делото. Съгласно чл.146, ал.1 НК, който каже или извърши нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида. Изпълнителното деяние на обидата има две
форми. Първата му форма се осъществява чрез думи (изрично) и се заключава в
казване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Втората форма на изпълнителното деяние на обидата се осъществява
чрез действие, жест (мълчаливо) и се заключава в извършване на нещо унизително
за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Изразява се една
презрителна оценка по отношение на пострадалия – адресат на обидата. Засяга се
неговата субективна чест и достойнство – самочувствието му, неговата
самооценка. Тази оценка в собствените му очи се определя още като достойнство в
собствен (строг) смисъл. Необходимо деецът да изрази чрез думи или действия
отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично достойнство на
засегнатия. С тези си действия деецът изразява своето презрително отношение към
личността на засегнатия и то по начин противоречащ на морала. Обидно съдържание
имат думите на дееца, когато са използвани унизителни епитети, свързани с
отрицателно качество; псувни; отрицателни унизителни съждения и оценки за
качествата на засегнатия и др. Чрез действията обидата може да се изрази в унижаващо
достойнството накърняване на телесна неприкосновеност на засегнатия; в обидни
символични жестове, мимики, прояви и др. Видно е, че ищеца не е изложил
твърдения за изречени по негов адрес обидни думи или извършване на унижаващи
достойнството му действия. Като обидно ищеца е квалифициал твърдяното поведение
на ответника, с което той е заявил пред компетентните органи, че на
01.02.2013г., в периода от 00,00 часа до 01,00 часа ищеца се е намирал в
местността „*** и се е опитал да убие ответника, като го е нападнал, както и че
е извършил палеж на домът, в който живее от ответника по делото. Посочените
изявления не съдържат обективно обидни оценки и не съставляват изречена от
ответника по отношение на ищеца обида.
Второто деяние, от което ищеца претендира, че за
него са произтекли твърдяните неимуществени вреди е клевета, изразяваща се отново
в това, че ответника е заявил пред компетентните органи, че на 01.02.2013г., в
периода от 00,00 часа до 01,00 часа ищеца се е намирал в местността „*** и се е
опитал да убие ответника, като го е нападнал, както и че е извършил палеж на
домът, в който живее от ответника по делото. Съгласно чл. 147, ал.1 НК който разгласи позорно обстоятелство за другиго
или му припише престъпление, се наказва за клевета. За разлика от
престъплението по чл. 146 НК-обида, разгласеното позорно обстоятелство не е
оценка, а факт, чието разгласяване води до засягане на честта и достойнството
на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него. Изпълнителното
деяние на клеветата има две форми. Първата от тях е типичната форма- тя е
разгласяване на позорно обстоятелство за другиго. За разлика от обидата тук най-напред адресат
не е самият пострадал, а трето лице. При това е достатъчно да има само разгласяване
– съобщаване само на едно трето лице; не е нужно да има разпространяване –
уведомяване на повече лица. Наред с
това, за разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт
(обстоятелство). Фактът, който се довежда до знанието на третото лице, трябва
да бъде позорен – да обосновава отрицателни изводи за пострадалия. Фактът е
позорен, защото разгласяването му води до засягане на обективна чест и
достойнство на пострадалия – неговия авторитет, обществената му оценка. Тази
оценка на околните за него се определя още като чест в собствен (строг) смисъл.
Втората форма на изпълнителното деяние е приписване другиму на престъпление.
Няма значение дали приписаното престъпление е било действително извършено.
Възможно е да се приписва участие както в действително извършено престъпление,
така и във фиктивно (изобщо неизвършвано) престъпление. За извършване на
клеветата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия, но има за
сметка на това друго изискване – засягащият
го позорен факт да е неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителното
положение, престъпление няма. Няма и противоправно поведение. Не е налице и
набедяване. Съгласно чл.286, ал.1 НК
който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като
знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се
наказва за набедяване. От приетото по делото НОХД № 760/2014г. на ОС-Плевен,
постановената по него присъда, потвърдена с Решение №229/07.12.2015г. по ВНОХД
№ 258/16 на Апелативен съд-В.Търново, оставено в сила с Решение №
60/13.04.2016г. по н.д.137/16г. на ВКС, както и от приетата по делото справка
за съдомист се установява, че Т.Й. е признат за виновен за това, че
02.02.2013г. около 1,00 часа край гр.Плевен, в съучастие като извършител с
неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е.Ш.И. ***, като
опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини и на основание
чл.115, мр.чл.20, ал.2,вр.чл.18, ал.1 НК, вр.чл.54 НК му е наложено 10 години
лишаване от свобода. На 02.02.2013г. около 1,00 часа, край гр.Плевен, в
местността „***“, запалил сграда-вилна постройка на стойност 12991,09лв., ведно
с имуществото на стойност 2248,75 лв. или всичко на стойност 15239,84 и на
основание чл.330, ал.1, пр.1, вр.чл.54 НК ме у наложено наказание лишаване от
свобода 4 години, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието във
вр.чл.20, ал.2 НК в съучастие като извършител с неустановено по делото лице.
Видно е, че разгласеното от ответника Е.Ш. позорно обстоятелство и приписване
на престъпление отговаря на
действителното положение. С посочената влязла в сила присъда е прието за
безспорно доказано извършването на посочените престъпления от ищеца по делото,
поради което деянието на ответника – разгласяването на тези обстоятелства пред
компетентните органи не съставлява нито клевета, нито набедяване.
Съгласно
чл.300 ГПК Влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Съдът няма право да
установява, факти, различни от установените във влязлата сила присъда по НОХД №
760/2014г. на ОС-Плевен. С ангажираните по делото свидетелски показания, ищеца
се домогва да установи именно различни фактически обстоятелства, от тези
установени по влязлата в сила присъда и както се посочи, настоящия граждански
съд не е компетентен да приеме, различни от установените с присъдата факти. Постановената
присъда по НОХД № 760/2014г. на ОС-Плевен е задължителна за настоящия
граждански съд. Поради изложеното, съдът приема, че липсва противоправно
поведение от страна на ответника по делото. Същия е упражнил законустановеното
му право съгл.чл.207 НПК да сезира компетентните органи на досъдебното
производство за извършено престъпление.
Следва да
се има предвид и това, че в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес
противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в
тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът не доказа противоправно поведение от страна на ответника, в
резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се
ангажира отговорността на последния. Деликтната отговорност предполага да бъдат
обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е
причинило е противоправно, каквато противоправност в случая не се установява.
При тези правни изводи, за липса на една от
кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск, съдът
намира, че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите
предпоставки.
С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че тъй като не са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
На основание
чл.78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. Ответника претендира направени разноски в размер на
1000 лв. адвокатско възнаграждение, за което са представен списък по чл.80 ГПК,
както и доказателства за заплащането на възнаграждението. Своевременно е
направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В производството по делото
е приет и разгледан иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Минималния
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300,00
лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото не обуславя
по-висок размер на адвокатско възнаграждение от минималния такъв. Делото не се
отличава с правна и фактическа сложност. Същото е
протекло в едно открито съдебно заседание. Предвид изложеното следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.Д.Й.,
ЕГН**********,*** против Е.Ш.И., ЕГН**********,***, иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени на ищеца
неимуществени вреди в резултат на заявяване от ответника пред компетентните
органи, че ищеца на 01.02.2013г., в периода от 00,00 часа до 01,00 часа се е
намирал в местността „*** и се е опитал да убие ответника, като го е нападнал,
както и че е извършил палеж на домът, в който живее от ответника по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Т.Д.Й., ЕГН**********,***
да плати на Е.Ш.И., ЕГН**********,***
сумата от 300 лв. направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: