О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 821
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 15.09.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в закрито заседание на петнадесети
септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 119 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-1169 от
29.06.2023 г., подадена от И.Д.К. ***, ЕГН: **********, против «принудителна
административна мярка – отнемане на свидетелство за правоуправление,
материализирана в АУАН № 720326 от 21.06.2023 г.», издаден от Васил Борисов
Събев – мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Габрово.
Т.к. жалбата е депозирана директно в съда, същата
не е била придружена от административна преписка, с оглед на което АС – Габрово
е изпратил препис от нея на ОД на МВР - Габрово за запознаване със съдържанието
й, окомплектоване на преписката и даване на становище по същата.
В отговор на издаденото в тази насока Разпореждане,
на 07.07.2023 г. по делото е постъпило съпроводително писмо на началник сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР – Габрово, с което е изпратена преписката по повод
издаването на посочения в жалбата АУАН, както и издаден ИАА – Заповед за
прилагане на ПАМ № 23-0892-000158 от 22.06.2023 г., на началник сектор «Пътна
полиция» - Габрово, с която на жалбоподателя е наложена такава мярка – временно
отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца.
От приложени по делото разписки е видно, че
жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, поради което на
01.08.2023г. на входната врата на жилищната сграда, в която живее, е поставено
съобщение, с което същият е поканен да се яви в съда за получаване на документи
в едноседмичен срок. Лицето се е явило и е получило съдебното разпореждане на
11.08.2023 г.
На 21.08.2023 г. по делото постъпва молба от
жалбоподателя К., в която същият сочи, че е бил на болнично лечение, поради което
не е получил разпореждането на съда и моли делото да не се прекратява.
Представя епикриза, от която е видно, че е постъпил в болнично лечебно
заведение за периода от 06.07.2023 г. до 10.07.2023 г. В следваща епикриза е
отразен болничен престой в хирургично отделение от 25.07.2023 г. до 07.08.2023
г. Приложена е вносна бележка за внесена държавна такса от 21.08.2023 г.
С оглед гореизложеното съдът взе предвид, че
жалбата е подадена против ПАМ – отнемане на СУМПС изрично и конкретно уточнено
от самия жалбоподател, че това е станало чрез АУАН № 720326 от 21.06.2023 г. на
мл. автоконтрольор при ОДМВР – Габрово.
На 11.08.2023 г. жалбоподателят е уведомен за
наличната нередовност и от тази дата започва да тече срока за отстраняването й,
който е 7-дневен и изтича на 18.08.2023 г. – петък, работен ден. Държавната
такса е внесена със закъснение от три дни – на 21.08.2023 г. или указанията не
са изпълнени в законния срок. Жалбоподателят е бил в лечебно заведение до
07.08.2023 г., дошъл е в съда на 11.08.2023 г. за да получи лично
разпореждането и е следва да се приеме, че не е бил препятстван да изпълни
указанията в посочения срок, в периода от 11.08. до 18.08.2023г., което обаче
не е сторил. Налице е основание по чл. 158, ал. 3 от АПК за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на делото на това основание.
Освен това К. оспорва АУАН № 720326 в частта му, в
която с него е иззето СУМПС, но АУАН не е акт, който подлежи на самостоятелен
съдебен контрол и той не подлежи на обжалване нито по реда на АПК, нито по реда
на ЗАНН. На оспорване подлежи евентуално издадената в последствие заповед, с
която е наложена ПАМ, но жалбата не е подадена срещу този ИАА, макар че видно
от представената в съда преписка такъв е издаден в деня, следващ датата на
издаване на АУАН. Обектът на спора се определя изцяло от жалбоподателя, а в
жалбата си той е ясен – това е именно АУАН № 720326 от 21.06.2023 г. В мотивите
си жалбоподателят изрично сочи, че желае отмяна на ПАМ, т.к. такива мерки «се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни
лица», поради което счита, че СУМПС му е отнето неправомерно със съставянето на
АУАН, затова моли изрично за отмяна на мярката, наложена именно с този акт за
административно нарушение.
Така подадената жалба се явява недопустима и на
друго основание, освен горепосоченото, а именно - като подадена срещу акт,
който не подлежи на обжалване по съдебен ред – АУАН. Срещу същия се подават
възражения, които се разглеждат от административно наказващият орган в
процедура по установяване на административно нарушение и налагане на
административно наказание по ЗАНН. Съгласно чл. 36 ЗАНН
административнонаказателното производство се образува със съставянето на акт за
установяването на извършването на административно нарушение. Именно ЗАНН
определя реда за реализиране на административната отговорност на физическите
лица за извършването на административно нарушение. В закона не е предвиден ред
за самостоятелно оспорване на АУАН. Съгласно чл. 44 ЗАНН
нарушителят има право, както на възражения при съставянето на акта, така и на
допълнителни такива, подадени писмено в 7-дневен срок. По възраженията се
произнася административнонаказващият орган в производството по издаването на
наказателното постановление. /В този смисъл - Определение № 1021 от 3.02.2022
г. на ВАС по адм. д. № 943/2022 г., VII о./ На обжалване подлежи съответно
издадено НП, респективно – фиш, но такива няма данни да са издадени и обжалвани
от лицето, съгласно чл. 58д от ЗАНН. Съгласно чл. 145 от АПК на самостоятелно
оспорване пред съда по реда на този Кодекс подлежат административните актове,
като АУАН не съставлява такъв акт и издаването и защитата срещу него не се
реализира по реда на Кодекса, а е регламентирана в специалния закон - ЗАНН.
Адресатът му специално в конкретния случай не е лишен от защита, т.к. той е
адресат по същия повод и на ИАА – Заповед за налагане на ПАМ от 22.06.2023 г., и
от неговата воля зависи дали и как ще организира защитата си срещу този акт,
който вече подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП изрично е
предвидено, че в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и
"ж",
сред които е настоящият /по б. „б“/, свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение, както е постъпено в случая от служителя на
ОДМВР – Габрово с издаването на АУАН № 720326 от 21.06.2023г. В тази норма е
предвидено предварително изпълнение на мярката, което се осъществява с АУАН.
Или с АУАН не се налага ПАМ, каквато мярка обжалва К., а се прилага
предварително изпълнение на издадената в последствие заповед по силата на ЗДвП,
като това предварително изпълнение е предвидено в самия закон. /Решение № 11240
от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о. и др./ В случая
обаче К. не обжалва предварителното изпълнение на мярката, а самата нея, а тя е
наложена с последващата заповед. Той не излага доводи против предварителното
изпълнение, а такива против самата мярка. Нито в ЗДвП, нито в ЗАНН е предвиден
специален ред за атакуване на това разпореждане на актосъставителя, поради
което приложение следва да намери общият ред по ЗАНН – подаване на възражения
срещу АУАН и обжалване на НП, издадено въз основа на същия, респективно –
обжалване на заповедта, с която се налага самата мярка.
Лицето
не е лишено от защита срещу самата мярка, т.к. на следващия ден е издадена и
заповед по чл. 172, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 1, б. «б» от същия Закон, с която е
наложена ПАМ.
Воден от изложеното и на
основание чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 151, т. 4, чл. 159, т.1 от АПК,
Административен съд- Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба вх. № СДА-01-1169 от 29.06.2023 г., подадена
от И.Д.К. ***, ЕГН: **********, против «принудителна административна мярка –
отнемане на свидетелство за правоуправление, материализирана в АУАН № 720326 от
21.06.2023 г.», издаден от Васил Борисов Събев – мл. автоконтрольор при ОД на
МВР – Габрово.
ПРЕКРАТЯВА производството по
настоящото дело.
Препис от определението да се изпрати на
жалбоподателя и на ОД на МВР- Габрово.
Определението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба, подадена чрез
Административен съд – Габрово до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА/