М О Т И В И
към присъда №28 от
13.05.2015 година по НОХД№131/2015 година
по описа на РС-Хасково
Против подсъдимите А.Н.А. и Е.Р.А., със снета по делото
самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на 15.12.2014 г. в с.Силен, обл. Хасково, в съучастие като съизвършители,
се съвъкупили с лице от женски пол, а именно с А.Б.Х.
с ЕГН ********** ***, като я принудили към това със сила, изразяваща се в
душене с ръка, държане на ръцете, и заплашване с брадва и застрашаване на
ближни-престъпление по чл.152 ал.3 т.1,вр.ал.1 т.2 от НК.
Подсъдимият А.Н.А. разбира
обвинението ,не се признава за виновен и в хода на съдебното следствие дава обяснения ,в които отрича
да се е съвъкуплявал
с пострадалата.Обяснява , че на инкриминираната дата бил в кратка интимна близост с пострадалата и то по нейна инициатива,
след като тя започнала да го прегръща,
опипвала половия му член с ръка,като се опитала да го лапне,като същият бил
обект на изнудване за пари от страна на св.Х. .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитниците на подсъдимия А.Н. А. адв.Й.Й. и адв.С.Й. в
хода на съдебните прения считат обвинението
досежно авторството на подсъдимия за
недоказано по изискуемия се от процесуалния
закон начин и поради липсата на
категорични доказателства за виновността на подзащитния
си пледират същия да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото обвинение. Показанията на
пострадалата, върху които според защитниците се градяло цялото обвинение
,заради доказаното и по делото аморално поведение и събрани
характеристични данни не следвало да бъдат кредитирани.
Подсъдимият Е.Р.А. разбира обвинението и не се признава за виновен.В хода на
съдебното следствие дава обяснения ,в които признава , че на инкриминираната дата и място доброволно е осъществил полов акт с
пострадалата, завършил с еякулация извън половия
и орган .В последната си дума моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия Е.Р. адв.С.Т. заема
становището ,че в хода на съдебното
следствие не е събрано нито едно годно доказателство за виновността на подзащитния
му,поради което пледира същия да бъде признат за невинен и оправдан
по обвинението.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа обвинението спрямо
подсъдимите , считайки
авторството за доказано по
категоричен и несъмнен начин.
Обясненията на подсъдимите от съдебното следствие за
неучастието им в инкриминираното
деяние приема изключително като защитна версия,оборена от
показанията на пострадалата ,полицейските служители и обективните
находки,съдържащи се във ВДС по делото. По отношение на наказанието,счита
че следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК за двамата подсъдими
и за да се изпълнят целите най-вече на
генералната превенция, пледира на подсъдимия А.Н.А. заради интензитета на упражнената принуда да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година и 2 месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип, а при изпълнението му на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК се
приспадне времето, през което е бил с мярка за неотклонение "задържане под
стража" и фактически задържан по настоящото дело, считано от 16.12.2014г.
На основание чл. 68, ал. 1 НК следвало
да бъде приведено в изпълнение и наказанието по НОХД №144/2014г. на РС –
Харманли, а именно наказание "лишаване от свобода" за срок от 6
месеца, което също се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор изцяло и
преди наказанието по настоящото дело. По отношение на подсъдимия Е.Р.А. счита,
че следва да бъде осъден на наказание "лишаване от свобода" за срок
от 10 месеца, което предвид поредността на осъждането
бъде изтърпяно при първоначален „общ“
режим в затворническо общежитие от открит тип,като му се приспадне времето през което е бил с мярка
за неотклонение "задържане под стража" и фактически задържан от
16.12.2014г.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното следствие доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.Р.А. произхожда от
многодетно семейство,няма образование и
няма издадени български документи за
самоличност. Поради липсата на
образователен ценз работел
каквато работа намери. Така към края на 2014г. започнал работа като пастир при другия подсъдим А. ***,който със семейството си отглеждали едър рогат
добитък.
На 15.12.2014г., около обяд подсъдимият А.Н.А. със свои познати в селото изпили по няколко бири. След това ,в късния следобед А.Н.А. отишъл в с. Силен,
където до бензиностанцията имало питейно заведение. Подс.А.
и подс А. се
уговорили , след като последния оправи
животните и той да отиде в заведението в с.Силен. Разстоянието от с. Воденци до с. Силен било около 2 км. Така около 17.30 часа
подсъдимият Е.А. отишъл на уговореното
място, където двамата стояли до около 19.00 часа.Въпреки че били изпили значително по количество алкохол,
си купили стекове с бири и тръгнали да се прибират към с. Воденци,
обл.Хасково.
От няколко години подсъдимият
А.Н.А. имал инцидентни сексуални контакти с пострадалата А.Б.Х. ***.
Преди това последната живеела в с. Поповец, обл. Хасково, но къщата
им изгоряла и в края на 2014 г., с майка
си и двете си малки братчета -на 7 и 10 години се преместили да живеят
в с. Силен, обл.Хасково. Подсъдимият А.А.
посещавал пострадалата ,когато
имал сексуално желание
и искал да го удовлетвори. Решил да заведе при пострадалата и подс. Е.Р.А. и да
го запознае с нея.
Около 19:30 часа на
15.12.2014г.,подсъдимите били пред къщата на А.Б.Х. ***. Било тъмно и след като
извикали се показала св.И.Н.П.-майка на А.Х.,която ги поканила
в къщата. Събрали се в една от стаите, където подсъдимите продължили да пият бира, а двете жени-от една
бира. На няколко пъти подс.А.Н.А. подмятал към св.А.Х.
да се омъжи за подс. Е.А. . След около един час
подсъдимите решили да си тръгват . На вратата обаче подс.
А.А. се обърнал към св.А.Х. с думите : „ти на каква се правиш“ ,
след което я хванал за ръката и издърпал на двора. Там подс.А. я заплашил ,че ще я „закара и продаде на едни
момчета „,след което отново я вкарал в коридора на къщата.Понеже другият подсъдим Е.Р.А. и св.И.Н.П. поискали
от него да остави пострадалата и да си вървят, двамата на свой ред също били
заплашени с бой от подс.А. .Вече в коридора на къщата подс.А. А. хванал
св.А. Х. за врата и я блъснал в
стената. Взел намираща се в коридора
брадва и с нея замахнал и ударил с острата част
стената в непосредствена близост до главата на пострадалата. Всички намиращи се
в къщата ,с изключение на нападателя се уплашили много. След като оставил брадвата св. И.Н.П. я
взела и скрила в стаята , за да
не стане още по-лошо. След това подс. А.А. избутал св. А.Х. в другата стая,като
казал и
на подс. Е.
А. да влезе в стаята . Вече в стаята подс.А. наредил на
св.А.Х. да си свали дрехите,но тя
отказала. Св.Х. била и в менструален
цикъл . Подс. А. обаче повторил нареждането си и
заплашил,че ако не си свали дрехите ще
докара майка и и ще „почне" и нея. Тогава св.А.Х.
се подчинила и свалила дрехите си. Подс.А. блъснал А.Х.
на леглото и си свалил долните дрехи до коленете. Понеже св. А.Х. закривала половия си орган с ръце , той хванал
двете и ръце,вдигнал ги над
главата и държейки ги така проникнал с члена си във влагалището на
пострадалата,осъществявайки полов акт с
нея, през което време тя плачела. Подсъдимият
А.А. еякулирал във влагалището на
пострадалата.
През това време, св.И.Н.П., въпреки страха
си от мобилен телефон с №********** подала сигнал за
тревога по „Национална система 112". Тъй като не знаела какво точно се
случва в другата стая, тя съобщила че познато за тях лице на име А. бие дъщеря и. Свидетелката била уведомена ,че
ще бъде изпратен полицейски екип. Тъй като такъв не пристиганл , след
около 15 минути св. И.Н.П. отново позвънила на телефон 112 за помощ.
Докато подс..А. извършвал
половото сношение с пострадалата ,другия подс.
Е.А. се намирал в същата стая ,в близост до вратата и наблюдавал случващото се.След като
подсъдимият А.А. удовлетворил половото
си желание се обърнал към другия подсъдим Е.А. с думите :,,...И ти
почвай!".В положението,в което се намирала на А.Б.Х.
на леглото, Е.А. отишъл до нея и
проникнал с члена си във влагалището на пострадалата ,
осъществявайки полов акт с нея.
Пострадалата продължавала да плаче,като подс.А. еякулирал върху себе си и околни предмети.След това двамата
подсъдими напуснали къщата и се прибрали
в с.Воденци, обл.Хасково.
Тъй като имало гъста мъгла св. Д.И.В.-***,който
бил изпратен на сигнала пристигнал в селото около 22.00 часа . Установил св.И.Н.П. като
лицето, подало повикването.Въпреки трудностите в комуникацията ,заради езиковата
бариера и състоянието ,в което се намирала -
уплашена и плачела пострадалата разказала на св.В. какво се е случило, а св.И.П.
извадила скритата преди това брадва.Св.В. забелязал и следите от удари с брадва по
стената на коридора и наличието на
хоросан по острието на брадвата. Особено силно впечатление обаче му направило състоянието на братчетата на пострадалата,които треперели
от страх. Междувременно на място
пристигнал и св.Р.Р., също полицай в участък с. Стамболово
на РУП- Хасково който потвърждава емоционалното състояние на пострадалата и
живущите в къщата.Впоследствие бил
извършен и оглед на местопроизшествието
и изготвен фотоалбум към него.
От извършеният
съдебномедицински преглед и заключението на назначената на досъдебното
производство и изслушана в съдебно следствие
съдебно-медицинска експертиза се установява,че
пострадалата е била в менструален цикъл. При прегледа и не са констатирани видими увреждания по външния полов орган
и травматични
увреждания по тялото. Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза установено е
чувство на болка в областта на
шията на пострадалата ,което може да се
дължи на стискане с ръка.Според устния доклад на експерта от съдебното
следствие половият орган е на раждала
жена с възможност за многократни сношения, без видими следи,като при прегледа са били
са взети обтривки от влагалището на пострадалата.
Горната фактическа обстановка
се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства -обясненията на подсъдимите А.А. и Е.А. от
съдебното следствие и тези,приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК ,
показанията на св.Д.В., Р.Р., Д.Д. ,Т.Ш. , Т. Ю. К. Д. и Т.
Ш., дадени на съдебното следствие,показанията на св.И.П. ,
дадени в хода на съдебното следствие и
тези приобщени по реда на чл.
281, ал. 4 от НПК,показанията на пострадалата св.А.Х. ,дадени пред съдия на ДП
и приобщени по реда на чл.281 ал.1 от НПК
заключението на съдебно медицинската експертиза, протокола за оглед на местопрозшествие и фотоалбум към него и останалите
писмените материали,приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Настоящата инстанция намира, че предвид събраните доказателства,
подсъдимите са осъществили състава на
престъплението в извършването на което са обвинени . В тази насока следва да се
отбележи, че действително единствените преки доказателства за случилото се между пострадалата А.Х. и подсъдимите А.А. и Е.А. след като са останали насаме, са показанията
на първата и обясненията на подсъдимите.Подсъдимият Е.Р.А.,както в обясненията си от досъдебното
производство,приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК ,така и в
тези от съдебното следствие потвърждава,
че действително е осъществил полов акт с пострадалата, завършил с еякулация извън
половия орган на свидетелката.За разлика от него подс. А.А. и в
двете фази на процеса отрича да е осъществявал съвъкупление
с пострадалата , като в обясненията си от ДП, приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК твърди ,че е правил само орална любов със св.А.Х. , които обаче
не потвърждава в съдебното
следствие, обяснявайки че бил
само в кратка интимна близост
с пострадалата
и то по нейна инициатива след като тя
започнала да го прегръща , опипвала половия му член с ръка и се опитала да го „лапне“.Настоящата инстанция
се довери на показанията на пострадалата А.Х. ,дадени пред съдия на ДП и приобщени по
процесуалния ред на чл.281 ал.1 от НПК,ненамирайки основание да
дискредитира показанията на свидетелката , която се явява непосредствен
участник в събитията.Тъй като тя е и
пострадала от престъпното посегателство и с оглед
обстоятелството, че същата е единствен очевидец на инкриминираното деяние, настоящият съдебен състав постави
показанията на свидетелката на внимателен и критичен анализ с оглед възможната
й заинтересованост от изхода на делото. За да прецени обективността и
достоверността на показанията й, съдът ги съпостави с другите, събрани по делото доказателства,
като изследва и въпроса - налице ли са вътрешни противоречия в нейните
твърдения ,стигайки до извода ,че същите са логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви, а наред с това не се опровергават, а напротив - подкрепят се
от събрания по делото доказателствен материал. Пострадалото лице свидетелства
както за хронологията на събитията от пристигането на подсъдимите в къщата в с.Силен , така и за характера и спецификите на престъпните посегателства спрямо нея и то с конкретика – стискане с
ръце за шията и заплашване с брадва , държане на ръцете
над главата, използването на
заплахи, насочени срещу нейни ближни и проникването по насилствен начин във влагалището и. Настоящият съдебен състав намира, че
свидетелката А.Х. последователно и
добросъвестно възпроизвежда събитията, свързани с деятелността на подсъдимия А. и същността на действията му, насочени срещу половата й неприкосновеност по насилствен
начин. На първо място не се установи обстоятелството, че не подсъдимия А.
,а пострадалата Х. е
използвала брадвата ,
замахвайки срещу него ,нанасяйки удари по стената на коридора,каквито се виждат на снимките
от фотоалбума към огледния
протокол/л.13 и 14 от ДП/. В тази насока обясненията на подсъдимия А.А. са в противоречие с показанията на
пострадалата Х., показанията на св.И.П. от ДП,приобщени по реда на чл.281 ал.4
от НПК,показанията на св.Д.В. и Р.Р. и
най-вече с веществените доказателствени средства по делото
. Така подсъдимият А. твърди, че
без ясна и конкретна
причина, когато били на коридора
и той си обувал обувките, за да си тръгват подстрадалата Х.
взела брадвата и замахнала към него
,а той при опита си да я
вземе от ръцете и я хванал за врата и я изблъскал
към стената , след което тя започнала да се извинява . Всъщност подкрепящи
тази версия на подсъдимия А. са
донякъде обясненията на другия подсъдим А. и показанията на св.И.Х. от съдебното
следствие ,които съдът по
изложените по -долу съображения не
кредитира при обосноваване на
фактическите и правни изводи . В
съдебното следствие св.И.Х. променя
показанията си от ДП, които видно от съдържанието на протокола за разпит/л. 29 от ДП/ са логически последователни и конкретизирани относно време и място,както и начин на извършените от подсъдимия А. действия предхождащи осъществяване на престъпното деяние,поради което съдът ги кредитира като отговарящи на обективната истина. Разпитани
в деня на разкриване на
деянието св.А.Х. / пред съдия/ , а св.И.Х./пред
разследващ полицай/ двете излагат
твърде близки и еднопосочни данни по този факт от хронологията на
случилото се ,което пък трудно би могло да се обясни с твърдението на майката
от съдебното следствие ,че в този
момент върху нея е било
въздействано
със заплахи, именно от страна
на дъщеря и .Съдът категорично отказва да възприеме това твърдение на последната ,с което на
съдебното следствие се опитва да игнорира
извършеното от подсъдимия А. ,излагайки
коренно различни показания в съдебната
фаза на процеса,които обаче
са вътрешно противоречиви ,
нелогични , манипулирани и в разрез със
събраните по делото други доказателства . На първо място показанията на св.И.Х.
от съдебното следствие не
кореспондират с данните,изводими от "Национална система 112" , регистрирала на инкриминираната
дата -15.12.2014г. в 20.41 часа именно
нейно обаждане за
осъществено от познато лице А. нападение
над дъщеря и то по време ,когато пострадалата
се е намирала насаме с двамата подсъдими ,последвано след 12 минути от второ обаждане .На следващо място показанията на св.И.Х. от с.з. противоречат
и на действията и по
укриване на процесната брадва
,за да не бъде повторно
използвана ,извадена и предадена от нея
на полицейския служител св.Д.В..
Ако за целите на изложението се приеме
за вярна причината ,поради която майката
е поддържала версията на дъщеря си за
случилото се , тогава възниква
въпроса по какъв начин пострадалата е успяла да мотивира не само нея ,но и
децата да имат установеното от
полицейските служители емоционално състояние -на стрес и
уплаха.Противоречат , пък на всякаква
житейска логика обясненията на подсъдимия А. от
съдебното следствие ,че когато
другия подсъдим А. бил наведен
и с гръб към пострадалата, виждайки от лампата
отражението на вдигнатата към
него брадва е успял да
се обърне и хване брадвата,
което практически е
невъзможно да се случи . Още по необяснимо и абсурдно
звучат твърденията на подс.А. за последващо
нападението с брадва доброволно
желание на пострадалата да
влезе в стаята и там да осъществи полов акт с него . Поддържаната от съдебното следствие версия
на подсъдимите за използваната брадва
се явява дискредирана най-вече от
обективните факти,съдържащи се във
веществените доказателствени средства
–фотоснимките към извършеното процесуално действие –оглед на
местопроизшествието. От същото
доказателствено средство се установява
,че при извършения оглед на местопрозшествието и
фотоалбум към него са фиксирани следи , както от удари с брадва по стената ,така и следи от хоросан ,оставени
по острието на брадвата ,за които
свидетелстват в показанията си св.А.Х. ,Д.В. и
Р.Р. ,но каквито твърдения не се съдържат в обясненията на подсъдимите
за начина ,по който брадвата е използвана .
В
показанията си пострадалата е категорична, че
след като била избутана в стаята и останала насаме с подсъдимите, подс.А.
, там също упражнил спрямо нея принуда
,след което двамата подсъдими последователно осъществили
полово сношение с нея .Всъщност
единствено подсъдимия А. не
отрича, че е влязъл в стаята, за да осъществи
полов акт с пострадалата . Останалите действия извършени от всеки един
от подсъдимите - първо подс.А. и
наредил да си свали дрехите,но тя
отказала,след което повторил
нареждането си и я заплашил,че ако не го
направи ще докара майка и и ще „почне"и
нея,при което тя свалила дрехите
си,легнала на леглото ,той хванал двете и ръце,вдигнал ги над главата и и ги държал така и
въпреки несъгласието и осъществил полово сношение с нея, през което време тя плачела , водят до несъмненият
извод, че с действията си подсъдимия А. е
осъществил принуда спрямо
пострадалата, за да осъществи полово сношение с нея ,последвано от второ
такова с другия подс.А.
. Твърдението
на пострадалата , че съвкупленията с двамата подсъдими са извършени
в стаята , в която е била
принудително въведена от подсъдимия А. и
по време , когато е била в менструален цикъл,
кореспондира с обективните данни по делото, събрани от протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към
него,на чиито снимки върху завивката
се виждат червеникави
петна, наподобяващи кръв. Обстоятелството, че при извършеният
медицински преглед от вещото лице не са установени следи от насилие по тялото
на пострадалата не води до извода за липсата на упражнено спрямо същата насилие
от подсъдимия А. . В тази насока вещото лице сочи ,че констатираното при прегледа на пострадалата чувството на болка в областта на шията може да се дължи на стискане с ръка,при
което не винаги остават видими следи,
както е в случая. Уличаващи подсъдимите доказателства са свидетелските
показания освен на пострадалата и на
свидетелите Д.В. и Р.Р. , както и обясненията
на подсъдимия А. от ДП .
Показанията на свидетелите В. и Р. макар и косвени
потвърждават показанията на св.А.Х. относно събитията, случили се между
нея и
двамата подсъдими . Свидетелят
Д.В. ,който пръв е посетил
местопрестъплението , освен че преразказва споделеното му от свид. А.Х. непосредствено/ по- малко от два часа/ след
случилото с нея през процесната нощ, разкрива
и собствените си възприятия от състоянието
й, емоционалните й преживявания, описва физическото й състояние. Според свид.В.
пострадалата му разказала, че е била изнасилена и е посочила
подсъдимите като извършители на деянието. Същевременно този свидетел описва
възприятията си за състоянието на пострадалата
,че лицето й било зачервено, плачела и била уплашена . Споделила още за
ударите с брадва ,нанесени от подс.А., посочвайки
и следите , оставени по стената
преди да бъде вкарана в стаята и
принудена от подсъдимия А. със заплаха
да осъществи полов акт последователно с
него и другия подсъдим. Свид.В.
пресъздава и безпорядъка в
стаята ,където са осъществени половите актове с пострадалата
, доколкото е имал възможност да разгледа непосредствено и нейното състояние след нападението .Тези данни са установени
по делото и от показанията на свидетелят Р.Р. , който също е видял свид. А.Х.
след пристигането си на мястото на деянието
в състояние, в което е била
разстроена и плачела .Нещо повече и двамата свидетели са категорични
,че всички в къщата са
били разстроени- особено братчетата на пострадалата ,които са били
уплашени и стресирани.
Показанията на св.В. и Р. , както и на обясненията на подсъдимия А. от ДП
в частта им за осъществените
полови актове с пострадалата са
подкрепени и от обсъдените данни от
протоколите за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум към него.
По тези съображения и обясненията на подс.А.А. , че
не се е съвкупил с пострадалата ,съдът възприема като защитна теза, целяща да
го оневини или да омаловажи стореното от
него, а и освен това тези му твърдения са изолирани и не се подкрепят от
обсъдените по -горе доказателства по делото. Обясненията на
подсъдимия А.А. , дадени по време на съдебното следствие и тези, дадени в хода на
разследването и прочетени на основание чл. 279 ал.2 от НПК в частта в
която същият отрича да е осъществявал
действията, посочени в обвинението, съдът не приема за
достоверни,заради противоречието им с обясненията на другия подсъдим и показанията на свидетелката А.Х. от ДП ,показанията на св. Д.В. и Р.Р. , дадени по време на съдебното
следствие и тези на св.И.Х. дадени по
време на досъдебното
производство и прочетени на
основание чл.281 ал.4 от НПК ,които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват. В настоящия случай, се установи
неверността на обясненията на подсъдимия А.А.
,поради което и лансираната от него версия, че е бил в кратка интимна близост с пострадалата и то по нейна инициатива след
като тя започнала да го прегръща,
опипвала половия му член с ръка,като се опитала да го лапне ,както и че същият е обект на изнудване за пари от страна
на св.Х. , съдът прие за защитна, противоречаща на събрания доказателствен
материал и като неправдоподобна и недостоверна я отхвърли. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимия Е.А. от ДП ,приобщени по реда на чл.279 ал.2 от НПК ,приемайки за
неверни тези
,дадени в хода на съдебното следствие .Разбираемо ,с оглед заетата
версия от подсъдимия А. в
процеса -по отричане да е участвал в такова деяние и установената икономическа
зависимост от него , подсъдимият А.
в обясненията си от съдебното следствие
, се отрича от първоначалните си уличаващи го
обяснения, навеждайки твърдението, че сторил това, тъй като бил „принуден ” от полицейския служител св.Т. Ш.,който при отвеждането му в РУП-Хасково го
стискал по рамото,мотивирайки го по този
начин да уличи другия подсъдимия ,като " показанията му да бъдат на едно
с тези на пострадалата ". Съдът отказва да приеме за истинни тези
обяснения на подсъдимия , поради липсата
на каквито и да било данни, още
по-малко доказателства, подкрепящи наведеното твърдение за реално упражнена спрямо него принуда от страна на
полицейския служител –Т.Ш.,който в дадените пред съда показания категорично отрича подобен факт. Освен това мотива
на подсъдимия А. да обясни
първоначалното направеното
признание за извършеното, не може да се приеме за смислен. Противно на
подобно поведение, всяко лице, намиращо се в
неговата ситуация /към момента на полицейските действия по установяване авторството на престъпното
деяние /, при предполагаема
негова или на другия съучастник несъпричастност
с извършеното, категорично не би излагало
уличаващи обяснения, още по-малко
и да ги обективира
в писмен вид, както това сторил подсъдимия в протокола за разпит.
Поради изложените съображения съдът не
приема доводите на подсъдимите и техните защитници за несъставомерност на деянието.Защитата на подсъдимия А.А. акцентира върху показанията на св.И.П. от съдебното следствие , в частта, в която посочва с какво се е занимавала дъщеря
и св.А.Х. преди и след процесния
случай, с които показания всъщност се стремят да докажат, че в случая ставало
въпрос за неуредени финансови взаимоотношения между пострадалата и двамата подсъдими по повод предоставяни от нея платени
сексуални услуги. Показанията на свидетелката И.П. в тази им част съдът не кредитира, тъй като на първо място
обстоятелството дали пострадалата е
предлагала платени сексуални услуги не е относимо към
предмета на доказване. Дори действително да е така, това не означава, че същата
не може да стане жертва на изнасилване. Щом съвкуплението е станало против
волята на пострадалата и за целта е употребена принуда, за да се сломи
съпротивата й, както е в процесния случай, налице е съставомерно деяние по чл.152 от НК , независимо с какво се занимава пострадалата
било като професия, било в свободното си време.Колкото до твърденията на св. И.Х.
,че дъщеря и лъжела , била психически
нестабилна и склонна към
самонараняване , на които
защитата също обръща внимание в хода на
пренията , съдът не ги кредитира, тъй като същите са изолирани и не се подкрепят от събраните по делото доказателства и най-вече от експертно мнение за наличие на психологични
проблеми ,оказващи влияние върху
възможността на пострадалата да възприема правилно фактите и да ги
възпроизведе достоверно с притежавания от нея
понятиен ресурс.
По
отношение на показанията на ангажираните
от страна на защитата на подсъдимия А. свидетели Т. Ю., К.Д. и Т. Ш. съдът счита, че същите са
неотносими към предмета на доказване.Тези свидетели
не разкриват факти и обстоятелства ,свързани с инкриминираното деяние.
Дори и да се приеме за вярно обстоятелството, че пострадалата е проституирала
,то по никакъв начин не променя факта на извършване на инкриминираното
деяние,тъй като без значение за съставомерността на
престъплението по чл. 152 НК са здравословното, психиатрично или психично състояние на дадена
пострадала, алкохолното й повлияване и
склонността й към доброволни или платени сексуални
контакти.
При така установената фактическа обстановка съдът прие ,че
подсъдимите А.Н.А. и Е.Р.А. са осъществили от обективна страна състава на престъплението по чл. 152 ал.3
т.1, вр ал.1 т.2 от НК, като на 15.12.2014 г, в
с.Силен, обл. Хасково в съучастие като съизвършители, се съвъкупили с
лице от женски пол, а именно с А.Б.Х. ***, като я принудили към това със сила
изразяваща се в душене с ръка, държане на ръцете, и заплашване с брадва и
застрашаване на ближни, като деянието е извършено от две лица.От обективна страна се установи, че двамата подсъдими на
инкриминираните дата и място са осъществили съвкупление с пострадалата Х.
против волята й. Двамата последователно са прониквали във влагалището на св. А.Х. , с което са
осъществили първият елемент от изпълнителното деяние на вмененото
им двуактно престъпление. За сломяване съпротивата на пострадалата от страна на
подсъдимия А. са използвани както физическа сила, изразяваща се в стискане с ръка за врата,последвано от замъкването в стаята против волята й, държане на ръцете
над главата , така и заплашване с брадва , като
подс.А.А. е
отправил и закани, че ако не се подчини ще докара майка и и
ще изнасили и нея. Доказано е по
делото, че всички тези действия на подсъдимия А. последователно са осъществявани от
момента , в който са се намирали на коридора до осъществяване на половия акт и следователно представляват една
непрекъсвана употреба на заплаха и физическа сила. Тези действия обективно са
насочени към ограничаване съпротивата на пострадалата, като чрез тях е въздействано върху
волята й да се противопостави на посегателствата, както и да не вика, търсейки
помощ. Последователността им разкрива, че упражнената принуда е с цел да
възпрепятстват свидетелката Х. да се
защити, т.е. тя обективно улеснява посегателството върху половата й
неприкосновеност и е послужила като средство за извършване на
съвкупленията с нея. Подсъдимият А. е
употребил физическа сила спрямо пострадалата
и възползвайки се от породения страх чрез заплахите, отправени
от подсъдимия А.А. , всеки от двамата
подсъдими е проникнал с мъжкия си полов член във
влагалището й, поради което е налице довършено престъпление, в което са
участвали като съизвършители.За съизвършителство
в изнасилването е необходимо деецът да
участвува поне в едно от двуактното изпълнително деяние - принудата или
съвкуплението ,какъвто е настоящия
случай -подс.А.
е участвал в принудата и съвкуплението
,докато подс.А.
е участвал само в съвкуплението. Тази особена форма на съучастие, изразяваща се в
извършването на съвкупление от две лица от мъжки пол с една и съща жена, е
обективен елемент от квалифицирания състав на чл.
152, ал.3, т.1 НК, която
изключва приложението на обикновеното съучастие по смисъла на чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 НК (в този смисъл решение № 53/1975 г. на ВС,
решение № 358/06.10.2009 г. на III н.о. ВС, решение № 201/05.07.85 г. на I н.о.
ВС).Така с двата акта в съвкупност - съвкупленията на двамата подсъдими със св.А.Х.
, след като единия от тях е използвал спрямо нея сила и заплахи, са засегнали
правото на пострадалата да формира свободно избора си на полов живот и подсъдимите
са осъществили обективните признаци на престъплението по чл.
152, ал.3, т.1, вр.ал.1 т.2 от НК.
От
субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. При осъществяване
му подсъдимите са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, тъй като нормално развитата психика и социален опит на
всеки мъж на тяхната възраст позволява да разбере, че всеки има право да избере
свободно партньор, с който да има полови отношения и да знае, че е противоправно принуждаването му към такива. Съзнавали са общественоопасните последици на деянието - че едновременно
засяга както половата неприкосновеност на пострадалата, така и волята й да не
се осъществяват такива действия спрямо нея, като използвали сила и заплашване.
Последователността от действията на подсъдимите сочат както на наличието на общ
умисъл, така и на целенасоченото им намерение да изнасилят пострадалата.
По
изложените съображения настоящият състав призна подсъдимите за виновни в
рамките на фактически повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1, вр. ал.1 т.2 от НК .
При определяне на наказанието, съдът прецени събраните по делото
доказателства, степента на обществената опасност на деянието, данните за
личността на всеки един от подсъдимите, подбудите за неговото извършване.Поначало престъпленето
по чл. 152 от НК
е с висока степен на обществена опасност и едно от най-отблъскващите престъпни
деяния, даже без оглед на конкретния състав, който е осъществен. Конкретните
обстоятелства, при които е осъществено процесното
деяние обаче не сочат на особена бруталност при прилагането на сила и
заплашване. Обективни находки по тялото
на пострадалата от упражнено
спрямо нея насилие няма,а
насилственият полов акт е бил сравнително краткотраен, прекъснат по инициатива
на самите подсъдими. В този смисъл конкретната обществена опасност на деянието
е сравнително по-ниска от типичната за такива престъпни деяния. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства за каквито по отношение на двамата подсъдими съдът
прие сравнително младата им възраст/ към
момента на деянието подс.А. е на 29 години ,а подс.А. на 21 години/ и дадените
обяснения способствали за
установяване на обективната истина, а по отношение на подсъдимият Е.А. и чистото му съдебно минало и ниския му
социален статус . Отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете само по отношение на подсъдимия А.А., за който
в наказателното производство са събрани недобри характеристични данни , предходното му осъждане за умишлено
престъпление от общ характер, както и обстоятелството, че инкриминираното
деяние е извършено в изпитателния срок по това предходно осъждане и
упражнената по интензитет принуда
спрямо пострадалата . Предвид горното съдът определи
наказанието на подсъдимите при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК като намери, че и най - лекото предвидено
наказание за престъплението, в което ги призна за виновни е несъразмерно тежко,
като на подсъдимият А.А. наложи наказание
от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца
" лишаване от свобода ", като слезе под предвиденият в санкционната част на нормата на чл. 152, ал. 3, т.1
пр.1 вр. ал.1, т.2 от НК
минимум /при известен превес на
отегчаващите обстоятелства/ . Съдът постанови този подсъдим да изтърпи
наказанието в затвор или затворническо общежитие от "закрит " тип
,при първоначален "строг режим " . За този подсъдим съдът на осн. чл. 68, ал.1 от НК
постанови да изтърпи отделно и ефективно в затвор или затворническо общежитие
от "закрит " тип ,при първоначален "строг режим и наказанието
" лишаване от свобода " за срок от 6 месеца наложено му по НОХД №
144/2014 г. на РС - Харманли, чието изпълнение е било отложено за срок от три
години, понеже деянието предмет на настоящото производство е извършено в рамките
на изпитателният срок по посоченото осъждане
.По отношение на подсъдимия Е.А.,
който не е осъждан , възможността
да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК
съществува теоретически, но при така установените данни по делото това е
неоправдано от гледна точка постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК,
а би било и несправедливо.Затова и
съдът определи наказанието при известен
превес на смегчаващите обстоятелства, налагайки
му наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1/една/ година ,което да изтърпи при първоначален
"общ" режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът
приспадна и времето,през което
подсъдимите А.А. и Е.А. са били предварително задържани
и по отношение на тях е била взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА” , считано от 16.12.2014 год.
На основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимите
да заплатят в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР-Хасково направените на ДП разноски в размер по на
20 лв. всеки от тях .
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.В.