Решение по дело №2436/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 636
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Митев
Дело: 20213110202436
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 636
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ в публично заседание на седми
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110202436 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на Д. СТ. АТ. против наказателно постановление №
442а-60/20.05.2021 г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна, с което му е
наложена глоба в размер на 300 лева.
В жалбата си въззивника твърди, че наказателното постановление е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А.Д., редовно
упълномощен. По същество адв.Д. поддържа жалбата, излага аргументи за
несъставомерност на деянието, алтернативно прилагане на чл.28 от ЗАНН за
маловажен случай, моли съда да отмени наказателното постановление и да им бъдат
присъдени разноските по делото.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. Преди първото съдебно заседание са постъпили
писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от А.С.М. чрез главен
юрисконсулт К.Л.-А.а, редовно упълномощена. Моли съда да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, излага доводи за това. В случай на
уважаване на жалбата моли са де присъди минимален размер на адвокатско
възнаграждение.
Районна прокуратура Варна, редовно призована по реда на надзора за
законност, не изпраща представител и не взема становище.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
С решение за обявяване на извънредно положение от 13.03.2020 г.,
обнародвано в бр.22 на Държавен вестник, Народното събрание по предложение на
Министерския съвет и на основание чл.84 т.12 от Конституцията на Република
България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 обяви извънредно
положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г.
до 13 април 2020 г. Народното събрание възложи на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 в съответствие с чл.57 ал.3 от Конституцията на
Република България, според който при обявяване на война, на военно или друго
извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на
отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал.
1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
На 20 март 2020 г. и на 23 март е приет от 44-то Народно събрание Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. С § 22 т.3 от
Преходните и заключителни разпоредби в Закона за здравето се създава чл.209а, който
в последствие е изменен и към датата на деянието по настоящето дело е със следната
редакция:
Чл.209а. (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) Който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4 или 7 и
чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
(3) Нарушенията по ал.1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, или длъжностни лица,
определени от кметовете на общини.
(4) Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната
регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.
Съгласно чл.63 ал.1 от Закона за здравето при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на
заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
Според ал.2 на същия член извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се
обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по
предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния
държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск.
Съгласно ал.4 на същия член при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за
2
отделна област.
С Решение № 325 от 14 май 2020 година на Министерския съвет е обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на
COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г., като е възложено на
министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен
инспектор да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с
цел защита и опазване живота и здравето на гражданите. В последствие периодът от
време на извънредната епидемична обстановка е удължаван многократно с решения на
Министерския съвет.
С Решение № 72 от 26 януари 2021 година на Министерския съвет е удължен
срока на обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 февруари
2021 г. до 30 април 2021 г. и е възложено на министъра на здравеопазването по
предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни
противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота
и здравето на гражданите, свързани със спазване на изисквания за физическа
дистанция, хигиена на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за лице на
закрити обществени места.
Със Заповед № РД 01-51/ 26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването е
наредено въвеждането на противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., между които:
7. Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
приложение № 3.
На 24.03.2020 г. директора на ОД на МВР Варна издал Заповед № 365з-1952, с
която оправомощава всички държавни служители – полицейски органи от Областна
дирекция на МВР Варна да съставят актове за установяване на административни
нарушения/АУАН/ по чл.209а от Закона за здравето.
На 23.04.2021 г. около 10:00 часа Д.Н. – старши полицай в полицейски участък
Белослав и Аврен към Четвърто РУ при ОД на МВР Варна при обход на района в
гр.Белослав на ул.Кирил и Методий в магазин за закуски Денислав забелязал лицето Д.
СТ. АТ., което извършвало покупка и било без маска в обекта.
На 23.04.2021 г. Д.Н. съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 680001, № 442а-60 на въззивника за това, че на
23.04.2021 г. около 10:00 часа в гр.Белослав на ул.Кирил и Методий в магазин за
закуски Денислав като клиент не ползва задължителна предпазна маска, която да
3
прикрива устата и носа съгласно министерска заповед № РД 01-51/ 26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването. Актосъставителят не посочил коя материалноправна
норма е нарушена от А. с деянието му, само е отразил, че е нарушена заповед № РД 01-
51/ 26.01.2021 г. Актът е връчен на 23.04.2021 г. на въззивника, който записал като
възражения по констатациите: „Няма табелка която задължава носене на маска в
обекта“.
В последващото Наказателно постановление № 442а-60/20.05.2021 г., издадено
от Д.С.П. – директор на ОД на МВР Варна, административно-наказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на въззивника по чл.209а ал.1 от Закона за здравето, за което му наложил
административно наказание глоба в размер на 300 лева, като за основание за налагане
на наказанието е посочена разпоредбата на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Така отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмени доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на
основание чл.283 от НПК, а именно:
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно
постановление № 442а-60/20.05.2021 г., издадено от Д.С.П. – директор на ОД на
МВР Варна; акт за установяване на административно нарушение № 442а-
60/29.04.21 г., съставен от Д.В.Н. – старши полицай в група ООР в Участък
Белослав в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна; докладна записка от Д.Н. от
27.04.2021 г.; заповед № РД 01-51/ 26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването;
служебно изискани – заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на
МВР Варна.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
Наказателното постановление е връчено на 11.06.2021 г. лично на А., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 15.06.2021 г., видно
от печата върху приложения пощенски плик и е входирана на 16.06.2021 г. Жалбата е
подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от Д.В.Н. – старши полицай в група ООР в Участък Белослав в
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, полицейски орган от ОД на МВР Варна и
длъжностно лице съгласно изискванията на чл.209а ал.3 от Закона за здравето и
упълномощен със Заповед № 365з-1952/24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР
Варна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Д.С.П. –
директор на ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.209а ал.4 от Закона за
здравето.
При преценка на доказателствата съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
На първо място:
В АУАН не е посочена материалноправната норма, която е била нарушена.
Описанието на административното нарушение в АУАН не освобождава
4
административно-наказващият орган от задължението да посочи точно и ясно
законовата разпоредба, която е нарушена виновно. Касае се за два самостоятелни и
задължителни реквизита - чл.42 ал.1 т.4 и т.5 от ЗАНН, като отсъствието на който и да
е от тях води до незаконосъобразност на акта. Като не е посочил нарушената
материална норма, административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на
чл.42 ал.1 т.5 от ЗАНН и е допуснал процесуално нарушение, което е съществено. Тази
норма е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална
изрядност и законосъобразност на АУАН, но е и гаранция за правото на защита на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, защото е
предпоставка за основателното възникване на съмнение в извършването на какво
конкретно нарушение на закона е уличено и какво наказание е предвидено за това.
Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, не може да бъде изправено
в съдебната фаза на процеса, което води до незаконосъобразност на самото наказателно
постановление.
На второ място:
Настоящото производство е образувано от съда по обжалване на наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание за административно
нарушение.
По силата на чл.2 ал.1 от ЗАНН деянията, които съставляват административни
нарушения и съответните за тях наказания се определят със закон или указ. Според
ал.2 на същия член когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо
с определено по вид и размер административно наказание, Министерският съвет и
членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да
определят съставите на конкретните нарушения.
По аргумент от разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН, според която за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време
на извършването му, законоустановеността на административните нарушения се
свързва с прогласяването им само чрез нормативни актове. Издаването, обнародването
и прилагането на нормативните актове е детайлно регламентирано в Закона за
нормативните актове със съответните правомощия на конституционно предвидените
органи, ангажирани с този процес.
В наказателното постановление като нарушение на А. е записано, че не е
изпълнил въведените с точка 7 от заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от Закона за здравето, като
след като се е намирал в закрито обществено място не е поставил защитна маска за
лице за еднократна или многократна употреба, с което виновно е нарушил чл.209а от
Закона за здравето.
Конкретно посочената като нарушена разпоредба на чл.209а ал.1 от Закона за
здравето не съдържа състав на административно нарушение. Ако се приеме, че същата
е бланкетна, тя следва да съдържа разпоредба на правна норма от друг нормативен акт,
която е била нарушена и към която препраща. Тази препратка не би могла да бъде към
заповед, включително и на министър, доколкото по правната си природа този акт няма
нормативен характер. Няма спор, че в текста на чл.209а ал.1 от Закона за здравето се
предвижда санкция за неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването
или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки, но тази
възможност следва да бъде реализирана само и единствено чрез съответните
подзаконови нормативни актове, т.е. министъра на здравеопазването да инициира
5
законосъобразен регламент на състави на административни нарушения.
Според чл.46 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните
актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла,
който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на
основните начала на правото на Република България. Когато нормативният акт е
непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват,
отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република
България.
Ако се приеме, че Закона за здравето в тази си част е непълен, тъй като чл.209а
ал.1 от него не препраща към подзаконов нормативен акт, а единствено и само със
заповед не може да се регламентира състав на административно нарушение по смисъла
на ЗАНН, без да е налице друг подзаконов нормативен акт, то следва да се съобрази и
текста на ал.3 на чл.46 от Закона за нормативните актове - „Наказателна,
административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава само въз
основа на предходните алинеи“, т.е. на текстовете, свързани с тълкуването и
прилагането на нормативните актове. Няма пречка министър на здравеопазването да
издава заповеди, но що се касае до регламент на административни нарушения и
свързаната с тях отговорност, не може същата да бъде реализирана на такава база, тъй
като това е в противоречие с Конституцията и действащите принципи на правото,
както и конкретни /цитирани по- горе/ законови разпоредби.
Настоящият съдебен състав не приема становището, че със заповедите на
министъра на здравеопазването, като общи административни актове, съгласно
разпоредбата на чл.63 ал.11 от Закона за здравето, въпреки че нямат характеристиките
на нормативен акт, могат за се определят конкретни състави на нарушения, тъй като
тази възможност била уредена в чл.2 ал. 2 от ЗАНН. Действително в чл.2 ал.2 от ЗАНН
е предвидена възможността Министерският съвет и членовете на правителството, ако
са овластени със съответния закон или указ да могат да определят съставите на
конкретните нарушения. Министърът на здравеопазването е член на правителството.
Но със своята заповед той въвежда задължение за използване на защитна маска в
закрити обществени места, а не определя състав на конкретно административно
нарушение. В случая не е налице изискуемото от чл.2 ал. 2 от ЗАНН овластяване на
министъра на здравеопазването със закон да определя състави на конкретни
нарушения, тъй като по силата на чл.63 от Закона за здравето му е дадена
възможността единствено да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки, но не и да определя състави на административни нарушения при тяхното
нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото постановление е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна изцяло.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се
произнася по разноските, направени по делото, което разглежда.
В настоящото производство няма направено искане от въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право
6
на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното
постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.13
договор за правна защита и съдействие от 07.07.2021 г., приложените пълномощно и
списък с разноски се установява, че жалбоподателят Д. СТ. АТ. е възложил на адвокат
А.Д. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство пред Районен съд Варна по настоящето дело. Договореното
адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева и е заплатено в брой при подписване
на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева. Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. Според спецификата на настоящия случай –
отмяна на наказателното постановление, участието на процесуален представител на
въззивника в две съдебни заседания със събиране на нови доказателства, специфичната
материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и
практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на
положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая,
съдът счита, че в случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в
размер на 200 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 442а-60/20.05.2021 г., издадено от Д.С.П.
– директор на ОД на МВР Варна, с което на Д. СТ. АТ., ЕГН **********, на основание
чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в
размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
Осъжда ОД на МВР Варна да заплати на Д. СТ. АТ., ЕГН ********** сумата от
200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на Д. СТ. АТ. чрез адвокат
А.Д., че решението е изготвено.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че
решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8