Р Е Ш
Е Н И
E
гр.Б.Слатина, 30.11.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в
публично съдебно заседание на 03 ноември, Две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1644/2019 год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от "С."
ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от
Управителя С.И.С., чрез пълномощника адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за
призоваване и съобщения гр.В.,
ул.“Лукашов“ № 11, ет.5 против "КОД ГМ" ЕООД ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя С.М.М.,
с която е поискал съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 2261,60 лв.
главница, представляваща наемна цена по формален договор за наем на зем.земя №
10138561/04.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
17.12.2019г./датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, сумата от 229,93 лв.
представляваща лихва за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, сумата от 662,20 лв. представляваща
обезщетение по чл.23, ал.3 от договора, за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и
направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
чл.228 и сл. от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131
от ГПК ответника е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, като оспорил исковите претенции по основание и размер в изложените в
отговора съображения.
Поискал е на основание чл.190 от ГПК да
се задължи ищеца да представи оригинала на фактура № **********/15.04.2019г.,
да представи заверено копие от справка-декларация по чл.125 от ЗДДС за м.април
2019г. и съответният към нея дневник на продажбите по ЗДДС за същия данъчен период
април 2019г., както и оригинал на договор за наем № 10138561/04.07.2018г., като ищеца посочи
дали ще се ползва от тези документи с оглед откриване производство по чл.193 от ГПК относно тяхната автентичност.
Желае да му се издаде съдебно у-ние
което да му послужи пред ДФЗ.
Приложил е писмени доказателства.
Желае да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни и недоказани и да му се присъдят направените по делото
разноски.
По делото са събрани писмени доказателства.
Допусната е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните по делото и
възприето от съда, като обективно и безпристрастно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази се доводите и становищата на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба ищеца "С."
ЕАД, ЕИК № ********* навежда твърдения, че е собственик на зем.земи, които
отдава под наем и аренда. С ответника „КОД ГМ" ЕООД имат търговски
взаимоотношения, като на 04.07.2018г. между двете търговски дружества е сключен
договор за наем на зем.земя в общ размер от 38.485 дка за стопанската
2018/2019г. и наемното плащане възлиза на 2261,60 лв. платимо в срок до
15.12.2018г.
Въпреки договорките, ответника не е
изпълнил задължението си да заплати наемната цена по договора за наем, поради
което била издадена фактура № **********/15.04.2019г. за тази сума.
В исковата молба ищецът претендира лихва
за забава в размер 229,93 лв. за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на предявяване на и.м./, както и
сумата от 662,20 лв. представляваща обезщетение по чл.23, ал.3 от договора за
периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. /чл.7,ал.2 от договора до датата на
предявяване на и.м./ и направените по делото разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
Поради неплащане на процесните суми по
договора за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита,
обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответното
дружество „КОД ГМ" ЕООД е депозирало писмен отговор във връзка с
предявената и.м. на ищеца, с който оспорва предявените искове по основание и
размер. В писменият отговор прави следните възражения:
Възразява, че договорът е сключен на
14.07.2018г., но предаването на владението върху процесните ниви следвало да
бъде извършено на 01.10.2018г., което не е направено от ищцовото дружество,
респ. ответникът не му дължи плащане по основният(главният) иск за наемната
цена.
Възразява, че ищцовото дружество, което
е регистрирано по ЗДДС следвало да издаде фактура съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС
на 01.10.2018г.(датата на предаване владението върху имотите) или не по-късно
от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, т.е. до 06.10.2018г.
Процесната фактура № **********/15.04.2019г. е издадена след няколко месеца,
т.е. на 15.04.2019г.
Възразява, че ответника не е изпаднал в
забава и не дължи плащане по акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД в размер на
229,93 лв. за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г., както и по чл.23,ал.3 от
процесният договор за наем в размер на 662,20 лв. за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г., тъй като счита, че главният иск е неоснователен.
Освен това счита, че е недопустимо
кумулирането на обезщетение по чл.86 от ЗЗД с такова по чл.23, ал.3 от договора
за наем(лихва за забава), тъй като касаят един и същи период от 16.12.2018г. до
16.12.2019г. и твърдяно неизпълнение на едно и също договорно задължение.
Счита, че първият иск е по чл.86 от ЗЗД, а вторият иск е за неустойка, поради
което е недопустимо да се кумулират двата иска предвид различната им правна
природа.
С определение постановено в с.з. на
02.06.2020г. на основание чл.183, изр.2 от ГПК съдът по искане на ответника е
изключил от доказателствата по делото заверен препис от фактура №
**********/15.04.2019г., поради непредставяне оригинала на същата до датата на
с.з. от ищцовата страна.
За изясняване фактите по делото по
искане на страните съдът допуснал и изслушал ССчЕ, чието заключение на вещото
лице не е оспорено от страните по делото и възприето от съда, като обективно и
компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице се
установи, че фактура № **********/15.04.2019г. на стойност 2261.59 лв. е
осчетоводена в щцовото дружество със счетоводна статия 411/439 и е включена в
дневника за продажби на ищеца за срока регламентиран в ЗДДС/14.05.2019г./ за данъчен
период м.април 2019г. Тази фактура не била постъпила в ответното дружество и не
е осчетоводявана в счетоводството му.
Съгласно данните подадени от ищцовото
дружество на експерта, се установи, че прихода по процесният договор за наем на
зем.земя е признат за времева база, което според обясненията на вещото лице
дадени в с.з., времева база означава, че се разделя прихода по финансови
периоди: в 2018г. са отнесени в приход 25% от стойността на процесния договор
за наем-565,40 лв., а в 2019г. са отнесени 75%
от този договор за наем-1696,19 лв.
Вещото лице отговори на въпроси на
процесуалният представител на ответника, че по принцип това не е недопустимо,
при положение, че падежа на цялото парично
вземане е през м.декември 2018г., но различните дружества прилагат различни
счетоводни политики.
Експерта отговори, че фактура №
**********/15.04.2019г. е включена в съответния данъчен период за ДДС на ищеца,
отразена е по хронологична/аналитична ведомост за месец април 2019г.
и в журнал за операциите за м.април
2019г.
По журнала на операциите при счетоводна
статия, дебит сметка 439/703, (703 е приходната сметка) на 30.12.2018г. е
извършено осчетоводяване на сумата от 565.40 лв., което е 25% от стойността на
договора за наем, а остатъка от 1696.19
лв. е осчетоводен на 30.09.2019г. при
счетоводна статия 439/703, на
30.09.2019г., т.е. това е приход за 2019г.
Като суми си кореспондират и е допустимо
от счетоводна гледна точка.
Вещото лице посочи, че размера на
мораторната лихва по чл.86 от ЗЗД за
периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. е в размер на 229,93 лв., а размера на обезщетението
по чл.23, ал.3 от процесният договор за наем възлиза на 662,20 лв. за периода
от 16.12.2018г. до 16.12.2019г.
Експрета посочи, че към датата на
завеждане на исковата молба в счетоводството на ищеца няма осчетоводени лихви
за забава, както и обезщетение по чл.23 от договора за наем. Съгласно
счетоводната политика на ищеца за тези суми фактури не се издават, тъй като
съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС те не участват в данъчната основа на доставката.
В счетоводството на ответника процесната
фактура № **********/15.04.2019г. не е осчетоводена, нито има отчитани суми
като приход от отдаване под наем на зем.земи предмет на процесният договор за
наем. Няма извършени плащания от ответника на ищеца по договор за наем на
зем.земя № 10138561/04.07.2018г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
I.Относно
главният иск с правно основание чл.228 от ЗЗД.
Правното действие на сключения договор
за наем на зем.земя № 10138561/04.07.2018г. попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговци и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ТЗ –
арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните)
търговски сделки. Доколкото в Търговския закон няма специални правила досежно
договора за наем, то следва да субсидиарно да се прилагат правилата на Закона
за задълженията и договорите - чл. 228 - чл. 239 ЗЗД. По това
търговско правоотношение за ищеца (наемодателя) е породено основното
облигаторно задължение – да предостави на наемателя определена вещ за временно
ползване, а за наемателя възниква задължението да му заплати определената
наемна цена (арг. чл. 228 ЗЗД).
Съгласно трайно установената съдебна
практика договорът за наем(чл.228 от ЗЗД) е неформален като за валидното
възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните
относно вещта, която се предоставя във временно ползване и относно
възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му
ползване. (чл.232, ал.2 ЗЗД). При наличието на съгласие относно посочените
съществени елементи договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по
отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на
наемателя. Последното е от значение единствено за дължимостта на наемната цена,
доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта. Правно ирелевантно е реалното
ползване на наетия имот/имоти от страна на наемателя доколкото наемодателят е
изпълнил основното си задължение по договора, а въпросът дали и как наемателят
ще упражнява фактическа власт е предоставен в негова дискреция правата,
произтичащи от него са лични. (Решение № 292 от 14.07.2005 г. на ВКС по т. д. №
558/2004 г., ТК, II т.о. ). С оглед на изложеното, за да бъде дължима наемната
цена е необходимо на наемателя да е предоставено ползването на наетата вещ,
необходимо е тя да бъде поставена на негово разположение - да премине в негово
държане. В случай, че наемодателят е изпълнил задължението си за предаване на
вещта на наемателя и му е предоставил ползването върху същата, насрещното
задължение на наемателя за заплащане на наемната цена е възникнало и той дължи
такава, като обстоятелството дали реално ползва вещта или не е ирелевантно. (Решение
№238/04.09.2013г. на ВКС по т.д.№123/2011г., ІІ т.о., Решение № 27/16.04.2014 г.
на ВКС по т.д. № 1893/2013 г., II т. о.).
Установява се от представените по делото
писмени доказателства, че е сключен между страните договор за наем на зем.земя
№ 10138561/04.07.2018г. за срок от една стопанска 2018/2019 година, считано от
01.10.2018г. до 01.10.2019г., при обща наемна цена от 2261,60 лв., платима до 15.12.2018г.
/чл.2 и чл.7,ал.2 от договора/.
В чл.3, ал.2 от договора е уговорено, че
за срока на договора наемодателят въвежда наемателя във владение на имотите, описани
в чл.1 от договора, считано от 01.10.2018г.
В клаузата на чл.9, ал.1 от договора е
уговорено, че при забава на наемното плащането от страна на наемателя, същият
дължи на наемодателя законна лихва за
забава върху неплатената сума за всеки ден на забавата до окончателното му
заплащане.
Докато в чл.23, ал.3 от договора е
записано, че при забава на наемното плащане повече от 90 дни, наемателят дължи
на наемодателя обезщетение за забавено изпълнение –лихва за забава в размер на
0,08 % за всеки ден от забавата до окончателното й изплащане.
За да се уважи главният иск(за
наемната цена) ищецът следва да установи, че между
страните е бил сключен договор за наем и че той е изправна страна по
същия. Неизпълнението на задълженията на насрещната страна за заплащане на
наемната цена е отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищеца, а в
случай, че наемателят твърди, че я е заплати, то в негова тежест е да установи
това. В случая сключването на договора е безспорно установено по делото, а
възраженията на наемателя са свързани с предаването на имотите за
ползване. Твърди, че наемодателят не го въвел във владение на имотите предмет
на договора за наем, считано от 01.10.2018г. Представени са разпечатки от сайта
на ДФЗ от заявления за подпомагане на юридически лица за два от имотите:
имот № 070018 с площ 9.501 дка и имот №
067845 с площ 5.848 дка.
Посочва се, че ползване не е
осъществено, поради което и не се дължи наемна цена.
В тази връзка следва да се посочи, че
приетият като доказателство писмен договор за наем на земеделска земя №
**********/15.04.2019г. (в оригинал-л.59-60 от делото) представлява частен
диспозитивен документ, който установява, че направените в него изявления,
изхождат от лицата, които са го подписали. Текстовете на чл. 1, 2, 3 и 4 от
същия му придават характер на приемо-предавателен протокол, тъй в
тях изрично е записано, че наемодателят предава на наемателя наетите обекти в
състояние, отговарящо на ползването им за което са наети и че наемателят
с подписването на този договор декларира и с подписа си удостоверява, че е
извършил оглед на имотите, че същите нямат недостатъци, че е запознат с тях и
няма каквото и да е възражение по отношение на тяхното състояние и размер.
При това положение неоснователни са възраженията
на ответника в писменият отговор и в писмената му защита изготвена от
процесуалният му представител за не въвеждането му във владение върху
процесните зем.земи. Налице е неизгоден факт, признат от лицето(ответника),
подписало документа и твърдението, че същият не се е осъществил, на практика
означава оспорване съдържанието на този документ.
В чл.18, ал.1 и ал.2 от процесният договор
за наем № 10138561/04.07.2018г. е отразено, че наемателят има право да преотдава под наем предмета на договора
или част от него или да прехвърля правата си на трети лица. Пренаемането на
имотите или на част от тях трябва да е ползване, идентично или сходно с предмета
на договора и не освобождава наемателя от задължението му за извършване на договорено
наемно плащане.
От събраните по делото писмени
доказателства, в това число и представени към отговора на исковата молба разпечатки
от сайта на ДФЗ заявления за подпомагане на юридически лица не се
установява, че площите описани в договора за наем не са предадени на наемателя.
Сам по себе си фактът, че два от имотите(имот № 070018 с площ 9.501 дка и имот
№ 067845 с площ 5.848 дка) не са декларирани от ищеца с цел получаване на
субсидия, не изключва факта на предаването им. Доколкото в процесния договор
страните не са уговорили дължимост на наемната цена в зависимост от деклариране
на имотите в заявления за подпомагане на юридически лица, то възраженията на
ответника в този смисъл са неоснователни. В договора не е посочено и специален
начин на ползване на предмета на договора за наем извън обикновеното им
предназначение – земеделски земи, поради което както бе посочено по-горе,
наемателят дължи изпълнение на задължението за заплащане на наемна цена всякога,
когато е получил владение върху вещта предмет на договора за наем, като е
ирелевантно дали реално е ползвал същата или част от нея е преотдал под наем на
трето лице доколкото това е в негова дискреция.
Неоснователно е възражението на
ответното дружество, че не дължи плащане на наемната цена по процесният договор
за наем, тъй като фактура № **********/15.04.2019г. е издадена след
падежа-15.12.2018г., т.е. извън законоустановеният срок по чл.113, ал.4 от ЗДДС
по следните съображения:
В практиката си, ВКС приема, че е
допустимо издаването и приемането на фактура, съдържаща съществените елементи
на договора за наем, обект и наемна цена, както и посочването в нея на
търговците, наред с факта на плащане на наемната цена от наемателя, да
удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно съществените
елементи на договора./ Решение 49 от 31.03.2011 г. по т.д. 829/2010, ВКС, II
ТО, Решение № 57 от 07.06.2011 г. по т.д. 546/2010 г., I ТО, ВКС/.
В случаите, когато страните са оформили
наема, чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за
сключването на договора и за породените от него права и задължения. Дори
отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не
е основание за отричане на облигационното правоотношение, тъй като поради
неформалния характер на договора, преценката за сключване на договора не следва
да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с
оглед на всички доказателства по делото. В този смисъл е задължителната съдебна
практика относно доказателствената сила на фактурите е обобщена в Решение № 252
от 03.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, Решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., II т. о.; Решение № 20 от 25.03.2013г.
на ВКС по т. д. № 206/2012г.,I т.о.,ТК;Решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по
т. д. № 255/2012г.,I т. о.,ТК;Решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. №
2334/2013г., II т. о.,ТК;Решение № 71 от 8.09.2014г. на ВКС по т. д. №
1598/2013г.,IIт.о.,ТК и др./. Дори
фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити,
в т. ч. и подпис на купувача, или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да
прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с
всички останали доказателства по делото.
Безспорно фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на ГПК, удостоверяващ само материализираното
в нея изявление и взета самостоятелно, не доказва наличието и параметрите на
облигационна връзка и не е основание за плащане, но в
случая наличието на тази връзка е доказано от всички събрани
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че ответникът не е оспорил в
настоящето производство наемното правоотношение, а единствено, че не дължи
плащане по издадената фактура, което е ирелевантно с оглед неформалния характер
на договора. Освен това преписа от представената по делото фактура №
**********/15.04.2019г. е изключен от доказателствата по делото на основание
чл.183, изр.2 от ГПК.
По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че вземането по
процесния договор за наем № **********/15.04.2019г. е в размер на 2261,60
лв. и не е постъпило плащане по него от страна на ответника към ищеца. Експертизата
не е оспорена от страните, като същата ценена съгласно правилата на чл. 202 ГПК
е обективна, всестранна и пълна, поради което съдът изцяло й дава вяра. Предвид
изложеното предявеният иск е основателен и доказан до размера на сумата от
2261,60 лв. и като такъв следва да се уважи.
II.Относно
акцесорните искове по чл.86 от ЗЗД и чл.23, ал.3 от договора за наем.
Съгласно разпоредбата на чл.86,ал.1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата.
С
исковата молба ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата
от 229,93 лв. за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора
до датата на предявяване на и.м./ представляваща мораторна лихва за
забава на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата 662,20 лв. представляваща
обезщетение по чл.23,ал.3 от договора, за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г.(което практически представлява неустойка по см. на чл.92 от ЗЗД).
Видно от приетите по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице размера на мораторната
лихва за периода от 16.12.2018г. до
16.12.2019г. е 229,93 лв. а размера на обезщетението по чл.23,ал.3 от
процесният договор за наем е в размер на 662,20 лв. за периода от 16.12.2018г.
до 16.12.2019г.
Макар и в чл.23,ал.3 от договора за наем
на зем.земя № 10138561/04.07.2018г. да е записано, че при забава на наемното
плащане повече от 90 дни, наемателят дължи на наемодателя обезщетение за
забавено изпълнение –лихва за забава в размер на 0,08 % за всеки ден от
забавата до окончателното й изплащане, по
разбиране на съда тази клауза представлява уговорена между страните неустойка
при неизпълнение на парично задължение, а не лихва за забава, тъй като е
отнапред уговорено между страните по договор обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Поради това претенцията
на ищеца за заплащане на сумата 662,20 лв. следва да се квалифицира като иск за
неустойка с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД. Следва да се има предвид още, че
разпоредбата на чл.86 ЗЗД представлява диспозитивна правна норма с императивен
минимум - размера на лихвата се определя от МС. Когато обаче между страните е
уговорена неустойка, съдът е длъжен да я присъди на кредитора, защото нормата
на чл.86 ЗЗД е диспозитивна и позволява на страните свободно да уговарят
правните последици при неизпълнение на паричното задължение. С уговарянето на
договорна неустойка, страните дерогират нормата на чл.86, ал.1 ЗЗД и последната
не намира приложение. Когато има неизпълнение на договорно парично задължение,
законната лихва може да се търси, само ако не е уговорена неустойка, тъй като
разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД няма за цел ограничаване свободата на
договаряне, а да уреди размера на обезщетението за вредите от забавата, когато
страните не са направили това по договорен път./В тази връзка е съдебната
практика на ВКС-Решение № 68/09.07.2012 г. по т.д.№ 450/2011г., I т.о., Решение
№ 230 от 13.07.2011г. на ВКС по т.д.№ 1088/2009г., II т.о./.
В конкретния случай претенцията на ищеца
за мораторна лихва и за неустойка касаят един и същи период и едно и също
неизпълнение. Не само това, но и претенцията за неустойка е по-голяма по размер
от претенцията за мораторна лихва, а и не е обоснована с твърдения за размер на
вредите от неизпълнението, по-голям от размера на договорената неустойка.
Ето защо и претенцията за сумата 229,93
лв. - лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
III.РАЗНОСКИ:
Ищеца е поискал присъждане на разноски с
исковата молба, за които е приложил списък с разноските и за които има приложени
платежни документи: 190,46 лв.(126,15 лв. + 64.31 лв.) държавна такса(л.19,
л.24 от делото), 600,00 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС(л.16-18, л.94-96 от
делото), 150,00 лв. за вещо лице по ССчЕ(л.103 от делото), 5,00 лв за съдебно
у-ние (л.61 от делото) или общо 945,46 лв.
Ответника също е поискал присъждане на
разноски с писменият отговор на исковата молба, за които е приложил списък с
разноските и за които има приложени платежни документи: 799,20 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС(л.33, 41-42 от делото), 150,00 лв. за вещо лице по
ССчЕ(л.110 от делото), 5,00 лв за съдебно
у-ние(л.49-50 от делото) или общо 954,20 лв.
С оглед направените разноски по делото
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на
ищцовото дружество сумата от 876,53 лв. разноски пред настоящата съдебна
инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищцовото
дружество следва да заплати на ответното дружество сторените от него пред
първата инстанция деловодни разноски в общ размер на 69,57 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
"КОД ГМ" ЕООД ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление,*** представлявано от Управителя С.М.М.,
ДА ЗАПЛАТИ на "С." ЕАД, ЕИК
№ *********, със седалище и адрес на управление,***, представлявано от
Управителя С.И.С., чрез пълномощника адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за
призоваване и съобщения гр.В.,
ул.“Лукашов“ № 11, ет.5, сумата от 2261,60
лв. (Две хиляди двеста шестдесет и един лева и 60 стотинки) главница, представляваща
наемна цена по формален договор за наем на зем.земя № 10138561/04.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея, начиная от 17.12.2019г./датата на
завеждане на исковата молба/ до окончателното й изплащане, сумата от 662,20 лв.(Шестстотин шестдесет и
два лева и 20 стотинки) представляваща обезщетение по чл.23,ал.3 от договора,
за периода от 16.12.2018г. до 16.12.2019г./чл.7,ал.2 от договора до датата на
предявяване на и.м./, както и направените по делото разноски в общ размер на 876,53 лв.(Осемстотин седемдесет и шест
лева и 53 стотинки), съразмерно с
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предяваният от "С." ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление,***, представлявано от Управителя С.И.С., чрез пълномощника
адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за призоваване
и съобщения гр.В., ул.“Лукашов“ № 11, ет.5, против "КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление,*** представлявано от Управителя С.М.М., иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, за сумата от
229,93 лв.(Двеста двадесет и девет
лева и 93 стотинки) представляваща лихва за забава за периода от 16.12.2018г.
до 16.12.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "С." ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление,***, представлявано от Управителя С.И.С., чрез пълномощника
адв.Ц.С. от ВрАК с адрес за призоваване
и съобщения гр.В., ул.“Лукашов“ № 11, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на "КОД ГМ" ЕООД ЕИК № *********, със седалище
и адрес на управление,*** представлявано от Управителя С.М.М., направените по
делото разноски в общ размер на 69,57 лв.(Шестдесет
и девет лева и 57 стоники), съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: