ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 404
гр. Варна, 31.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело
№ 20233001000206 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №106/16.11.2022г. на Окръжен съд - ******, постановено по т.д.
№129/2021г. по описа на ДОС, поправено с решение №5/20.01.2023г., ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДЗИ- ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, е осъден да заплати
на ищцата Н. А. М., ЕГН **********, с адрес в село ******, общ. ********, обл.
******, сумата 75 000 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени
неимуществени вреди от смъртта на фактическия й съпруг Р. Д. Г., ***, б.ж. на с.
******, загинал при ПТП, настъпило на ********* в село ******, общ. ********, по
вина на водача на лек автомобил „***********“ с рег. № ********* А.Т.А., ЕГН
**********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по
полица №BG/06/120001085941 със срок на действие от 22.04.2020 до 21.04.2021
година, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя
- 12.11.2020г., до окончателното плащане.
Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдените 75 000 лв. до претендирания
размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното плащане, са били отхвърлени като неоснователни.
Отхвърлени изцяло са и исковете, предявени от малолетния Х. М., ЕГН
1
**********, действащ чрез своя родител и законен представител Н. А. М., ЕГН
**********, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до
окончателното плащане.
В съответствие с това ответникът ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъден
да заплати на пълномощника на ищците, осъществил безплатно процесуално
представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 3 000 лева, съответно
на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса по уважения иск в размер на
3 000 лева.
Решението се обжалва от ищците Н. А. М., ЕГН **********, и Х. М., ЕГН
**********, в частта му, с която предявените от тях искове са отхвърлени с въззивна
жалба вх. №6644/13.12.2022г. по описа на ДОС, подадена чрез общият им
пълномощник адвокат Р. М., САК.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК. Ищците са освободени от
задължението за предварително внасяне на държавни такси.
Осъществена е размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК. В указания
двуседмичен срок ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД – насрещна по
въззивната жалба страна е депозирала писмен отговор вх. №177/09.01.2023г. чрез
надлежно упълномощен представител юрисконсулт В. Й..
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение, сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт, с оглед на което въззивното производството се преценява за валидно учредено и
допустимо.
Във въззивната жалба са обосновани оплаквания, че решението на
първоинстанционния съд в обжалваните му части е неправилно, необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално
нарушение. По отношение на отхвърления частично иск на ищцата Н. М. се твърди, че
по делото безспорно са били установени претърпените неимуществени вреди в
резултат на внезапната и нелепа загуба на нейния фактически съпруг при процесното
ПТП, същите са били възприети от съда в цялост (по вид и обем), но въпреки това
съдът е присъдил само част от претендираната с иска сума без да изложи конкретни
съображения за това, съответно да обоснове приложения от него принцип при
определяне на дължимото обезщетение. Като черпи доводи и аргументи от принципа
за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД, приложимите критерии при
определяне на справедливо по размер обезщетение и като акцентира на установените
по делото реално понесени от него морални вреди, въззивникът – ищец Н. М.
2
обосновава извод, че в конкретния случай справедливото обезщетяване на вредите
изисква присъждането на обезщетение в пълния заявен размер от 200 000 лева. По
отношение на отхвърления изцяло иск на ищеца Х. М. се оспорва като неправилен и
необоснован извода на първоинстанционния съд, че детето не е имало изградена
трайна връзка със загиналия Р. Г., тъй като след навършване на 11-месечна възраст е
бил доведен в България и оттогава е било отглеждано от баба си по майчина линия, а
майката и нейният съжител са общували с детето единствено в случаите, когато са се
прибирали от работа в Германия, като се твърди, че същият е напълно произволен и не
съответства на събраните доказателства, в т.ч. свидетелските показания, заключението
на комплексната съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, както и на
представения социален доклад по чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Като
прави подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивникът
извежда твърдение за установеност в случая, че е активно легитимиран да претендира
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на дълбоката и
непреодолима загуба на човека, който се е грижил за него, обичал го е, гордеел се е с
него и го е подкрепял като роден баща, които следва да бъдат възмездени по реда на
чл.52 ЗЗД.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивниците молят за отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване в цялост на предявените от тях искове.
В подадения писмен отговор въззиваемият ответник „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД аргументира становище за недоказаност и неоснователност на жалбата с искане да
бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в частта му, с която
предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на размера на дължимото на преживялата фактическа съпруга
обезщетение намира за релевантни и правилно съобразени от първоинстанционния съд
продължителността на връзката й с пострадалия, както и обстоятоятелството, че
ищцата е млада жена, която има три деца, не е съвсем сама в живота си и разполага с
възможността да намери отново другар до себе си. По отношение на ищеца Х. М.
акцентира на социалния доклад на АСП като единствен носител на обективни данни, в
който именно се съдържа информация, че детето е предадено на баба си на 11-месечна
възраст и оттогава и до настоящия момент именно тя полага грижи за неговото
отглеждане. Счита, че доколкото посочените от ищците свидетели са техни близки
родственици, показанията им не са надеждни, не са достоверни и не следва да бъдат
основа да се прави извод за наличието на връзка, за която се твърди, в какъвто смисъл е
правилна оценката им от първоинстанционния съд.
По повод и във връзка с приетата от първоинстанционния съд недоказаност на
исковете – на ищцата Н. М. по размер, съотв. по основание на ищеца Х. М., във
въззивната жалба е обосновано искане за допускане на свидетел. Допустимостта на
3
това доказателствено искане се обосновава с факта, че необосновано и в разрез с
процесуалните правила първоинстанционният съд е отказал разпит на свидетеля,
мотивирайки отказа си с аргумента, че са събрани достатъчно доказателства за
установяване на твърдените от ищците факти и обстоятелства.
Така направеното доказателствено искане съдът намира за допустимо за
събиране във въззивното производство – аргумент от чл.266, ал.3 от ГПК. Същото е
било надлежно заявено от ищците при първоинстанционното разглеждане на делото
още в исковата молба (поискани са трима свидетеля, допуснати са само двама), касае
релевантни за спора факти, поради което неоснователно и в нарушение на
съдопроизводствените правила е било отказано за събиране. Ето защо същото следва
да се допусне за събиране във въззивното производство.
Като съобразява изминалия период от време от представянето на предходния
социален доклад и на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето съдът
намира, че във въззивното производство следва да се изслуша становище на
представител на Дирекция „Социално подпомагане“ за настоящото състояние на
детето - въззивник Х. М., средата и начина, по който същото е отглеждано,
емоционално състояние от безвъзвратно изгубената връзка със загиналия при ПТП Р.
Д. Г.. Пре преценена невъзможност за явяване в съдебно заседание на социален
работник следва да се представи социален доклад, отразяващ тези обстоятелства за
периода след образуване на делото и към настоящия момент.
Във връзка с исканията на страните за присъждане на разноски за въззивното
производство, следва да се укаже необходимостта от представянето на списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от
ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №6644 от 13.12.2022г. по
описа на ДОС, на ищците Н. А. М., ЕГН **********, и Х. М., ЕГН **********,
двамата с адрес в село ******, общ. ********, обл. ******, подадена чрез общ
пълномощник адвокат Р. М., САК, срещу решение №106/16.11.2022г. на Окръжен съд
- ******, постановено по т.д. №129/2021г. по описа на ДОС, в частта му, с която с
която са отхвърлени предявените искове срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, за заплащане на обезщетение за причинените на ищците неимуществени
вреди от смъртта на Р. Д. Г., 40г., б.ж. на с. ******, загинал при ПТП, настъпило на
17.08.2020г. в село ******, общ. ********, по вина на водача на лек автомобил
4
„***********“ с рег. № ********* А.Т.А., ЕГН **********, обхванат от действието на
валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/06/120001085941 със срок на
действие от 22.04.2020 до 21.04.2021 година, за разликата над 75 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева – за ищцата Н. А. М., ЕГН **********, съответно
изцяло за сумата от 200 000 лева – за ищеца Х. М., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху търсените главници, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 12.11.2020г., до окончателното плащане.
ДОПУСКА до разпит във въззивното производство като свидетел лицето Н. Д.
Г. – брат на загиналия Р. Д. Г., 40г., б.ж. на с. ******, в режим на водене от страна на
въззивниците.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ******** в съдебното
заседание пред въззивния съд да изпрати представител или да представи доклад за
установяване на настоящото състояние на детето - въззивник Х. М., ЕГН **********,
средата и начина, по който същото е отглеждано, емоционалному състояние от
изгубената връзка със загиналия при ПТП Р. Д. Г..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 04.07.2023г. от 14,00 часа.
За указаната дата и час да се призоват страните чрез пълномощници (съдебни
адресати) на посочените по делото електронни/съдебни адреси и по телефон, както и
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. ********, като се връчат и преписи от
настоящото определение. На въззивниците да се връчи и препис от отговора на
въззивната им жалба.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5