РЕШЕНИЕ
№ 1546
гр. В., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110116571 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ * срещу срещу АЛ. СТ. ГЛ. , ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ № * обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 3536,62 лв., дължима предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № * г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2020 г. до окончателното □ изплащане,
сумата от 1871,62 лв., дължимо договорно възнаграждение за периода 17.08.2019 г .-
02.10.2020 г., сумата от 496,59 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода
18.02.2019 г. - 26.08.2021 г., сумата от 262,80 лв., обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021 г. , които суми са предмет на Заповед
№ * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г.
по описа на ВРС, XX -ти състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 415, т.3
от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 2592,49 лв., представляваща задължение по закупен пакет за
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит и сумата от 364,02 лв.,
обезщетение за забава върху закупения пакет допълнителни услуги за периода 18.02.2019 г. -
26.08.2021 г., за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с влязло в сила
Разпореждане № * г. по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав.
В исковата молба ищецът „П. К. Б.“ ЕООД твърди чрез юрк. Р. И., че по силата на за
потребителски кредит № * г. е предоставил на ответника АЛ. СТ. ГЛ. в заем сумата от
3650,00 лв., с която е рефинансирано нейно старо задължение от 3616,47 лв. по Договор за
1
потребителски кредит № *, а остатъкът от 33,53 лв. е преведен по банкова сметка на
ответника. Съгласно условията на договора ответникът се задължил да погаси кредита на 36
месечни вноски от 178,10 лв. и падежна дата 17-то число на месеца, при уговорен главен
лихвен процент от 47,17 % или 0,11 % на ден и ГПР от 49,89 % и общо задължение по
кредита от 6411,60 лв. Твърди се, че на 27.03.2019 г. ответницата подала заявление за
промяна на погасителния план и поискала отлагането на три погасителни вноски, във връзка
с което на 30.03.2019 г. към договора бил скючен Анекс № 1 за отлагане на вноски втора,
трета и четвърта и заплащането им в края на погасителния план. Излага се, че на 22.07.2019
г. ответницата поискала отлагане на една погасителна вноска, във връзка с което страните
сключили Анекс № * за отлагане на шеста вноска и заплащането □ края на погасителния
план. Поддържа се, че договорното възнаграждение било предварително определено в
погасителния план на 2761,60 лв., от която сума понастоящем ответницата дължи 1871.62 за
периода 17.08.2019 г. до датата на предсрочната изискуемост 02.10.2020 г. Сочи се, че по
споразумение за закупуване на допълнителни услуги ответницата се задължила за заплати и
сума в общ размер на 2749,68 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги съгл. чл. 15 от
ОУ към Договора, от които са погасени 157,19 лв. Пакетът от допълнителни услуги било
опционален и във връзка с него кредиторът се задължил да предостави по искане на клиента
и при изпълнението на посочени в ОУ изисквания, една или всички от следните услуги: 1.
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. възможност за смяна на дата на падеж; 5. улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Сочи се, че сключването на споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, както и
че същото не е пряко свързано с договора за кредит. Излага се, че пакетът от допълнителни
услуги предоставя на ответника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на
кредитора по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя и неговото
конкретно житейско положение. Твърди се, че възнаграждението за пакета не е цена на
услугите, а за възможността длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит във
всеки един момент от живота на договора. Поддържа се, че длъжникът е направил само две
пълни погасителни вноски и една непълна от 25.03.2019г., поради което на основание чл.
12.3 от ОУ ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 02.10.2020г., за което
длъжникът бил уведомен с писмо получено лично от него. Сочи се, че от общите погашения
от 530,50 лв. били погасени задължения от 513,39 лв., лихва за забава от 7,11 лв. на
основание чл.12.1 от ОУ и 10.00 лв. от начислените такси по тарифа на основание чл.17.4 от
ОУ. Сочи, че за част от вземанията по установителните искове в негова полза била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12552/2020 г. на ВРС, срещу която
длъжникът възразил в срок, а за вземанията му по осъдителните искове съдът отказал
издаване на заповед. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът АЛ. СТ. ГЛ. е подал отговор на исковата молба
чрез адв. Е.Е., в който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва да е била
уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че договорът не отговаря
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото в него липсва ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита. Поддържа нищожност
на клаузата за дължимост на договорна лихва поради противоречието с добрите нрави тъй
като надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора.
Излага, че доколкото клаузата е нищожна то и договорът е нищожен поради неспазване
изискването на чл.11. ал.1, т,9 от ЗПК. Сочи се, че нищожните клаузи касаещи определянето
на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона и договорът е изцяло нищожен. Сочи, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11. ал. 1. т, 10 вр. чл. 10а, ал. 4 от ЗПК относно
2
възнаграждението по „пакет допълнителни услуги доколкото не е ясно как е формирано,
нито възможно ли е потребителят да сключи договора и без този „пакет”, или пък само за
част от него, при намалена стойност на „услугата”. Счита за нищожна клаузата за закупуване
на „пакет допълнителни услуги” като неравноправна. Твърди че ищецът не доказва, че
договорът е щял да бъде сключен и без закупения пакет допълнителни услуги. Като неясна
определя престацията на ищеца по пакета, наред с което сочи, че възнаграждението за него е
близко до размера на отпуснатия заем. Твърди, че не е ясно в какво се състои приоритетното
разглеждане на документи. Излага, че предвидената в т. 15.5.1 от ОУ възможност за
отпускане на следващи парични средства всъщност е част от предмета на обичайната
икономическа дейност на търговеца. Досежно услугата от пакета „промяна на падежа” -
съгласно 15.4.1. от ОУ сочи, че липсва задължение за търговеца да се съгласи с направеното
от клиента искане. Относно услугите - отлагане на вноски и намаляване на погасителни
вноски уредени в т.15.2 и т. 15.3 от ОУ , също сочи, че не е разписан ангажимент на
кредитора при наличието на описаните предпоставки да се съгласи на отлагане плащанията
по вноските, респ. на намаляването им. Поддържа, че възнаграждението не се дължи и на
основание чл. 21, ал.1 от ЗПК. Излага, че съгласно чл. 10а. ал. 2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита, а таксата за допълнителни услуги е именно такава по управление на кредита. В
евентуалност се сочи, че платената от ответницата сума от 530,50 лв. следва да се приспадне
от главницата от 3536,62 лв. В евентуалност се моли за разсрочване на присъдените суми
поради имотното състояние на ответницата. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
В о.с.з. ищецът не се явява, не се предсставлява. Поддържа изразенаста позиция по
спора чрез писмени становища докладвани от съда.
В о.с.з. ответникът не се явява, представлява се от адв. Е..
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции
срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество, както и осъдителните искове по чл.
415, т.3 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията за които
заповедния съд е отказал да издаде запове за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1) наличието на валидни
облигационни връзки между страните по Договор за потребителски кредит № * г. и
споразумение за закупуване на допълнителни услуги, както и усвояването на кредита от
ответника; 2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена
информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз
основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното договаряне на условията
по договора, както и да обоснове договарянето на размера на лихвите (възнаградителна и
мораторна) и останалите такси, разходи и неустойки в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на главните вземания и акцесорните за
мораторни лихви, както и техния размер, включително уведомяването на
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
3
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В случая за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
ищеца и ответника с исковата молба е представен препис от Договор за потребителски
кредит № * г. (л. 7 - 8), съгласно който ищецът се е задължил да отпусне на ответника АЛ.
СТ. ГЛ. заем от 3650,00 лв. със срок на издължаване от 36 месеца, както и с уговорка за
рефинансиране от 3616,46 лв. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания
кредитен ресурс във фиксиран размер от 41,17 % на годишна база, при ГПР от 49,90 %.
С Анекс № * г. страните по договора за кредит са се споразумели за отлагане на
вноски и е приет нов погаситлен план с начален срок за заплащане на вноските 17.06.2019 г.
и краен срок 17.04.2022 г.
С Анекс № * г. страните по договора за кредит са се споразумели за отлагане на
вноски и е приет нов погаситлен план с начален срок за заплащане на вноските 17.07.2019 г.
и краен срок 17.05.2022 г.
Представено е и Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от * г. (л. 9),
по силата на което страните са постигнали договореност, че клиентът има възможността за
срока на договора да ползва някоя от следните допълнителни услуги: 1) приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2) възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3) възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4) възможност за смяна на датата на падежа; 5) улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Общият размер на закупеният пакет от
допълнителни услуги е фиксиран в самия договор за кредит в размер на 2749,68 лв.,
разсрочен на месечни вноски, платими с вноската по кредита.
Доколкото процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за
послужване, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му
възникване е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други
заместими вещи. В тази връзка по делото е изслушано неоспореното заключение на
допуснатата ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи,
че при подписване на договора на * г. с част от отпуснатата сума, а именно със сумата от
3616,47 лв. е погасено задължение на ответницата по договор за кредит № ********** от
22.11.2018 г., а остатъкът от 33,53 лв. е предоставен по банков път на ответника на
21.12.2018 г. От ССчЕ се установява също, че ответницата е извършила две погашения по
кредита от общо 530,50 лв., на дати 27.03.2019 г. и 24.05.2019 г. Последното обстоятелство
съдът кредитира като сигурно извънсъдебно признание чрез конклудентни действия на
неизгодния за ответника факт, че е получила заемната сума. следователно се установява
нейното усвояване.
С оглед на горната доказателствена съвкупност и предвид липсата на спор по
валидността на изявленията на страните по сключване на договора, увсовяването на заетата
сума и извършването на частични погашения, съдът приема за доказано валидното
въникване на заемно правоотношение за сумата от 3650,00 лв.
На следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК, клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда
служебно за съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса
на потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената между
страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по смисъла на §
13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът включва и оценка на облигационното правоотношение, в
частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му
4
за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация за
съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както
и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и мораторна) и
останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна
печалба.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание
чл. 23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от процесния договор в случя е спазена писмената форма, шрифтът на текста е
не по – малък от 12, съгласно чл.10 от ЗПК. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 от
ЗПК съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер
на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Съставен е и подписан
погасителен план.
В нарушение обаче на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразено,
какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен
годишният лихвен процент.
Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК кредит годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т.1 "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по[1]специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
В случая в договора за кредит не е отразено как е формиран годишният процент на
разходите, като не е са посочени кои допускания (вид на разхода по смисъла на § 1, т.1) и в
какъв процент се включват в него, чийто общ размер да е равен на 49.89 %. От
съдържанието на договора може да се извлече само процента на договорната лихва (41.17
%), която участва при формирането на годишния процент на разходите.
За останалите обаче 8.72% не е посочено никъде в договора или в общите условия
какво по естеството си представляват. Дали са едно или сбор от няколко допускания по
смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На следващо място допълнителните услуги също следва да бъдат включени при
формиране на процента на ГПР, тъй като представляват общ разход по кредита, още повече,
че изрично са включени от самия кредитор в общия дълг и месечните вноски. Действията,
предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани - пряко или косвено с кредитното
правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те, без последната услуга
са свързани с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит
досежно срока за плащане (удължаване, разсрочване, отсрочване). Съгласно решение по
дело №* г. на СЕС понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в
член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23
5
април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита,
щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване,
включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между
кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са
известни на кредитора.
В заключение, при съвкупна преценка на всяка от уговорките, съдът констатира, че
макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемо съдържане по т.10 (годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя) – в този смисъл решение
по в.т.д. № 241/2020 г. на Окръжен съд – В. и решение в.т.д. № 2564/2021 г. на Окръжен съд
– В.. Тази част от съдържанието на сделката е особено съществена за интересите на
потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за тези
реквизити кредитополучателите следва да могат да съпоставят наличните пазарни
предложения и да упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че изключва валидността на договарянето (чл. 22 от ЗПК).
Като не е оповестил действителен ГПР в самия договор за кредит, доставчикът на
услугата е нарушил изисквания на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В
тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на ползваната сума, без
да се отчитат начислените въз основа на договора лихва, такси и премии ( чл. 23 от ЗПК).
Последното сочи, че за ищеца не е възникнало вземане към ответника за всички останали
компоненти извън главницата по Договор за потребителски кредит № * г., а именно за
договорна лихва, възнаграждение за пакет допълнителни услуги и мораторни лихви, поради
което предявените искове за заплащане на тези суми се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят изцяло.
На основание чл. 23, изр. второ от ГПК извършените плащания извън тези за
главница следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналото
задължение за връщане на усвоената сума.
В тази връзка съдът намира, че крайният срок по погасителния план към Анекс № * г.
за издължаване на сумите за главница – 17.05.2022 г., е настъпил, поради което на основание
т.1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС понастоящем е настъпила
изискуемостта на всички вноски за главница по кредита, които възлизат на общо 3650,00 лв.
съобразно неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ. Последното сочи, че към датата
на подаване на заявлението 26.08.2020 г. ответникът е извършил погашения от 530,50 лв.
Така се формира непогасен остатък за главница от 3119,50 лв., до която сума искът за
главница следва да се уважи като неоснователен.
Вследствие на частичното уважаване на иска за главница основателна се явява и
акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на депозирането на заявлението в
съда – 26.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
За пълнота следва да се изложи следното досежно вземането по осъдителния иск за
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги към договора за потребителски
кредит:
В т.1 до т.5 от споразумението за предоставяне на допълнителни услуги са изброени
действия, които съдът намира, че не представляват „Допълнителни услуги“ по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, за които законът е дал възможност на кредитодателите да събират
печалба. Допълнителните услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните
6
престации на страните по предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж, а са например издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В случая обаче
услугите, които ищецът твърди, че собствено следва да престира по споразумението на
практика съставляват действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на
потребителя по договора – отсрочване на вноски, намаляването им по размер и промяна в
падежната дата. Т.е. т.нар. услуги имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитополучателя и кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре
договора за достигане на крайната му цел - изплащането на сумите по него. Събирането на
такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, с която именно колидира уговореното
в споразумението за допълнителни услуги.
Клаузите на споразумението съдът намира, че противоречат и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал императивно правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл.26, ал.1 от ЗЗД). Съдебната практика приема, че при
двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница
на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 от ЗЗД. В случая уговорената обща стойност
на допълнителните услуги съставлява 75.33 % ot чистата стойност на отпуснатия заем от
3650,00 лв. Тази сума потребителят ще следва да заплати при всички положения, на което
кореспондират задължения за кредитодателя, чиито последният собствено предварително е
формулирал, видно от бланковия характер на договора. По-важното обаче е, че тези
задължения са дефинирани изключително неясно – без цели изречения, с общи понятия и
хипотези, до степен изключваща минималната яснота за характера на престацията на
кредитодателя. Така например споразумението не сочи какво фактически представлява
формално предназначеното да ползва потребителя действие „приоритетно разглеждане на
кредит“, нито пък съдържа критерия, спрямо който може да се прецени дали ответникът
реално ще добие приоритет (т.е. предимство) пред останалите кредитополучатели ако
направи избор да ползва именно тази услуга. Напълно неясно остава и естеството на
услугата разсрочване и намаляване на вноски, доколкото не са уговорени никакви хипотези
и лимити, при които ищецът би бил длъжен да разсрочи или намали вземанията си към
потребителя по кредита и така реално да изпълни задължението си по т. 3 от
споразумението. Напълно абстрактна и лишена от всякаква конкретика се явява услугата
описана в т. 5 единствено с текста - „улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства“. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна
икономическа връзка между стойността на договореното възнаграждение от 2749,68 лв. и
само привидно кореспондиращата насрещна престация, от която кредитополучателят в
действителност не би могъл да извлече практическа полза или изгода за своя патримониум.
Същевременно със задължаването за сумата от 2749,68 лв. без валидно уговорено насрещно
7
задължение, потребителят фактически добива сигурен пасив и потенциал за
свръхзадлъжнялост. Така се обезсмисля и главният му мотив да сключи процесния договор
за потребителски кредит за подобна сума, а именно да си набави средства в спешен порядък
за задоволяване на текущи нужди. В обобщение в случая неравностойността в насрещните
престации на страните уговорили допълнителното споразуемние за предоставяне на услуги
е такава, че практически е сведена до липса на престация от страна на кредитодателя, при
което правно положение съдебната практика е категорична и константна, че е налице
противоречие на договореното с добрите нрави, респективно то е нищожно.
В обобщение съдът намира, че Споразумението за предоставяне на допълнителни
услуги * г. цели заобикаляне изискванията на ЗПК, в частност чл. 10а, ал.2 от ЗПК, както и
на добрите нрави. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна,
респективно цитираните вече се явяват негодни да породят права и задължения за страните
по договора за кредит. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми
за допълнителни услуги, а предявеният от ищеца осъдителен иск за това вземане следва да
се отхвърли като неоснователен и на това основание, както и акцесорния за обезщетение за
забава върху това вземане.
С оглед изхода на спора и своевременно направените искания всяка от тях има право
да репарира сторените разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от
исковите претенции (при обща цена на исковете от 9124,14 лв., уважени до размер от
3119,50 лв.).
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ
размер от 233,08 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед
отхвърлената част от исковете до размер от 79,67 лв., която сума следва да се присъди на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото
производство ищцовото дружество представя доказателства за сторени разноски за
държавна такса от 336,94 лв. и депозит за вещо лице от 300,00 лв. Претендира присъждане и
на юрисконсултско възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК и с оглед
фактическата и правна сложност и на делото за ищеца съдът определя размер
на юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на страната съобразно уважената част от исковете следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 251,89 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Ответницата собствено не доказва по делото да е сторила разноски, но предвид
оказаното от адв. Е.Е. безплатно процесуално представителство, на пълномощника следва
да се определи адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.2 от ЗА за исковото
производство, като няма изрично релевирано искане за определяне на отделно
възнаграждение за заповедното производство. Съгласно цената на исковете минималният
размер на адвокатското възаграждение изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. възлиза на 786,21 лв. Същевременно съдът намира, че този минимум визира
адекватното възнаграждение за съдебно производство, в хода на което например са признати
спорните правнорелевантни факти или за установяваването им не са били събирани
доказателства, при липса на правна сложност на съответния казус, или пък касаят случаи на
масови (типови) дела срещу потребители с константна съдебна практика. Настоящият
правен спор обаче не може да се подведе под нито една от изложените хипотези, които биха
могли да наложат краен извод на съда, че в случая справедливият размер за заплащане труда
на процесуалния представител на ответницата е именно минималният по Наредбата или
твърде близък до него. Следователно релевираното от ищеца с молбата по хода възражение
8
за намаляване до минимум на претендираното адвокатско възрнаграждение е неоснователно
и с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливият размер на
възнаграждението по делото възлиза на 850,00 лв. Последният следва да се присъди на
адвоката в редуциран размер от 559,38 лв. с оглед уважената част от исковете.
Разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ГПК предвижда възможност за отсрочване или
разсрочване изпълнението на решението с оглед имотното състояние на страната или на
други обстоятелства, като ответницата с отговора на исковата молба е поискала разсрочване
на задължението поради имотното си състояние.
За установяване на бланкетно въведеното искане страната не е посочила
доказателства, от които дори косвено да следва извод за влошеното имотно състояние или
че здравословното състояние е такова, че да обуславя невъзможност да работи. Няма
данни ответницата да е регистрирана като безработна.
По тези съображения искането на ответницата за разсрочване на изпълнението на
решението остана недоказано по делото и следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че АЛ. СТ. ГЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ № * дължи на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № * сумата 3119,50 лв., дължима предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № * г., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 26.08.2020
г. до окончателното изплащане, която сума е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти
състав, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
като
ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.
чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над сумата от 3119,50 лв. до
предявения размер от 3536,62 лв. за предсрочно изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № * г.; за сумата от 496,59 лв., представляваща за обезщетение за
забава върху главницата за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021 г.; за сумата от 1871,62 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение за периода 17.08.2019 г .- 02.10.2020 г.;
за сумата от 262,80 лв., представляваща обезщетение за забава върху договорното
възнаграждение за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021 г., които суми са предмет на Заповед №
* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по
описа на ВРС, XX -ти състав, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове с правно основание чл. 415, т.3 от ГПК вр. чл. 9 от
ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2592,49 лв., представляваща задължение по закупен пакет за допълнителни услуги към
договора за потребителски кредит и сумата от 364,02 лв., прдставляваща обезщетение за
забава върху закупения пакет допълнителни услуги за периода 18.02.2019 г. - 26.08.2021 г.,
за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение с влязло в сила Разпореждане № *
г. по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, XX -ти състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. ГЛ. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ № * да заплати
на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Б.“ *, сумата
от 79,67 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № * г. по
описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 251,89 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
9
1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.
„Б.“ * да заплати на адв. Е.Е., вписан във АК- В., личен номер **********, с вписан
служебен адрес: гр. В., бул. „С.“ № *, сумата 559,38 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2
от ЗА.
ОТХВЪРЛЯ искането на АЛ. СТ. ГЛ. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.“ №
* за разсрочване на изпълнението на настоящото решение, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10