РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Кюстендил, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, депозирана от Ц.М. и Е.С. против Д.Г..
В исковата молба (в.т.ч. поправена такава съобразно указанията на съда) се
сочи, че ищците са собственици по наследство от своите родители на поземлен имот,
находящ се в с. П. ч. представляващ парцел XI, имот планоснимчен № 107, в квартал 9
по плана на с. П. ч., целият състоящ се от 576 кв.м., празно и застроено място, одобрен
със Заповед № 1118/11.08.1987 г., при съседи на имота: от север – улица с координати
66-68, от изток – УПИ-XII-108, от юг – УПИ-X-107 и от запад – улица с координати –
66-65.
Твърди се, че ответникът бил собственик на поземлен имот, граничещ с този на
ищците от юг, а именно – на УПИ – X-десети, имот планоснимачен номер 107, в
квартал 9 по плана на с. П. ч., празно и застроено място.
Ищците сочат, че незнайно как, дали е посаден, или саморасъл, но на около 2
метра от делящата ги от юг ограда с двора на ответника израснал орех, понастоящем
висок около 12 метра. Клоните на дървото изцяло засенчвали двора на ищците, в т.ч. и
първия жилищен етаж, където последните живеели. Отделно, налице била и
невъзможност за тях да засадят каквато и да е растителност в двора си, доколкото
височината и гъстата корона на ореха не пропускали и лъч светлина.
Съдействието, което ищците получили от общината, по повод настоящия казус
се изразявало единствено в дадено разрешение за премахване на надвисналите над
имота им клони, а досежно премахването/преместването на същото – ги препращали за
1
съдействие от съда. Единственото решение било да се отрежат клоните на дървото от
ствола, но ответникът от една страна не го правел, а от друга – не осигурявал и достъп
до имота си.
Ето защо се поддържа искане (след уточнение на исковата молба) да бъде
осъден Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. К., ул. „Д.“ № *, собственик на
поземлен имот, представляващ УПИ-X-десети, имот планоснимачен номер 107, в
квартал 9 по плана на с. П. ч., ДА ОТРЕЖЕ КЛОНИТЕ до ствола на израсналия в
имота му орех, отстоящ на 2 метра от южната част на имота на ЦВ. Д. М., ЕГН:
********** и ЕМ. Д. СТ., ЕГН: **********, двете с адрес: с. П. ч., ул. „Д. К.“ № ** и
навлизащи в него, а именно - поземлен имот, находящ се в с. П. ч., представляващ
парцел XI, имот планоснимчен № 107, в квартал 9 по плана на с. П. ч., целият състоящ
се от 576 кв.м., празно и застроено място, одобрен със Заповед № 1118/11.08.1987 г.,
при съседи на имота: от север – улица с координати 66-68, от изток – УПИ-XII-108, от
юг – УПИ-X-107 и от запад – улица с координати – 66-65.
Претендират се и сторените в хода на делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Навежда доводи за неодпустимост, а и неоснователност на заявената претенция.
Преди всичко, искът бил недопустим като неподведомствен на съда. Така
заявеният от ищците петитум на исковата им молба, идвал да покаже, че процедурата
по намаляване клоните на процесното дърво била административна такава, като
компетентен да се произнесе бил кметът на общината. Нещо повече, същата процедура
била успешно проведена от насрещната страна, за което свидетелствали представените
от нея писмени доказателства, а и което обстоятелство изрично се признавало.
Алтернативно, претенцията била и неоснователна.
На първо място премахването на клоните на ореха само от едната страна можело
да доведе до промяна в центъра на тежестта му, а това на свой ред да кумулира
настъпването на вреди.
Отделно, разпоредбата на чл. 52 от ЗС допускала да бъдат премахвани само
клоните, които се простирали над съседния имот, но не и тези, които сочат към него, а
се намират в имота, в който е израснало процесното дърво.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцrje и се оспорва от
ответната страна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че ищците притежават по наследство от своите родители
поземлен имот, находящ се в с. П. ч. представляващ парцел XI, имот планоснимчен №
107, в квартал 9 по плана на с. П. ч., целият състоящ се от 576 кв.м., празно и застроено
място, одобрен със Заповед № 1118/11.08.1987 г., при съседи на имота: от север –
улица с координати 66-68, от изток – УПИ-XII-108, от юг – УПИ-X-107 и от запад –
улица с координати – 66-65. В т.см. а са и приложеният Нотариален акт № 62/1968 г. и
Удостоверение за наследници № 2962827/2020 г.
Към исковата молба е приложен Нотариален акт №57/2019 г. на Нотариус М.
Тодорова, според данните в който ответникът Д.Г. закупил УПИ – X-десети, имот
планоснимачен номер 107, в квартал 9 по плана на с. П. ч., празно и застроено място на
06.03.2019 г. и понастоящем е негов собственик
2
Видно от разменена кореспонденция с Община Кюстендил – л. 10-13 от делото
ищците отправили жалба заради засадено орехово дърво в съседен на техния имот, по
повод на която било издадено предписание до В. Р. - една от бившите собственици на
съседния имот, в който е засадено дървото, в едномесечен срок да премахне частта от
клоните, преминаващи в имота на ищците. Няма данни посочените предписания да са
били изпълнени към 2019 г., а и след закупуването на имота от ответника.
Ц.М. получила разрешение да премахне клоните, преминаващи в нейния имот,
видно от приложеното писмо с изх. № 94-00-3394/2020 г. през 2020 г., но няма данни
дали тази процедура е осъществена тогава.
По делото е приобщено и заключение по допусната съдебно – техническа
експертиза, изготвено от вещото лице Г. Б., който приема, че извършването на
коригираща резитба би била достатъчна, след което нямало опасност от падане на
дървото или причиняване на вреди, поради силно развитата му коренова система.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля В. К. и
И. Р..
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради това не
следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС)
вр. чл. 52 от ЗС – негаторен осъдителен иск за преустановяване на съществуващо
нарушение и възстановяване на положението отпреди нарушението и по-конкретно, за
премахване на клоните на процесното дърво, навлизащи в имота на ищците и пречещи
им да упражняват нормално правото на собственост по отношение на собствения им
недвижим имот.
По допустимостта:
От събраните до този момент писмени доказателства е установено, че ищците са
се възползвали от административната процедура, предвидена в закона, за разрешаване
на възникналия спор. С този именно довод ответникът навежда възражение за
недопустимост на претенцията. В т.см. е вярно, че този ред е извървян преди
сезирането на съда, но, видно от приложените писмени доказателства в този аспект,
дадените предписания касаят предишни собственици на имота, като досежно ответника
липсват данни за дадени такива.
В т.см. въпросът за допустимостта на иска следва да бъде поставен в контекста
на действащото законодателство, наведените в исковата молба доводи и събраните по
делото доказателства.
В исковата молба са наведени доводи за това, че ореховото дърво е засадено на
по-малко от законово регламантираното отстояние, а неговите клони са разположени
над голяма част от имота на ищците. При тези обстоятелства съдът следва да приеме,
че в този случай собственикът разполага с правно признатата възможност посредством
иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно
състояние. Действително съществува административен ред по см. на чл. 52 от ЗС, но
няма данни ищците да са получили защита на правата си понастоящем, доколкото не се
твърди дадените предписания по отношение на предишни собственици на имота на
ответника, да са били изпълнени. Досежно ответника и настоящ собственик на имота, в
който е засаден процесният орех, такава процедура не е проведена, а тя е приложима
3
само в случай, че дърветата в съседния имот са разположени на нормативно
установеното отстояние (каквато хипотеза в случая не е налице), но клоните им се
разпростират над съседния имот, респ. корените им преминават в него - тогава
собственикът на последния разполага с изрично признатата му от чл.52 ЗС възможност
да поиска разрешение от кмета на общината, района или кметството да отсече тези
клони и корени, тъй като същите навлизат в пространствените предели на правото му
на собственост и той не е длъжен да ги търпи, макар и да не може да иска премахване
на самите дървета.Така, при наличните доводи, че е налице засадено дърво в съседния
имот, собственост на ответника, което не се намира на законовото отстояние,
административната процедура по чл. 52 от ЗС, не може да се приеме като
задължителна и предхождаща сезирането на съда по реда на чл. 109 от ЗС. Режимът на
защита по административен ред в случая нито е субсидиарно приложим, нито е
предвиден в някаква поредност, заради което не може да се приеме, че претенцията е
недопустима. Наистина, възможно е собственикът да предприеме мерки по
административен ред, но липсата или наличието на такива не обуславя допустимостта
на иска по чл. 109 от ЗС. В този смисъл, аргумент може да се черпи от основния
принцип в българския граждански процес – диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 от
ГПК) и с по-далечна аналогия с Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК. В допълнение административната процедура е
необходима при заявено искане за премахване на дърво от защитен вид. Както приема
съдебната практика, по отношение на такива дървета, не може да се претендира
премахване от собственика на имота по общия ред – чл.109 от ЗС, а защитата следва да
се реализира по нормативно установения специален административен ред - по
предвидения в чл. 63, ал.2 от ЗУТ (в този смисъл Решение №482 от 03.06.2009г. на
ВКС по гр.д.№6271/2007г., III г.о., ГК, Определение № 573 от 9.11.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 700/2012 г., II г. о., ГК). В случая обаче, подобна хипотеза не е налице.
Нещо повече, ако съдът приеме, че искът е недопустим, тъй като е
неподведомствен на съдилищата, ще бъде осъществен отказ от правосъдие, а съгласно
чл. 14 от ГПК, на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, каквото
несъмнено е настоящото, то настоящият състав намира, че това дело му е
подведомствено. В този смисъл е и Решение № 60/29.05.2014 г. по гр. дело №
7375/2013 г. на ІІ г. о. на ВКС.
По основателността:
Правото на собственост е от категорията на т. нар. в правната доктрина
абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с
пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се
въздържат от въздействия върху собствената му вещ.
В нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗС законодателят е предвидил, че собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право.
В тежест на ищеца по подобен негаторент иск (actio negatoria) е да установи чрез
пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
материалните предпоставки за уважаване на претенцията, доколкото последица при
евентуалното му уважаване е преустановяването на неоснователните действия, респ.
възстановяването на състоянието преди започване на неоснователните действия,
ищецът следва да установи в съдебното производство по несъмнен, безспорен начин,
че неоснователните действия, от които е произтекъл доказаният противоправен
резултат, смущават упражняването на неговото право на собственост.
4
При това следва да се изхожда от посоченото правило, че правото на собственост
се определя в правната наука като пълна власт върху вещта, при която титулярът може
да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му
вещ. Тя обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и
гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл
общата разпоредба на чл.50 ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на
съседния имот, по-големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова
непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа
е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и
състоянието на съседните имоти.
В случая не е спорно, че в имот на ответника е установено орехово дърво, с
латинско наименование Juglans regia, на възраст около 25 години, с височина
понастоящем около 12 м., находящо се на 2 м. от границата със съседния имот,
собственост на ищците. То е високо дърво – може да достигне до 15-20 м., според
експерта.
Съгласно законовата делегация на чл. 34, ал. 1 ЗОСИ този дървесен вид се
намира под режим на особена закрила.
Събрани по делото са гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Виолета Кръстева, която сочи, че орехът прави сянка в двора на ищците, а
падащите от него листа задръстват улуците на тяхна постройка.
Според свидетеля И. Р. – майка на ответника, орехът не пречи на ищците, като
през 2-3 години се извършва окастряне на клоните му. Показанията й в този смисъл не
могат да бъдат споделени, т.к. са опровергани от другите, събрани по делото
доказателства – показанията на св. Кръсева и заключението на вещото лице Б., което
пък е категорично, че част от клоните на дървото засенчат двора на ищците.
При това възниква въпросът това именно засенчване, респ. и падащите листа от
това растение в двора на ищците, представлява ли пречка по см. на чл. 109 от ЗС,
подлежаща на отстраняване по този процесуален ред.
В този контекст следва да се вземе предвид установеното обстоятелство, че
законовите изисквания за отстояние на ореха от съседния имот не са спазени.
Регулацията в тази насока обаче, не е самоцелна. Изрично и в чл. 94, ал. 2 от Наредба
№ 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, са предвидени отстояния за засаждане на дърветата, а
това е с оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от слънцето
на съседните имоти. В горния смисъл е и практиката на ВКС Решение № 60 От
29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС, Решение № 61 От 16.10.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2827/2019 г., II г. о., ГК. Според заключението по приетата
съдебна експертиза на вещото лице Б. отстоянието не е спазено, като орехът е на 2 м.
от границата със съседния имот, а част от скелетните клони на дървото с дължина от
2м. до 4м. преминават в имота на ищците като образуват покривна площ от 20 кв.м.
2
Общата покривна площ на ореха е 150м, като се засенчва голяма площ от двора на
ответника, според св. Кръстева. Всичко това обосновава извод, че се създават пречки
на съседите-ищци да ползват пълноценно имота си - в този смисъл и т. 3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Нещо повече, след като отстоянието не е спазено,
собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109
ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без дори да
5
е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на
спокойното упражняване на правата му – така Определение № 68 от 13.02.2020 г. по
гр. д. № 2827/2019 г. на ВКС, 2 г. о., мотивите за недопускане до касация на
съответната част от въззивното решение, Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. №
7375/2013 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС.
Въпреки това в тази насока следва да се тълкуват и данните за падащи листа в
имота на ищците – спр. показанията на св. К. Спорадичният листопад по естеството си
също е значимо неудобство, което пречи на ищците да упражняват пълноценно
правото си на собственост и което обуславя уважаването на иска. Свидетелят К. е
посочила, че орехът прави сянка на двора, засенчва и астмата, от него падат листа,
които безспорно създават неудобства за ищците.
Установено неудобство следва да бъде отстранено по реда, посочен в
заключението приетата експертиза - като се извърши коригираща резитба чрез
окастряне на клоните над имота на ищците, но орязване до ствола съдът намира за
неприложимо, т.к. не са ангажирани доказателства то да е допустимо и възможно.
Извън горното, без значение за предмета на спора е обстоятелството, че дървото
е саморасло, както сочи и вещото лице Б.. Това е така защото негаторният иск е
средство за защита на собственика и срещу всяко лице, което поддържа създадено от
друг (вкл. и от природни сили) състояние, което пречи на собственика да упражнява
своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това
право. Т. е., достатъчно е ответникът (с действия или бездействия) да поддържа такова
състояние, като не е необходимо то да е създадено от него.
При тези мотиви исковата претенция следва бъде уважена, като ответникът бъде
осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да
упражняват правото си на собственост върху поземлен имот, находящ се в с. Пиперков
чифлик, представляващ парцел XI, имот планоснимчен № 107, в квартал 9 по плана на
с. П. ч. като извърши коригираща резитба и ОТРЕЖЕ КЛОНИТЕ на израсналия в негов
поземлен имот, представляващ УПИ – X-десети, имот планоснимачен номер 107, в
квартал 9 по плана на с. Пиперков чифлик, орех, навлизащи в имота на ищците.
По разноските:
При този изход на делото деловодни разноски се следват единствено на ищците.
Доказани са такива в размер на 249,75 лв., в т.ч. – 150 лв. депозит за вещо лице,
доплащане – 54,75 лв., както и 50 лв. заплатена държавна такса, и тези разноски ще
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Досежно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение - Не са
установени в кориците на делото доказателства за договорено плащане на
възнаграждение на процесуалния представител на ищците, нито такива за извършено
плащане на такова. Не са сочени обстоятелства по см. на чл. 38 от ЗА. В този случай и
съгласно задължителните указания по прилагането на закона в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 6/2012 от 6 ноември 2013 год. разноски за платено адвокатско
възнаграждение не са доказани и не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. К., ул. „Д.“ № *, ДА
6
ПРЕУСТАНОВИ неоснователните си действия, с които пречи на ищците ЦВ. Д. М.,
ЕГН: ********** и ЕМ. Д. СТ., ЕГН: **********, двете с адрес: с. П. ч., ул. „Д.
Каляшки“ № 12, да упражняват правото си на собственост върху поземлен имот,
находящ се в с. П. ч., представляващ парцел XI, имот планоснимчен № 107, в квартал 9
по плана на с. П. ч., целият състоящ се от 576 кв.м., празно и застроено място, одобрен
със Заповед № 1118/11.08.1987 г., при съседи на имота: от север – улица с координати
66-68, от изток – УПИ-XII-108, от юг – УПИ-X-107 и от запад – улица с координати –
66-65, като извърши коригираща резитба по отрязване на клоните на израсналия орех в
негов поземлен имот, представляващ УПИ – X-десети, имот планоснимачен номер 107,
в квартал 9 по плана на с. П. ч., навлизащи в имота на ищците.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „Д.“ № *, да
заплати на ЦВ. Д. М., ЕГН: ********** и ЕМ. Д. СТ., ЕГН: **********, двете с адрес:
с. П. ч., ул. „Д. К.“ № 12, сумата в размер на 249,75 лв. (двеста четиридесет и девет лева
и седемдесет и пет стотинки), за сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7