Решение по дело №613/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 15
Дата: 17 януари 2022 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20211700500613
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Перник, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от Община Перник против решение № 260637/26.05.2021 г. по
гр.д. № 1883/2020г. на РС – Перник, с което жалбоподателят-ответник е осъден да заплати
на ищеца Н.И. следните суми: сума в общ размер на 14 000 лв., представляваща сбора на
неизплатени главници за изработени скулптура „Сфера“ – Стъкло в размер на 2 000лв. и
скулптура „Цвете“- Стъкло в размер на 12 000лв., изработени и престирани на база
сключени неформални договори за изработка, както и сумата от общо 6 757,12лв. лихва за
забава за периода от 26.06.2015г. до 22.04.2020г., от която сумата от 965,30лв. лихва за
забава върху главницата от 2 000лв. за периода от 26.06.2015г. до 22.04.2020г. и сумата от 5
791,82лв. лихва за забава върху главницата от 12 000лв. за периода от 26.06.2015г. до
22.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.04.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
В жалбата са изложени подробни доводи за липса на надлежно сключени договори за
възлагане на обществена поръчка между страните, въз основа на които да се дължи
заплащане на възнаграждение за изработеното, както и за липса на неоснователно
обогатяване от страна на Община Перник. По отношение присъдените лихви за забава,
излага доводи за погасяването им по давност, като се моли решението да бъде отменено като
неправилно и необосновано и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят
1
предявените искове.
Въззиваемият по подробни доводи изразява становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му
част.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
От съставените и подписаните от страните оферти за изпълнение на поръчка от
22.04.2015г. /върху всяка от офертите е поставена резолюция „Да“ и подпис от адресата/,
приемо-предавателни протоколи от 10.06.2015г. и фактури №№ ***, *** и ***, се
установява сключен между страните договор за изработка на декоративни скулптури
„Сфера“ – Стъкло, „Цвете“- Стъкло и „Яйце“ – Стъкло, които работи ищецът Н.И. е
извършил, а ответникът община Перник е приел общо на стойност 36000лв. /по 12 000 лв. –
за всяка от скулптурите/.
Освен от горецитираните оферти, протоколи и фактури, обстоятелството, че
изпълнителят е изпълнил всички декоративни скулптури „Сфера“ – Стъкло, „Цвете“-
Стъкло и „Яйце“ – Стъкло в съответствие с възложеното, респ. в съответствие с
изискванията на общината за изработка на монументални декоративни скулптури и
предаване на изработеното на възложителя, се потвърждава и от установеното от съдебно-
икономическата експертиза, от съвкупната преценка на които съдът приема, че е налице и
пълно съответствие между описаните в офертите, протоколите и фактурите видове
дейности, количества, единична цена и стойности. В счетоводството на Община Перник по
сметка 411 клиенти по партидата на Н.И. са осчетоводени през месец юни 2015 г.
задължения по фактури: 12 000 лева по фактура №***, 12 000 лева по фактура №***, 12 000
лева по фактура №*** Сумата по фактура №*** е изцяло платена. По фактури № 11 и № 12
е извършвано частично плащане от Община Перник по банкова сметка в „ОББ"- АД на
името на ищеца Н.И. в размер на 10 000 лева по фактура №*** Към датата на проверката в
счетоводството на Община Перник - 09.10.2020 г., по партидата на Н.И. неплатената сума е
в размер на 14 000 лева, от тях: 2 000 лева по фактура № *** и 12 000 лева по фактура № ***
Съставените и двустранно подписаните фактури, съдържат минимално необходимите
реквизити съгласно ЗСч. и ЗДДС и представляват първични счетоводни документи, също
така съдържат реквизити за съществените елементи на конкретната сделка и с приемането
на фактурите, удостоверено с подписи на представители на възложителя и с
осчетоводяваното им от него /което прави записите в тях годни доказателствени средства
съгласно чл. 182 ТПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ/, представляват доказателство за сключване на
договор за изработка и за възникване на отразените в съдържанието им задължения и
недвусмислено признание за приетата работа и доказване на задължението на възложителя
по чл. 266, ал. 1 ЗЗД по размер - общо на стойност 14000 лв., за които са съставени
2
фактурите. Нещо повече - съгласно писмо изх. № 20/слУ-1985 от 11.03.2020г. и писмо изх.
№ 21/СлУ-1760 от 02.03.2021г. на община Перник относно потвърждаване на салда за
баланс, във връзка с годишна инвентаризация към 31.12.2019 г., респ. – към 31.12.2020г.
същата посочва, че задълженията на общината към ищеца са в размер на 14000лв., които
също представляват изрично и недвусмислено признание за съществуването на самото
задължение.
Няма основание за обвързването на заплащането на възнаграждението за
извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от фактическия състав на
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и предаване на
изработеното, но не и нейното приемане, доколкото приемането на работата е задължение
на възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение (чл. 264, ал. 2 ЗЗД). Приемо-предавателните протоколи са подписани от лица,
представляващи възложителя-ответник, за да се приеме, че имат формална док. сила за
приемането на работата, удостоверено и от констатацията в протоколите, че към
10.06.2015г. са извършени от изпълнителя, предадени са на възложителя и подлежат на
заплащане, посочените в тях декоративни скулптури „Сфера“ – Стъкло, „Цвете“- Стъкло и
„Яйце“ – Стъкло общо на стойност 36000лв., като изрично е удостоверено, че приемащата
страна – община Перник приема предаденото от предаващата страна без възражения по
отношение на количество и качество. При отсъствието на доказателства, ответникът при
приемане на изпълнените работи да е направил възражения за недостатъци и изрично
изразено несъгласие на възложителя с престираната работа при нейното приемане (чл. 264,
ал. 2 ЗЗД), работата се счита приета (чл. 264, ал. 3 ЗЗД) и възложителят дължи уговореното
възнаграждение (чл. 266, ал. 1 ЗЗД). При доказателствена тежест на ответника, по делото
липсват доказателства за плащане на процесната сума 14000лв., за която сума исковете за
главница са основателни, поради което обжалваното решение в частта му, с която е уважена
тази претенция следва да се потвърди.
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора поради липса
на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. В чл. 41б от ЗОП (отм., в сила
до 15.04.2016 г.) са установени специални основания за недействителност на договора за
обществена поръчка, съответно чл. 122и, ал. 3 ЗОП (отм.) установява преклузивни срокове
за предявяването на искове за установяване недействителността (нищожността) на договор
за обществена поръчка - кратък двумесечен срок от публикуване на информация за
сключването му в Регистъра на обществените поръчки, а ако не е публикувана - от
узнаването, и максимален едногодишен срок от сключването на договора, след изтичането
на които са недопустими искове или възражения за недействителността на договора за
обществена поръчка. Освен това чл. 122и, ал. 1 от ЗОП (отм.) очертава кръга на лицата,
активно легитимирани да възразяват за недействителност на сключен договор за обществена
поръчка или на рамково споразумение на основанията, посочени в чл. 41б, ал. 1 от ЗОП
(отм.). Това са всяко заинтересовано лице - по чл. 41б, ал. 1, т. 1 и 2, всяко заинтересовано
лице и заинтересован кандидат - по чл. 41б, ал. 1, т. 3, букви "а" и "б", както и заинтересован
3
кандидат и/или заинтересован участник - по чл. 41б, ал. 1, т. 3, буква "в". С оглед на това
въззивният съд намира, че ответникът в качеството на възложител по обществена поръчка
не е легитимиран да се позове на подобни нарушения по този закон, като същевременно
преклузивните срокове за това отдавна са пропуснати.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора поради
липсата на сключен договор, съгласно чл. 14, ал. 4, т. 2 ЗОП. Доколкото поръчката касае
произведения на изкуството и е под 66 000 лв., съгласно чл. 14, ал.5, т.3 от ЗОП /отм., в сила
до 15.04.2016 г./, възложителят и въобще страните не са били длъжни да прилагат
процедурите по закона и условията и реда на Глава осма "а" от ЗОП (отм.), а съгласно чл.
14, ал.6 от ЗОП /отм./, възложителите и въобще страните по договора могат да не сключват
писмен договор, като доказват разхода чрез първични платежни документи. Такива по
делото са представени – горецитираните фактури и приемо-предавателни протоколи, а и от
СИЕ се установява, че посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на ответната
Община Перник.
По иска по чл. 86 ЗЗД по делото е установено, че с процесните протоколи и фактури
не е уговорен срок за плащане от възложителя-ответник на възнаграждението на ищеца,
поради което съгласно чл. 303, ал. 3, вр. ал. 6 ТЗ то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен
срок от получаване на процесните фактури на 10.06.2015г., с изтичането на който срок за
изпълнение, считано от 26.06.2015г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86
ЗЗД мораторна лихва без да е необходима покана от ищеца. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период от 26.06.2015г. до 22.04.2020г., съгласно съдебно-
икономическата експертиза е общо 6 757,12 лева, за която сума искът е уважен с
обжалваното решение. Съпоставяйки момента когато погасителната давност е прекъсната с
подаването на исковата молба – 22.04.2020г. и изискуемостта на вземането за лихви –
26.06.2015г., от когато започва да тече 3-год. давностен срок за претендираната лихва – чл.
111, б. "в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД, следва, че са изтекли 3 години от настъпване на
изискуемостта на всички задължения за лихви и са погасени по давност, тъй като са
изискуеми в периода преди 22.04.2017 г., който е обхванат от погасителната давност. Ето
защо, въззивният съд приема, че възражението на ответника за погасяване на претенциите за
мораторни лихви по давност е основателно и претенцията е изцяло неоснователна, поради
което и решението на ПРС в частта му, с която исковата претенция е уважена следва да се
отмени и да се постанови друго такова, с което искът да се отхвърли.
С оглед на всичко гореизложено, въззивната жалба на Община Перник е частично
основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с
която са присъдени на ищеца разноски в първоинстанционното производство
/претендираните и доказани от последния разноски пред РС са общо 2486 лв./, а именно – за
сумата от 807,61лв. /разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 от ГПК
съразмерно с уважената част от исковете разноски от 1673,26 лв. и присъдените от РС
4
разноски от 2480,87 лв./.
Ответникът претендира и доказва разноски в първоинстанционното производство
общо 200лв., които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, или 65,38 лв., от
които с настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата 64,97 лв. /разликата
между дължимите на осн. чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете разноски
от 65,38 лв. и присъдените с първоинстанционното решение разноски от 0,41 лв./.
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по въззивното производство общо
616 лв., които се дължат съразмерно с уважената част на въззивната жалба /6757,12/ и целия
обжалваем интерес /20757,12/, или 200,52 лв.
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство 1000 лв. –
заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, в който е
отбелязано, че възнаграждението е платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които се
дължат съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба, или 674,46 лв.
Предвид цената на всеки от обективно предявените искове по настоящото търговско
дело – до 20 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд


РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260637/26.05.2021 г. по гр.д. № 1883/2020г.по описа на
Районен съд – Перник, в частта за осъждане на Община Перник, ЕИК *********, да заплати
на Н. С. И., ЕГН **********, сумата от общо 6 757,12 лева, лихва за забава за периода от
26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., от която: сумата от 965,30 лева лихва за забава върху главница
от 2 000,00 лева за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г. и сумата от 5 791,82 лева лихва
за забава върху главница от 12 000,00 лева за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., както
и в частта за осъждане на Община Перник да заплати на Н. С. И. разноски за
първоинстанционното производство – за разликата над сумата от 1673,26 лв. до присъдените
от 2480,87 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н. С. И., ЕГН ********** от ***, срещу Община
Перник, ЕИК *********, пл. „Св. Иван Рилски" № 1А, за заплащане, на осн. чл. 86 ЗЗД
сумата от общо 6 757,12 лева, лихва за забава за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., от
която: сумата от 965,30 лева лихва за забава върху главница от 2 000,00 лева за периода от
26.06.2015 г. до 22.04.2020 г. и сумата от 5 791,82 лева лихва за забава върху главница от 12
000,00 лева за периода от 26.06.2015 г. до 22.04.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н. С. И., ЕГН ********** от ***, съдебен адрес: ***, да заплати на
5
Община Перник, ЕИК *********, пл. „Св. Иван Рилски" № 1А, допълнително сумата 64,97
лв. - разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260637/26.05.2021 г. по гр.д. № 1883/2020г. по описа
на Районен съд – Перник в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. С. И., ЕГН ********** от ***, съдебен адрес: ***, да заплати на
Община Перник, ЕИК *********, пл. „Св. Иван Рилски" № 1А, сумата 200,52 лв. - разноски
за въззивното производство.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК *********, пл. „Св. Иван Рилски" № 1А, да заплати
на Н. С. И., ЕГН ********** от ***, съдебен адрес: ***, сумата 674,46 лв. - разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6