Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 04.05. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІII-ти граждански състав, в публичното заседание на 06.04.2021година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр. д. № 6255 по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.1 ал.1 т. 3 от ЗУТОССР вр. чл.5 от УУТССР/отм/.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова
молба от И.Д.Д. , ЕГН **********,***, чрез адвокат Ф.П. ***, съдебен адрес:***
против ТП на *** ***, в която се твърди следното : за периода от 06.08.1979
год. до 17.09.1979 год. ищецът работил като *** в *** ***. Т.к. трябвало да
отбие военна служба бил освободен от работа. След като приключил с военната си
служба, на 03.11.1981 год. постъпил наново като *** в *** *** и бил определен
да управлява тежкотоварен автомобил „***“ Пл.35-22, 16 тона. МПС управлявал до
1983 год., когато било бракувано и
започнах да управлява т. а.“***“ Пл.18-64 -16 тона. Две години управлявал същия
и през 1984 год. този т.а. бил заменен с нов - т.а. „***“ Пл.11-95. През 1986
год. преминал на т.а. „***“ Пл.00-93 -13 тона и последният т.а. „***“ Пл.00 -92
управлявал до 1992 год. -13 тона. За този период твърди, че има стаж в размер
на 11 години и един месец. След 1989 год. *** е преобразувано в ***. С Решение
от 17.05.1999 год. на Плевенски окръжен съд е преобразувано в еднолично
акционерно дружество с държавно имущество- „***“ ЕАД ***. С Решение от
26.10.2001год/ по ф.д.№1718/1991год. на ОС-Плевен е вписано заличаване на „***“
ЕАД *** с ЕИК***. Тази информация е изпратена по гр.д. № 606/2018 год. на
РС-Плевен 1 с-в, по искане на РС от Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщения.
На 02.01.1993 год. възникнал
пожар в склада, където се е съхранявал архива на бившето *** и правоприемникът
й „***“ ЕАД. Изгорели са личните досиета на работилите до м. 12.1992 год. и във
връзка с този пожар работилите не могат да се снабдят с УП-2 за пенсиониране.
Освен това в личните им досиета са останали и трудовите им книжки /по това
време трудовите книжки са се съхранявали при работодателя до пенсионирането на
работника/. Във връзка с възникналия пожар и унищожаване на всички документи
фирмата съставила Комисия от работещите
в нея счетоводители и други ръководители на ***ите и са съставени дубликати на
унищожените трудови книжки, като са вземани сведения от работещите хора и по
други останали документи. Такава трудова книжка е съставена и на И.Д.Д.. Същата
е представена при ответника, но не е призната и му е отказано пенсиониране при
втора категория, като му е дадена възможност да докаже стаж по съдебен ред, въз
основа на Закона за установяване на трудов осигурителен стаж по съдебен ред.
При направени искания до архивен център *** на НОИ Ловеч по подобни дела в
РС-Плевен,е получен отговор, че за искания период няма представени документи от
„***“ ЕАД *** и че в *** има архиви от 01.12.1992 год. до 31.08.2001 год.
Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което да
бъде установено по отношение на ответника по делото Т.н.Н. че за периода от
06.08.1979 год. до 17.09.1979 год. и за периода от 03.11.1981 год. до
01.12.1992год. ищецът И.Д.Д. с ЕГН********** ***, е работил на длъжност „***“ в
*** ***, преобразувано в „***“ ЕАД *** и заличено в търг.регистър на 26.10.2001
год., което време се признава за трудов стаж на ищеца по делото.
Претендират се разноските по
делото.
Молбата е уточнена с
допълнителна такава. Исканията по доказателствата следва да се уважат и да се
приемат представените с исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор от ***– ***, с адрес: ***, представлявано от *** – ***
и *** – старши юрисконсулт, с който
исковата молба се оспорва и се твърди следното : наведени са подробни доводи досежно нередовност на
исковата молба, които са отстранени след указание на съда – молба на ищеца от
06.01.2021год., връчена на ответника.
Излага се, че ищецът е
представил като доказателство към исковата си молба копие на трудова книжка, в
която е отразен трудов стаж за периодите 06.08.1979 г. - 17.09.1979 г. на
длъжност „автомонтьор“ и от 03.11.1981г. до 01.12.1992г. на длъжност „***“ в „***“,
*** (преобразувано след 1989г. в „***“ ЕООД), който стаж ищецът иска да доказва
в настоящото производство. В случая обаче заверката на стажа в трудовата книжка
не може да се счете за надлежна, тъй като същата е извършена след възникналия
пожар в осигурителя - на 02.01.1993г., по данни от удостоверение
изх.№583/18.11.2020 г., изд. от кмета на ***. По аналогичен начин не са взети
предвид и данните в издаденото удостоверение обр. УП-30 изх. №258/29.11.1995 г.
изд. от „***“ ЕООД, ***. Предвид обстоятелството, че удостоверението е издадено
след възникналия пожар в осигурителя на 02.01.1993 г. не става ясно от къде са
взети данните, отразени в същото, тъй като не са налични ведомости или друга
първична документация, съдържащи данни за стажа и длъжността на лицето.
Поради изложените по-горе
обстоятелства, искът по ЗУТОССР за установяване на трудов стаж за периодите
06.08.1979 г. - 17.09.1979 г. и 03.11.1981 г. - 01.12.1992 г. се явява
недопустим.
В исковата молба се
претендира зачитане за трудов стаж за периодите 06.08.1979 г. -17.09.1979г. и
03.11.1981 г. - 01.12.1992г. в „***“, *** като *** на тежкотоварни автомобили -
„***“, 16 тона, .,***“, 16 тона и „***“, 13 тона. На тежкотоварните автомобили
са посочени и регистрационните номера, но освен твърденията на ищеца, не са
налични никакви други доказателства за наличието на тези автомобили при
работодателя и за правоспособността на ищецът да управлява автомобили е подобна
товароподемност.
В о.с.з. ищецът се явява
лично и се представлява от адв.Ф.П. , която поддържа иска и навежда доводи в
о.с.з.
Ответникът, чрез своя процесуален представител юркс.***, ангажира становище, че искът е недопустим, като алтернативно навежда доводи за неоснователност на същия.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от
фактическа и правна страна :
Искът е допустим. При анализа на така събраните писмени и гласни
доказателства съдът приема, че предявеният от И.Д. иск е процесуално недопустим в частта му,
в която се претендира да бъде установено, че ищецът е управлявал тежкотоварни
автомобили над 12 тона и че положеният от него труд е втора категория съгласно
т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. По същество с
оглед искането за установяване
продължителността на положения от ищеца трудов стаж на длъжността „***“ при „***”
*** /респ. „***” ЕАД ***/, исковата молба е основателна.
Безспорно по
делото е, това се установява и от удостоверение №383/18.11.2020год. на кмета на ***, че при възникнал пожар на 02.01.1993 год. в „***”
ЕАД *** е изгоряла част от архивата на фирмата до м. 12. 1992 год. и не могат
да бъдат издадени документи като УП- 2, Обр. 30, за предишни периоди, които да
послужат при пенсиониране – л.8 от
делото. Установава се от Писм
рег. № 09-00- 9/ 02.03.2018 год. на заместник-министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията / л.11 от делото/, че „***” ЕАД *** няма правоприемник,
като с решение от 26.10.2001 год. по ф.д. №1718/91год. по описа на Плевенския
окръжен съд е било вписано заличаване на дружеството. По делото /л. 4 и сл. / е приложен препис от трудова книжка ***, издадена на И.Д.Д., от която се установява, че през процесния период ищецът е работил на длъжността „***”
в „***” ***, преобразувано впоследствие в ДФ „***” ***. От разпита на свидетелите ***, В.Ц. и Р.Б. се
установява, че ищецът започнал работа като *** на товарен автомобил от самото
начало - вкл. преди отбиване на военна служба и след това, в ***, като
управлявал т.а. ***, ***- към 12-16 тона.
По делото е приет като писмено доказетелство документ - трудова книжка, в която са отразени заеманата от ищеца длъжност, месторабота и размера на получаваното трудово възнаграждение през отделните години. Съгласно чл.347 и 349 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Същата представлява надлежно писмено доказателство, годно да установи трудовия стаж на ищеца в пенсионното производство. Наличието на трудова книжка обаче не представлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска по същество, а този документ следва да се цени като писмено доказателство по смисъла на чл.6 ал.1 във вр. с ал.2 т.5 от ЗУТОССР. Допълнително потвърждение за правния интерес от предявяването на иска е обстоятелството, че на ищеца е отказано издаването на образец УП-13 за процесните периоди именно с мотива, че при осигурителния орган липсват предадени разплащателни ведомости от работодателя, а и дейността на последния е прекратена без правоприемство. Всичко това дава основание да се приеме, че въпреки издадената нова трудова книжка ищецът има интерес спорът относно положения труд да бъде разрешен със сила на присъдено нещо /така: опр. № 40- 2016- III г. о./. Както се посочи и по- горе, от отразените в трудовата книжка на ищеца обстоятелства, а и от показанията на разпитаните свидетели, които са работили при същия работодател и имат преки и непосредствени впечатления от относимите към предмета на делото факти, се установи по безспорен и категоричен начин положения от ищеца трудов /осигурителен/ стаж през процесните периоди и заеманата длъжност. Поради това следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Териториално поделение на НОИ гр. Плевен, че през процесния период 06.08.1979 год. до 17.09.1979 год. и за периода от 03.11.1981 год. до 01.12.1992 год. ищецът е работил на длъжността „***” в „***” ***, преобразувано впоследствие в „***” ЕАД ***, което време се признава за трудов стаж.
При
този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер 400лв. за един адвокат.
Не се прилага чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото важи специалното правило – чл.9 ал.1 ЗУТОССР - по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж по този закон не се събират държавни такси.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР вр. чл.5 от УУТССР/отм./ по отношение на ответника ******, че през периода от 06.08.1979 год. до 17.09.1979 год. и за периода от 03.11.1981 год. до 01.12.1992 год. И.Д.Д., ЕГН **********,***, е работил на длъжността „***” в „***” ***, преобразувано впоследствие в „***” ЕАД ***, което време се признава за трудов стаж.
ОСЪЖДА ***гр.Плевен, с адрес : ***, представлявано от ***а ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер 400лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: