РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица С. Станчева
при участието на секретаря Ю.П. К.като разгледа докладваното от Диана В.
Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20213000500123 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
процесуалния представител на Й. П. Й. от с.Синдел, общ.Аврен срещу
решение № 260353/25.11.2020 г. по гр.д.№ 1258/2019 г. на Окръжен съд –
Варна в частта му, с която се отхвърлен предявения против Гаранционен
фонд - София иск по чл.557 от КЗ, за разликата над присъдения размер от
50000 лева, до претендирания размер от 230000 лева, като част от общо
350000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 14.09.2018 г.,
претърпени от ищеца като пътник в л.а.„Рено Меган“ с ДК № Н 0548 ТХ,
управляван от С. Р. Й.. Оплакванията са за неправилност поради нарушение
на закона, с молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.
Пълномощникът на Гаранционен фонд – София е подал насрещна
въззивна жалба, съчетана с отговор на депозираната въззивна жалба, в който
тя се оспорва изцяло. С насрещната въззивна жалба се обжалва решението в
1
осъдителната му част – за разликата над сумата от 30000 лева, до присъдения
размер от 50000 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на
закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на иска за сумата от 20000 лева.
Въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени в срок и от
надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 557 КЗ и чл. 86 ЗЗД от Й. П. Й. от с.Синдел, Варненска област,
срещу Гаранционен Фонд - София, за сумата от 230000 лева, като част от
общо 350000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от
ПТП на 14.09.2018 г., претърпени от ищеца като пътник в л.а. Рено Меган с
ДК №Н 0548 ТХ, управляван от С. Р. Й., ведно със законна лихва от датата на
увреждането до окончателно изплащане на задължението и за сумата от
9917.40 лева – имуществени вреди във връзка с лечението на получените при
ПТП травми, ведно със законната лихва, считано от 17.09.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Оспорвайки исковете, ответникът твърди, че обезщетение не е било
изплатено поради непредставяне на доказателства; оспорва началната дата на
дължимата лихва, като счита, че такава се дължи от датата на предявяване на
иска; прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици, тъй
като ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, съгласил се е да пътува
в лек автомобил, управляван от неправоспособен и алкохолно/наркотично
повлиян водач, като е употребил е алкохол/наркотици, заедно с водача.
Пред настоящата инстанция третото лице – помагач на страната на
ответника С. Р. Й. не изразява конкретно становище по исковете и по
въззивните жалби, но твърди, че тъй като е в затвора, не е в състояние да
заплаща сумите за присъденото обезщетение.
Не се спори между страните, че ищецът Й. П. Й. е завел своевременно
пред Гаранционен фонд щета вх.№19-210104/25.02.2019 г./ и е получил отказ
с писмо изх.No 24-01-141/13.05.2019 г., а процесният автомобил „Рено Меган“
с ДК №Н 0548 ТХ няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
2
датата на настъпване на ПТП - 14.09.2018 г.
С протокол No 260015/20.08.2020 г. по НОХД 5811/2019 г. на ВРС, 36
състав е одобрено споразумение с подсъдимия С. Р. Й., с което той се признал
за виновен в това, че на 14.09.2018 г., при управление на МПС – лек
автомобил „Рено Меган“, нарушавайки правилата за движение, по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Й. П. Й., изразяваща се
в счупване на 3ти поясен прешлен, обусловил трайно затруднение в
движенията на снага за период не по-малък от 7-8 месеца, счупване на дясна
бедрена кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десен долен
крайник за период от около 4-5 месеца и травматичен шок, обусловил
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деецът е избягал
от местопроизшествието и управлявал без да има необходимата
правоспособност.
Приложени са писмени доказателства по ИЗ No 14444/2018 г., и ИЗ No
15036/2018г. на МБАЛ „Света Анна –Варна“ АД и по ИЗ No 232/2019 г. на
МБАЛ Девня ЕООД във връзка с проведено от ищеца лечение на
причинените травми и на следствията от уврежданията, получени при ПТП и
за заплатените в тази връзка разходи.
По реда на чл. 176 от ГПК ищецът е отговоли, че се познава с водача на
автомобила С.Й., но не е употребявал алкохол и/или наркотични вещества
непосредствено преди инцидента.
Показанията на свид.И.В.С. установяват, че Д. и С. го посетили в деня
на произшествието и по тъмно - около 20.00 – 21.00 ч. заедно тръгнали за
с.Бозвелийско с колата на С., който шофирал с голяма скорост. Водачът не
могъл да вземе един завой и колата се преобърнала; пътниците изхвърчали от
колата, а С. избягал. Свидетелят не знае дали С.и Й. са употребили алкохол.
Свид.П.Й. А. и А.С.Н. - родители на ищеца установяват, че синът им
бил откаран в Окръжна болница – Варна, където останал повече от месец и му
били направени две операции с поставяне на импланти. Около 6 месеца след
изписването му бил неподвижен и свидетелите се грижили за него.
Обслужването му било много тежко, тъй като бил на легло, с памперси и
подлога. След около половин година започнал да се движи, правил
3
рехабилитация и състоянието му се подобрило, но все още имал съществени
затруднения в ежедневието си. Изпитвал болки в крака и в счупения прешлен
при движение и към настоящия момент не можел да извършва тежка
физическа работа. След инцидента станал по-свит и не искал да общува с
приятели. Мислел за случилото се и се тревожел, че цял живот щял да остане
куц и нямало да може да работи.
Заключението на назначената автотехническа експертиза установява
механизна на ПТП - движение през тъмната част от денонощието, завой с
обратен вираж и стара, неравна асфалтова настилка, предизвикваща
неустойчивост на МПС при висока скорост, липса на хоризонтална
маркировка, вероятно нарушена способност на водача за преценка, моментно
разсейване и др. Приблизителната скорост на движение според вещото лице е
70 - 90 km/h. Заключението на назначената съдебно-психиатрична
експертиза установява, че за ищеца процесното ПТП е психотравма. Към
настоящия момент той е с „разстройство в адаптацията-генерализирана
тревожност“, като това психично разстройство не е психоза, но му създава
психологичен дискомфорт в ежедневието. Диагностицираното „разстройство
в адаптация-генерализирана тревожност“ може да отзвучи без
медикаментозно лечение, но има реална възможност за хронифициране и
задълбочаване на психиатричната симптоматика, както и нейното
актуализиране при нерационално преработване и нова стресова ситуация.
Назначената съдебно-медицинска експертиза установява, че в резултат
на ПТП ищецът е получил телесни увреждания: счупване на дясна бедрена
кост и счупване на трети лумбален прешлен, обусловили трайно затруднение
на крайника и снагата за повече от три месеца. Получените травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
Счупената бедрена кост причинява болки с много голяма интензивност и
покрива болката от счупения прешлен. След приемането и поставянето на
директна скелетна екстензия болките значително намаляват. По време на
лечението в болницата ищецът е обезболяван с медикаменти. Поради
счупването на бедрената кост до нейното зарастване ищецът се е движил с две
патерица за около 6 месеца. Фиксирането неподвижно на пет прешлена от 1-
ви до 5-ти ограничава подвижността на гръбначния стълб в поясната област
завинаги и ищецът не може да се натоварва с големи физически усилия.
4
Пробата за алкохол на водача С.Й. е показала 0.38%о алкохол в кръвта -
практически трезвен, а на ищеца - 0,31%о алкохол. Според заключението,
няма медицински данни за поставен предпазен колан, който би задържал
ищеца на мястото му и при преобръщането на автомобила в полето, би довел
до травми на главата и шията, но не и на гръбнака и крака.
Предвид липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за процесния автомобил и своеременното предявяване на
претенцията към Гаранционния фонд, последвано от отказ обосновават
хипотезата на чл.558, ал.5 предл.2 от КЗ. Не е доказано възражението на
ответника, че причината за постановения отказ е неоказано съдействие от
страна на ищеца да представи изискани документи, тъй като фондът е изискал
от компетентните органи нужните писмени доказателства и впоследствие е
изпратил изрично писмо до ищеца, с което отказва плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда /към
която се приравнява сключеното споразумение/ на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Събраните гласни доказателства и изготвените съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертиза установяват твърдяните физически болки,
страдания, стрес и дискомфорт. Фиксирането на петте прешлена на ищеца е
ограничило подвижността на гръбначния му стълб в поясната област
завинаги, което води до невъзможност за натоварване с физически усилия,
като са налични и затруднения с придвижването заради проблеми с колянната
става. В резултат от настъпилите физически травми ищецът е развил
състояние на „разстройство в адаптацията-генерализирана тревожност“, като
това психично разстройство не е психоза, но към настоящия момент създава
психологичен дискомфорт при ежедневното му функциониране. Има реална
възможност за хронифициране и задълбочаване на психиатричната
симптоматика, както и нейното актуализиране при нерационално
преработване и нова стресова ситуация.
Представените писмени доказателства – медицинска документация,
фактури, касови бонове, талони за медицински изделия и заключението на
5
СМЕ установяват, че ищецът е направил претендираните като имуществени
вреди разходи за лечението на физическите увреждания, резултат от ПТП.
Съобразно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, но не като абстрактно понятие, а
съобразено с обективни обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, причинени морални страдания, загрозявания и пр.
Нанесените средни телесни повреди са възпрепятствали движението на
ищеца и самостоятелното му обслужване за период от около 6 месеца, а
подвижността в поясния отдел на гръбначния му стълб ще остане ограничена
завинаги, състоянието на колянната става е неизяснено и причинява проблеми
и понастоящем; в резултат от случилото се той е в състояние на тревожност и
притеснения за бъдещето си, а работоспособността му е ограничена. С оглед
цялостната преценка на тези критерии, справедливо по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД е обезщетение в размер на 50000 лв.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл.51 от ЗЗД. Ответникът не е установил в процеса ищецът
да е знаел, че шофьорът на МПС С.Й. е бил неправоспособен водач. Не е
доказано алкохолно повлияване извън допустимите от закона норми за водача
и за ищеца, които съобразно заключението на СМЕ са били практически
трезвени. Доказателствата по делото установява, че ищецът Й.Й. не е бил с
поставен предпазен колан: показанията на свид.И.С. установяват, че той и
ищецът са излетели от автомобила, а в заключението на СМЕ е отразено, че
„получените травми са от свободно инерционно движение на ищеца в купето
и извън него“.
Същото заключение установява, че правилно поставеният предпазен
колан е щял да задържи ищеца на седалката, но преобръщането на
автомобила, който е кабриолет, е щяло да доведе до травми на главата и
шията. С оглед на това, следва извод за недоказаност на твърдението, че с
липсата на предпазен колан ищецът е спомогнал за увреждането си или за
увеличаване на размера на вредите, поради което не е налице съпричиняване
на вредоносния резултат.
По претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва:
6
Чл.497, ал.1, т.1 КЗ, приложим по силата на препращата норма на
чл.558, ал.1, изр.2 КЗ предвижда начален срок за забавата на застрахователя
след изтичането на срок от 15 работни дни за разглеждане на претенцията и за
определяне и изплащане в този срок на дължимото обезщетение.
Доказателствата по делото установяват, че ищецът е предявил претенция за
плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно изискванията на
чл.380 КЗ, но искът е предявен при условията на чл.558, ал.5 предл.2 КЗ –
поради отказ да се изплати обезщетение. Не е налице хипотезата на
неоказване на съдействие за представяне на допълнителни доказателства,
предвид факта, че те са изискани служебно от фонда. Следователно, забавата
на ответника е настъпила с изтичане на 15-те работни дни – на 20.03.2019 год.
Обжалваното решение следва да бъде потвръдено изцяло, като на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на процесуалния представител на
ищеца, предоставил безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв.
/хиляда сто и тридесет лева/, съразмерно с отхвърлената част от насрещната
жалба, определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260353/25.11.2020 г. по гр.д.№ 1258/2019
г. на Окръжен съд – Варна в обжалваните му части. В необжалваните му
части, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд, БУЛСТАТ *********, София, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. «Граф Игнатиев» 2, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ
на Адвокатско Дружество „Ч., Петкова и Иванова“, БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Клокотница“ 2а, ет.8,
представлявано от адв.С.С. Ч. от САК, сумата от 1130.00 /хиляда сто и
тридесет лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ и защита, осъществена в полза на ищеца Й. П. Й., на осн.чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
7
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8