Р Е Ш Е
Н И
Е № 261543
гр. Пловдив, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 04.11.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Ангелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4692 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба от А.С.В., ЕГН **********
срещу „Сити Кеш“ АД, допълнена и уточнена с молба от 02.06.2020 г., с която са
предявени искове за прогласяване за недействителен договор за кредит № *** поради това, че клаузата за
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна, а
оттам е недействителен и договора за кредит, на основание чл.26, ал.4 ЗЗД,
поради това че противоречи на закона ч.11, т.9 и т.10 ЗПК. В условията на
евентуалност е предявен иск за прогласяване на недействителността на клаузата
по чл.8 от договор за кредит, в която е предвидена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, поради противоречието й с добрите нрави.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е сключен договор за кредит от № ***, по силата на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 800 лева, при фиксиран лихвен процент от 35.04 % и
ГПР 41.34 % със срок на погасяване 12 месеца. В чл.8 от договора е предвидена
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение във
фиксиран размер от 676.78 лева. Счита, че договорът за кредит е недействителен
доколкото в него не е посочен точния размер на възнаградителната лихва и ГПР,
което е основание за недействителност, съгласно чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Счита, че
договорът е недействителен доколкото общите условия към него не са подписани от
ищеца. Счита, че клаузата за възнагардителна лихва противоречи на добрите нрави
и като такава е нищожна, а оттам е недействителен и договора за кредит, на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД, доколкото тази клауза не може да се замести с
повелителни разпоредби на закона, а и договора не би бил сключен без нея,
доколкото същият е възмезден. Счита, че уговорената неустойка е скрита лихва,
не е включена в ГПР, което опорочава договора. Наред с това, счита, че клаузата
за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, както и поради
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не е включена ГПР.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
от ответника, в който оспорва исковете. Счита същите за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне по подробни съображения, изложени в отговора. Претендират се
разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пловдискията районен съ е сезиран
с главни искове по главни искове по чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22,
вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, чл.11, ал.2 ЗПК - за признаване за установено,
недействителността на договора за кредит № *** и Евентуален
иск за признаване за недействителна клауза за неустойка по чл.8 от договора,
поради противоречие с добрите нрави чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално
като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи, твърдението си за недействителност
на договора и клаузата за неустойка. Ответникът
следва да установи валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит № ***,
че в него е предвидено съдържанието по чл.11, ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК и че са
подписани общите условия, съгласно чл.11, ал.2 ЗПК.
С
определение от 19.08.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили
договор за кредит № *** с посоченото от
ищеца съдържание, в който в чл.8 е уговорена клауза за неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ответникът „Сити Кеш“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По исковете за недействителност на договора за кредит:
За да бъде
валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на
предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
В настоящия
случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за
недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва
служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от
ищеца.
В исковата
молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния
договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.2 ЗПК и
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, както и на
основание чл.26, ал.4 ЗЗД, доколкото е недействителна възнаградителната лихва,
която не може да бъде заместена с повелителна правна норма.
Доколкото
ищецът не е заявил последователността за разглеждане на изложените основания за
недействителност, както и не е обосновал интерес от кумулативното им
разглеждане с оглед различни правни последици, които законът свързва с
обявяване на нищожността на договора, съдът ще ги разгледа в посочената по-горе
последователност с оглед естеството на въведените пороци и в условията на
евентуалност. В този смисъл Решение № 97/08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г., I
ТО на ВКС.
По иска за
недействителност на договора по чл.22, вр. с чл.11, ал.2 ЗПК съдът намира
същият за основателен. В чл.11, ал.2 ЗПК се изисква когато договорът е сключен
при Общи условия всяка една страница от тях да са подписани от потребителя.
Видно от договора за кредит в същия многократно се препраща към Общи условия,
неразделна част от договора – чл.4, ал.2, чл.6, ал.2, чл.12.
С Определение
от 19.08.2020 г., с което е изготвен проект на доклад по делото, при
разпределяне на доказателствената тежест между страните, съдът е указал на
ответника, че следва да докаже, че Общите условия към договора са подписани от
потребителя на всяка една от страниците. В графа „Указание на страните за кои
факти не сочат доказателства“, съдът е указал на ответника, че не сочи доказателства,
че Общите условия към договора са подписани от ищеца – кредитополучател. Видно
от призовка до ответника от 20.08.2020 г. в същата е отразено, че с нея на
ответника се връчва препис от Определение № 260217/2020 г. и проекта на доклад
по делото, които видно от разписката към призовката са връчени на ответника на
08.09.2020 г. До приключване на съдебното дирене Общи условия, които да носят
подпис на ищеца не са представени от ответника.
Неблагоприятните
последици от неустановяване на обстоятелството, че Общите условия са подписани
от ищеца потребител са в тежест на ответника, предвид което искът се явява
основателен и като такъв ще се уважи като договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, като противоречащ на закона.
Предвид
уважаване на първия разгледан главен иск, съдът не дължи произнасяне по другите
заявени основания за недействителност на договора, както и по евентуалните
искове за недействителност на клаузата за неустойка. Още повече с уважаване на
един от исковете за прогласяване на недействителност на договора за кредит
отпада интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени
основания.
По
отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца. С Определение № 5712 от
08.06.2020 г. ищецът е освободен от заплащане на разноски, поради което на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд – Пловдив сумата в размер на
50 лева, дължима държавна такса.
По делото
ищецът се е представлявал от адв. Д.Ф., която е направила искане да й се
присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА, като видно от
договор за правна защита и съдействие същата е предоставила безплатна защита на
ищеца.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. Д.Ф. в размер на 300 лева /с оглед интереса/, която
сума, с оглед уважената част от претенцията, ще се присъди в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН договор
за кредит № ***, сключен между
А.С.В., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, поради противоречие със
закона - чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ
НА адв. Д.Л.Ф., с личен № ***, вписана в АК – София, сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение по
чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от Н. П. – У. ДА ЗАПЛАТИ
НА на Пловдивския районен съд сумата в размер на 50 лева – дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ