Решение по дело №60618/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15250
Дата: 20 септември 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110160618
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 15250
гр. С., 20.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110160618 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за признаване за установено, че ответникът Р. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. С.,
...., дължи сумите: 120,76 лв. цена на доставена топлинна енергия за стопански нужди за
период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.07.2022 г.
до изплащане на вземането, 69,70 лв. мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до
13.07.2022 г., 2,25 лв. мораторна лихва за период от 31.10.2019 г. до 13.07.2022 г. върху
изплатени суми за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40523/22 г. на СРС. Поддържа, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за стопански нужди относно топлоснабден
имот – аперитив Русалка в гр. С., ул. арх. Йордан Миланов № 46, въз основа на сключен при
общи условия писмен договор с ищеца за продажба на топлинна енергия № 43288/340702 от
10.07.2019 г. Ищецът твърди, че за процесния период е доставил в имота топлинна енергия,
която е следвало да бъде заплатена, но ответникът не е изпълнил точно /в срок и по размер/
задължението си за заплащането й. Твърди, че е налице и забава за заплащане на
задълженията,платими в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поради липса на плащане,
моли да се установят вземанията му в горепосочените размери. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
1
исковете. Твърди , че към 5.10.2021 г. е платила всички дължими за процесния период
задължения и дори има надплатени суми за приспадане. Поради плащането, моли за
отхвърляне на исковете за главница и лихва, неправилно начислена поради липсата на
забава. Претендира разноските по делото.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Основателността на главния иск е предпоставена от установяване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, по което ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на
претендираната от него стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответника за
плащане на дължимата за потреблението цена.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период
са регламентирани в ЗЕ. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата
на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
нужди. Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ „небитов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови
нужди. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент на топлинна енергия за
небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че
е налице сключен писмен договор между него – като физическо или юридическо лице, и
топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна енергия за небитови, стопански
нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия за топлоснабдения обект по възникналото облигационно отношение с
топлопреносното предприятие.
Като безспорно по делото е отделено обстоятелството, че ответницата е клиент на топлинна
енергия за стопански нужди за имот – аперитив Русалка в гр. С., ул. арх. Йордан Миланов №
46, въз основа на сключен при общи условия писмен договор с ищеца за продажба на
топлинна енергия № 43288/340702 от 10.07.2019 г., със срок на действие пет години.
Следователно през процесния период между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за стопански нужди
в процесния имот, с оглед на което ответницата е материалноправно легитимирана да
отговаря за заплащане на доставената в имота топлинна енергия.
Не е спорно, и че в имота е била доставена топлинна енергия в периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, стойността на доставената в имота през
процесния период топлинна енергия възлиза на 645.01 лв. При приспадане на сумите за
възстановяване от промяна цената на газа /32.18 лв./ и за връщане по изравнителните
2
сметки, задължението възлиза на 581.15 лв. На 5.10.2021 г. са извършени плащания, като за
процесния период са отчетени плащания в размер на 495.73 лв., с които са погасени
задължения за дялово разпределение и за топлинна енергия /460.39 лв./. При извършена
проверка в счетоводната система на ищеца вещото лице е установило, че част от фактурите
за процесния период са разделени на две и при отчитане на плащането са погасени частично
сумите по тези фактури, съответно останала е сума, която не е платена. Общият размер на
неплатените суми за процесния период възлиза на 120.76 лв., която е предмет на иска.
Относно начислените лихви за забава, с извършените на 5.10.21 г. плащания са погасени
лихвата върху платените суми за дялово разпределение и част от лихвите върху главниците
за топлинна енергия, като от лихвите върху сумите за топлинна енергия неплатена е сума в
размер на 72.65 лв.
При така изяснените обстоятелства се установява наличието на непогасено главно
задължение за цена на доставена топлинна енергия през процесния период в размер на
120.76 лв.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди на потребители в гр. С., купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача фактура. По силата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно задължението за заплащане на стойността на топлинната енергия е
възникнало като срочно и ответникът следва да се счита изпаднал в забава за плащането на
дължимите суми след изтичане на определения срок.
Установи се по делото, че преди предявяване на исковете, ответницата е извършила
плащания по всички процесни фактури. Те са посочени като основание за плащане в
издадените от ищеца касови бележки. При осчетоводяване на плащанията обаче не са
погасени изцяло задълженията по фактурите и са останали дължими суми по тях. Това се
дължи на разделяне на сумите по фактурите, установено в последствие при проверката на
вещото лице, като към момента на плащането е била погасявана само една от разделените
суми. Това частично погасяване е в нарушение на чл. 76, ал.1 ЗЗД и на чл. 42 от Общите
условия. Отделно от това, при плащането в брой на каса на дружеството с основание
задължение по конкретна фактура, ищецът като кредитор е следвало да съдейства на
длъжника за точното изпълнение на задължението в неговата цялост, което не е сторил.
Като не е оказал необходимото съдействие за плащане в цялост на задълженията по всяка
фактура, той е изпаднал в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД и съгласно чл. 96 ЗЗД следва да
понесе последиците от това, освобождавайки длъжника от неговата забава. Ето защо искът
за мораторна лихва върху непогасената главница за топлинна енергия следва да се
отхвърли.
По отношение на лихвите върху платените такси за дялово разпределение, се установи, че са
погасени с плащане преди завеждане на делото. За тях искът е неоснователен и също
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
3
Предвид изложение по-горе съображения, разноските на ищеца следва да останат в негова
тежест. За неоснователно предизвикания правен спор /относно главницата/ и предвид изхода
на делото по останалите искове /чл. 78, ал.3 ГПК/, ищецът дължи разноски на ответницата в
размер на платените 450 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., ....., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, че Р. Х. С.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ...., дължи сумата 120.76 лв. цена /неплатен остатък/ на
доставена топлинна енергия за стопански нужди за период от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 40523/22 г. на СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за установяване съществуването
на вземанията за 69.70 лв. мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, за период
от 31.10.2019 г. до 13.07.2022 г. и 2.25 лв. мораторна лихва върху платени такси за дялово
разпределение, за период от 31.10.2019 г. до 13.07.2022 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40523/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ....., да заплати в
полза на Р. Х. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ...., сумата от 450.00лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалв
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4