Р Е Ш Е Н И Е
Номер 02.09.2020г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30
състав
На десети юли Година 2020
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 15060 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата П.Б.
Д.излага в исковата молба, че е претърпяла неимуществени вреди от поведението
на А.В.Ж., осъществено при следните обстоятелства: На 10.10.2018г. ищцата се
движела по левия тротоар на ул. „Коста Лулчев“ в гр. София. Срещу нея, на
детски велосипед, по същото време се движел 6-годишният А., придружаван от
майка си М.В.С.. Ищцата твърди, че поради сблъсък между нея и движещия се
велосипед, паднала на дясната си страна и не могла да стане. След като била
транспортирана с линейка до УМБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, се установило, че
има счупване на дясна тазобедрена става. Наложило се да й бъде извършена
операция за поставяне на изкуствена става. Случилото се й причинило болки и
страдания, свързани с преживения шок, операцията, негативните последици и
продължителното лечение. Счита, че претърпените от нея вреди са в пряка
причинна връзка с удара с велосипед от малолетния А.. Отговорност за вредите,
причинени от малолетното им дете, следва да носят неговите родители –
ответниците М.С. и В.Ж., които не са изпълнили задълженията си по възпитание на
детето, както и упражняването на необходимия контрол върху поведението му. В
момента на инцидента, ответницата С. е присъствала на мястото, като е позволила
на сина си в нарушение на ЗДвП да управлява велосипеда си по тротоара и не е
взела никакви мерки за контрол на движението му, за да предотврати
причиняването на вреди на трети лица. Ето защо, предявява иск за осъждането на
ответниците да й заплатят солидарно сумата от 26 000 лева – обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно с лихвата от
11.10.2018г.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават писмен отговор, в който оспорват иска. Признават и молят да се отдели като безспорно обстоятелството, че са родители на малолетния А.В.Ж., като съвместно полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание. Оспорват твърдението, че при инцидента се е осъществил контакт между управлявания от детето велосипед и ищцата. Излагат, че десният тротоар на улица „Коста Лулчев“ е доста тесен, поради което детето е преминало в голяма близост до ищцата, което се движела с клатушкаща се и нестабилна походка. При разминаването, последната се опитала да се завърти, при което паднала. Детето също загубило равновесие и паднало. След падането, майката – първата ответница, оказала помощ на ищцата, като се обадила на телефон 112. Впоследствие опитала и да получи информация за състоянието й от болницата, но такава й била отказана. Ответницата е дала сведения по случая пред сезираните органи на МВР. Счита, че случилото се има характера на случайно деяние, а не противоправна постъпка. Оспорва действията на детето, да са последица от липса на възпитание или лошо такова. Майката е направила всичко по силите си да предотврати инцидента – извикала на детето да слезе от велосипеда, за да избегне евентуално падане, но бързо развилите се събития поставили детето в невъзможност да изпълни указанията й, което не се дължи на несъобразяване с напътствията й. Бащата – втория ответник, въобще не е присъствал на инцидента и не би могъл да го предотврати с оглед случайния и непредвидим характер на същия. Ето защо, молят иска да бъда отхвърлен като неоснователен.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти – че детето А.В.Ж. е малолетно, че ответниците са негови родители, които съвместо упражняват родителските права над детето, живеят заедно с него в едно домакинство и съвместно се грижат за възпитанието му.
За установяване на обстоятелствата,
при които се е осъществил процесният инцидент, са изслушани свидетелите В.Ж.и Х.П..
Свидетелката Ж.заявява, че е съседка на ищцата. Не е очевидец на самия инцидент. На неуточнена дата през есента на 2018г. отивала със сина си на лекар и минала по десния тротоар на ул. „Коста Лулчев“, в посока „Шипченски проход“, където ищцата седяла на един стол от намиращото се в близост заведение, но не на маса в него, а отстрани. В заведението имало хора, които седели по масите. На въпроса дали не й е лошо, ищцата обяснила, че била бутната и я болял крака. На мястото имало и жена с дете на 5-6 години с колело. Тя казала на свидетелката, че детето е бутнало ищцата с колелото без да иска и вече са се обадили на „Бърза помощ“. През това време дошла линейка, както и дъщерята и внукът на ищцата, и свидетелката си тръгнала. После научила от дъщерята, че се е наложило да сменят ставата на ищцата. Дълго време след това не я виждала навън да се разхожда. Сочи, че до майката с детето не видяла да стоят други хора.
Свидетелят П., при разпита в съдебно заседание заявява, че познава ответниците от много години. Кръстник е на детето А.. Поддържа, че е очевидец на инцидента, тъй като непосредствено преди това бил заедно с майката и детето в „Скай сити мол“. Когато си тръгнали от мола, вървели по улицата, която води към линията на трамвай №22, по левия тротоар. Малко преди да се случи инцидента, се разделили, като свидетелят преминал на другия тротоар, за да хване такси от близката стоянка. Свидетелят изминал не повече от 15 метра, когато чул, че М. извикала „А.!“ и веднага се обърнал да провери какво става. Видял как детето се разминава с възрастната жена и двамата паднали, като е категоричен, че сблъсък между тях не е имало. Не може да уточни какво точно е управлявало детето – детско колело, тротинетка или друго, не може да посочи дали е имало помощни колелета или не. Погледнал към М. въпросително, в смисъл дали има нужда да остане за помощ, но тя казала, че детето не е паднало лошо и няма нужда от помощ, при което свидетелят взел такси и си тръгнал.
За установяване на травмите, получени при инцидента, по делото са представени медицински документи, неоспорени от страните, и е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза, в която писмените доказателства са обсъдени подробно, поради което съдът не ги обсъжда отделно. От заключението на вещото лице д-р Б. Б., неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, се установява, че на процесната дата при ищцата е било установено счупване на шийката на дясна бедрена кост. Такова счупване е често срещано, най-често при възрастни пациенти. Обичайно фрактурите възникват от травма, но се наблюдават и патологични фрактури на костите в резултат на остеопроза, лъчетерапия, злокачествени костни тумори и пр. Счупването при пациенти над 65-годишна възраст, при които има данни за нарушено кръвоснабдяване на бедрената глава и изявена остеопороза, се лекува с ендопротезиране на тазобедрената става – тотална подмяна на ставата с ендопротеза. Вещото лице сочи, че счупването при ищцата може да се е случило както от удара при падането, така и по механизма на внезапно огъване и външна ротация на десния крак при моментното залитане встрани преди падането. Така описаното счупване е характерно за хора в по-напреднала възраст. По своя медикобиологичен характер то е довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в случая около 3 месеца. Спешна медицинска помощ пострадалата е получила в УМБАЛ „Св. Анна“ София. На 15.10.2018г. била извършена оперативна подмяна на дясната тазобедрена става с ендопротеза. След гладко протекъл следоперативен период, на 22.10.2018г. ищцата била изписана и лечението й продължило амбулаторно. Окончателното стабилизиране на ставата при възрастни пациенти става за около 2 месеца, след което се извършва рехабилитация. Пълното възстановяване на пострадалата е приключило за около 4 месеца. През посочения период тя е търпяла болки и страдания, най-интензивни през първите 30 дни и през първите 2-3 седмици на проведената рехабилитация. Извън тези периоди, вкл. и към момента на изготвяне на заключението, ищцата търпи периодично явяващи се болки в поясната област и по хода на дясното бедро – при рязка промяна на времето, при студено и влажно време, но те бързо отзвучават при прием на аналгетици. В заключението се сочи още, че макар произходът на фрактурата при ищцата да е травматичен, предвид напредналата й възраст и пол, тя определено е била подпомогната от наличието на намалена костна плътност, присъща за жена на 78 години.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди е разпитана свидетелката М.А.– нейна дъщеря, с която живеят заедно. Същата заявява, че на 10.10.2018г. майка й пострадала при следните обстоятелства: около 14 часа й се обадила, че е бутната от дете с колело, паднала е и не може да стане. Свидетелката и синът й веднага тръгнали към мястото на инцидента. Там ответницата М.С. й обяснила, че детето с колелото е бутнало майка й. Ответницата била извикала вече „Бърза помощ“. Пристигнала линейка и я откарала в Окръжна болница. По-късно вечерта екип от Първо РПУ дошъл да опише случая. Ищцата изпитвала много силни болки, стрес и шок, била на успокояващи, които предизвиквали халюцинации. Наложило се да й направят операция за смяна на ставата, възстановяването от която било много трудно. Няколко месеца не можела да става от леглото без чужда помощ, нито да се самообслужва. Ползвала памперси и тоалетен стол. Имала кошмари. Нарушенията в слуха й се обострили. Свидетелката напуснала работа, за да се грижи за майка си. Към момента на разпита заявява, че ищцата не е възстановена. Походката й е много нарушена, изпитва несигурност и нестабилност. Повече от 7 месеца използвала помощни средства – патерици. Продължава да има болки по цялото продължение на крака, където е сменена ставата, особено при смяна на времето.
От приетото по делото Постановление от 30.11.2018г. на прокурор при СРП се установява, че е била образувана преписка и назначена предварителна проверка по повод докладна записа от ОР Клисурски относно пострадала жена, установена като П.Б.Д.. В обясненията си същата сочела, че е била блъсната от дете с колело. Категорична била, че не желае да подава жалба и да се образува съдебно производство. В сведението си М.С. твърди, че сина й – на 6г. - карал колело срещу Б., която се притеснила, че няма да могат да се разминат, завъртайки се надясно, изгубила равновесие и паднала на тротоара, а на другата страна паднал синът й. С. веднага се обадила на 112. Доколкото соченият като извършител е наказателно неотговорно лице /малолетно/, на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК прокурорът отказал да образува наказателно производство. Няма данни за влизане в сила на постановлението.
По инициатива на ответната страна по делото са приети и следните писмени доказателства: уверение от кмета на СО – р-н Изгрев за това, че на А.В.Ж. не са налагани възпитателни мерки по ЗБППМН; Характеристика за А. Ж., изготвена от П.Ж.П.– по своя характер писмени свидетелски показания, поради което съдът няма да я обсъжда; 2 бр. харакеристики за детето от неговите учителки в детската градина, от които се установява, че то е умно, любознателно и добронамерено, отнася се с уважение към децата и персонала в групата, не проявява агресия, няма конфликти с децата, съпричастен е с преживяванията им.
Като взе предвид изложеното,
съдът намира, че ищцата не е доказала при условията на пълно доказване факта,
че е имало физическо съприкосновение между тялото й и управлявания от детето
велосипед. Това е така, защото показанията на свидетелката Ж.не са
непосредствени, доколкото същата не е очевидец на случилото се, за разлика от
свидетеля П., който е категоричен в обратното. Въпреки наличието на известни
фактически несъответствия между изложеното в отговора на исковата молба и
показанията на свидетеля /в отговора се твърди, че той избързал, за да купи
цветя, а свидетелят сочи, че е преминал на другия тротоар, за да хване такси/,
както и невъзможността му да конкретизира какво точно е управлявало детето /за
съда не е житейски неоправдано мъж на 48 години да няма изцяло ясна представа
за разликата между множеството видове детски играчки и средства за придвижване
– колело със и без помощни колела, със и без дръжка за управление от родител,
триколка, тротинетка със и без седалка, с 2, 3, 4 колета и пр./, съдът не
намира това да обосновава извод за лъжесвидетелстване. От друга страна, прави
впечатление твърдението на свидетелката Ж., че до мястото на инцидента е имало
заведение с клиенти по масите, което прави вероятно наличието на
свидетели-очевидци на евентуален сблъсък /служители на заведението, клиенти/,
но въпреки това такива доказателства не са ангажирани. Събраните по делото
доказателства за удар са само косвени и отразяват това, което според
свидетелите ответницата им е казала относно механизма за инцидента. Според
съда, това не представлява пълно и главно доказване на релевантния факт, който
ответницата, от своя страна, отрича. За установяване на направеното
извънсъдебно признание на факта, че детето е блъснало ищцата, съдът е допуснал
и събирането по делото като доказателство на звукозаписа от направеното от С.
обаждане на т.112, но в последното по делото заседание доказателственото искане
е оттеглено от ищцовата страна без да сочи конкретни причини. Останалите
събрани по делото писмени доказателства – материалите по прок. преписка
№47357/2018г. на СРП /постановление за отказ, докладна записка, справка и др. –
на л.12-16 от делото/, не могат да послужат като доказателства за процесния
сблъсък, защото те само възпроизвеждат обясненията на самата ищца и не
отразяват факта, като възпроизведен лично и непосредствено от съответните
длъжностни лица. Ето защо тези писмени доказателства нямат обвързваща за съда
доказателствена сила извън установяването на факта, че ищцата е дала именно
такива обяснения пред длъжностните лица в качеството си на пострадала.
Ето защо, като обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и като съобрази разпределението на доказателствената тежест по делото, съдът намира, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че при разминаването между детския велосипед и ищцата се е осъществил сблъсък, който именно е довел до падането й на тротоара.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
С оглед изложените в исковата молба твърдения, че ответниците не са изпълнили родителския си дълг по възпитанието и контрола на малолетното дете, съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.48 от ЗЗД.
При този иск ищецът носи тежестта да докаже, че 1/е извършено деяние от малолетно лице; 2/противоправността на деянието; 3/настъпването на вреда в правната сфера на ищеца; 4/причинната връзка между деянието и вредата; 5/фактът, че ответниците са родители на извършителя, които упражняват родителските права над него и съвместно полагат грижи за възпитанието му; фактът, че детето живее с ответниците.
Първата и
петата предпоставка е безспорно налице – страните не спорят, че детето А. е
било на 6 г. към датата на процесния инцидент, а обстоятелствата по петата
предпоставка са признати от ответната страна и отделени като безспорни.
Втората и
третата предпоставка – детето да е извършило противоправно деяние – ще бъдат
разгледани съвместно, поради естеството си, което налага това.
От една страна,
твърди се от ищцата, че поначало противоправно е да се управлява велосипед по
тротоара. Дори само този факт според нея води до нарушаване на ЗдвП и
следователно налага извода за противоправност на поведението да извършителя,
както и на неговата майка, което не го е контролирала.
Разбирането на
ищцата за законовите разпоредби е неправилно. Съгласно чл.81, ал.1, т.5 от ЗдвП
на водача на двуколесно пътно превозно средство е забранено да управлява
превозното средство по площите, предназначени само за пешеходци, но тази забрана
не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години. Идеята на законодателя е
очевидна – малките деца, като участници в движението, следва да бъдат защитени
от опасностите в по-висока степен, поради своята незрялост и неспособността си
да извършват адекватна преценка на пътната обстановка. Ето защо, законодателно
решение, при което те са задължени да се движат по пътното платно, би
представлявало поставяне на живота и здравето им в непосредствена опасност.
Затова и законодателят е възприел разумния подход велосипедистите до 12 годишна
възраст да имат правото да управляват велосипедите си по площите, предназначени
за пешеходци. Ето защо, съдът приема от правна страна, че поведението на
детето, управлявало велосипеда си по тротоара, не е противоправно.
На следващо
място, твърди се, че детето е осъществило удар с ищцата. За това противоправно
деяние обаче, както съдът е приел по-горе при изясняване на спора от фактическа
страна, не са ангажирани достатъчно доказателства. Ето защо, като е взел
предвид разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, съдът е
приел този факт за недоказан.
При липсата на
достатъчно доказателства в подкрепа на това, че е налице противоправно деяние,
извършено от малолетното дете, очевидно е, че не може да е налице и причинна
връзка между такова деяние и настъпилите вреди /които от своя страна в случая
са безспорни/.
Изложеното
обуславя краен извод за неоснователност на предявения иск.
Родителите и
осиновителите на малолетен извършител на деликт отговарят по чл.48 от ЗЗД за
уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като
отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо малолетното дете –
деликвент, а лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно
възпитание на детето. Доколкото по делото не е доказано извършването на
противоправно деяние от детето А., обсъждането на родителския контрол и
възпитание от страна на родителите му, е безпредметно. За пълнота на
изложението обаче, съдът намира за уместно да посочи, че по делото не са налице
данни за неглижиране възпитанието на детето от страна на родителите или за
липса, или недостатъчен контрол върху неговото поведение.
По разноските:
При този изход
на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна има право на разноски.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства по делото,
разноските възлизат на 2060 лв. – адв. хонорар и депозит за вещо лице.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Б.Д., ЕГН **********
*** срещу М.В.С., ЕГН ********** *** и В.Т.Ж., ЕГН ********** *** иск за
солидарното им осъждане да заплатят сума в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания от счупването
на шийката на дясната й бедрена кост, причинено при падане след удар, извършен
от сина на ответниците А.В.Ж., при управление на велосипед на 10.10.2018г. в
гр. София на ул. „****“, ведно със законната лихва от 11.10.2018г.
ОСЪЖДА П.Б.Д., ЕГН ********** *** да
заплати на М.В.С., ЕГН ********** *** и В.Т.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 2060
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: