Номер 52306.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIV състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110201440 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Я. К. М. с ЕГН *******, от ******, против
наказателно постановление № 20-1275-000502 от 26.03.2020 год., издадено от
ВПД Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново, с което за
извършено от М. административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (КЗ), на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ й е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева. В жалбата си М. описва фактическата обстановка при
която е констатирано нарушението, като излага и доводи относно
незаконосъобразността на процесното НП и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се
явява, не се представлява. Не представя допълнителни мотиви и
доказателства.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява и не
заема становище.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 15.03.2020 год. екип от служители на Сектор "ПП" при ОД на МВР
1
- В. Търново в състав мл. автоконтрольор Й. Е. И. и мл. автоконтрольор В. К.
Г. , са извършвали патрулно-постова служба в гр. В. Търново. Около 05.25 ч.
контролните органи забелязали, че по ул. "Магистрална" в района на Западен
пътен възел се движи автомобил без включени светлини в тъмната част на
денонощието, като спрели автомобила за проверка. При извършената
проверка се установило, че автомобила се управлява от жалбоподателката Я.
К. М. с ЕГН ******* от гр. В. Търново. При проверка се установило също, че
за процесния автомобил "Хонда ЦРВ" с рег. № ******* няма сключена
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", като автомобила
е собственост на друго лице - В.С.И. с ЕГН ******.
При така констатираното мл. автоконтрольор Й.И. в присъствието на
колегата си В.Г.и в присъствието на самата Я.М., съставил на последната
АУАН № 157509 от 15.03.2020 год., затова, че на 15.03.2020 год. около 05.25
ч. в гр. В.Търново, на ул. "Магистрална", Западен пътен възел в посока към
гр. София, управлява л.а. "Хонда ЦРВ" с рег. № ******, собственост на
В.С.И. с ЕГН ******, като след извършена проверка с РСОД е установено, че
МПС е без задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл.
638, ал. 3 от КЗ.
АУАН е бил връчен по съответния ред на Я. М., която го е подписала
без възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са
били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на М..
Въз основа на описания АУАН, Началника на Сектор "ПП" при ОД на
МВР – В. Търново е издал атакуваното НП № 20-1275-000502 от 26.03.2020
год., с което за извършено от Я. К. М. с ЕГН *******, от ******
административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ й е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 400 (четиристотин) лева. НП е било връчено лично на М.
на 10.09.2020 год., която го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
2
актосъставителят Й. Е. И. и свидетеля при установяване на нарушението,
съставяне и връчване на АУАН – В. К. Г. . Същите поддържат напълно
описаната в АУАН фактическа обстановка, като и двамата свидетели твърдят,
че при извършената проверка на процесния автомобил, е било установено, че
същия е без сключена застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Св. Г. си спомня, че в автомобила се е возил млад мъж, а
водачката е твърдяла, че същия е употребил алкохол и затова тя е
управлявала, като автомобила не е нейна собственост. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и
кореспондират с останалите доказателства по делото.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН, които да го
правят негодна основа за издаване на НП.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че
действително към момента на извършената проверка от контролните органи,
процесния автомобил с рег. № ******* е бил без сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". Безспорно се установява и
обстоятелството, че именно жалбоподателката Я. М. е управлявала
автомобила към този момент.
Съдът счита за неоснователни доводите, изложени от М. в жалбата й,
че НП не отговаряло на законовите изисквания, тъй като мястото на
нарушението било описано некоректно в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. След внимателен оглед на процесното НП съдът намира, че както
контролния, така и наказващия орган достатъчно ясно и подробно са описали
мястото на извършване на нарушението, а именно гр. В. Търново, ул.
"Магистрална", Западен пътен възел, в посока гр. София. Твърденията на М. в
жалбата, че некоректно е описано в НП посоката на движение на автомобила
са недоказани, като не са представени никакви доказателства в тази насока.
Освен това дори и да не е описана коректно посоката на движение, това по
никакъв начин не нарушава правото на защита на М., за да разбере тя за какво
нарушение е ангажирана отговорността й.
При така установената фактическа обстановка и доказателства, съдът
намира, че М. е осъществила състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ,
3
тъй като безспорно е доказано, че тя на посоченото дата и място е
управлявала МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Дори и същата да не е знаела за това
обстоятелство, то закона задължава всеки водач на МПС преди да премине
към управление на дадено МПС, то да се увери в неговата изправност и
редовност. Така от формална страна М. е осъществила описаното в АУАН и
НП нарушение.
При издаването на процесното НП обаче съдът намира, че е допуснато
процесуално нарушение, водещо до неговата отмЯ.. В чл. 53 от ЗАНН е
предвидено изискване към административно наказващия орган да издаде
наказателно постановление едва след като установи, че нарушителят е
извършил деянието виновно и ако няма основания за прилагането на чл. 28 и
чл. 29 от същия закон. Това предполага в наказателното постановление
административнонаказващият орган да обоснове защо не прилага
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е приел, че
не са налице предпоставките на чл. 28. Липсата на мотиви относно
приложение на чл. 28 води до невъзможност да се прецени дали
административно наказващият орган е упражнил правомощията си по
налагане на административно наказание в съответствие с целите на закона,
което е едно от изискванията за законосъобразност на наказателното
постановление. След като законодателят е предвидил възможност за
приложение на чл. 28 от ЗАНН за всички административни нарушения,
включително и за тези по КЗ, то административно - наказващият орган е
следвало да изложи мотиви защо не е приложил чл. 28 от ЗАНН. Като не е
направил това, административно - наказващият орган не е обосновал
упражняването на предоставените му правомощия в съответствие с целите на
закона, поради което издаденото наказателно постановление се явява
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Освен това преценката за „маловажност на случая” подлежи на
съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмЯ. на наказателното
4
постановление поради издаването му в противоречие със закона. В
конкретния случай съдът намира, че административно наказващия орган не е
обсъдил възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Тази
разпоредба предвижда, че за „маловажни случаи” на административни
нарушения, наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
От събраните по делото доказателства и представените такива от
жалбоподателката със жалбата, настоящия съдебен състав счита, че са налице
предпоставките за квалифициране на конкретното нарушение като маловажен
случай. Жалбоподателката твърди, че автомобила не е нейна собственост,
като по принцип го е управлявал нейния познат Николай Романов, а към
момента на извършената проверка та 15.03.2020 год. тя е управлявала
автомобила инцидентно, тъй като Романов бил употребил алкохол. Тъй като
Романов редовно управлявал автомобила, у М. се е изградило убеждението,
че автомобила е редовен, включително и че има сключена застраховка "ГО".
Безспорно е доказано, че автомобила е собственост на трето лице - В.С.И. с
ЕГН ******, чието е и задължението по закон да сключи такава застраховка.
На следващо място М. представя доказателства, че е студент редовна форма
на обучение и е с минимални финансови възможности, като размера на
наложеното й наказание се равнява почти на цялата сума, която й е
необходима за месечна издръжка. Същата е управлявала автомобила с цел да
извърши услуга на познат. Освен това в резултат на нарушението не са
настъпили никакви вредоносни последици. М. е съвсем млад шофьор с
минимален опит, което обяснява и факта, че не се е уверила в редовността на
автомобила преди да седне да го управлява. От доказателствата по делото се
установява, че М. няма други нарушения във връзка с управляване на МПС.
Всички тези обстоятелства могат да се считат като смекчаващи вината такива.
В този смисъл съдът намира за основателни изложените от жалбоподателката
5
доводи в тази насока
Ако бе изпълнил вмененото му по силата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
задължение, административно наказващия орган щеше да стигне до
единствения законосъобразен в случая извод, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН. Вярно е, че това е предоставено
изцяло на преценката на наказващия орган, но в конкретния случай,
невъзползвайки се от тази възможност същия е допуснал нарушение на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, а това придава на наложеното административно наказание
репресивен характер и го прави несъотвестващо на целите визирани в чл.12
от ЗАНН.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1275-000502 от 26.03.2020
год., издадено от ВПД Началник Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново, с
което за извършено от Я. К. М. с ЕГН *******, от ****** административно
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал.
3 от КЗ й е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400
(четиристотин) лева – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6