Решение по дело №5171/2020 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Решение по АНД № 5171/2020 г. по описа на ПРС,
XXIV н.с.
Производство по реда на чл.4 и следващи от Указа за борба с
дребното хулиганство.
Внесена е за разглеждане преписка, касаеща Акт за констатиране на
проявa на дребно хулиганство на 01 РУ на МВР Пловдив към ОД на МВР
гр.Пловдив извършено от К. Д. М. , ЕГН **********.
Нарушителят не се явява в съдебно заседание лично. Представлява се
от адв.Д., която в пледоарията си иска не бъде санкциониран К.М., като сочи
че няма категорични доказателства същият да е осъществил проява на дребно
хулиганство, сочи алтернативно да му се наложи минимална глоба, в случай
че бъде признат за виновен.
Съдът, след като прецени приложените по преписката доказателства,
намира и приема за установено следното:
Нарушителят К. Д. М. е роден на *** г. в гр. П., б., български
гражданин, основно образование, неженен, ЕГН **********.
В хода на делото от събраните писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка :
На 24.08.2020 г. полицейските служители при ** РУ Пловдив св.С.Б. и
колегата му Г.А. осъществявали служебните си задължения като АП **.
Около 01.20 часа били изпратени от ОДЧ на ** РУ Пловдив по сигнал за
голяма шумна компания в градинката до заведение „Камео“ в гр.Пловдив, на
ул. „Стефан Стамболов“ до №54. При пристигането им на място установили
близо 40 лица употребяващи алкохол, които викали и пеели. Лицата били
облечени с футболни тениски жълто-черни на цвят и пеели силно „Само
Ботев Пловдив“. Едно от лицата, които пеело бил К.М.. Полицейските
служители обяснили на тези лица, че следва да напуснат детската площадка.
Това предизвикало негативна реакция от част от присъстващите, което
наложило полицейските служители да задържат най-агресивния спрямо тях. В
негова защита се намесили множество лица, включително и К.М.. Това
наложило св.Б. и колегата му да потърсят съдействие от другия автопатрул на
** РУ. На място пристигнали полицейските служители – св. А.Т. и колегата
му М.. При пристигането си на място те установили, че св.Б. и св. А. са
заобградени от няколко човека, които ги дърпат и бутат в опит да освободят
проверяваното лице. Един от хората, който се намесвал в спора бил К.М..
1

Поради това полицейските служители му поискали документ за самоличност
и установили самоличността му. Ситуацията наложила да се поиска
съдействие от още полицейски служители, като на място пристигнали и
служители на Сектор „СПС“ при ОД на МВР Пловдив. През цялото време
спрямо полицейските служители били отправяни нецензурни реплики и
заплахи от присъстващите на мястото лица. Нарушителят М. също отправял
такива, като викал „Кви сте вие бе **и, **“, „Елате да ви видя колко сте
отворени“, „Майка ви **, ще ви уволня от работа“. Цялостната ситуация
наложила най-агресивните лица да бъдат задържани. Сред тях бил и К.М.,
който при поставянето на белезници оказал съпротива, не съдействал за
влизане в полицесйкия автомобил и ритал вратата му. След отвеждането на
М. в ** РУ на МВР спрямо него бил съставен Акт за констатиране проява на
дребно хулиганство, който той отказал да подпише.
Горната фактическа обстановка съдът намира като установено по
несъмнен начин от приложените по преписката доказателства, а именно: от
показанията на свидетелите С.Б., Г.А. и А.Т., както и от писмените
доказателства по делото – докладни записки, АУАН съставен спрямо К.М.,
копия от докладни записки, АУАН, решения на РС Пловдив и мотиви към тях
касаещи останалите задържани лица при инцидента.
По делото са разпитани като свидетели и две други лица сочени от К.М.
– Р.У. и К.Б.. В показанията си двамата сочат, че са били на мястото, където е
бил и К.М., като и тяхната самоличност е била проверена от полицейските
служители, но само личната карта на М. не е била върната. Сочат, че той е
имал нормално поведение и не е обиждал полицейските служители, които го
били задържали без причина. Твърдят, че при задържането М. не е оказал
съпротива. Св.Б. твърди, че той и М. са се намирали пред денонощен магазин
на сочения административен адрес, а от другата страна на булеварда е имало
20-30 човека. Свидетелят У. пък сочи и че на мястото е имало доста полицаи,
но не сочи разбрал ли е защо. При преценка на техните показания следва да се
отчита, че според един от полицейските служители – св. Б. сочи, че не ги е
виждал на мястото на инцидента. Това обаче не означава категорично, че те
не са били там, тъй като не е била установена самоличността на всички, които
са присъствали на място. Следва да се има предвид обаче, че свидетелите У. и
Б. са в близки отношения с К.М., като с оглед на случилия се инцидент и
проявената агресия спрямо полицейските служители от присъстващите на
място лица, у тези свидетели се установява интерес от това делото да
приключи по определен начин. Освен това техните показания са неконкретни
по отношение на множество обстоятелства – кога са отишли на мястото,
какво са вършили там, кога е била проверката по отношение на тях и по
отношение на К.М.. Следва да се има предвид и че показанията им от типа не
чух той да обижда полицейските служители не могат категорично да
установят, че такива действия не са извършвани от нарушителя. Това пък е
така, тъй като на мястото на инцидента са били множество лица и няма
2

посочване от свидетелите, че са следели единствено действията на К.М.. С
оглед на всичко посочено, съдът счита че показанията на свидетелите У. и Б.
не са такива, които да оборват категорично показанията на полицейските
служители и да водят на категоричен извод, че К.М. не е обиждал полицаите.
При обсъждане на показанията на полицейските служители пък следва
да се отчита, че същите са били в много трудна ситуация, като спрямо тях е
проявявана вербална и частично физическа агресия от множество лица.
Независимо от това обаче всеки от полицейските служители е възприел
поведението на К.М., отправените от него обидни реплики спрямо всички
тях, както и крещенето в този изключително ранен час от денонощието.
Показанията на св.Б., че нарушителят М. не им е оказвал съпротива не може
да се приеме за сериозно противоречие на показанията му с тези на
свидетелите Т. и А., които твърдят че такава е имало. Това е така, тъй като
при прочит на показанията на св.Б. се установява, че същият визира
проверката на самоличността на лицето. В друга част от показанията си
твърди, че не е задържал той М.. Действително се установява, че М. е отведен
в ** РУ Пловдив от св.Т. и колегата му, като с оглед на това е нормално
именно св.Т. да има най-пълни впечатления от поведението на нарушителя до
отвеждането му в РУ. Следва да се посочи, че св.А., който е бил в екип със
св.Б. е възприел съпротивата на М. при качването му в автомобила. С оглед
на това и съдът счита, че показанията на разпитаните полицейски служители
следва да бъдат кредитирани с доверие. Това е така, независимо че при
разпитите им се забелязват известни различия относно цитираните обидни
реплики, които М. е отправил към тях. Соченото е обяснимо с оглед
отминалото време от момента на инцидента до разпита им по делото, както и
с оглед на това че агресивното поведение и отправените обиди спрямо тях не
е било само от М., а и от множество други лица. От друга страна показанията
на полицейските служители се подкрепят и от писмените доказателства по
делото, които не може да се счита че са оборени. Именно въз основа на
свидетелските показания и на писмените доказателства съдът счита за
доказано К.М. да е извършил сочените в акта действия и да е използвал
описаните обидни реплики спрямо полицейските служители.
При така установената фактическа обстановка, описаните действия
от страна на К.М. се явяват непристойно поведение на публично място, с
които същия е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по
смисъла на чл.325 от НК, за което и бил съставен акт по УБДХ. Пеенето и
викането в този час – около 01.30 след полунощ, както и последвалите обиди
спрямо полицейските служители и оказаната съпротива категорично следва
да бъдат преценени като действия, с които се нарушават обществения ред и
спокойствие, същите противоречат на морала и добрите нрави.
С оглед на всичко това, Съдът прие, че с действията си нарушителят
3

К.М., е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.1, ал.2, вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на 24.08.2020 г.,
около 01.30 часа в гр. Пловдив, на обособен парк на ул. „Стефан Стамболов“
№ 54 е извършил дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ,
представляваща непристойна проява, изразяваща се в нарушаване на
обществения ред и спокойствие в населено и публично място, като във
видимо нетрезво състояние е нарушавал обществения ред и спокойствие
крещейки и викайки силно „Само Ботев“ и при пристигане на полицейския
екип е отправил обиди и нецензурни думи към полицейските служители :
„Кви сте вие бе, ** и **. Елате да ви видя колко сте отворени. Майка ви **,
ще ви уволня от работа“, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца,
като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното
настъпване.
За постигане на целите на личната и генерална превенции, и най-вече
за поправянето и превъзпитаването на нарушителят съдът намира, че на
същия следва да бъде наложено на основание чл.1, ал.1 от УБДХ по –лекото
от двете алтернативно предвидени наказания, а именно – глоба в размер на
100 лева. Това наказание ще помогне в най-пълна степен да се превъзпита
нарушителят към спазване на обществения ред, ще въздейства възпитателно
върху него и върху други членове на обществото. Това е така, тъй като
липсват данни лицето да е осъждано, липсват данни за други
противообществени прояви, агресията му спрямо полицейските служители е
била само вербална, поради което и съдът счита, че административно
наказание глоба в по-голям размер би се явило несъразмерно тежко за
съответното деяние, както и с оглед обществената опасност на нарушителя.
В този смисъл Съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	1384
Дата:	9 октомври 2020 г.
Съдия:	Николай Христов Ингилизов

Дело:	20205330205171
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	24 август 2020 г.

Решение по дело №5171/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите