№ 407
гр. Плевен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430201088 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000548 от 11.05.2021 на
*** на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на „***“
ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от ***, на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
Жалбоподателят, по наведени в жалбата доводи и в съдебно заседание
чрез процесуалния представител адв. К.Д. от АК – гр. Плевен обжалва
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно и
прави искане за неговата отмяна.
Административно-наказващият орган РД „Автомобилна администрация“
- гр. Плевен, редовно призована, не изпраща представител и не дава
становище по делото.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От служители на РД „Автомобилна администрация“ гр.Плевен била
извършена комплексна проверка на дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД
притежаващо лиценз за превоз на товари № ***.
В АУАН-а актосъставителят е отразил, че на 04.02.2021 г. около 09:00
часа в *** фирма „***“ ЕООД притежаваща лиценз за обществен
международен превоз на товари с № *** е осъществил превоз на товари с
товарен автомобил „***, с рег.№ ***, управляван от водача ***, с ЕГН:
**********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на Наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за Автомобилните
превози. Същият е извършил превоз на товари, видно от СМR от дата
04.02.2021 г.
Констатираното по време на проверката било възприето от свидетеля Д.
П. ЦВ., инспектор към РД „Автомобилна администрация“ - гр.Плевен, като
нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за което съставил
срещу „***“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 265518/01.10.2019 г.
Актът бил предявен и препис от него бил връчен на упълномощено от
дружеството лице – ***.
От приложеното пълномощно по делото, находящо се на л. 9 от
делото е видно, че същото не е подписано от упълномощител –
представляващ процесното дружество и следователно не поражда правни
действия.
АУАН-а и НП-то на практика са връчени на лице, което няма
процесуална дееспособност и не представлява процесното дружество.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
2
депозирани и писмени възражения срещу съставения акт, като въз основа на
съставения АУАН било издадено и атакуваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, така и
от гласните такива – показанията на разпитания в качеството на свидетели –
актосъставителят Д. П. ЦВ. и свидетелят Д. Н. К., който потвърждава
описаното в АУАН-а и направените от тях констатации.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични,
последователни, изхождащи от достоверен източник и кореспондират с
приложените по преписката писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В случая съставеният АУАН-а и издаденото НП не отговарят на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Правилото на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр, за чието нарушаване е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател гласи, че
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1
от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата. Видно
от съдържанието на цитираната разпоредба, същата препраща към наредбите
по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от ЗАвПр, тъй като изискванията за
психологическа годност са определени в наредбите според цитираната норма
от закона.
В разглеждания случай обаче описанието на нарушението и в двата
3
административни акта е сведено единствено до допускане от страна на
дружеството–жалбоподател, да бъде извършен превоз на товари от
конкретният водач, който „не отговаря на изискванията за психологическа
годност”, без да е конкретизирано кое е изискването, къде е регламентирано
то и поради каква причина е прието, че водачът не отговаря на него.
Така дадено описанието на установените обстоятелства по неговото
извършване не дава в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило
обективно отговорното поведение на наказаното дружество.
Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите не санира
констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази
справка, нито какво точно обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от
които е направен изводът за извършеното съставомерно административно
нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на
нарушението.
Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по
фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде
уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на
какво административно нарушение се подвеждат тези факти.
По този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят
кръга на подлежащите на доказване факти в производството.
Това според съда е довело до нарушение при реализиране на
отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното
съдържание на тези актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, което налага извода за незаконосъобразността на
наказателното постановление.
Следва да се отбележи и че в случая наказващият орган не само не е
посочил на какво изискване за психологическа годност не е отговарял
4
водачът, но дори и къде се съдържа правната регламентация на тези
обществени отношения - наредбата, в която са уредени изискванията за
психологическа годност, на които наказващият орган е приел, че водачът не
отговаря.
В разпоредбата на чл.7а, ал.2 ЗАвПр законодателят препраща към чл.
152, ал. 1, т. 2 ЗДвП, съставляващ законовото основание за издаване на
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. и за продължаващата дейност по регулиране на
обществените отношения на ниво подзаконов нормативен акт.
Това обаче не отменя задължението на административно-наказващите
органи да посочват конкретния нормативен акт, който приемат да е бил
нарушен от наказаното лице.
Разпоредбата на чл. 7а, ал.2 ЗАвПр е бланкетна и е следвало да бъде
запълнена чрез препращане към конкретно правило за поведение, което се
приема да е било нарушено.
Наред с това като основание за издаване на процесното НП е посочена
разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвПр, като в същата се съдържа -
предложение първо, касаещо назначаване на работа на водач, който не
отговаря на изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове,
докато приетата за установена фактическа обстановка предпоставя извод за
наличието на хипотезата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр, отнасяща се до
допускане водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници или товари.
Предвид гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
5
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че
е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.,
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000548 от 11.05.2021 на
*** на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен, с което на „***“
ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от ***, на основание чл. 96г, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. за нарушение
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ – гр. Плевен да заплати
на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от *** съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6