№ 320
гр. В., 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110107471 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Б. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. К., община А., област В., чрез процесуалния й
представител – адв. Д. Г., срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. *****, обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит №
*****22.03.2024 г. е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5200.56
лв., представляваща дадена без правно основание сума по този договор за
кредит, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата Б. И. Б. излага, че на 22.03.2024 г. е
сключила договор за потребителски кредит с ответника „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, при
следните условия: 10000 лв. – главница, 4979.40 лв. – застрахователна премия;
18.37 % годишен лихвен процент; 19.97 % годишен процент на разходите; 60
месечни вноски. Твърди, че в чл. 10 от договора за кредит е посочен ГПР в
размер на 19.97 %, без каквито и да е пояснения какво точно се включва в
изчислението му. В чл. 11.2 е инкорпориран погасителен план, видно от който
още на първа вноска остатъкът главница е в размер на 14825.32 лв., тоест в
случая олихвената „главница“ е в размер на 10000 лв. + застрахователната
премия в размер на 4979.40 лв. Счита, че така сключеният договор за кредит е
недействителен поради неточно посочения в него ГПР. Посочва, че към
настоящия момент е погасила предсрочно задълженията си, за което на
05.06.2024 г. е платила общата сума в размер на 15200.56 лв. Твърди, че в
случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво
1
представлява разликата от 1.6 % между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно
е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Посочва, че в случая кредиторът е отнесъл и разходът
за застраховка към главницата, като сумите за застрахователни премии
определено не са включени в ГПР. Счита за недопустимо под формата на
„застраховки“ кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми,
различни от лихвата. По изложените съображения моли предявените искове
да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – юрк. В.Ц.. Поддържа
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва предявения
осъдителен иск и по размер. Посочва, че с постъпване на исковата молба
банката е отправила искане за прекратяване на застрахователната полица,
издадена в полза на ищеца, като съответно следва да се преведе по сметка на
потребителя от страна на застрахователя остатъкът от застрахователната
премия, описана в чл. 7.1 от договора за кредит. Счита, че размерът на така
предявения иск следва да бъде редуциран с платената обратно в полза на
ищеца застрахователна премия, като се вземе предвид и това, че същият се е
ползвал от нея за времето от сключване на договора до датата на обратното
плащане. Твърди, че годишният процент на разходите, уговорен в договора за
паричен заем, е 19.79 % и отговаря на законовото изискване да не надвишава
петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че тълкуването на ищеца, че банката е следвало да посочи в
договора за кредит не само ГПР, изразен като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит /в абсолютна стойност/, но и как се изчислява
ГПР – кои компоненти са включват при неговото изчисляване, е неправилно и
в противоречие с приложимото законодателство. Посочва, че в процесния
договор за потребителски кредит липсват неясноти, които да обуславят
използването на допускания при изчислението на ГПР. Договорът е сключен
за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за
целия срок и се усвоява еднократно в началото на договора. Налице е яснота,
че лихвата се начислява върху остатъчния размер на кредита, а не върху
цялата сума, която следва да се върне. По отношение на сключената
застраховка поддържа, че застрахователната премия е цена на допълнителна
услуга, изрично избрана от потребителя, не е „разход“ по договора за кредит,
защото сключването й не е условие, което следва да бъде изпълнено от
потребителя, за да получи желания кредит. Това е и изрично уговорено в чл.
19 от договора. Застраховката е сключена за срока на договора за кредит, като
платената застрахователна премия осигурява покритие на застрахованите
рискове за този период. Твърди, че при сключването на договора за кредит
ищцата изрично е изявила желанието си да сключи застраховка, като е
подписала и нарочна декларация. Незадължителният характер на
застраховката се обуславя от пълната свобода на потребителя да прекрати
същата и да получи възстановяване на платената застрахователна премия, за
което действие страните не са предвидили каквито и да било последици в
договора за кредит. По изложените съображения моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С допълнителна молба от 13.08.2024 г. ответникът посочва, че
сключената застраховка – допълнителна услуга към договора за кредит, е
2
прекратена, а сумата, представляваща остатък за периода на договора е
преведена обратно по сметка на потребителя – сума в размер на 2447.27 лв. и
сума в размер на 1677.12 лв. Твърди, че допълнителната услуга представлява
сума, включена в главницата по кредита, и с изплащането й обратно общите
разходи по кредита остават непроменени и в посочените величини, тоест ГПР
– 19.97 %.
В проведеното по делото на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата – адв. Д. Г. депозира нарочна молба, в
която поддържа становището си за основателност на предявените искове.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото е обявено за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор
за потребителски кредит № *****22.03.2024 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 ГПК.
Относно иска за недействителност на сключения между страните
договор за заем:
С определението за насрочване от 23.08.2024 г. съдът надлежно е указал
на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите
ищцата има качеството потребител, както и че процесният договор за кредит
има характера на потребителски такъв. Указал им е, че съдът следи служебно
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на
наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по
неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно
за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са
разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.
По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски
кредит от 22.03.2024 г. се установява, че чистата стойност на кредита
/предоставената главница/ е в размер на 10000 лв. Общият размер на кредита
възлиза на сумата 14979.40 лв., в това число и уговорения размер на
застрахователната премия – 4979.40 лв. Уговореният ГЛП е 18.37 %, а ГПР –
19.07 %. Срокът на договора е 60 месеца /5 години/, като при посочените
параметри е предвидено, че общата сума, дължима от потребителя, е 23005.49
лв.
Не е спорно, а и от представеното преводно нареждане /л. 15 от делото/
се установява, че задълженията по кредита са предсрочно погасени от ищцата,
като същата е заплатила на ответника сумата в общ размер от 15200.56 лв.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Ал. 4 на същия текст предвижда, че годишният процент на разходите
3
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В настоящия случай съдът приема, че процесният договор за кредит не
отговаря на изисквания на чл. 19 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, регламентиращ
задължението за оповестяване на разбираем език на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
И това е така, доколкото макар в договорът за кредит изрично да е
посочено, че застраховката не е задължително условие за отпускане на
кредита, то уговорената застрахователната премия е включена както в
месечната погасителна вноска, така и в общата сума, която потребителят е
задължен да заплати при ползване на кредитната услуга /представлява част от
главницата по отпуснатия кредит/. Въпросната застраховка има за цел да
обезпечи кредиторът при настъпване на фактическа неплатежоспособност на
длъжника, като същевременно води до значително оскъпяване на ползвания
заем /размерът й от 4979.40 лв. е съизмерим с ½ част от чистата стойност на
кредита – 10000 лв./. Ето защо съдът приема, че простото посочване на
размера на годишният процент на разходите в цифрово изражение от 19.97 %,
без да е описан начина на формиране /компонентите/ на ГПР, не отговаря на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Следва да се отбележи още, че уговорената застраховка в полза на
кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира
като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съответно като очакван разход, а
застрахователната премия би следвало да е отчетена при формиране на ГПР,
каквото обаче очевидно не е направено, а напротив – същата е включена в
главницата, в общия размер на кредита.
Частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на
предварителната стандартизирана информация за този реквизит,
кредитополучателят следва да може да съпостави наличните пазарни
предложения и да упражни избора си съответно на своя индивидуален
интерес.
В случая, както вече се посочи по-горе в изложението, включването на
застрахователната премия в сумата на кредитиране води до оскъпяване на
кредита в полза на ползващия се от застраховката кредитор и едновременно с
това създава предпоставки потребителят да не е във възможност да се
запознае и да възприеме действителната икономическа тежест, която поема
при сключване на договора.
В заключение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният
договор за кредит, съдът намира, че неговото съдържание по отношение на
изпълнение на задължението за оповестяване по разбираем начин на годишния
процент на разходите, не покрива изискуемо такова по чл. 19, ал. 1-3 ЗПК.
Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за
кредит размер на ГПР не отговаря на действителното фактическо положение.
Дори без нарочно заключение на вещо лице в тази връзка съдът намира, че с
включването на застрахователната премия размерът на действителния ГПР би
4
бил в пъти над допустимия по закона, имайки предвид изключително високия
размер на самата застрахователната премия /почти 5000 лв./, поради което и
само на това основание съдът приема, че сключения между страните договор
за кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК /налице е допуснато
нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК/.
Прието е в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22, че
член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
В заключение, така предявеният иск за недействителност на договора е
основателен и следва да бъде уважен.
Основателна в тази връзка е и обусловената от изхода на спора по така
предявения иск искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Както се посочи вече по-горе в изложението, по договора за кредит
ищцата е заплатила сума в общ размер от 15200.56 лв. А съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност в
случая е отпуснатата в заем сума – 10000 лв. Следователно, сумата 5200.56 лв.
се явява недължимо платена.
В същото време обаче ответникът е представил доказателства за
връщане на част от платената от ищцата застрахователна премия в размер на
4124.39 лв. /извършени са две плащания на 07.08.2024 г. за сумите съответно
1677.12 лв. и 2447.27 лв./ Това обстоятелство изрично се признава и от ищцата
в молбата й от 18.12.2024 г., за което съдът даде и нарочни указания.
Доколкото ответник в производството е именно „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, съдът приема,
че плащането на тези суми от същия е напълно редовно. Ирелевантно е
посочването от ищцата, че наредител на тези плащания е ответникът, а не
Кардиф Живото застраховане, клон България, или Кардиф общо застраховане.
Така извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде
съобразено от съда, с оглед и разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В този смисъл съдът приема, че претенцията за връщане на недължимо
платеното по договора е основателна за сумата 1076.17 лв., за която така
предявеният иск следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до
претендираните 5200.56 лв. претенцията е неоснователна, предвид и
извършеното плащане, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, съдът приема, че право на разноски в
производството има ищцата, независимо от направените изводи за частична
основателност на втория от предявените два иска, доколкото плащането е
извършено едва в хода на процеса, поради което и ответникът е станал повод
за воденето на иска.
Ищцата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 608.02 лв. – заплатена държавна такса,
5
която сума следва да й бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В производството ищцата е представлявана от адв. Д. Г., който моли в
негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗА за оказаната безплатна правна защита и съдействие в полза на
материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Представен е и
съответен договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г., в който
изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. От страна на ответника е направено възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните
съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от
съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за
подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с
оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът
на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Ето защо, като съобрази вида и характера на предявените искове, цената
на същите, ангажирания в производството доказателствен материал и
проведените две открити съдебни заседания, в които процесуалният
представител на ищцата не се е явил лично, а е депозирал нарочни молба по
хода на делото, приема, че справедливото възнаграждение за осъществената в
полза на ищцата правна защита се съизмерява със сумата 1500 лв., която
следва да бъде присъдена в полза на адв. Д. Г., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Б. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: с. К., община А., област В., от една страна, и
„Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *****, от друга страна, че сключеният между тях договор за потребителски
кредит № *****22.03.2024 г. е недействителен, на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *****, да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: с. К., община А., област В., сумата 1076.17 лв. /хиляда седемдесет и
шест лева и седемнадесет стотинки/, представляваща дадена без правно
основание сума по сключения между страните договор за потребителски
кредит № *****22.03.2024 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1076.17 лв. до претендираните 5200.56 лв.,
поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *****, да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, с
6
адрес: с. К., община А., област В., сумата 608.02 лв. /шестстотин и осем лева
и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски – платена държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *****, да заплати на адв. Д. Г., член на АК –
Ловеч, личен номер *****, със служебен адрес: гр. Т., ул. *****, сумата 1500
лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата Б.
И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7