Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261832 28.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 14820
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250, против Р.Н.Л., ЕГН **********, с правно основание чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба, ищцовото дружество твърди,
че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода от 31.08.2015
г. до 13.04.2020 г. има задължения за предоставени от експлоатационното дружество
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в общ размер на
1 155.56 лева, за ползван от него обект, находящ се в гр. П., ул. **. За
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба с посочена дата на плащане, дължима сума и период, за който се
дължи сумата. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и
законна лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на
сумата от 189.42 лева за периода 31.10.2015 г. – 29.02.2020 г. Твърди се още, че ответникът
фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията
между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия.
Месечното количество изразходвана вода било определяно по реда на чл. 23,
ал.5 ОУ – при условията на липсващо измервателно устройство.
Тъй като задълженията не били
погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 2363/26.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5490/2020 г. на ПРС, XІХ гр.с.,
връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли претенциите да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са
връчени лично на ответника Р.Н.Л., като в законоустановения едномесечен срок не е постъпил
от същия писмен отговор на исковата молба.
Ответникът Р.Н.Л. е бил редовно призован за първото
съдебно заседание, лично.
В изпратените
до същия съобщения – за препис от исковата молба с приложенията й, така и с
определение по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание,
проведено на 15.06.2021 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата
молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл.
238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 26.90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева, общо 126.90 лева, които следва да му се присъдят изцяло. В исковото
производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 73.10 лева,
която следва да му се присъди изцяло.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело следва да бъдат определени
съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от
100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на спора.
Така общият размер на
разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 300 лева, от
които 126.90 лева за заповедното производство и 173.10 лева за исковото
производство, който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.Н.Л., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ НА на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 250,
представлявано от С.Л.Н.- у., сумата от 1155.56
лв. /хиляда сто петдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ – главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална
вода за обект, находящ се в гр. П., ул. **,
за периода 31.08.2015 г. до 13.04.2020 г., както и сумата от 189.42 лв. /сто осемдесет и девет лева
и четиридесет и две стотинки/ – представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата от 31.10.2015 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в съда - 22.05.2020 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 2363 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 26.05.2020 г. по частно гр. дело № 5490/2020 г. по описа на РС - Пловдив.
ОСЪЖДА Р.Н.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив , бул. „6-ти септември“ № 250, представлявано от С.Л.Н.- у., сумата от общо 300 лв. /триста лева/, от които сумата от 126.90 лева – деловодни
разноски по производството по частно гр. дело № 5490/2020 г. по
описа на РС – Пловдив и сумата от 173.10 лева – деловодни разноски по
настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Пловдивския
окръжен съд в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно
с оригинала!
РЦ