М О Т И В И
към присъда №31/21.03.2011г.
по НОХД №49/2011г.
по описа на Окръжен съд гр.Силистра
Производството пред Окръжен съд
гр.Силистра е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.Силистра
обвинителен акт срещу:
Подсъдимия А.И.А.
в това, че :
На 13.02.2010г.в гр. Силистра, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот – предно дясно стъкло на лек
автомобил „Опел Астра” с рег. № СС7879АС е отнел
чужди движими вещи и пари: един брой портмоне на стойност 22лв, сумата от 120
/сто и двадесет/ евро и сумата от 300 /триста/ лева или всичко на обща стойност
556,70 /петстотин петдесет и шест лева и 70 ст./ от владението на С.М.И., без
нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.196 ал.1 т.2 от НК, във вр с чл.195 ал.І, т.3, във вр. с
чл. 194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” от НК.
На 13.02.2010г. в гр. Силистра, в условията на
продължавано престъплеие е използвал платежни
инструменти, както следва:
-
Дебитна карта Business Card с №……., издадена от
„Банка ДСК” ЕАД с титуляр С.М.И. ;
-
Дебитна карта с №
………., , издадена от „Банка ДСК” ЕАД с
титуляр С.М.И.;
-
Дебитна карта с №
………., , издадена от „Банка ДСК” ЕАД с
титуляр С.М.И.;
-
Дебитна карта Business Card с №………., издадена от
„Банка ДСК” ЕАД с титуляр „ЖАНИ – СМ” ЕООД,
представлявано от С.М.И., при които използвания без
съгласието на титуляра, чрез извършване на четири
броя транзакции с тези карти е получил сумата от 1600 лв. /хиляда и шестотин лева/ - престъпление по чл.249, ал.1 от НК, във вр. с чл.26 от НК.
Тъй като при предявяване на досъдебното производство е
направено искане от подсъдимият А. и неговия процесуален представител за
разглеждане на наказателното производство по реда да глава ХХVІІ от НПК,
съобразно константната съдебна практика на ВКС, съдът разпореди разглеждане на делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК. Направени са
изявления на подсъдимия, че признава фактите описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти в съдебното производство. На
подсъдимият А. са разяснени правата
и е уведомен, че направените от него самопризнания и събраните на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, ще се ползват при
постановяване на присъдата, съгласно чл.372 ал.І от НПК.
В наказателния процес е предявен и
приет за съвместно разглеждане гр.иск от
пострадалата С.М.И.. Претендира се за обезщетение в размер на 2 156
лв. и 70 ст. лв. причинени имуществени
вреди от двете престъпления. Същата е конституирана в качеството си на
граждански ищец и частен обвинител съобразно чл.84 и чл.76 от НПК.
След провеждане на съкратено съдебно
следствие и след определение на съда, с което е констатирано, че
самопризнанията на подсъдимия и описаните факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепят от събраните по досъдебното производство
доказателства, е даден ход на съдебните прeния.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага
на подсъдимия да се наложи наказание по вид „Лишаване от свобода” и по двете
обвинения, редуцирано съобразно нормата на чл.58 от НК, в максимален размер при
превес на отегчаващите вината обстоятелства, и липса на смекчаващи такива, без
да се ангажира с конкретни параметри по размера на наказанието. Иска се
групиране на наказание и приложение на
чл.24 от НК в цялата й строгост. Гражданския иск следва да се уважи изцяло.
Веществените доказателства по делото да бъдат върнати, и невалидните кредитни
карти-унищожени. В правото си на реплика представителят на държавното обвинение
излага и становище, че спрямо подсъдимия следва да се приложи и чл.92 от НК при
постановяване на присъдата.
Частният обвинител и граждански ищец И.
и нейният повереник адв. Симеонова поддържат
становището на прокурора и размера на гражданските искове.
Защитникът на подсъдимия А. пледира за налагане на
наказание съобразно разпоредбата на чл.58 от НК, което да отговаря на целите на
чл.36 от НК по двете престъпления. Не следва да се прилага разпоредбата на
чл.24 от НК. Излага становище , че гражданския иск следва да се уважи в посочения
размер.
В осигуреното му право на последна дума,
подсъдимият заявява, че съжалява за извършеното. Причина на деянията
са наркотичната зависимост, че от една година не употребява вече наркотици.
Съдът, като
взе под внимание направените от подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания в съдебно заседание и прецени събраните и приобщени по делото
писмени доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият е А. е осъждан
многократно за извършени престъпления от общ характер с наложени наказания
лишаване от свобода.
На 13.
02.2010 г.
свидетелката Снежанка И. заедно
със съпруга си излезли с автомобила си марка „Опел" модел „Астра" с рег.№СС 78 79 АС да пазаруват. Около 15.00 ч.
св. И. отишла до жилището на майка си намиращо се по ул. „Добрич" в гр.
Силистра. След като паркирала заключила автомобила като на предната седалка
оставила портмонето си. В него се намирали лични документи, както и 5
бр.дебитни карти, карта за закупуване на лекарства с намаление, СУМПС, сумите
от 300 лв. и 120 евро. Докато свидетелите били отдалечени от автомобила,
подсъдимият А. бил в близост, огледал купето на автомобила и видял оставеното
на предната седалка портмоне. С помощта на парче от автомобилна свещ счупил
предното дясно стъкло на автомобила и взел портмонето с намиращите се в него
документи пари в лева и валута, дебитни карти. След това бързо се отдалечил
посока към ПГ по „Машиностроене". Скрил се в мазето на жилищен блок
намиращо се в този район и проверил какво има в портмонето. Установил наличие
на пари -валута от 120 евро, 300 лв. дебитни карти. Подсъдимият взел наличните
пари и бележката с ПИН кодовете и дебитните карти и ги прибрал у себе си, а
портмонето скрил в мазето. След това тръгнал към жилището св. Г.С.П. намиращо
се по ул. „31-ви полк". Като се срещнал със св. П., подс.
А. му поискал да му даде шапка, шал и яке и да му посочи най-близкия банкомат.
Петров дал на обвиняемия черна шапка без надписи, син шал без надписи и черно
шушлеково яке тип „грейка" с ръкави и яка без качулка. А. поставил шапката
и шала и облякъл якето като бързал. В движение заявил на Петров, че ако иска да
изкара някой лев е необходимо да го последва. Свидетелят П. също се облякъл с
връхна, двулицева дреха в син цвят отвън и червено лице. Двамата се отправили
към района на болницата. До стария стадион поели в посока към бул.
„Македония". Спрели се пред супермаркета намиращ се по бул.
„Македония" спирка „Болницата", в близост да магазин „ЩИЛ" ATM
/Банкомат до магазин „Кастел-СВА по бул. „Македония" в гр. Силистра/.
Подсъдимият А. казал на свид. П. да се скрие, тъй
като на фасадата на магазина имало камера. След това плътно нахлупил шапката и
увит с шала започнал да манипулира на банкомата. За около 15 мин. осъществил 4
транзакции и по този начин изтеглил от дебитните карти суми в размер на общо 1
600 /хиляда и шестстотин/ лв. Като приключил с тегленето на парите подсъдимият
и св. П. отишли да жилището на П.. Там А. му показал изтеглените от банкомата пари. В
жилището на Петров, А. съблякъл дрехите,
които първия му бил дал и излязъл да купи наркотик. Като се върнал, подс. А. извадил от джоба си пари карти, визитки бележка с
ПИН кодовете, пари и ги разстлал на масата. В проведения разговор подс. А. споделил , че освен изтеглените от банкомата пари,
в портмонето също е имало сума в лева и валута. По- късно дал дебитните карти и
личната карта, СУМПС и визитките на св.Петров като му поръчал да ги унищожи. В
хода на разследването св.Петров предал оставените от подс.
А. документи и карти, а именно: 1 бр. СУМПС № …. на С.М.И., л.к …. на И.; 1 бр.
визитна картичка на фирма „Жани", счетоводна
кантора С.М. - управител, на гърба на която е написани с мастило „Санди" …., червена карта за магазин „Хмелницки" с магнитна лента; 5 бр. дебитни карти на
банка ДСК от които 2 бр. с № … и № .-Business Card на името на С.И., 3 бр. с № ., № . и № . всички на
името на С.И., поставени в черно тефтерче за документи. С протокол за
доброволно предаване от 07.04.2010 г. св. Петров предал на разследващия орган
дрехите, с които той и подс. А. са били облечени в
деня на тегленето на парите от банкомата, а именно 1 бр. черно зимно шушлеково
яке с яка без качулка с цип отпред и ластици на ръкавите и отдолу, 1
бр.тъмносин шал с д.70 см.и ш.16 см. /облеклото на А. в момента на тегленето на
парите от банкомата/ и 1 бр.червена шапка с козирка тип „бейзболна"
с бял надпис отпред, 1 бр. връхна дреха от „Полар"
двулицево от едната страна тъмносиня на цвят, а от
другата червена на цвят закопчаваща се отпред с цип по цялата и дължина
/облеклото на св. Петров към този момент/ фиксирани на компакт диска от
камерата за наблюдение/. Черната шапка, с която е бил подс.
А. в деня на тегленото на парите е била загубена от св. Петров в такси.
Подсъдимият А., след разкриването му в хода на
разследването, като извършител на противозаконното отнемане вещите собственост
на св.И. е върнал с протокол за доброволно предаване следните вещи: 1
бр.портмоне червено на цвят HaflnHc"Dagian",16p. дървено клъстче-4см., 1бр. инфокарта №. на „ПроКредит банк" ,1 бр.картонче с данни на „Банка ДСК" клон
Силистра,банков код.. на клиент ЕООД „Жани"СМ,1
бр. рецепта на името на Снежанка М., 1 бр. монета от/една/ стотинка, 1 бр.
монета от 2/две/ стотинки и 1 бр.монета от 2/два/ цента. На 09.06.2010 е
направен оглед на веществено доказателство 1 бр. портмоне и съдържащите се в
него вещи, предадени от А. на 05.03.2010 г с протокол да доброволно предаване. В
хода на разследването подс. А.А. е бил освидетелстван
и е изготвен фотоалбум. Направен е и оглед на веществените доказателства/
дрехите с които е бил облечен обв.А. в деня не
теглене на парите от банкомата..
Ценовата експертиза сочи щети от противозаконното отнетите вещи и пари
е на обща стойност 556,50 лв. Същите не са възстановени на пострадалата.
При извършване на разследването е възложена
изготвянето на техническа експертиза на информационен насител 1 бр. компакт
диск CD -R 700 Mb марка"МАХЕЬЬ"
9iA708293230E17 предаден от Диана Димова във връзка със записаните извършени
транзакции/теглене на пари от ATM /Банкомат до магазин „Кастел-СВА по бул.
„Македония" в гр. Силистра. Изводите което се налагат от експертизата са,
че върху компактдиск CD -R 700 Mb
марка"МАХЕЬЬ" 9iA708293230E17 има информационни
фалове/видеозаписи/Снимките от информационните файлове касаещи делото /снимки 1
до 16/ са описани подробно в раздел „Оглед и изследване на експертизата/.
Записващото устройство е дигитална /цифрова/ камера MapKa"DVR".
Изводите, които се налагат от назначената съдебно психиатрична експертиза сочат, че А. е
с формирана зависимост към психоактивни вещества - политоксиманен
тип -с водеща зависимост към хероин. Към момента на извършване на
престъпленията не е бил в променено състояние на съзнанието съответно на
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието в смисъл на чл.ЗЗ от НК, което да го лишава от възможността да разбира свойството и значението на
извършваното и да ръководи постъпките си по разумни подбуди. А. не е бил в
променено състояние на съзнанието, което да го възпрепятства във възможността
правилно да възприема и запаметява факти. Може да дава достоверни обяснения по
важните за наказателното производство обстоятелства, ако желае. Същият е в
състояние да разбере смисъла и предназначението на евентуално наложено му
наказание.
От приложената по делото справка за съдимост се
установява, че подсъдимият на А.И.А. е осъждан многократно. Налагани са му
наказания по вид лишаване от свобода, които е изтърпял ефективно. Имащи
значение за квалификацията на деянието на подсъдимия, че престъплението кражба
следва да се квалифицира като извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б. „б" НК тези по НОХД №352/201г с Присъда №448/10.07.2001г.
на Районен съд -Силистра в сила от 10.08.2001г. за деяния извършени на
23.09.1998г., на 07.10.1998г., на
13.10.1998г., през м. октомври 1998г; на 19.11.1998 г.; на 20.11.1998г.; на
07.12.1998 г; на 08.12.1998г. А. е осъден на различен по размер наказания
лишаване от свобода. С определение № 133/28.02.205 г по НОХД № 352/2001г. СРС е
определил на А. най- тежкото наказание лишаване от свобода за срок от 15
/петнадесет/ години при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила
на 04.04.2005 г. Ловешкия затвор е уведомил, че на 12.11.2008 г. е изтърпяно
наказанието по НОХД № 352/01 г.; По НОХД № 554/2001 Присъда № 667/14.10.2002 г.
на Районен съд -Силистра в сила от14.11 2002 г. за деяние извършено на 03.11.2002 г. за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.с чл.195,
ал.1, т.т.З 4 и 5 във вр. с чл.29, ал.1,
б."а" е осъден на лишаване от свобода за срок от З/три/ години при
първоначален общ режим на изтърпяване. На
24. 06. 2007г. А. е изтърпял наказанието. От изтърпяването на последното
наказание 12.11.2008г. са изтекли по-малко от 5 години и следователно не са
налице предпоставките по чл.30, ал.1 НК.
Описаната фактическа обстановка се признава от
подсъдимия А., и се подкрепя от събраните по досъдебното производство писмени и
гласни доказателства: обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания, свидетелството за съдимост, заключението на ценовата
експертиза, съдебно психиатричната експертиза, съдебно техническата, оглед на
местопроизшествието, фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, Протокол за
освидетелстване, Протокол за оглед на веществени доказателства и др.
Така установената фактическа обстановка и всички
събрани по делото доказателства налагат следните изводи:
От правна страна:
Подсъдимият А.А. е осъществил в условията на реална
съвкупност следните престъпления:
Престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.З, във вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б" от НК -
на 13.02.2010 г. в гр. Силистра от л.а. „Опел Астра"
с per. № СС 7879 АС, паркиран по ул. „Добрич", в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот - счупване на предно дясно стъкло е отнел чужди движими вещи - 1
бр. портмоне, пари във валута и лева на обща стойност от 556,70 лв. от
владението на С.М.И. ***.
От обективна страна, подсъдимият е извършил действия,
насочени към прекъсване на владението върху инкриминираните вещи от страна на
техния владелец. Установил е свое владение върху отнетото имущество, получил са
възможността да се ползва и разпорежда с него по своя воля. Това е станало без
съгласието на пострадалата Счупването на стъклото представлява квалифициращо
обстоятелство - разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот.
От субективна страна подсъдимият е действали виновно с
пряк умисъл - съзнавал е всички обективни признаци от състава на
престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, във вр.
чл. 195, ал.1, т.З, във вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. „б" от НК.
Причини за
извършване на престъплението са трайните престъпни навици на обвиняемият,
нежеланието да работи и да осигури с честен труд средства за прехраната си.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както богато и негативно пигментираното съдебно
минало на подсъдимия така и отчита като смекчаващи вината обстоятелства
направеното самопризнание, и изразеното
съжаление за извършеното. При индивидуализация на наказанието съдът взе
предвид и факта, че делото се разглежда
по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието,
съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи
наказание по чл. 58а, ал. 1 или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е
приложима само, когато са налице условията на чл. 55 от НК, а в случая не са на
лице.Съдът определи наказание на подсъдимия А. съобразно нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, като редуцира същото с една трета и определи наказание по вид
„Лишаване от свобода” за срок от пет години. Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализацията на наказанието водят до извода, че наказанието
което следва да се наложи на подсъдимия е при
превес на отегчаващите вината обстоятелства - изключително обременено
съдебно минало, затвърдени престъпни навици,липса на смекчаващи вината
обстоятелства и предвид това същия следва да се счита като деец с висока
обществена опасност и презумцията на чл.36 от НК явно не е изиграла своята роля
спрямо него.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
определя „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение
– затвор.
Престъпление по чл. 249, ал.1, във вр.
с чл.26 НК
На 13.02.2010 г., в гр. Силистра, в условията на
продължавано престъпление е използвал платежни инструменти, както следва:
- Дебитна карта Business
Card с №, издадена от „Банка ДСК" ЕАД с титуляр
С.М.И. ***
- Дебитна карта с № ., издадена от „Банка
ДСК" ЕАД с титуляр С.М.И. ***;
- Дебитна карта с №, издадена от „Банка
ДСК" ЕАД с титуляр С.М.И. ***;
- - Дебитна карта Business
Card с № ., издадена от „Банка ДСК" ЕАД с титуляр
„ЖАНИ-СМ" ЕООД, представлявано от С.М.И. ***,
при
които използвания без съгласието на титуляря, чрез извършване на 4 /четири/
броя транзакции с тези карти е получил сумата от 1600,00 лв. /хиляда и
шестстотин лева/.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява
в използването на посочените четири дебитни карти, които представляват
„платежни инструменти" по смисъла на чл.93, т. 24 НК - веществени
средства, които позволяват да се прехвърлят пари. Подсъдимият е осъществил
няколко отделни деяния, осъществяващи състава на едно престъпление през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, при което всяко едно от последващите деяния се явява продължение на
предходното - т.е. налице са обективните признаци на продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действали виновно с
пряк умисъл - съзнавал е всички обективни признаци от състава на
престъплението, което извършва, неговия общественоопасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и пряко ги е целял.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 249, ал.1, във вр.
с чл.26 НК.
Причини за
извършване на престъплението са трайните престъпни навици на обвиняемият,
нежеланието да работи и да осигури с честен труд средства за прехраната си.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът взе предвид както богато и негативно пигментираното съдебно
минало на подсъдимия така и отчита като смекчаващи вината обстоятелства
направеното самопризнание, и изразеното
съжаление за извършеното. При индивидуализация на наказанието съдът взе
предвид и факта, че делото се разглежда
по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК и наказанието,
съгласно чл.373 ал.ІІ от НПК следва да се определи в условията на чл.58а от НК. Съдът следва да определи
наказание по чл. 58а, ал. 1 или по чл. 58а, ал. 4 от НК. Втората хипотеза е
приложима само, когато са налице условията на чл. 55 от НК, а в случая не са на
лице.Съдът определи наказание на подсъдимия А. съобразно нормата на чл.58а,
ал.1 от НК, като редуцира същото с една трета и определи наказание по вид
„Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца и глоба от три хиляди
и двеста лева, представляващо двойния размер на получената сума. Цялостната преценка на всички обстоятелства имащи
значение за индивидуализацията на наказанието водят до извода, че наказанието
което следва да се наложи на подсъдимия е при
превес на отегчаващите вината обстоятелства - изключително обременено
съдебно минало, затвърдени престъпни навици,липса на смекчаващи вината
обстоятелства и предвид това същия следва да се счита като деец с висока
обществена опасност и презумцията на чл.36 от НК явно не е изиграла своята роля
спрямо него.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
определя „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение
– затвор.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът допуска групиране
на двете наказания и налага на подсъдимия А.И.А., със снета по – горе
самоличност най - тежкото наказание предвид така определените, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ПЕТ ГОДИНИ и глоба в размер на 3 200 лв./три
хиляди и двеста лева/.
На основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС, във вр с пар.3 ал.1, т.2 от ДРЗИНЗС
определя „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение
– затвор.
Съдът счита, че за постигане целите на
чл.36 от НК, не е необходимо прилагането на чл.24 от НК при извършеното
групиране на престъпленията на подсъдимия, каквото искане отправи публичния
обвинител.
Искането на представителя на държавното
обвинение за приложението на чл.92 от НК съдът намира за напълно неоснователно,
тъй като, видно от обясненията на самия подсъдим, към момента на постановяване
на присъдата по настоящото производство, същия не употребява наркотични
вещества от година.
В резултат на виновното поведение по подсъдимия А. за
гражданският ищец С.И. са настъпили определени имуществени вреди изразяващи се
в невъзстановените предмети на престъпленията. В настоящия случай са на лице
всички елементи от сложния състав на
непозволеното увреждане: деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата, вина под формата на пряк умисъл. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да обезщети, като по този начин възстанови вредите, които
виновно е причинил другиму. Причинната връзка между деянието на подсъдимите и
претърпените от гражданските ищци вредоносен резултат, е несъмнена.
Репарирането на претърпените имуществени вреди съгласно чл.52 от ЗЗД се
преценява по справедливост. Тези вреди подлежат на обезщетяване към датата на
тяхното причиняване 13.02.2010г. Ето
защо съдът осъди подсъдимият А. да заплати
на гражданския ищец Снежанка И. сумата от 2 156 лв. и 70 ст.
Съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от 86лв. 26 ст. по сметка на СОС,
представляваща ДТ върху уважените размери на гр. искове.
Подсъдимият А. следва да заплати и
направените по делото разноски в размер на 158 лв. по сметка на републиканския
бюджет.
Веществените доказателства по делото – тефтерче с документи, 4 бр. дебитни карти,
червено кожено дамско портмоне, 1 бр. компакт диск, яке с ципове от бял метал,
шушлеково яке, връхна дреха от полар, червена шапка, тъмносин шал да се върнат
на собствениците след влизане на
присъдата в сила
Съдът потвърди взетата по отношение на
подсъдимия мярка за неотклонение “ Подписка ”, поради липсата на основание за
отменяването или изменяването й.
Съдът може да се надява, че така
определеното по размер наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия, ще му отнеме възможността
да извършва други престъпления. Неизбежното наказание на дееца ще подейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще
допринесе за удовлетворяване на общественото чувство за справедливост,
еквивалент на възмездието като обществена оценъчна категория.
Съдът счита, че наложеното наказание в
този си вид и размер ще изиграе своята превантивна, възпитателна, поправителна
и възпираща роля.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.