№ 295
гр. Видин, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20241320101466 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Л. Т. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***********, чрез адвокат Димитър Гърков от
АК – Ловеч, служебен адрес: ************* против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, с която са предявени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
По делото е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* против Л. Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди
Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв.,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г. в общ размер от 3600.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
12.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че процесният
договор е недействителен в цялост, по делото е предявен и насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* против Л. Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди
Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв.,
представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за
паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до окончателното й
изплащане.
1
Ищецът по главните искове твърди, че на 11.10.2023 г. между Л. Т. П., в
качеството й на „кредитополучател“ от една страна и ответника „Сити Кеш“
ООД, в качеството му на „кредитор“ от друга страна, е сключен Договор за
паричен заем Кредирект № 943124 („Договорът за заем“), в който са включени
клаузи, които счита за неравноправни, незаконосъобразни и съответно
нищожни, а именно:
- Клауза, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне
на обезпечение;
- Клауза, уреждаща разходи в тежест на ищеца за изпращане на
съобщения, покани и уведомления по управлението на кредита.
Договорът за заем е сключен при следните условия:
- 3,600.00 лева главница;
- 40.05% фиксиран лихвен процент;
- 48.03% годишен процент на разходите;
17 месечен срок за погасяване;
- 4,976.65 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;
- Обезпечение - поръчител или банкова гаранция.
Сочи се, че съгласно чл. 6. 5. от Договора за заем ищцата е следвало в
срок от 3 (три) дни от сключването на Договора за заем да предостави на
Кредитора едно от следните обезпечения:
- Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да
представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш,
документ за размера на получавания от тях доход;
- Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
Пояснено е още, че „Заемодателят си запазва правото еднолично и без да
се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да
обезпечи заема и да откаже сключване на договор за заем, докато не бъде
2
предоставено искано обезпечение или да откаже сключване на договор за заем
при непредставяне на исканото обезпечение.“
В чл. 6. 6. от Договора за заем е описано, че в случай на неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи
на кредитора неустойка в размер на 6678.35 лева
Излага, че за ищцата е било невъзможно да предостави обезпечение,
което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и
въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в
погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този
начин, в действителност общата сума, която ищцата следва да върне за
използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на
4976.65 лева, а значително по-голяма - в размер на 11849.00 лева.
Счита, че въпросната неустойка е нищожна като противоречаща на
добрите нрави, а клаузата, с която се начисляват разходи в тежест на ищцата за
извънсъдебни разходи е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Смята, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при
непредоставяне на обезпечение след сключването на договора е нищожна
поради следното:
Въпросното вземане, макар и именувано „неустойка“ няма характер на
такава, то е изначало уговорено без да притежава присъщите на неустойката и
характеризиращите я като такава функции.
Кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат
предвид при изчисляване на ГПР.
Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал
прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване
на поръчители или на банкова гаранция в двудневен срок. Това вземане е
допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага,
съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.
Предвидената „неустойка“ не изпълнява обезщетителна функция, тъй
като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно
задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски,
следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за
внасяне на договорените вноски.
Сочи, че без отговор остава въпросът в тази хипотеза какви са вредите,
които би понесъл въпросния кредитор. Смята, че неустойката е уговорена, за
да генерира допълнителна печалба за кредитора, многократно надвишаваща
размера на допустимото от закона възнаграждение за тази дейност. Нещо
повече, от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция,
кредиторът не може да претърпи вреди, чиято стойност да е по-голяма от тази
3
при пълно неизпълнение от страна на Кредитополучателя, а при такова
неизпълнение законодателят е определил горна граница на санкцията в чл. 33
ЗПК- размер на законната лихва.
Излага, че предвиждането в процесния договор, че кредиторът има
право на обезщетение по чл. 92 ЗЗД, надхвърлящо значително размера на
дължимата мораторна лихва при неизпълнение не защитава негов легитимен
интерес, а внася неравноправност по смисъла па чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП в
договорното съдържание с цел неговото облагодетелстване в ущърб на
потребителя.
Твърди, че предвид уговорката, че неустойката се дължи не при
неизпълнение на основното договорно задължение, а че се дължи независимо
дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя
изначално не притежава обезщетителна функция.
Излага, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на
добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да получи
обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
кредитополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т. е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга. При наличието на така въведеното
задължение за представяне на обезпечение следва да се приеме, че кредиторът
не желае да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение
от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение в явно
противоречие с чл. 143, т. 3 от ЗЗП.
Сочи, че не може да се приеме, че неустойката изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя,
отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и затрудняващи
получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в
предвидения двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по
този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност
на страните.
На отделно основание счита, че с въпросната клауза се заобикаля и
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за
4
забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл се сочи, че съдебната
практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от
основните си функции - обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна
печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова
тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите
нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата
на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП.
Поддържа, че съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на
договор при общи условия, какъвто е настоящият.
Счита, че посочената клауза, с която се уговаря неустойка при
непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна както на
основание чл. 143, ал. 5, т. 5 ЗПП, така и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради
противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер
на неустойката спрямо отпуснатите суми.
По отношение на нищожността на клаузата на 4.6. част III от
Стандартния европейски Формуляр към Договора за заем, уреждаща разходи
за извънсъдебно събиране на вземания сочи, че чл. 5 от Договора за заем е
описано, че в ГПР не се включват възможни разходи, които Заемателят може
да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения,
както и таксите съгласно Тарифа за таксите на заемодателя, публикувана на
неговата официална интернет страница.
В 4.6. част III от Стандартния европейски формуляр към Договора за
заем е описано следното: Ако потребителят е в забава за връщане на
главницата по кредита и/или лихвата, той дължи за нея обезщетение в размер
на законната лихва за забава, за всеки просрочен ден, считано от датата на
настъпване на просрочието до неговото пълно погасяване, сторените разноски
за съдебно събиране на вземането, както и разходите на кредитора за
извънсъдебно събиране съгласни Тарифата за таксите и разходите, събирани
от „Сити Кеш“ ООД, във връзка с договорите за потребителски кредити,
сключвани през интернет.
Излага, че съгласно въпросната Тарифа за такси за „допълнителни
услуги“ на уебсайта на ответника, сумата не може да надхвърля 25% от
главницата (в случая главницата е 3,600 лв., 25% от които са 900 лв.) по
договора или поне такива са условията към момента на завеждането на
настоящия иск.
Твърди, че макар и въпросната да е наречена от кредитора „такса“, тя е
обвързана с неизпълнение на задължение по договора и като такава, тя следва
5
да бъде възприемана като неустойка. Въпросната „неустойка“ противоречи на
чл. 33 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
поддържа, че е налице явно заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се
търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава и то за
действия, които кредитодателя може и да не е извършил.
Счита, че в случая тази неустойка няма присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, тя е просто средство за
обогатяване на кредитора и определено води до скрито оскъпяване на
кредита.
Излага, че въпросната неустойка всъщност не е неустойка, а такса, то
съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се
събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая
кредиторът умишлено е насочил към Тарифа, качена на уебсайта му, която
може да бъде ежедневно променяна и с това едностранно да влияе върху
разходите по един вече сключен договор за кредит.
В допълнение, изброените дейности - изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания и др., по
естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а за евентуално извършвани от кредитора действия във
връзка със събиране на задължението. Тези дейности нямат характеристиката
„допълнителни услуги“ в полза на потребителя, а са разходи, както самият
кредитор ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на
задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
услуги.
Посочва, че дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, то те са такива по управление на кредита и
„таксуването“ им за сметка на потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Счита, че клаузата в 4.6. част III от Стандартния европейски формуляр
към Договора за заем е нищожна на основание чл. 10а, ал. 2, чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПК и се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че клаузата на 6.6. от Договор за паричен заем Кредирект №943124 от
11.10.2023, сключен между Л. Т. П., ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД,
ЕИК: *********, уреждащ начисляване на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 като противоречаща на
добрите нрави.
Иска се от съда да признае за установено, че клаузата на 4.6., част III от
Стандартния европейски формуляр към Договор за паричен заем Кредирект
6
№943124 от 11.10.2023 г., сключен между Л. Т. П., ЕГН: ********** и „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК: *********, уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на
вземания в тежест на ищцата е нищожна, като противоречаща на чл. 10а, ал. 2
ЗПК.
Претендират се и направените разноски.
От ответника, в законоустановения срок, е постъпил писмен отговор, с
който се оспорва иска за признаване за установено, че клаузата на 4.6., част III
от Стандартния европейски формуляр към Договор за паричен заем Кредирект
№ 943124 от 11.10.2023 г., сключен между Л. Т. П. и „Сити Кеш“ ООД,
уреждащ разходите за извънсъдебно събиране на вземания в тежест на ищцата
е нищожна, като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като недопустим и
неоснователен.
Искът за признаване за установено, че клаузата на 6.6. от Договор за
паричен заем Кредирект №943124 от 11.10.2023, сключен между Л. Т. П.,
ЕГН: ********** и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, уреждащ начисляване
на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 като противоречаща на добрите нрави, се оспорва като
неоснователен, като са изложени подробни съображения по отношение
твърденията в исковата молба.
По делото е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* против Л. Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди
Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв.,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за
паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г. в общ размер от 3600.00 лева, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
12.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
При условията на евентуалност, в случай, че съда приеме, че процесният
договор е недействителен в цялост, по делото е предявен и насрещен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
********* против Л. Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди
Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв.,
представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за
паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до окончателното й
изплащане.
По насрещните искове е представен писмен отговор, като се поддържа
отхвърляне на насрещната претенция като неоснователна, като се сочи, че
процесният договор за кредит е недействителен, поради нарушени чл. 19, ал.
4 от ЗПК вр.ал.1 , чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК ,чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите.
В случай, че съдът приеме насрещният иск за основателен е направено
7
ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ. Посочено е от Лозина Т. П., че е
сключвала с ответното дружество поредица от договори за заем, всички с
еднаква конструкция на оскъпяване – неустойка при непредоставяне на
практически невъзможно за предоставяне обезпечение.
В тази връзка по делото е представен договор за паричен заем Кредирект
№ 684001 от 29.05.2022 г. и платежни нареждания от Л. П. за заплащане по
този договор на „Сити Кеш“ ООД на сумата от 1965.80 лева. Сочи се, че след
заплащане на тази сума кредитът е рефинансиран с Договор за паричен заем
823274/01.03.2023 г. с чиято главница са погасени още 838.18 лева или общо
по Договор за паричен заем Кредирект 684001 от 29.05.2022 г. са платени
2803.98 лева. В случая ищцата посочва, че предвид недействителността на
договора, разпоредбата на чл. 23 ЗПК и главницата от 1200.00 лева, то 1603.98
лева се явяват платени при изначална липса на основание.
По делото е представен от Л. П. и Договор за паричен заем Кредирект №
842912 от 08.04.2023 г. и платежни нареждания за заплащане на сумата от
900.96 лева. Посочено е, че след заплащане на тази сума кредитът е
рефинансиран с Договор за паричен заем 943124/11.10.2023 г., с чиято
главница са погасени още 892.27 лева или общо по Договор за паричен заем
Кредирект № 842912 са платени 1798.23 лева. В случая ищцата посочва, че
предвид недействителността на договора, разпоредбата на чл. 23 ЗПК и
главницата от 1000.00 лева, то 798.23 лева се явяват платени при изначална
липса на основание.
Ищцата счита, че е доказала по настоящото дело платена при изначална
липса на основание сума в общ размер на 2402.21 лева /по посочените по-горе
договори/, а претенцията на „Сити Кеш“ ООД е в размер на 2207.89 лева, то
моли разликата от 194.32 лева да бъде съдебно прихваната с присъдените на
противната страна сторени деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства (Договор за паричен заем Кредирект № 943124/11.10.2023 г.) се
установява, че между ищецът Л. Т. П. /заемател/ и ответника „Сити Кеш” ООД
/заемодател/ е сключен описания договор, тоест че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 3 от Договор № 943124/11.10.2023 г., ищецът трябва да
върне сума по кредита от 4976.65 лева, при сума на получаване 3600.00 лева,
при ГПР 48.03 %, годишен лихвен процент - 40.05 %, при срок на кредита от
17 месеца. В чл.6.5 в Договора е предвидено, че заемателят се задължава в
срок от три дни, считано от усвояването на заеманата сума да предостави
обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от
Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените),
а в чл. 6.6 е предвидено, че при неизпълнение на чл.6.5, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 6678.35 лева.
8
В чл. 33 от Общите условия /общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за
заеми
„Кредирект“, в сила от 08.03.2019 г. се предвиждат следните обезпечения:
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7
пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са
поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход или безусловна банкова гаранция,
издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща освен главницата,
също така и лихвата.
Представен е по делото и Стандартен европейски формуляр към
Договор за потребителски кредит № 943124 от 11.10.2023 г.
Ответникът по основните искове „Сити Кеш“ ООД е приложил към
насрещната си искова молба за връчване на Л. Т. П. уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на цялото задължение на Л. Т. П. по Договор за
потребителски кредит № 943124 от 11.10.2023 г., което към 11.11.2024 г.
възлиза на обща стойност от 9317.05 лева, от които 3600 лева главница,
1028.27 лева възнаградителна лихва, 4314.05 лева договорна неустойка и
374.73 лева такси.
В насрещната искова молба е посочено, че кредитополучателят е правил
следните плащания по Договор за потребителски кредит № 943124 от
11.10.2023 г., а именно: на 11.12.2023 г. – 200.00 лева, на 22.12.2023 г. – 300.00
лева, на 06.01.2024 г. – 797.11 лева, на 08.03.2024 г. – 25.00 лева и на
24.05.2024 г. – 70.00 лева. Общо погасената сума по договора е 1392.11 лева.
За доказване на горните обстоятелства е представена справка за движенията и
актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за извършените и
предстоящи плащания.
Ответникът по насрещните искове Л. Т. П. не е оспорила твърденията на
ищеца по насрещните искове, че по горецитирания договор е заплатила сума в
общ размер на 1392.11 лева, поради което съдът приема това обстоятелство за
доказано.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
9
Съдът намира, че искът за признаване за нищожност на клаузата на 4.6.,
част III от Стандартния европейски формуляр към Договор за паричен заем
Кредирект № 943124 от 11.10.2023 г., сключен между Л. Т. П. и „Сити Кеш“
ООД, е недопустим. Стандартният европейски формуляр представлява
преддоговорна информация във формат по образец, която се предоставя на
кредитополучателя преди сключването на договора и като такава не
представлява сделка или съглашение между страните, която да бъде годна за
оспорване като нищожна. Стандартният европейски формуляр съдържа
информация за възможните параметри по бъдещия договор, които
впоследствие ще бъдат договорени между страните, а не конкретни вече
действащи уговорки. С оглед гореизложеното искът за признаване за
нищожност на клаузата на 4.6., част III от Стандартния европейски формуляр
към Договор за паричен заем Кредирект № 943124 от 11.10.2023 г., сключен
между Л. Т. П. и „Сити Кеш“ ООД следва да се остави без разглеждане като
недопустим.
Предявените при условията на последващо обективно кумулативно
съединение иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и насрещни искове по чл. 211,
ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и евентуалният
насрещен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, са процесуално допустими.
Разгледани по същество:
Първоначално предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК за
признаване нищожността на клаузата на чл. 6.6. от Договор за паричен заем
Кредирект № 943124 от 11.10.2023, сключен между Л. Т. П. и „Сити Кеш“
ООД е основателен;
Насрещният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* против Л.
Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди Л. Т. П. да заплати на
„СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв., представляваща част от
неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 943124 от
11.10.2023 г. в общ размер от 3600.00 лева, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до окончателното й
изплащане е неоснователен;
Предявеният при условията на евентуалност, в случай, че съда приеме,
че процесният договор е недействителен в цялост, насрещен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********
против Л. Т. П., ЕГН **********, с който се иска от съда да осъди Л. Т. П. да
заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 2207.89 лв., представляваща
неизплатената чиста стойност на кредита по Договор за паричен заем №
943124 от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до окончателното й изплащане е
основателен, като съображенията за това са следните:
10
По иска по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния
договор -
физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който
законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11. СЕС
многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения. Предвид създадената между страните
облигационна обвързаност съдът счита, че ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13 ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието
"потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност. На ищеца, в качеството на
физическо лице е предоставен потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 143
ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която
не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно
изброяване на различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор
при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
11
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност
да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза
или някоя
отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на
чл. 3 от
Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на
договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В
тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при какви условия е сключен
процесният договор за потребителски заем и как са уговорени клаузите на
този договор.
Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се
установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при
предварително определени от едната страна - кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за
потребителски кредит, препраща към чл. 143 – 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да
следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни
разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни –
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди
сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл клауза, като уговорената в чл. 6.6 от Договор за паричен
заем
Кредирект № 943124/11.10.2023 г., според която се дължи неустойка в размер
на 6678.35 лв., при неосигуряване от страна на кредитополучателя на
обезпечение, а именно на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 33, ал. 1, т. 1 от Общите условия или безусловна банкова
12
гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на
транспонираната в ЗПК директива.
Това вземане, макар и наречено неустойка, според настоящия съдебен
състав няма характера на такава, тъй като видно от клаузите в договора и
размера му – 6678.35 лева при главница от 3600.00 лева, няма типичните за
неустойка обезпечителна и обезщетителна функции. На практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и законът – чл. 33,
ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна
неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано
от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва
по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна
лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава
неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание
чл. 83, ал. 1 ЗЗД. В случая, в чл. 6.6 от договора, макар формално да е
уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, то
фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща
допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне
вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са
кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради
което е обективно трудно да бъдат покрити от кредитополучателя. Кредиторът
е дал възможност на насрещната страна да предостави обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция, но поръчителят/ите трябва да отговаря/т
на множество изисквания – за изключително висок осигурителен доход,
надвишаващ размера на минималната работна заплата, да нямат лоша
кредитна история, да не са поръчители или заематели по друг договор. Освен
това следва този поръчител/и да представи/ят и надлежна бележка от своя
работодател. Налагането на тези специфични изисквания, вкл. и по отношение
на банковата гаранция въобще препятства всички възможности на длъжника
да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да
направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който
следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно
дадени
условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно
тяхното
изпълнение. Друга алтернативна опция за обезпечение в договора и Общите
условия не е предвидена, от което следва, че всъщност реална възможност на
13
длъжника да избегне
плащането на неустойка не му е предоставена. След като това е така, във
всички случаи
вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Именно поради
изложеното, същата е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да
се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска,
видно от самия погасителен план, инкорпориран в договора. При тези трудно
изпълними условия и предвид размера й от 6678.35 лева /при главница от
3600.00 лева/ настоящият съдебен състав намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се
превръща само в средство за
обогатяването на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. Тя
противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите,
съответно на добрите нрави. Ето защо тя е и нищожна. Фактически не се касае
за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за
главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена
допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба
за кредитора.
Следователно в договора трябва да се посочи размера на лихвения
процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
т.нар. „неустойка“, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна
печалба за кредитора. Следователно, годишният лихвен процент няма да е
посочения 40, 05 %, а следва да е много по-голямо число, ако в него участва и
вземането от 6678.35 лв., формално уговорено като неустойка.
Следва да се обърне внимание и на твърденията на ищеца за
недействителност на договорните клаузи, разгледани през призмата на
процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3.5 от процесния договор за
кредит. Кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК като
разписаните предвиждания при формиране на ГПР включват само вземането
за главница и лихва. Съгласно чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита за потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които
потребителят дължи при неизпълнение на договора. От една страна,
неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а
от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от
неизпълнението, тъй е почти в двоен размер от предоставената сума по
кредита. По този начин съдът намира, че се заобикаля ограничението,
предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне на ГПР. Доколкото в случая
неустойката е възнаградителна лихва - печалба на кредитора, то тя е част от
14
ГПР и е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. С размера на неустойката, ГПР от 48.03 % би нараснал
допълнително и то значително като за този извод не са необходими специални
знания. Това не е сторено, поради което е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти
размера на законната лихва, а посредством изплащането на задължението за
неустойка ще се получи сума, която като финансов резултат ще е в полза на
кредитора по договора за кредит и което плащане не е включено в ГПР. Това
плащане в същото време надхвърля повече от половината от размера на
кредитната сума и при включването му в годишния процент на разходите,
размерът му значително надхвърля максимално регламентирания в чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Следователно, договорът за заем противоречи на част от императивните
постановки на ЗПК. В случая, по отношение на този иск, следва да се приложи
чл. 21, ал. 1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. Освен това, отношенията между страните се регулират и от Закона
за защита на потребителя, какъвто безспорно е ищеца - кредитополучател.
Основателни са в тази връзка и доводите на ищеца, че процесната
„неустоечна“ клауза по чл. 6.6 от договора за кредит е неравноправна и по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като въведеното с нея задължение е
необосновано високо - то е в почти двоен размер от размера на предоставения
кредит и като такава е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не може да се
приложи
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като нищожните клаузи на договора
относно
определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР не биха могли да се
заместят по право от повелителни норми на закона. Още повече, че съгласно
задължителната практика на СЕС националните съдилища са длъжни само да
не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат
задължителна сила за потребителя, но не са овластени да изменят
съдържанието им. Доколкото договорът за потребителски кредит е възмезден,
кредиторът не би го сключил без определено възнаграждение за отпуснатия
кредит, то не е налице и втората хипотеза на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Следва да се посочи още, че липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не
дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването му.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР,
което представлява невярна информация относно общите разходи по кредита,
15
следва да се окачестви като нелоялна и по - специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел.
Отделно от гореизложеното, съдът намира, че клаузата в процесния
договор,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за непредоставяне на
обезпечение е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като накърняващи
добрите нрави. Анализът на съдържанието на цитираните по-горе текстове от
договора налага разбирането, че договореностите са установени с една
единствена цел - да се предостави възможност на кредитора да реализира
допълнителен доход от потребителя.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за установяване прогласяване
нищожност на клаузата, предвидена в чл. 6.6 в Договор за паричен заем
Кредирект № 943124/11.10.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 6678.35 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, е основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск по чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
9 ЗПК.
Във връзка с предявеният насрещен иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, настоящият съдебен състав намира, че
основателността му е обусловена от разглеждане на възражението на
ответника по него за недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Доколкото се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка на съдържанието му за
съответствие с разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване
на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи. Както бе изложено по-горе, съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
16
№ 1 начин.
Както бе посочено по - горе, ГПР не отговаря на законовите изисквания,
защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48.03 %, а пък
ГЛП е 40.05 %, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият/. Посочената пък годишна фиксирана лихва, не е ясно
как точно се съдържа и е изчислена по отношение на общия ГПР. Всичко това
поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
основание.
В случая се установява несъответствие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 9 ЗПК, в която е поставено изискването за посочване на лихвения процент
по кредита и условията за прилагането му. Макар в договора да е посочен ГЛП
от 40,05 % следва да се отчете липсата на уточнение върху, каква база се
начислява той: дали върху целия размер на заетата сума или върху остатъчната
главница. Това е пречка да се определи, как се разпределя лихвата във времето
и влияе ли се от намаляването на главницата. Тъй като в договора липсва
отбелязване, какъв е общият размер на дължимата за срока на същия
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по него не може да се
провери, как е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на
посочения от кредитодателя фиксиран от 40,05 %. Ето защо и предвид
констатираните от съда нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10
ЗПК, следва да се приеме договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 ЗПК и без да се обсъждат останалите
несъответствия между формулираните клаузи и разпоредбите на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността
е връщане само на чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или
други разходи. Тъй като се установява, че заемателят е извършвал плащания
по договора следва да се приеме, че с тях същият е заплатил на заемодателя
суми, които следва да се отнесат като връщане на предоставената му от
кредитора сума от 3600.00 лева като размерът на същите е 1392.11 лева.
Следователно дължимият остатък за главница е 2207.89 лв. В случая
обаче е недопустимо и присъждането на част от неплатената главница в
размер на 2207.89 лв., каквото е искането на „Сити Кеш" ООД по основния
насрещен иск, тъй като същата
се претендира от дружеството като дължима на действително договорно
основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като дадена по недействително
правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34
ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване - при липсата на
основание, всеки дължи да върне това, което е получил. По тази причина
основният насрещният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК предявен от „СИТИ КЕШ“ ООД против Л. Т.
17
П., с който се иска от съда да осъди Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД
сумата от 2207.89 лв., представляваща част от неизплатено задължение за
главница по Договор за паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г. в общ размер
от 3600.00 лева,следва да се отхвърли.
Отхвърлянето на главния насрещен иск изключва разглеждането на
обективно
съединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва от
предявяването му до окончателното плащане.
По предявения в условията на евентуалност насрещен иск по чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД който е получил нещо на
отпаднало основание е длъжен да го върне.
Предвид констатираните от съда нарушения на разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и приемането на договорът за потребителски кредит за
недействителен на основание на чл. 22 ЗПК, съдът следва да се произнесе по
предявения в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, предявен от „СИТИ КЕШ“ ООД против Л. Т. П., с
който се иска от съда да осъди Л. Т. П. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД
сумата от 2207.89 лв., представляваща неизплатената чиста стойност на
кредита по Договор за паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба –
12.11.2024 г., до окончателното й изплащане.
При установена в хода на исковото производство недействителност на
договор за потребителски кредит, какъвто извод е направен от настоящия
състав, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно
предявеният в условията на евентуалност насрещен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да бъде уважен за дължимата чиста
стойност на кредита. Не се оспорва от страните обстоятелството, че Л. П. е
получила от „Сити Кеш“ ООД сумата от 3600.00 лева. Отчитайки факта, че
внесената от същата сума за погасяване на задължението е в размер на 1392.11
лв., а предоставения й кредит е в размер на 3600.00 лв., съдът счита, че
предявеният от ищеца насрещен иск е основателен за сумата 2207.89 лв.,
представляваща незаплатена част от чистата стойност, предоставена по
договор за паричен заем № 943124 от 11.10.2023 г., ведно със законната лихва
от 12.11.2024 г. – датата на депозиране на насрещната искова молба до
окончателното плащане. Към момента на приключване на устните състезания
сумата от 2207.89 лева е изискуема, тъй като на ответника по насрещния иск е
връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, приложено към
насрещната искова молба.
По възражението за прихващане
18
Прихващането има погасителен ефект при наличието на предпоставките
по чл. 103 от ЗЗД - да са налице две взаимни и еднородни вземания,
изискуемост и ликвидност на активното вземане и изпълняемост на пасивното
вземане, както и отправено изявление за прихващане по реда на чл.104 ал.1,
пр. първо от ЗЗД. Това означава двете вземания да са безспорно установени по
основание и размер, а дългът е установен по своето основание само тогава,
когато съществуването му е безспорно, ако доказването му не се нуждае от
съдебно производство. В конкретния казус конкретно задължение от страна на
„Сити Кеш“ ООД към Л. П. за сумата от 2402.21 лева не се извежда.
Възражението за прихващане, което ответникът по насрещната искова молба е
направил с отговора на насрещната искова молба е неоснователно, тъй като
със същото се претендира дължимост на суми от „Сити Кеш“ ООД, поради
нищожност на клаузи от други договори за кредит, сключени между страните
по настоящото дело. Твърдяната от Л. П. нищожност на други договори за
кредит и клаузи от тях не е установена по законоустановения ред и с оглед на
това за Л. П. не е възникнало вземане за сочените от нея суми във
възраженията за прихващане.
С оглед гореизложеното възражението за прихващане следва да бъде
отхвърлено.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото ответникът „Сити Кеш“ ООД следва
да бъде осъден да заплати на ищеца Л. П. направените разноски в размер на
317.13 лева за държавна такса.
Ответникът „Сити Кеш“ ООД следва да бъде осъден да заплати и на
процесуалния представител на ищеца по този иск адвокат Димитър Гърков,
вписан в АК – Ловеч с № **********, съдебен адрес за кореспонденция:
*********, офис № 30 сумата от 1000.00 лева, представляваща
възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие във връзка с предявения от него иск, определено по реда
на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл. 7, ал. 1 т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
/загл. Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./.
С оглед изхода на делото по насрещния иск Л. Т. П. следва да бъде
осъдена да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 88.32 лева – за държавна
такса и 480.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи
и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг
посочен от ищеца начин на плащане.
В случая, ищецът по насрещната искова молба „Сити Кеш“ ООД е
посочил банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми и
деловодни разноски, както и разноските за адвокатско възнаграждение, както
19
следва: IBAN: **********, BIC: IORTBGSF, с титуляр „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК: *********.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между Л. Т. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: *********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5, че клаузата за неустойка в размер на 6678.35 лева,
обективирана в чл.6.6 в Договор за паричен заем Кредирект №
943124/11.10.2023 г., сключен между Л. Т. П. и „СИТИ КЕШ“ ООД, е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр.с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр.с чл. 21, ал. 1 ЗПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Л. Т. П., ЕГН **********,
с настоящ адрес: *********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №
115Е, ет. 5 иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че клаузата на 4.6., част III от Стандартния европейски формуляр
към Договор за паричен заем Кредирект № 943124 от 11.10.2023 г., сключен
между Л. Т. П. и „Сити Кеш“ ООД, е нищожна, като противоречаща на чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, като недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част. Решението в тази част е с характер на определение и може да се
обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд –Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е,
ет. 5 против Л. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, иск за
заплащане на сумата от 2207.89 лв., представляваща част от неизплатено
задължение за главница по Договор за паричен заем Кредирект №
943124/11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *********** да
заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 на основание
чл. 23 ЗПК сумата от 2207.89 лева, представляваща неизплатената чиста
стойност на кредита по Договор за паричен заем Кредирект №
943124/11.10.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба – 12.11.2024 г., до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане на Л. Т. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***********, с което се иска съда да извърши съдебно
прихващане на сума в размер на 2402.21 лева с претенцията на „Сити Кеш“
20
ООД в размер на 2207.89 лева, както и за съдебно прихващане на разликата от
194.32 лева с присъдените на противната страна деловодни разноски, като
неоснователно.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на
Л. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***********, сумата от 317.13
лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, да заплати на
адвокат Димитър Гърков, вписан в АК – Ловеч с № **********, съдебен адрес
за кореспонденция: *********, офис № 30 сумата в размер на 1000.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него
процесуално представителство на Л. Т. П., определено съобразно чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 2025 г./.
ОСЪЖДА Л. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: *********** да
заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, сумата от 88.32
лева – за държавна такса и 480.00 лева разноски за адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Банковата сметка на ищеца по насрещната искова молба „СИТИ КЕШ“
ООД, по която да се преведат присъдените суми и деловодни разноски, както
и разноските за адвокатско възнаграждение е: IBAN: **********, BIC:
IORTBGSF, с титуляр „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
21