Определение по дело №64/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство е по реда на чл.196 от ГПК/отм./.

Подадена е жалба от Б. С. Г. и С. В. Ф., двамата от с.Г. С. общ.С., против решение № 65/05.04.2006 год. постановено по гр.дело № 120/2005 год. на РСС, с което са отхвърлени предявените искове: от Б. С. Г., против В. Г. Б., С. Г. Б., П. А. В., В. А. М. и Й. А. Т. за признаване правото на собственост на наследодателката му М. Н. С. към момента на внасяне в ТКЗС през 1949г. върху нива на площ от 5/пет/дка в м."Полето", землище на с.Г. К., при съседи-Г. М., дералнико, андък и И.Н., за установяване правото му на собственост, в качеството му на наследник на М.Н. С., към настоящия момент на 300/622 ид.ч. от имот пл.№29/двадесет и девет/ на площ от 622кв.м./шестстотин двадесет и два/, при съседи-дере и от две страни улици, и на имот пл.№31/тридесет и едно/ с площ от 290кв.м./двеста и деветдесет/, при съседи-улица, имот пл.№30, имот пл.№32 и улица, и за отмяна на нотариален акт № 43, т.П, д.№212/2004г.; от С. В. Ф.против В. Г. Б., С. Г. Б., П. А. В., В. А. М. и Й. А. Т., за признаване правото му на собственост върху 300/622 ид.ч. от имот пл.№29/двадесет и девет/ на площ от 622кв.м./шестстотин двадесет и два/, при съседи-дере и от две страни улици, и за отмяна на нотариален акт № 43, т.П, д.№212/2004г. по отношение на този имот.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението. Твърди се, че след решението на РСС ПК-С. възстановява недвижим имот, попадащ в регулация в противоречие с чл. 11 ППЗСПЗЗ, к. за с.Г. К. няма одобрени кадастрален и регулационен план, не е изготвен и помощен план. Твърди се, че по констативен акт за непълноти и грешки, който не е подписан от Общината и заявителите, е изготвена скица, след което са издадени скица и удостоверение от техническа служба към Община С., без да са спазени техническите изисквания за издаване на същите, след което ОСЗГ-С. възстановява имота и ответниците се снабдяват с нотариален акт за констатиране право на собственост. Без да има изготвена регулация, от нива с площ от 0,912дка са образувани два УПИ - имот с пл.№ 29 с площ от 622кв.м. и имот пл.№ 31 с площ от 290 кв.м.. Твърди се, че към настоящ момент имот с пл.№ 29 попада в дере и не може да бъде придобит по давност, съответно възстановен на ответната страна. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове.

Въззиваемите В. Богове и С. Г. Б. оспорват оплакванията, като считат решението за законосъобразно. Поддържат, че съдът е обсъдил всички гласни и писмени доказателства представени по делото и напълно обосновано е приел,че жалбоподателите не са доказали твърденията си. Смятат, че за първия жалбоподател не е изтекъл предвидения в закона 20 годишен давностен срок, но и че неговата наследодателка не е притежавала имота. Същата е подала заявление вх.№746/06.01.1992год. за въз­становяване собствеността на притежаваните от К. Г. С. земеделски имоти. Вторият жалбоподател претендира собственост на основание давностно владение, което не беше доказано от нито един от разпитаните по делото свидетели. Възразяват срещу твърденията на жалбоподателите относно липсата на каквито и да било планове на с.Г. К.. Видно от заключе­нието на вещото лице,прието като доказателство по делото, за село Г. К. има изработен кадастрален план от 1993година. Твърдят, че възстановения им имот е НИВА, която не е и не би могла да е дере, защото не съществува понятие "нива,която е дере".Това са два различни обекта на правото, за които има различна правна уредба. Собствеността върху нивите се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,а деретата са държавна или общинска собственост и не могат да се придобиват по давност. Смятат, че жалбоподателите не са доказали собствеността си пред първоинстанционния съд нито с гласни нито с писмени доказателства и пространните им твърдения относно регулацията във въззивната жалба, дали я има или не, са напълно необосновани. Скицата за собствения им имот е издадена от ТСУ-Община С., доказваща место­положението му в чертите на селото. Не сочат нови доказателства.

Останалите въззиваеми не са изразили становище по оплакванията. Не се явяват в съдебно заседание.

По делото не са приети нови доказателства.

Жалбата е допустима, като подадена в срок от страна, която има правен интерес от обжалване. Разгледани по същество оплакванията са неоснователни.

Предявените искове не са доказани. Изложените доводи в исковата молба касаят твърдения на ищците за неправомерно възстановявяване на собствеността по отношение на процесните земеделски земи на ответниците. Ищците не са доказали по какъв начин наследодателят им е придобил собствеността по отношение на процесните имоти.

Б. С. Г. от с.Г. К., община С., е предявил три обективно съединени иска на основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, чл.97 ал.1 ГПК и чл.431 ал.2 от ГПК против В. Г. Б. от с.Г. К., община С., С. Г. Б. от с.Г. К., община С., П. А. В. от с.С., ул."18-та", № 008, В. А. М. от гр.С., ж.к."Л.", бл.504, вх.Г, .5, ап.115 и Й. А. Т. от с.Г. Т., област Б.:1/за признаване правото на собственост на наследодателката му М. Н. С. към момента на внасяне в ТКЗС през 1949г. върху нива на площ от 5дка в м."Полето", землище на с.Г. К., при съседи-Г. М., дералнико, андък и И. Н.;2/ за установяване правото му на собственост, в качеството му на наследник на М. Н. С., към настояпщя момент на 300/622 ид.ч. от имот пл.№29 на площ от 622кв.м., при съседи-дере и от две страни улици, и на имот пл.№31 с площ от 290кв.м., при съседи-улица, имот пл.№30, имот пл.№32 и улица;3/ за отмяна на нотариален акт № 43, т.П, д.№212/2004г..

С. В. Ф. от с.Г. К., община С., е предявил искове с правно основание чл.97 ал.1 ГПК и чл.431 ал.2 ГПК против В. Г. Б. от с.Г. К., община С., С. Г. Б. от с.Г. К., община С., П. А. В. от с.С., ул."18-та", № 008, В. А. М. от гр.С., ж.к.Л.", бл.504, вх.Г, .5, ап.115 и Й. А. Т. от с.Г. Т., област Б., за признаване правото му на собственост върху 300/622 ид.ч. от имот пл.№29 на площ от 622кв.м., при съседи-дере и от две страни улици, и за отмяна на нотариален акт № 43, т.П, д.№212/2004г. по отношение на този имот.

От съ браните доказателства се установява, че първият ищец е един от наследниците на И. Н. Б., а ответниците са наследници на Г. Н. Б., като наследодателите на тези страни от своя страна са наследници на М. Н.С., б.ж. на с.Г. К., починала на 24.09.1992г.

С протоколно решение № 1035 от 07.01.1993г. на Поземлена комисия с.С., постановено по заявление вх.№746 от 06.01.1992г., подадено от М.Н. Г., в качеството й на наследник на К. Г. С., б.ж.а на с.Г. К., е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху земеделски имот на площ от 5дка, първа категория, находящ се в м."Полето", землище на с.Г. К., с мотив, че попада в регулация.

Наследниците на Г. Н. Б. са заявили за възстановяване нива на площ от 4дка в м."Церо", землище на с.Г. К.. С решение № 19 от 13.01.2004г. на общинска служба по земеделие и гори с.С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Н. Б. върху нива от 0,912дка, находяща се в землището на с.Г. К., съставляваща по неудобрения регулационен пла на селото имот пл.№29 с площ от 622кв.м., при съседи-дере и от две страни улици, и имот пл.№31 с площ от 290кв.м., при съседи-улица, имот пл.№30, имот пл.№32 и улица.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелите Х., Н. и М. сочат, че м."Полето" и м."Церо" са наименования на една и съща местност в с.Г. К., където общата наследодателка на страните е притежавала наследствен имот, който е обработвала до ТКЗС през 1957г. Свидетелят Х. не посочва от кога датират неговите спомени, като изтъква, че имота е около декар, и граничи с дере и улица. Свидетелят Н. сочи, че неговите възприятия датират от 5-6 годишна възраст, т.е. от 1952-1953г./същият е 58 годишен/, като в показанията си не индивидуализира имота, а св.М. изтъква, че неговите спомени датират от 1940г., като съседи на процесния имот са дядо С., дядо М. С., Я. И. и дере. Тези свидетели сочат също, че от 1960г. мястото до имота на М. С., което е било "пущиняк" се е стопанисва от втория ищец, който има в имота посторйка за животни и е засадил орехи.

Другата група свидетели- К. Б. и М. Б. сочат, че м."Церо" и м."Полето" са съседни местности, като Г. Н. е обработвал нива на площ от 4дка в м."Церо" преди образуване на стопанството през 1957г., както и че след 1958г. в тази местност е започнало изграждането на селото и имотите са парцелирани. Тези свидетели също сочат, че в нивата на Г. Б., която е влезнала в ТКЗКС, през 1960г. вторият ответник има направени селскостопански постройки, както и че в това място навес има и В. Б..

От заключението на вещото лице се установява, че за с.Г. К. няма одобрен кадастрален и регулационен план, а има само изработен кадастрален план от 1993г., въз основа на който Общинската служба по земеделие и гори с.С. е постановила решението си по заявлението на ответниците. Последните са се снабдили и с констативен нотариален акт за собственост № 43, т.П, рег.№1741, д.№212/2004г. по описа на Нотариус С. П., вписан в Нотариалната камара под № 197год..

Законосъобразцно районният съд е приел, че така предявените искове са допустими.Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от неговото предявяване: ищецът твърди, че е наследник на М.Н. С., която е била собственик на земеделски имот, за част от който ответниците притежават решение от административния орган по поземлена собственост за възстановяване на собствеността върху него, в качеството си на наследници на Г.Н.Б..

По отношение на иска с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е установено, че ищецът е един от наследниците на М.Н.С., а ответниците са наследници на Г.Н.Б./ наследник също на М. Н. С./. Установи се, че Общинската служба по земеделие и гори с.С. е постановила решение, с което е възстановила правото на собственост на наследници на Г. Н. Б. върху заявен земеделски имот в землището на с.Г. К.. Към настоящия момент няма подадено заявление за възстановяване правото на собственост на М. Н. С. върху притежаваните от нея земеделски земи/ подаденото от нея заявление вх.№ 746 от 06.01.1992г. е за възстановяване собствеността на притежаваните от К. Г. С. имоти, а не за притежаваните от нея имоти на собствено основание/. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим и в случаите, когато е възможно образуване на административно производство по чл.14, ал.1-3 от ЗСПЗЗ / тълкувателно решение № 1 по гр.д.№1/97г., ОСГК/. С оглед отпадане на срока за предявяване на иска по чл11 ал.2 от ЗСПЗЗ, винаги е налице възможност да се образува производство пред ОбСЗГ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи. Освен това, искът е допустим и когато е налице окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в реални граници-установи се в полза на ответниците е постановено такова решение.

С оглед на събраните по делото доказателства предявените искове са неоснователни. Искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ има за предмет спор за материално право върху подлежаща на възстановяване земеделска земя, поради което следва да се установи носителят на правото на собственост върху земеделската земя към момента на внасянето й в стопанството, т.е. към един минал момент. Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини предвидени в закона. В настоящия казус ищецът претендира, че наследодателката му е била собственик на процесния имот на основание извършена от баща й приживе делба между децата си и давностно владение.

По отношение на първото твърдяно придобивно основание ищецът не е представил писмени доказателства в изискуемата от закона форма, която е условие за валидността на сделката-извършена приживе делба на наследство. Съгласно разпоредбата на чл.34 от Закона за давността/1898г./, действаща по време на осъществяване на фактическата власт от наследодателката на ищеца върху процесния имот, правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие по давност при непрекъснато владение в продължение на двадесет години, като владението следва да е явно, трайно и спокойно. От събраните доказателства не се установи М. Н. С. да е упражнявала фактическа власт върху процесния имот в изискуемия от закона срок. Безспорно се установи, че ТКЗС е образувано в с.Г. К. през 1957год.. Разпитаният по делото свидетел Х. не посочва от кога датират неговите спомени, свидетелят Н. сочи, че неговите възприятия датират от 1952-1953г., а св.М. изтъква, че неговите спомени датират от 1940г. Дори да се приеме за начало на упражняване на фактическата власт от страна на М. С. 1940г. и за край 1957г., то владението й е продължило 17 години, а не както изисква закона 20 години. В настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл.12 ал.7 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че давност след внасяне на имота в ТКЗС тече, ако владелецът основава владението си на писмен документ/като законът има предвид двустранен писмен документ, чрез който се предава владението върху имота, като основание на което владелецът започва да упражнява фактическа власт върху имота с намерение да я придобие/, тъй като такъв писмен документ не бе представен.

По отношение на иска с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК/отм./, предявен от Б. Г., също законосъобразно районният съд е приел, че същият е неоснователен. В това производство ищецът не е доказал, че наследодателката му е била собственик на процесната земеделска земя преди ТКЗС, налице ли е право на възстановяване на собствеността върху нея, както и дали е налице идентичност между претендирания от ищеца имот и имота, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт. Съдът е приел за разглеждане иск за установяване правото на собственост на ищеца, в качеството му на наследник на М. Н. С., към настоящия момент на 300/622 ид.ч. от имот пл.№29 на площ от 622кв.м. и на имот пл.№31 с площ от 290кв.м., при съседи-улица, имот пл.№30, имот пл.№32 и улица/изхождайки от изложеното в исковата молба/, а не както е отразено в петитума-че собственици към настоящия момент са наследниците на М. Н. С. при посочените в исковата молба квоти, тъй като от останалите наследници на М.С. не е постъпила искова молба, а никой не може да предявява чужди права, освен процесуалният субституент, а няма данни ищецът да има такова качество по отношение на другите наследници.

По отношение на иска с правно основание чл.431. ал.2 от ГПК: Законосъобразно, съдът, изхождайки от разпоредбата на чл.431, ал.2, изр.З от ГПК, съобразявайки, че този иск е обусловен от иска за собственост и като взе предвид, че искът за собственост е неоснователен, намира, че следва да отхвърли и иска за отмяна на нотариалния акт на ответниците.

По отношение на исковете предявени от С. В. Ф.:

Твърди се в исковата молба, че към момента на образуване на стопанството М. С. е била собственик на нива на площ от 5дка в м."Полето", землище на с.Г. К., от която нива Здка са били част от дерето и която част не е внесена в ТКЗС. Твърди се още, че от тези Здка към настоящия момент 300 кв.м. попадат в имот пл.№29 на площ от 622кв.м., които се владеят от С. Ф. през периода от 1949г.-когато се твърди, че е образувано стопанството, до настоящия момент, поради което се иска да се признае за установено, че вторият ответник е собственик на основание давностно владение на 300/622ид.ч. от имот пл.№29 по плана на с.Г. К. на площ от 622кв.м., на основание давностно владение.

Съдът, изхождайки от изложеното в исковата молба, намира, че предявеният иск е неоснователен по следните съображения: Самото твърдение, че процесното място е било част от дере,което е обработвано първоначално от М. Ст., а след 1949г. от втория ищец, сочи на неоснователност на иска, тъй като деретата са държавна, респ. общинска собственост, която не може да се придобива по давност, независимо от периода на упражняване на фактическа власт върху земята. На самостоятелно основание/дори да се приеме, че дерето е вещ, включена в гражданския оборот, която може да се придобива по давност/ самото твърдение в исковата молба, че към 1949г. то е било собственост на М. Ст., като част от нивата й на площ от 5дка, изключва придобиването на част от имота по давност от страна на втория ищец, тъй като съгласно ЗСПЗЗ се възстановяват правата на собственика, притежаващ земеделска земя преди образуване на стопанството, независимо дали е внесена или не в ТКЗС/чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ/, като приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност/чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ/. Ето защо на посочените основание предявеният установителен иск от С. Г. Б. следва да се отхвърли като неоснователен. Поради неоснователността на собственическия иск следва да се отхвърли и обусловения от него иск за отмяна на нотариалния акт на ответниците по отношение на процесния имот.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на В. Г. Б. направените от последния разноски в производството пред въззивната инстанция в размер на 300/триста/лева.

Водим от горното и на основание чл.208 от ГПК/отм./ ОС,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 65/05.04.2006 год. постановено по гр.дело № 120/2005 год. на РСС.

ОСЪЖДА Б. С. Г. с ЕГН-* и С. В. Ф. с ЕГН-*, двамата от с.Г. К. община С., да заплатят на В. Г. Б., от с.Г. К. община С., общо сумата от 300,00/триста/лева разноски по делотото, направени в производството пред въззивната инстанция .

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.