РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, осми състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря
Даниела Ангелова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 139 по описа на съда за
Х.Т.И. е предявил срещу С.г.с. иск за
заплащане на сумата 25 050 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушаване на правото му на
разглеждането на гр.д. № 526/2020 г. на СГС, производството по което не е приключило, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, ведно със
законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е предявил на 15.01.2020 г. иск пред СГС,
по който е образувано гр.д. № 526/2020 г. , а към датата на предявяване на
настоящата искова молба /след 1 година и 1 месец/ делото не е насрочено в
съдебно заседание. Твърди се, че съдът безпричинно е връщал исковата молба,
както и частната жалба срещу разпорежданията за връщане, както и подадените от
ищеца по това дело няколко молби за бавност. Твърди, че всички тези
неоснователни бездействия на СГС били отменени с актове на ВКС и САС, а именно:
разпореждане № 153/26.08.2020 г. по ч.гр.д. № 2450/2020 г. на ВКС и определение
№ 2095/29.09.2020 г. по ч.гр.д. № 20201000502922/2020 г. и определение №
2236/12.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3299/2020 г. – и двете на САС. Ищецът твърди,
че въпреки актовете на ВКС и САС, съдът по заведеното от него гр.д. № 526/2020
г. продължил да бездейства и да игнорира всички искания, които ищецът направил
след тези актове – да изпрати преписа от постъпилия преди 2 месеца отговор на
исковата молба и да насрочи съдебно заседание; игнорирал и предупрежденията на
ищеца, че търпението ме се изчерпва и ще заведе дело срещу СГС, поради което
той подал нови две молби за бавност, по които било образувано ч.гр.д. №
375/2021 г. на САС, като с определение № 437/12.02.2021 г. на САС бил определен
7 дневен срок за прекратяване за връчване на отговора на исковата молба. Ищецът
твърди, че неимуществените вреди, които търпи в резултат на забавеното
разглеждане на делото от СГС, са типичните за такава ситуация – чувства на
фрустрация, на малоценност и безпомощност поради безпричинното забавяне на
делото, които се презумират, като за установената презумпция за обичайните и
типични неимуществени вреди, които се търпят от лице, спрямо което гражданското
съдебно производство е продължило извън разумния срок, в исковата молба е
цитирана практика на ЕСПЧ и на ВКС.
В
срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника С.г.с. с който
оспорва иска. Оспорва твърдението на ищеца, че гр.д. № 526/2020 г. на СГС се
разглежда в неразумен срок. В тази връзка ответникът твърди, че съдебният
състав по това дело е предприемал действия по движението му постоянно и
ритмично- същият е действал в изключително бързи срокове до постановяването на
определението си за връщане на исковата молба, както и по администрирането на
подадените частни жалби, като и самите производства по частните жалба са
протекли в кратки срокове и предвид факта, че една от тях е разгледана на три
инстанции. С оглед на това счита, че на този етап от производството не е
допуснато забавяне на общия срок на производството извън разумния такъв, макар
и в определени моменти да не са били спазени инструктивните срокове по ГПК.
Навежда довод, че процесуалните действия на състава на СГС следва да се
преценяват през призмата на натовареността на този съд. Сочи се, че дори и да е
било налице известно забавяне на СГС при администрирането на делото при
решаването на въпроса дали да се разгледа подадената искова молба, това
забавяне е било компенсирано с бързите действия на съда по връчване на препис от
ИМ, изготвянето на доклада и насрочването на откритите съдебни заседания, както
и предвид навременната намеса на САС по подадени молби за определяне на срок
при бавност, при което общата продължителност на производството към настоящия
момент не е извън разумния срок. Излага се и възражение, че делото не е
следвало да се разглежда приоритетно от съда, тъй като не се характеризира с
висок залог за ищеца. Навежда се и довод за неоснователно поведение на ищеца,
който е подавал редица нередовни молби за определяне на срок при бавност,
поради което ако е налице забавяне на производството, СГС не носи отговорност
за това. Оспорва настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и
претендирания размер на обезщетението като прекомерен и несъответен на критерия
по чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. С. И., поддържа иска.
Ответникът, чрез пълномощника си
съдебен помощник Д. Д., оспорва иска по съображенията, изложени в писмения
отговор.
Представителят на С. прокурор Ц.
изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че не е налице бездействие
от страна на СГС, което да обуслови отговорност по чл. 2б от ЗОДОВ.
Продължителността на производството била причинена от множеството подавани от
ищеца молби и частни жалби, което не следва да се счита за забавяне, за което
да отговаря ответникът.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Х.Т.И. е подал пред СГС искова
молба вх. № 4863/15.01.2020 г., с която е предявил срещу Административен съд –
София град иск с правно основание чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за заплащане на сумата
26 000 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, претърпени
от ищеца в резултат на нарушено право за разглеждане на неприключилото адм.
дело № 7895/2019 г. на АССГ в разумен срок, едно със законната лихва от
подаване на исковата молба. В деня на постъпване на исковата молба е образувано
гр.д. № 526/2020 г. на СГС. С протокол от 20.01.2020 г. делото е разпределено на
съдия Р. Д. – 13 ти състав.
С определение от 27.01.2020 г.
съдът е оставил без уважение направеното с исковата молба искане за
освобождаване на ищеца от държавна такса по предявения иск. Определението е
получено от пълномощника на ищеца адв. С. И. на 05.02.2020 г.
На 07.02.2020 г. ищецът е подал
до САС частна жалба вх. № 16371 /на СГС/ срещу определението на СГС от
27.01.2020 г. за оставяне без уважение молбата му за освобождаване от държавна
такса по предявения иск. С частната жалба е направил искане за освобождаване от
държавна такса по същата.
С разпореждане № 5602/19.02.2020
г. СГС е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по
сметка на САС държавна такса за частната жалба в размер на 15 лв., с указване
на последиците от неизпълнението му. Съобщението е получено от пълномощника на
жалбоподателя на 26.02.2020 г.
На 19.02.2020 г. ищецът е
депозирал по делото молба по чл. 255 от ГПК с вх. № 21936, с която е поискал
определяне на срок за изплащане на подадената пред СГС частна жалба вх. №
16371/07.02.2020 г. на САС. В деня на постъпването на молба СГС е разпоредил
същата, ведно с цялото производство по гр.д. № 526/20 г., да бъде изпратена на
САС, където е заведена с вх. № 30934/20.02.2020 г. и е образувано ч.гр.д. №
964/2020 г. С разпореждане на
зам.-председателя на САС № 142 от
20.02.2020 г. преписката е върната на СГС за прилагане на становище на съдията
по чл. 255, ал. 2 от ГПК. Делото е постъпило отново в СГС на 24.02.2020 г.,
като на 26.02.2020 г. съдията-докладчик е представил становище и е разпоредил
изпращане на делото на САС. На 27.02.2020 г. в СГС е постъпила подадена от
ищеца до САС т.нар. „втора молба” за определяне на срок при бавност за изпращане
на частната жалба срещу отказа на съда да освободи ищеца от държавна такса в
САС, т.е. с идентично искане като молбата вх. № 16371/07.02.2020 г. На същата
дата СГС е разпоредил тази молба да се изпрати на САС, където делото е било
изпратено по предходната молба. Втората молба е постъпила в САС на 02.03.2020 г.
и е приложена по ч.гр.д. 964/20 г. като идентична с молбата, по която същото е
образувано. С определение № 696/04.03.2020 г. по ч.гр.д. № 964/2020 г. на САС е
оставена без уважение молбата на ищеца вх. № 21936/19.02.2020 г. за определяне
на срок при бавност. На 06.03.2020 г. ищецът е подал до САС молба вх. № 4157 с
искане за допълване на постановеното определение № 696/04.03.2020 г. На
12.03.2020 г. САС е разпоредил да се изиска делото от СГС.
На 13.03.2020 г. СГС е постановил
разпореждане № 9214, с което е върнал подадената частна жалба вх. №
16371/07.02.2020 г. срещу определението от 27.01.2020 г., с което е оставена
без уважение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса, поради
неизпълнението на указанието за внасяне на държавна такса по частната жалба. Съобщението
не е върнато по делото.
Междувременно на 06.04.2020 г.
гр.д. № 526/2020 г. на СГС е изпратено отново на САС по искане от 06.03.2020 г.
във връзка с постъпила от Х.И. молба вх. № 4157/06.03.2020 г.
На
15.06.2020 г. ищецът е подал до САС и до СГС частни жалби /с идентично
съдържание/ срещу горното разпореждане на СГС № 9241/13.03.2020 г. с което е
върната частната му жалба против определение от 27.01.2020 г., с което е
оставена без уважение молбата му за освобождаване от държавна такса /съдържащи
се в кориците на ч.гр.д. № 2922/20 г. на САС/. В жалбите неточно е посочено, че
с обжалваното разпореждане № 9214/13.03.2020 г. е върната исковата молба. В СГС
частната жалба е заведена с вх. № 52974/15.06.20 г. и на 16.06.2020 г. докладчикът
е разпоредил същата да се изпрати на САС. В САС частната жалба е заведена с вх.
№ 8160/15.06.20 г., а на 17.06.20 г. е постъпила изпратената от СГС частна
жалба, която е заведена с вх. № 8433/17.06.20 г. С разпореждане №
332/23.06.2020 г. на зам.-председателя на САС преписката е върната на СГС за
администриране с указания до администриращия съд да укаже на ищеца да представи
доказателства за внесена държавна такса за частната жалба, както и за прилагане
на отрязъка от призовката, от което да е видна датата на връчване на
обжалваното разпореждане.
Видно от приложеното по делото
съобщение, с разпореждане на СГС № 17775/30.06.2020 г. на жалбоподателя е
указано в едноседмичен срок от получаването му да представи доказателства за
внесена държавна такса по частната жалба вх. № 52974/15.06.2020 г. в размер на
15 лв. Разпореждането е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 06.07.2020
г.
Ищецът Х.Т.И. е подал до ВКС три
молби вх. № 5507/10.07.2020 г., вх. № 764/28.07.2020 г. и вх. № 837/14.08.2020
г. за определяне на срок при бавност, с искане за определяне на срок САС да разгледа подадената от него частна
жалба вх. № 8160/15.06.20 г., по които молби е образувано ч.гр.д. № 2450/2020
г. С разпореждане на ВКС № 153/26.08.2020 г. е определен тридневен срок, в
който председателят на САС да изиска обратно преписка № 32260/23.06.20 г. по
двете частни жалби вх. № 8160/15.06.2020 г. и вх. № 52974/15.06.2020 г. на Х.Т.И.
срещу разпореждане № 9214/13.03.2020 г. по гр.д. № 526/2020 г. на СГС; да
образува частно гражданско дело, като определеният по делото съдия-докладчик да
разгледа искането за освобождаване от държавна такса в частната жалба вх. № 8160/15.06.2020
г. В мотивите на разпореждането на ВКС е прието, че е налице необосновано
забавяне в образуването на делото пред САС по двете частни жалби от молителя
срещу разпореждане № 9214/13.03.2020 г. по гр.д. № 526/2020 г. на СГС и в
производството по искането за освобождаване от държавна такса.
С разпореждане № 518/ 31.08.2020
г. на зам.-председателя на САС, постановено в изпълнение на горното
разпореждане на ВКС, преписката е върната на СГС за прилагане на въззивни
частни жалби вх. № 52974/15.06.20 г. и вх. № 8160/15.06.20 г., подадени по
гр.д. № 526/20 г. на СГС.
След изпълнение на указанията от
СГС за окомплектоване на делото с посочените частни жалби, на 03.09.2020 г. е
образувано въззивно ч.гр.д. № 2922/20 г. на САС. С определение №
2095/29.09.2020 г. е отменено разпореждането № 9214/13.03.2020 г. по гр.д. №
526/2020 г. на СГС и делото е върнато на съда за администриране на частна жалба
вх. № 16371/07.02.2020 г.
Делото е постъпило отново в СГС
на 01.10.2020 г. С разпореждане от 06.10.2020 г. е изпратил делото на САС за
произнасяне по частна жалба вх. № 16371/07.02.20 г. Образувано е въззивно
ч.гр.д. № 3299/20 г. на САС, по което е постановено определение №
2236/12.10.2020 г., с което е отменено определение на СГС от 27.01.2020 г. по
гр.д. № 526/2020 г. и вместо него е постановено друго, с което ищецът Х.Т.И. е
освободен от внасяне на държавна такса за образуване на първоинстанционното
производство.
На 28.10.2020 г. е изпратен
препис от исковата молба с приложенията по гр.д. № 526/2020 г. на СГС на
ответника Административен съд – София град. Съобщението по чл. 131 от ГПК е
получено от ответника на 25.11.2020 г. На 11.12.2020 г. е постъпил писмен
отговор.
На 27.01.2021 г. от ищеца е
постъпила молба вх. № 1151/27.01.21 г. на СГС, адресирана до САС, с искане на
основание чл. 255 и сл. от ГПК да се определи на СГС срок за връчване на
подадения по делото ответника писмен отговор. Молба за определяне на срок при
бавност с идентично съдържание е подадена и до САС с вх. № 1465/02.02.2021
г. С определение от 12.02.2021 г. по
образуваното по молбите ч.гр.д. № 375/21 г. на САС е определен срок на
съдията-докладчик по гр.д. № 526/2020 г. на СГС от една седмица за изготвяне на
определение по чл. 140 от ГПК и изпращане на отговора на исковата молба на
ищеца.
На 23.02.2021 г.
първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 от ГПК като е
насрочил делото за 18.03.2021 г..
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б,
ал.1, вр. ал. 3 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от ищеца в резултат на неразумната продължителност на гр.д. №
526/2020 г. на СГС, производството по което е висящо.
Искът за вреди от бавно
правосъдие по неприключило производство е допустим, като изчерпването на
административната процедура по реда на глава 3-та от ЗСВ не е процесуална
предпоставка за неговата допустимост – арг. от чл. 2б, ал. 3 и чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.
За да се реализира правото на обезщетение по 2б, ал. 3 от ЗОДОВ следва да се установи, че
производството по висящото дело до предявяването на този иск е продължило в
неразумно дълъг срок - извън рамките на обичайно необходимото му време за
разглеждане съобразно критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, както и че ищецът е
претърпял неимуществени вреди вследствие на необоснованото забавяне на производството.
При преценката си дали съдебното производство е продължило в неразумен срок
съдът отчита общата продължителност и предмета на производството, фактическата
и правна сложност на делото, поведението на страните и техните представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи, както и
други факти, които имат значение за своевременното решаване на спора. Тези
обстоятелства се преценяват с оглед етапа, на който се намира производството, и
обусловените от това дължими процесуални действия на съда.
Претенцията на ищеца се основава
на твърдения за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на прекомерната
продължителност на воденото от него и неприключило производство по гр.д. № 526/2020 г. на СГС в период от 1
година и 1 месец от образуването на това дело, в който същото не е насрочено за
разглеждането му открито съдебно заседание.
Съдът, след направения по-горе
подробен преглед на процесуалното развитие на процесното гр.д. № 526/2020 г. на
СГС, намира, че продължителността на това производството до момента на
предявяване на настоящия иск не може да обуслови отговорност на ответника за
забавено правосъдие по чл. 2б от ЗОДОВ .
Установено е, че от образуването
на гр.д. № 526/20 г. на СГС /15.01.2020 г./, от забавянето на което се
претендира настъпването на вреди за ищеца, до предявяването на настоящия иск
/19.02.2021 г./ е изминал период от около 1 година и 1 месец. В рамките на този
период съдът е извършвал процесуални действия по привеждане на исковата молба в
съответствие с изискванията за редовност, свързани с внасяне на дължимата
държавна такса по иска, и впоследствие след отпадане на процесуалната пречка за
разглеждане на делото – действия по размяната на книжа по чл. 131 от ГПК. В този период в рамките на първоинстанционото
производство са се провели няколко производства пред горните инстанции във
връзка с подадени от ищеца частни жалби на ищеца срещу разпореждания на
първоинстанционния съд, както и по подадени от него множество молби за бавност във
връзка с действията на първоинстанционния и на въззивния съд. След детайлен
преглед на процесуалното развитие на процесното гр.д. № 526/2020 г. на СГС,
направен от приложеното копие на делото и свързаните частни граждански дела,
настоящият състав не намира основание за извод за неоправдано процесуално
бездействие на първоинстанционния съд, което да е довело до неразумна
продължителност на производството в рамките на съответния етап от него.
Видно е, че съдията-докладчик се произнесъл с определение
по направеното в исковата молба искане за освобождаване на ищеца от внасяне на
държавна такса в срок от 7 дни от разпределянето на делото, като е отхвърлил
искането. Срокът, в който съдът се е произнесъл по молбата за освобождаване от
държавна такса, е в рамките на разумния срок, а и същата не е от категорията
молби, за които законът да изисква незабавно произнасяне. Подадената частна
жалба срещу определението на съда за отказ от освобождаване от държавна такса е
била оставена без движение от съда с указание за внасяне на държавна такса 12
дни след постъпването й – на 19.02.2020 г. Този срок не може да се приеме за
прекомерен, тъй като, макар и да е налице известно забавяне в администрирането
на частната жалба, то не води само по себе си до извод за неразумна
продължителност на делото. Законосъобразността на даденото от съда указание за
внасяне на държавна такса по частната жалба срещу отказа за освобождаване от
държавна такса, респективно и на последвалото връщане на частната жалба поради
неизпълнение на това указание от жалбоподателя, няма отношение към преценката
за разумния срок на разглеждане на делото по чл. 2б от ЗОДОВ. Предмет на отговорността
на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ са вредите от нарушаване правото на лицата на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, т.е. от неоправданата
продължителност на процесуалното развитие на производството. На обезщетение по
този ред подлежат вредите, причинени от неразумната продължителност на
съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни
актове, дори и те обективно да са довели до забавяне развитието на
производството. Поради това въведеното с исковата молба твърдение за „безпричинното
връщане на исковата молба” и на частната жалба срещу това връщане е неотносимо
към релевантния предмет на преценката по настоящия спор. Следва да се отбележи
само за пълнота, че по гр.д. № 526/2020 г. на СГС няма постановено разпореждане
за връщане на исковата молба. Постановените от съда актове са разпореждане от
27.01.2020 г., което е оставена без
уважение молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса по иска, и
разпореждане № 9214/13.03.2020 г. за връщане на подадената частна жалба срещу
това разпореждане. Други актове, които съдът „безпричинно” да е постановил,
довели до забавяне на производството, няма. Но както вече бе посочено, извън
предмета на това производство е преценката на основателността на предприетите в
хода на делото процесуални действия на съда, защитата срещу които, ако те
преграждат развитите на производството, се осъществява по реда на инстанционния
контрол.
На същата дата – 19.02.2020 г.
ищецът е депозирал по делото молба по чл. 255 от ГПК до САС за определяне на
срок при бавност - за изпращане на подадената пред СГС частна жалба вх. №
16371/07.02.2020 г. срещу определението за оставяне без уважение молбата му за
освобождаване от държавна такса по предявения иск. На следващия ден делото е
изпратено от СГС на САС за произнасяне по жалбата за бавност. От този момент до
23.06.2020 г. делото е било в САС, където са извършвани различни процесуални
действия във връзка с администриране и окомплектоване на подадени от ищеца
множество допълнителни молби и искания във връзка с подадени жалби за бавност
при администриране от първоинстанционния съд на частната му жалба срещу отказа
за освобождаване от държавна такса /с идентично съдържание/, както и частна
жалба срещу разпореждането на СГС № 9241/13.03.2020 г. с което е върната
частната му жалба срещу този отказ. В посочения период от 20.02.2020 г. до
23.06.2020 г. първоинстанционният съд не е могъл да извършва каквито и да било
процесуални действия по делото, тъй като делото е било в САС за провеждане на иницираните
от ищеца производства по чл. 255 и сл. от ГПК от една страна, а от друга – за
провеждане на производство по обжалване на
разпореждането за връщане на частната жалба срещу отказа за
освобождаване на ищеца от държавна такса, произнасянето по което е от значение
за процесуалната допустимост на производството. При това положение не може да
се говори за каквото и да било процесуално бездействие на СГС в този период. Следва
да се отбележи, че молбата на ищеца вх. № 21936/19.02.2020 г. за определяне на
срок при бавност, по която е образувано ч.гр. д. № 964/2020 г. на САС е оставена без уважение с
определението от 04.03.2020 г. Впоследствие ищецът е подал молба за допълване
на това определение, което е наложило повторното изискване на делото от СГС.
Всички тези процесуални действия на ищеца – подаване на частни жалби и молби за
бавност /последните са подавани освен до администриращия съд, но и директно до
горестоящия съд/, включително множество допълнителни молби и искания за
приемане на доказателства във връзка с тях, са били пречка за предприемане на
действия по движение на делото от първоинстанционния съд. Както
бе посочено, в период от около 4 месеца /от 20.02.2020 г. до 23.06.2020
г./ делото е било в САС във връзка с провеждане на инициираните от ищеца
производства по подадените от него частна жалба срещу отказа за освобождаването
държавна такса и подадената молба за бавност при администриране на частната му
жалба, което е било обективна пречка за нормалното процесуално развитие на
делото.
След връщане на делото в СГС,
първоинстанционният съд своевременно е изпълнил разпореждането № 332/23.06.2020
г. на САС като с разпореждане №
17775/30.06.2020 г. е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от
получаването му да представи доказателства за внесена държавна такса по
частната жалба вх. № 52974/15.06.2020 г. в размер на 15 лв. Разпореждането е
връчено на пълномощника на жалбоподателя на 06.07.2020 г.
Впоследствие ищецът е подал
последователно няколко молби до ВКС /вх. № 5507/10.07.2020 г., вх. №
764/28.07.2020 г. и вх. № 837/14.08.2020 г./ за определяне на срок САС да разгледа подадената от него частна
жалба вх. № 8160/15.06.20 г., по които молби е образувано ч.гр.д. № 2450/2020
г. на ВКС. За разглеждане на тези молби делото е било във ВКС до 26.08.2020 г.,
когато е постановено разпореждане № 153/26.08.2020 г., с което е прието, че е
налице необосновано забавяне в образуването на делото пред САС по двете частни
жалби от молителя срещу разпореждане № 9214/13.03.2020 г. по гр.д. № 526/2020
г. на СГС и в производството по искането за освобождаване от държавна такса, и
са дадени конкретни указания до САС.
Така приетото от ВКС необосновано забавяне на въззивното производство пред САС
във връзка с разглеждането на посочените частни жалби няма отношение към
процесуалната активност на първоинстанционния С.г.с. по образуваното пред него
гр.д. № 526/2020 г., което е предмет на настоящата претенция за вреди от
забавено правосъдие. Доколкото в случая искът е насочен само срещу СГС, то
извън преценката дали съдебното производство е продължило извън разумния срок е
продължителността на разглеждането на делото по подадените частни жалби и молби
за определяне на срок при бавност пред САС, респективно и действията/бездействията
на САС във връзка с администриране и произнасяне по тези жалби и молби.
След връщане на делото на САС за
изпълнение на дадените от ВКС указания, в периода от 31.08.2020 г. до
29.09.2020 г. делото е било в процес на окомплектоване и администриране на
частните жалби до САС. След постановяване на определението на САС от 12.10.2020
г. по в.ч.гр.д. № 3299/2020 г., с което е отменено определението на СГС от
27.01.2020 г. и е постановено освобождаване на ищеца от внасяне на държавна
такса за образуване на първоинстанционното производство, т.е. след като е
отпаднала пречката за движение на делото, своевременно 28.10.20202 г.
първоинстанционният съд е изпратил препис от исковата молба с приложенията на ответника Административен съд – София град.
Съобщението по чл. 131 от ГПК е получено от ответника на 25.11.2020 г. На
11.12.2020 г. е постъпил писмен отговор. Установено е, че до 27.01.2021 г.
/един месец след изтичане на едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК/,
когато ищецът е подал молба за определяне на срок при бавност,
първоинстанционният съд не е постановил определение по чл. 140 от ГПК за
насрочване на делото в открито съдебно заседание. В ГПК изрично не е определен
срок за насрочване на делото в производствата по общия исков ред с определение
по чл. 140 от ГПК. Такъв срок е предвиден само за исковете, които се разглеждат
по реда на бързото производство по глава 25 от ГПК, какъвто не е настоящият
случай. За общите искови производства като за „разумен” срок се приема
двумесечен такъв, считано от изтичане на срока по чл. 131 от ГПК за подаване на
отговор на исковата молба от ответника. Не може да се приеме в случая, че към
27.01.2021 г., когато е подадена молбата на ищеца за определяне на срок при
бавност, е бил надхвърлен разумния срок за насрочване на делото. След
произнасянето на САС по чл. 257 от ГПК първоинстанционният съд е постановил
определение по чл. 140 от ГПК в рамките на дадения му едноседмичен срок и е
насрочил делото за 18.03.2021 г. Изтеклият период от четири месеца от изтичане
на срока по чл. 131 от ГПК до насроченото първо съдебно заседание в случая не
може сам по себе си да обуслови необоснована продължителност на производството
в съответния етап. Забавянето в извършването на отделно процесуално действие по
движението на делото се преценява в производството по предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ не изолирано, а във връзка с установена обща продължителност на
производството в съответния етап извън разумния срок.
Така от извършения преглед на
движението по процесното гр.д. № 526/2020 г. на СГС е видно, че от продължилия
общо около една година период от образуване на делото до предявяване на
настоящия иск повечето от половината от този период от време делото е било в
съответните горни съдебни инстанции във връзка с провеждане на производства по
обжалване от ищеца на актовете на районния съд по отстраняване на пречките за
движението му, както и за разглеждане на подадените от него молби за определяне
на срок при бавност. В останалата част от времето първоинстанционният съд е
извършвал без съществени забавяния необходимите процесуални действия по
неговото движение.
Следователно, причина за продължителността на
производството по гр.д. № 526/2020 г. на СГС към релевантния момент на предявяване
на настоящия иск е подаването на частни жалби от ищеца срещу актовете на съда
във връзка с движението на делото, както и множество молби по чл. 255 от ГПК за
определяне на срок при бавност във връзка с администрирането на частните жалби
от първата и въззивната инстанция, а не процесуалното бездействие на съда.
Подаването на жалби и молби в упражнение на процесуалните права на ищеца, респ.
тяхното разглеждане от съответните инстанции по предвидения в закона
процесуален ред, е обусловило висящността на производството пред СГС на
съответния етап по проверка на исковата молба по чл. 129 от ГПК в процесния
период. Предвид така проведените съдебни инстанционни производства в рамките на
процесното първоинстанционно дело и данните за извършените от съда процесуални
действия, не е налице основание за извод за продължителност на производството в
неразумен срок съгласно критериите по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Както бе посочено
и по-горе, законосъобразността на постановените съдебни актове, включително и
подлежащите на обжалване такива по движението на делото, се контролира по пътя
на обжалването им по реда на инстанционния контрол, при което влиянието на
последиците от този инстанционен контрол върху общото времетраене на процеса не
се отразява на преценката относно разумността на срока на разглеждане и
решаване на делото в съответната инстанция като част от общата продължителност
на производството по чл. 2б от ЗОДОВ. Относимо към тази преценка е единствено
наличието на такова процесуално бездействие на съда във връзка с движението на
делото, което да е довело до цялостно неоправдано дълго забавяне на
производството, каквото не е установено да е налице в настоящия случай.
С оглед на горното, не е налице първата
предпоставка от фактическия състав на иска по чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, а именно
разглеждане на неприключилото производство по гр.д. № 526/2020 г. на СГС в
разумен срок, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността за
вреди от бавно правосъдие. С оглед на това предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че с оглед предмета на воденото от ищеца и неприключило гр.д. № 526/2020 г. на
СГС, по повод на което е заявена настоящата претенция по чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ, то продължителността на производството по него до момента на предявяване
на настоящия иск обективно не би могло да бъде пряк източник на неимуществени
вреди за ищеца. Предмет на предявения от ищеца иск по това дело е парична
претенция срещу Административен съд – София град, представляваща обезщетение по
чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди в резултат на нарушеното му право
на разглеждане на висящото адм.дело № 7895/2029 г. на АССГ по заявено от него искане
по чл. 276-277 от ЗИНЗС. Тоест предметът на производството по гр.д. № 526/2020
г. на СГС, за разглеждането на което в разумен срок се претендира обезщетение с
настоящия иск по чл. 2б, ал 3 от ЗОДОВ, също е за обезщетение за забавено
правосъдие по неприключило съдебно производство. С него се търси защита на
имуществено право на парично обезщетение, дължимо от съдебните органи при
евентуално установяване на продължителност на съдебно производство извън
разумния срок, а не защита на права с екзистенциално значение за ищеца, нито
лични граждански права със съществено значение, обуславящи неотложност на
упражняването им. С оглед предмета на
висящото дело, във връзка със забавянето на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, както и етапа, в който то се намира, не може да има пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени
вреди /”чувства на фрустрация, малоценност и безпомощност поради безпричинното
забавяне” на това дело/ и продължителността на производството, дори и
настъпването на такива вреди да се приемат за доказани по делото.
Отделно от това, установените от приложените дела данни за
засилена процесуална активност на ищеца, изразяваща се в подаване на жалби
срещу всеки постановен по делото акт на съда, множество молби за бавност
/повечето от които с идентично съдържание и подавани до различни инстанции/,
вкл. и за действия на въззивната инстанция за администриране и произнасяне по
частните жалби, подадени от него в рамките на изключително кратки срокове от
депозирането на съответните жалби, подаваните „допълнителни” молби и искания за
допълване на постановени актове по жалбите за бавност, които действия в
съвкупност са обусловили съответната времетраеност на производството, обективно
не кореспондират с твърдените в исковата молба негативни емоционални
преживявания като „чувства на фрустрация, малоценност и безпомощност”,
причинени на ищеца от продължителността на производството. Цялостното свръх
активно процесуално поведение на ищеца, обективирано в множеството молби за
определяне на срокове при бавност, допълнителни искания във връзка с тях и пр.,
подавани в твърде кратки срокове и то в рамките на предварителния етап от
производството, е подчертано тенденциозно и надхвърлящо разумното упражняване
на законните процесуални права, което граничи със злоупотреба с процесуални
права.
С оглед изхода на делото и направеното от
ответника искане за разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ разноските за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу С.г.с. иск за заплащане на сумата
25 050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на нарушаване на правото му на разглеждането на гр.д. № 526/2020 г.
на СГС, производството по което не е приключило, в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на иска.
ОСЪЖДА Х.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.г.с. сумата 200 лв. за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.
СЪДИЯ: