Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№…………                                   16.12.2020г.                                 ГР. П Л Е В Е Н

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД              ІІ възз. граждански състав

на ВТОРИ ДЕКЕМВРИ                        две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                              КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

Секретар:     Д.Б.

Прокурор:  ……………………………

като разгледа докладваното от съдията ПЕТРАКИЕВ

В.ГР.Д.  № 896 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производство по чл.258 и следващите от ГПК.

 

С Решение от 14.09.2020г., постановено по гр.д.№1586/2020г.  Плевенски районен съд е признал,  на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ,    уволнението на В.    И.  П., ЕГН  ********** ***. Митрополия, област Плевен, улица ***  № 1,  за незаконно  и   отменил  Заповед № РД – 16 - 203 от 04.03.2020 г. на Директора на ОУ  ***, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен, улица *** № 2,   с която на В. И. П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение,  като незаконосъобразна и постановена в нарушение на закона.

Възстановил   на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ,  В.    И.    П., ЕГН  **********,  на предишната работа, заемана от нея преди незаконното й уволнение, а именно на длъжност  счетоводител – касиер.

Осъдил  на основание чл.344,  ал. 1,  т. 3,   вр. с чл.225 ал. 1 от КТ,  Директора  на ОУ  ***, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен, улица *** № 2    да заплати на В.    И.   П., ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица ***  № 1,   обезщетение за времето, през което същата е останала без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, в размер на 4704 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане.

Осъдил  на основание чл. 224,  ал.1 от КТ, Директора на ОУ  ***, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен,  улица *** № 2,   да заплати на В.    И.   П., ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица ****  № 1,   обезщетение за неползван платнен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 744,20 лв. и за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 235,20 лв.

Осъдил   на основание чл. 78  от ГПК,  Директора на ОУ ****, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен,  улица *** № 2,   да заплати  на  В.    И.   П., ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица ****  № 1,    сумата от  500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,  Директора на ОУ  ****, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен, улица ****№ 2     да заплати в полза на ПлРС сумата от  100 лева разноски за държавна такса в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ОУ ***, с. К.. В нея се правят оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Сочат се нарушения на материалния закон и несъответствие на правните изводи със събраните доказателства. Заявява се, че от събраните доказателства, в това число и гласни такива е установено несъмнено извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения от въззиваемата. Също така, че надлежно е представена длъжностна характеристика, която е връчена на ищцата. Оспорват се и изводите на съда, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е извършил проверка на обстоятелствата по случая, съобразно критериите по чл.189 ал.1 от КТ. Твърди се че неправилно е присъдено обезшетението по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1  от КТ, тъй като ищцата не е доказала факта на оставане без работа,  в следствие на уволнението. Представената по делото декларация не е годно доказателствено средство в тази насока, а и от нейното съдържание не се установява оставане без работа, а напротив е видно, че въззиваемата е работила по друг трудов договор. Оспорва се също и, че съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ, който не е предявяван с исковата молба, като се твърди, че в тази си част решението е недопустимо. В заключение моли обжалването решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждането на съдебни разноски и за двете инстанции.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата В. Игнатова П. ***,         чрез пълномощника й адв.Н.Д.. В него се сочи, че жалбата е неоснователна. Оспорва се твърдението, че е доказано посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Заявява, че не е била спазена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, както и че няма данни да й е връчена длъжностна характеристика. Счита за правилни и обосновани изводите на съда по отношение уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.  с чл.225 ал.1 от КТ в пълния му размер. Приема, възражението, че не е предявявала иск по чл.224 от КТ и счита, че в тази част решението следва да бъде обезсилено.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа и доразвива изложените в жалбата доводи.

Пълномощника на въззиваемата страна също поддържа становището в отговора, като оспорва въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.

Това е главният иск по делото, с който се претендира отмяна на заповедта за уволнение, като незакоосъобразна.

Не се спори между страните и това се установява от представените по делото писмени доказателства, че въззиваемата В.П. е заемала длъжността счетоводител-касиер при въззивното ОУ Климент Охридски с.К. до 04.03.2020г., от която дата трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № РД – 16 - 203 от 04.03.2020 г. на Директора на ОУ  Климент  Охридски, поради налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

Спорен е въпросът законосъобразна ли е издадената заповед?

За да уважи предявения иск РС-Плевен е приел, че работодателят не е изпълнил процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, а също и че не се установява извършване на посочените в заповедта нарушения, както и съответствие между тежестта им и наложеното наказание.

Тези изводи се споделят от настоящия въззивен състав. Съществения въпрос е, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.193 ал.1 от КТ. Съгласно тази норма „Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.“ По делото няма представени писмени обяснения, няма представени и доказателства за изискани такива и съответно отказ на въззиваемата да ги даде. При липсата на такива доказателства, съдът счита, че работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание не е изпълнил законовото си задължение да изиска обяснение от лицето, спрямо което се е водило дисциплинарното производство. Неизпълнението на това задължение автоматично води до приложението на разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ, според която „Когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.“ Т.е. само поради неизпълнение на това задължение заповедта следва да се отмени, без съдът да се занимава по същество с въпросите има ли извършено нарушение, съответства ли на описаното в заповедта, наложеното наказание съобразено ли е с тежестта на нарушението и т.н. Ето защо независимо, че първата инстанция е развила някакви мотиви в тази насоки, същите са без значение за решението на основния въпрос относно законосъобразността на извадената заповед, затова и настоящата инстанция счита решението за изцяло правилно в тази му част, само поради позоваването на чл.193 ал.1 от КТ.

Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението лежи върху работодателя. По делото от страна на ответното учебно заведение не са представени доказателства за това прекратяването на трудовото правоотношение с въззиваемата да е извършено законосъобразно и следователно атакуваната от нея заповед, с която е прекратено трудовото й правоотношение следва да бъде отменена.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.

Предвид акцесорния си характер този иск следва съдбата на главния и поради това също следва да се приеме за доказан по основание и съответно уважен, като въззиваемата бъде възстановен на заеманата от него длъжност при въззивното училище преди прекратяването на трудовото правоотношение - счетоводител – касиер.

По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

За да бъде уважен този иск следва да са налице кумулативно следните предпоставки: незаконно уволнение, и оставане без работа на служителя за период не повече от шест месеца, през който да е претърпял вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение, както и неговия размер. Несъмнено с уважаването на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ е налице първата предпоставка – обявяване на заповедта за уволнение на въззиваемата за незаконна. Спори се във въззивната жалба дали П. е останала без работа. В тази връзка се прави възражение, че същата е представила само декларация, в която е посочила, че не е работила по основния си договор с въззивното училище, но е работила по допълнителен трудов договор.

Първостепенния съд е уважил този иск, като е приел, че ищцата – въззиваема е доказала наличието на всички предпоставки. Тези изводи не могат да бъдат споделени, още повече, че мотивите в тази насока са хаотични и непоследователни. /Сочи се трудова книжка, каквато няма по делото, вписване на отмяна на уволнение, цитира се чл.346 от КТ???/.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК, докладчик съдията Ценка Георгиева „При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца.“ В мотивната част на същото решение, което е задължително за всички съдилища в страната по отношение на тълкуването на закона изрично е посочено, че: „Декларацията, с която ищецът декларира оставане без работа след уволнението, съставлява частен свидетелстващ документ, не е скрепена с наказателна отговорност по чл. 313 НК, и поради това не може да удостовери твърдяното обстоятелство.“ „Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.“ В настоящия случай по делото е представена единствено декларация от 03.09.2020г. на л.146 от делото. Няма представено каквото и да било друго допустимо доказателство – нито копие от трудова книжка или констатация от същото, нито удостоверение от НОИ и т.н., които да могат да се приемат като годни, наред с декларацията да установят този факт, така както се изисква съгласно задължителното тълкуване на закона. Поради липсата на такива доказателства по делото, няма как да се приеме за установен и факта на оставането без работа, а това води до отпадане на една от предпоставките за уважаване на иска. Предвид нейната липса искът се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло.

В тази си част решението следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявения от В.    Игнатова   П. против ОУ  Климент Охридски, с. К. иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 4704лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в следствие на незаконно уволнение за периода 04.03.2020г. – 04.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2020г. - датата на  подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

В частта в която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.224 ал.е от КТ и е присъдил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. – 744.20лв. и 2020г. – 235.20лв. решението е недопустимо, тъй като такъв иск не е предявяван с исковата молба, което обстоятелство се признава и от въззиваемата, както в отговора така и в съдебно заседание. Ето защо в тази си част решението следва да бъде обезсилено на осн. чл.270 от ГПК.

Предвид горното решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. На първо място следва да се осъди ОУ Климент Охридски да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Плевенски окръжен съд в размер на 94.08лв. за въззивно обжалване на иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, съобразно неговата цена, тъй като внесената държавна такса е относима само за двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Що се касае за направените разноски от страните същите следва да бъдат присъдени по компенсация, предвид частичното уважаване и отхвърляне на исковите претенции. Ищцата – въззиваема е направила общо в производството разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивникът – ответник е направил разноски от 1110лв. за адвокатско възнаграждение за двете инстанции и 50лв. д.т. за въззивно обжалване. Съдът не приема възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, защото същото е съобразено с изискванията на чл.7 ал.1 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не ги надвишава. Страните не са посочили в своите документи отделна цена на адвокатския хонорар за всеки от исковете, поради което и съдът приема, че същите са поравно. Два от исковете са уважени, поради което ищцата има право на 2/3 от заплатените разноски, а ответникът съответно за 1/3 тъй като само един от предявените общо три иска е отхвърлен. Ето защо В. Игнатова П. следва да бъде осъдена да заплати на ОУ Климент Охридски с.К. сумата от 36.67лв., разноски по компенсация за двете инстанции.

Водим от горното, съдът

   

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение от 14.09.2020г., постановено по гр.д.№1586/2020г.  по описа на Плевенски районен съд, в частта в която е осъдил  на основание чл.344,  ал. 1,  т. 3,   вр. с чл.225 ал. 1 от КТ,  Директора  на ОУ  ***, с. К., община Д. Митрополия, област Плевен, улица *** № 2    да заплати на В.    И.   П., ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица *****  № 1,   обезщетение за времето, през което същата е останала без работа поради незаконно уволнение, но за не повече от шест месеца, в размер на 4704 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане, както и частта за разноските, като вместо него и на основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.    И.   П. ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица Гео Милев  № 1 против ОУ  Климент Охридски, с. К. област Плевен, улица *** № 2 иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 4704лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа в следствие на незаконно уволнение за периода 04.03.2020г. – 04.10.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2020г. - датата на  подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание осн. чл.78 ал.2 ГПК В.    И.  П. ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица ***  № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ОУ  ****, с. К. област Плевен, улица **** № 2  сумата от 36.67лв., разноски по компенсация за двете инстанции.

ОБЕЗСИЛВА решение от 14.09.2020г., постановено по гр.д.№1586/2020г.  по описа на Плевенски районен съд, в частта в която е осъдил  на основание чл. 224,  ал.1 от КТ, Директора на ОУ ****с. К., община Д. Митрополия, област Плевен,  улица **** № 2,   да заплати на В.    И.   П., ЕГН  **********,***. Митрополия, област Плевен, улица ****  № 1,   обезщетение за неползван платнен годишен отпуск за 2019 г. в размер на 744,20 лв. и за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на 235,20 лв., като НЕДОПУСТИМО.

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Плевенски районен съд в останалата му обжалвана част.      

ОСЪЖДА на основание осн. чл.78 ал.6 ГПК ОУ  ****, с. К.област Плевен, улица **** № 2  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд сумата от 94.08лв. – допълнителна държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :