№ 637
гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220101891 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен установителен иск по чл.109, ал.1,
изр.2 вр. чл.52, ал.2 ЗЗО за съществуване на вземането по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 2092 лв., от
които 2063 лв. – цена медицинска помощ в условията на болничен престой и
29 лв. – потребителска такса за времето на болничен престой, ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
14.12.2023г. до плащането.
Ищецът **“ ЕАД, ЕИК1**5, седалище и адрес на управление: гр. Плов**,
твърди, че в периода 13.08.2019 г. - 18.08.2019 г. е предоставил на ответника Ф.
Р. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: от гр. **** медицинска помощ в
условията на непрекъснат болничен престой по клинична пътека №215
„Оперативно лечение на болести на белия дроб, медиастинум, плевра и гръдна
стена, без онкологични заболявания“. Твърди, в периода на лечението
здравноосигурителните права на ответника са били прекъснати, поради което
не може да претендира неговото заплащане от НЗОК по сключения с касата
договор по чл.59 ЗЗО. Поддържа, че на основание чл.109, ал.1 ЗЗО цената на
лечението, която съгласно ценоразписа на лечебното заведение е в размер на
1
2063 лв., както и дължимата потребителска такса в размер на 29 лв. следва да
бъдат заплатени от ответника. Ищецът твърди още, че същият не е изпълнил
това задължение, поради което се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч. гр. д. №4551/2023г.,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда
да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва иска при твърдение, че приложения към исковата молба документът
„Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и
прилагане на диагностични и лечебни процедури“ не е подписан от ответника.
Твърди, че претенцията не е доказана по размер, тъй като ищецът не е
представил ценоразпис на предоставяната от лечебното заведение медицинска
помощ, както и доказателства, че по време на болничния престой ответникът е
бил с прекъснати здравноосигурителни права. Освен това, на ответника не е
връчена покана за доброволно изпълнение. Моли иска да бъде отхвърлен.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По същество искът е основателен.
За уважаването на иска ищецът следва да установи, че в качеството на
изпълнител на медицинска помощ е предоставил медицинска помощ и услуги
на ответника в период, през който последният е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, както и тяхната цена.
От представената по делото епикриза, ведно с придружаващата я
медицинска документация, се установява по безспорен начин, че ответникът е
постъпил в **“ ЕАД на 13.08.2019 г. с диагноза „пневмоторакс синистра“ и е
лекуван успешно до 18.08.2019 г. по клинична пътека №215 „Оперативно
лечение на болести на белия дроб, медиастинум, плевра и гръдна стена, без
2
онкологични заболявания“. Медицинската епикриза е официален документ
/изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма
и ред/ има обвързваща формална доказателствена сила за съда и надлежно
удостоверява вида и срока на проведеното лечение /Решение № 250 от
21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ВКС, III г. о./.
Цената на извършените диагностични и терапевтични процедури се
установява от представената сметка на пациента и от ценоразписа на
медицинските услуги в лечебното заведение. Същата е в размер на 2092 лв., от
които 2063 лв. – цена на КП и 29 лв. – потребителска такса.
От представената декларация за информирано съгласие на пациента се
установява, че ответникът е запознат с реда за заплащане на лечението и
неговата цена. Истинността на декларацията е оспорена от особения
представител на ответника, но оспорването не е доказано /приетата СПЕ е
потвърдила автентичността на документа/, поради което на основание чл.194,
ал.2 ГПК декларацията е приета като писмено доказателство по делото.
От представените писмени доказателства – справки от НАП се
установява, че към момента на постъпването и по време на лечението
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е
определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че
неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени,
определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят
осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли
повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца
до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ,
като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им
медицинска помощ.
Установява се, че на ответника е предоставена медицинска помощ в
условията на болничен престой в период в период, през който неговите
здравноосигурителни права са били прекъснати. При това положение за
ответникът е възникнало задължението да заплати стойността на лечението
съгласно ценоразписа на лечебното заведение. От страна на ответника не са
3
представени доказателства за изпълнение на задължението. Ето защо
предявеният установителен иск по чл.422 ГПК следва да се уважи, като се
признае съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати съдебните разноски на ищеца. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 831.84 лв., от които 41.84 лв.
- внесена държавна такса за исковото производството, 380 лв. - заплатено
възнаграждение за един адвокат и 410 лв. – заплатено възнаграждение за
особен представител на ответника.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските на ищеца в заповедното производство, които са в размер на
41.84 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
РС – Пазарджик разноските за възнаграждение на вещо лицев размер на 265
лв., тъй като експертизата е допусната по искане на особения представител на
ответника, който е освободен от такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.5
ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Ф. Р. Й. с ЕГН **********, с настоящ адрес: от гр. **** дължи на
ищеца **“ ЕАД, ЕИК1**5, седалище и адрес на управление: гр. Плов**,
сумата от 2092 лева, представляваща цена на оказана медицинска помощ в
периода 13.08.2019 г. - 18.08.2019 г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 14.12.2023 г. до плащането,
за което вземане е издадена заповед №2375 от 18.12.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4551/2023г. на РС -
Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника Ф. Р. Й. да заплати на ищеца **“ ЕАД съдебни
разноски в исковото производство в размер 831.84 лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №4551/2023 г. на РС – Пазарджик в
4
размер на 41.84 лв.
ОСЪЖДА ответника Ф. Р. Й. да заплати на в полза на РС - Пазарджик
съдебни разноски в размер на 265 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5