МОТИВИ
към решение
№ 260138 от 29.10.2020 година
по а.н.дело
№ 2645/2020 година, по описа на Старозагорския районен съд
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на обвиняемият М.Р.П., с ЕГН ********** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за престъпление, изразяващо
се това, че на 23.10.2017 година в град Стара Загора , в качеството му на треньор
по спортно катерене на деца, юноши и девойки към Туристическо дружество
„Сърнена гора“- Стара Загора, в Спортна зала-Стара Загора - Стена за спортно
катерене, по непредпазливост причинил на П П. Д(тогава на 8 години)средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост и
счупване на лявата срамна кост, довели до трайно затрудняване на движенията на
долния ляв крайник за около 12 месеца, чрез действия, които спадат към
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена
опасност-организиране и провеждане на спортни мероприятия и предоставяне на
спортни услуги по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта, която
дейност не е имал право да упражнява, като е нарушил чл.11, т.7 от Наредба №2
от 27.03.2017 година за професионалната правоспособност и квалификацията на
спортно-педагогическите кадри-не приложил мерки за безопасност на спортистите
по време на тренировъчни занимания, като не проверил правилно ли се е закачил П
П. Д с двата карабинера на края на въжето към седалката за катерене – престъпление
по чл.134, ал.2, предложение второ, връзка
с ал.1 от НК.
Районна прокуратура - Стара Загора, поддържат
изцяло така внесеното постановление и предлага на обвиняемия да бъде наложена
глоба около минималния размер.
Обвиняемият М.Р.П. заявява, че не оспорва фактическата обстановка, признава
се за виновен, съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по дознанието писмени и гласни доказателства, намери за установена
следната фактическа и правна обстановка:
По силата на граждански договор №
21/01.09.2016г. Туристическо дружество «Сърнена гора»-гр.Стара
Загора,представлявано от свидетеля Георги Дотев Гацин, възложило на обвиняемия М.Р.П.
да изпълнява учебно-тренировъчна дейност по спортно катерене на деца, юноши и
девойки .Стената за спортно катерене се стопанисвала от Алпийски клуб
«Железник» при ТД»Сърнена гора» и се намирала в Спортната зала на ДЗУ-Стара
Загора. По това време обвиняемия П. бил студент в първи курс на Националната
спортна академия , специалност «Спортно катерене и алпинизъм» и членувал в
ТД»Сърнена гора».През 2015г. той завършил двумесечен курс по
алпинизъм,организиран от Клуба по алпинизъм към ТД»Сърнена гора». След приключване
на курса на обучение ,Българската федерация по катерене и алпинизъм(БФКА) му
издала Свидетелство № 1116/10.07.2015 година за завършен успешно курс по
алпинизъм-начално обучение.
Задълженията на обвиняемия П. в Спортната
зала включвали обучение на деца по спортно катерене ,което се провеждало два
пъти седмично от 18.00 часа до 20.00 часа. Децата били на възраст от 6 до 10
години. През месец октомври 2016 година свидетеля Петър Димитров П. записал в
клуба сина си - свидетели Петко П. Димитров,тогава на 8 години.
На 23.10.2017 година, около 18.00 часа, детето
било заведено от баща си на поредната тренировка. По време на тренировката то
осъществило няколко катерения и слизания,с почивки преди всяко следващо. Преди
последното катерене детето си поставило катерачната седалка и закачило двата
карабинера на осигурителното въже, но не в рапелната халка на седалката, а
встрани от нея - в свободния край на лентата на колана на кръста. Обвиняемият П.
не проверил дали момчето се е закачило правилно и то започнало да се изкачва по
стената. При достигане на височина от около 8 метра, обвиняемият П. му казал да
слиза. При спускането си, детето се отпуснало на въжето, лентата на колана се
откачила и то полетяло към пода. Баща му наблюдавал катеренето и станал
очевидец на падането му. Свидетелят Димитров получил травма в лява тазобедрена
става и таз.
На мястото пристигнал екип на ЦСМП.
Пострадалият бил откаран в болница,където бил настанен за лечение в Клиника по
ортопедия и травматология към УМБАЛ-АД-Стара Загора. На 23.10.2017 годинаму
била извършена операция-открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с
канюлирани винтове.
При разследването е изготвена
съдебномедицинска експертиза ,видно от която на 23.10.2017 година пострадалият П
П. Д е получил счупване на шийката на лявата бедрена кост и счупване на лявата
срамна кост. Тези счупвания са причинили на свидетеля Димитров трайно
затрудняване на движението на долния ляв крайник за повече от 30 дни, като
възстановителния период е от порядъка на 12 месеца. Полученото увреждане е с
характер на средна телесна повреда по смисъла на чл.129,ал.2 от НК.
По досъдебното производство е изготвена и
съдебна техническа експертиза, чието заключение е, че причина за настъпване на
този резултат е неправилно закачане на карабинерите на осигурителното въже към
седалката на пострадалото дете. Треньорът не е проверил правилно ли се е
закачил свидетеля Димитров с двата карабинера на края на въжето към рапелното
ухо на седалката. Така той е нарушил основно правило при работа с деца,като е
бил длъжен да провери начина на обвързване и закачане на детето, и по този
начин го е поставил в риск.
С действията си обвиняемия М.Р.П. е нарушил
чл.11, т.7 от Наредба № 2/27.03.2017 година за професионалната правоспособност
иквалификацията на спортно-педагогическите кадри, а именно, че “Длъжността
треньор включва следните основни функции :... .Прилага мерки за безопасност на
спортистите по време на тренировъчни занимания, спортни прояви и осъществяване
на спортни дейности.“ Резултатът е
причинен при изпълнението на дейност, която обвиняемият е нямал право да
упражнява, съгласно Закона за физическото възпитание и спорта, както и съгласно
Наредба № 2/27.03.2017година с изискване за завършено висше образование за
длъжността„треньор“. Квалификацията на обвиняемия П. не покрива това изискване.
Видно от постъпилата от Министерството на младежта и спорта писмена информация
(л.75 ,том 4 от ДП), към 2017 година обвиняемия П. не е бил вписан в Регистъра
на спортно-педагогическите кадри по чл.6,ал.2 от ЗФВС(отм. на 18.01.2019г).
Тези нарушения са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Изложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните
по делото доказателства. Разпитан в хода на разследването обвиняемият П.
изразява съжаление за пропуска , който е направил да не забележи как е закачено
осигурителното въже на колана на кръста на детето.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно,
че обвиняемият М.Р.П. ***,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляващо
източник на повишена опасност – извършване на товаро-разтоварни работи с
електрокар – тип R-14, фабричен №G1X115L00289, в качеството на водач на електрокар в магазин
„Метро” е нарушила: чл.33 от ЗЗБУТ; чл.52, ал.1, т.2 от Наредба №7 от
23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване; Инструкция
за безопасна работа при експлоатация на електрокари и мотокари при
товаро-разтоварна дейност на „Метро Кеш Енд Кери” ЕООД – т.13, т.15, т.16 и
Заповед №98/21.11.2007 година във връзка с безопасността на клиенти и служители
на магазин „Метро” – град Стара Загора – т.3, и по непредпазливост е причинила
средна телесна повреда на ДЗК от град Стара Загора, изразяваща се в счупване на
дясната петна кост, кръвонасядания и оток на десния крак, след травматичен тромбофлебит
на дясната голяма празна вена, с което е причинено крайно затруднение на
движението на десния й крак за срок около 3-4 месеца – престъпление по чл.134,ал.2,
предложение второ, връзка с ал.1 от НК.
Деянието е извършено виновно – по
непредпазливост.
При определяне вида и размера на
административното наказание, съдът се съобрази с двата принципа на наказателно
правната ни система: принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация
на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалния текст на
Закона за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две
години или пробация.
От доказателствата по делото се установи, че обвиняемият
П. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78А от НК, а също така от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед изложеното и като се съобрази
правилото на чл.2, ал.2 от НК, съдът намира, че са налице условията на чл.78А
от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание глоба, обвиняемия не
е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна
отговорност и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди,
поради което дееца следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
се наложи административно наказание – ГЛОБА. Същата следва да се определи в
границите, установени в чл. 78А, ал.1, а именно от 500 лева до 5000 лева.
Съгласно втория принцип - за индивидуализация
на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства –
чисто съдебно минало, пълни самопризнания, критично отношение към извършеното,
съдействие при разследването, младата възраст.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – не
са налице.
При преценката на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че по отношение на нарушителката е
налице превес на смекчаващите такива. Като взе предвид и степента на обществена опасност на деянието
и дееца, както и семейното и материално състояние на П., съдът му определи
административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: