РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20201001002624 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „П § П ГРУП“ ГмбХ, подадена против Решение
№ 1132 от 31.07.2020г., постановено по т.д. № 540/2019г. на СГС, ТО, VI – 12 – ти състав, с
което съдът е отхвърлил предявения от въззивника против „СИУС“ ООД и „Българско
индустриално общество – БИО АМРИТА“ ЕАД иск с правно основание чл. 36, ал. 2 от ЗОЗ,
за установяване, че вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 особен залог върху движими вещи
на длъжника „СИУС“ ООД, в полза на соченото като заложен кредитор дружество -
„Българско индустриално общество – БИО АМРИТА“ АД е непротивопоставим на „П § П
ГРУП“ ГмбХ, взискател в изпълнително производство по изп.д. № 460/2018г. по описа на
ЧСИ Г. Г., рег. № 915 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Сливен, относно
същите движими вещи на длъжника „СИУС“ ООД, предмет на наложения и вписан в ЦРОЗ
на 21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 запор, подробно описани в Протокол за опис на
недвижими вещи и опис и запор на движими вещи и съоръжения, съставен по изп.д. №
20189150401946.
Сторени са оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт.
Твърденията за недопустимост на съдебното решение са свързани с нарушаване принципа
на диспозитивното начало, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск,
съобразно заявения петитум с исковата молба. На следващо място се излагат твърдения за
неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че
първоинстанционния съд не е съобразил нормата на чл. 32а от ЗОЗ, според която при
конкуренция между ЗОЗ и ГПК започналото принудително изпълнение по ГПК преди
1
вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ се продължава от съдебния
изпълнител, каквато конкуренция била налице според жалбоподателя, предвид
вписания в ЦРОЗ запор на движими вещи. Моли съда да обезсили постановеното решение и
да върне делото за произнасяне по предявения иск, а при условията на евентуалност да го
отмени като неправилно и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Моли да му
бъдат присъдени разноски.
Редовно уведомена, насрещната страна – „СИУС“ ООД е оспорила в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК така подадената въззивна жалба, като излага твърдения за неоснователност на
въззивната жалба, а първоинстанционното решение допустимо и правилно, като моли за
постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено.
Редовно уведомена, насрещната страна – „Българско Индустриално общество – БИО
АМРИТА“ ЕАД е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК така подадената въззивна жалба,
като излага твърдения за нейната недопустимост и неоснователност. Посочва, че
първоинстанционното решение допустимо и правилно с подробно изложени съображения в
тази насока, като моли за постановяване на Решение, с което обжалваното такова да бъде
потвърдено.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, същата изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на „П & П
Груп“ ГмбХ (Р&Р Group GmbH) - немско юридическо лице - търговец, със седалище и адрес
на управление в Федерална република Германия Тростберг 83308 ул. „Вешхаузен“ 1,
представлявано от управителя г-жа Б. П., регистрирано и вписано във Фирмената книга
(регистър) с фирмен № 15909 съобразно действащия закон на в Федерална Република
Германия срещу „СИУС“ ООД и „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“
ЕАД с твърдения за това, че „П & П Груп“ ГмбХ е взискател с вземане в размер на над 4 000
000 лева в изпълнителното производство по изп. д. № 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., peг.
№ 915 на КЧСИ, с район на действие - Окръжен съд Сливен, в рамките на което
принудителното изпълнение се провежда върху цялото имущество на длъжника „СИУС“
ООД, състоящо се от ДВА недвижими имота - поземлен имот № 000137, с площ по
документи 49,954 дка и поземлен имот № 000136, с площ по документи 50,000 дка, е . ***,
м. ***, обл. ***, общ. Т., ведно с построения в същите Фотоволтаичен парк „Сиус - ***“ - 4
Mwp. Изложени са твърдения, че вземането на взискателя „П & П Груп“ ГмбХ е обезпечено
със запор, наложен по изп.д. 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г. върху собствените на
длъжника „СИУС“ ООД, движими вещи, находящи се на територията гореописаните два
имота, съставляващи в съвкупност Фотоволтаичен парк „Сиус - ***“ - 4 Mw. Така
наложеният запор е вписан в ЦРОЗ на 21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 за
служебно вписване на запор върху имущество по чл. 4 303 по партида на длъжника „СИУС“
ООД. В последствие, на 23.04.2018г. по партидата на длъжника „СИУС“ ООД в ЦРОЗ, с
последващо, второ по ред вписване № 2018042302109 е вписан Договор за залог в полза на
„Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД. Предмет на този договор за
залог е учредяването на особен залог върху същите движими вещи от имуществото на
длъжника „СИУС“ ООД, върху които с предходно, първо по ред вписване № 2018032101246
е наложен запор по изп. д. 460/2018г. по описа на ЧСИ Г. Г., per. № 915 на КЧСИ, с район на
2
действие - Окръжен съд Сливен. Въз основа на вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 особен
залог, на 18.02.2019г., „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е
вписано в ЦРОЗ по партидата на длъжника „СИУС” ООД пристъпване към изпълнение. В
следствие на така вписаното пристъпване към изпълнение „Българско Индустриално
Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е инициирало образуването на изп.д. № 20198370400466
по описа на ЧСИ П. Г., per. № 837, с район на действие Окръжен съд - Сливен, който от своя
страна е насрочил действия по предаване на движими вещи, предмет на особен залог на
адрес с. ***, общ. Т., обл. *** за датата 26.03.2019г. от 11.00 часа. В исковата молба са
изложени твърдения, че чрез вписания с № 2018042302109 в ЦРОЗ особен залог и с
предприетото от „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД, пристъпване
към изпълнение, насочено върху същите движими вещи от имуществото на длъжника
„СИУС“ ООД, върху които с предходно, първо по ред вписване с № 2018032101246 по
партида на длъжника „СИУС“ ООД, вече е бил вписан наложен запор за обезпечаване на
вземането на ищеца „П & П Груп“’ ГмбХ в производството по изп. д. № 460/2018г. по описа
на ЧСИ Г. Г., per. № 915 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен, пряко засяга
имуществения патримониум на ищеца, доколкото в случай на реализиране на особения
залог, вписан с № 2018042302109 в ЦРОЗ, на взискателя по изп. д. № 460/2018г. по описа на
ЧСИ Г. Г., per. № 915 на КЧСИ, на „П & П Груп“ ГмбХ би била отнета възможността
удовлетвори вземането си и то въпреки предходно наложения и вписан в ЦРОЗ на
21.03.2018г. с вписване № 2018032101246 запор върху същите движими вещи от
имуществото на длъжника „СИУС“ ООД.
Моли се за постановяване решение, с което да се приеме за установено по отношение
на ответниците „СИУС“ ООД и „Българско Индустриално Общество – БИО АМРИТА“
ЕАД, че вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 Договор за залог в полза на „Българско
Индустриално Общество – БИО АМРИТА“ ЕАД е непротивопоставим на „П & П Г.“ ГмбХ
с фирмен № 15909.
За установено от фактическа страна настоящият състав намери следното:
По делото не се спори, а и видно от представеното с исковата молба удостоверение за
вписване в ЦРОЗ по партида на „СИУС“ ООД, че към дата 21.03.2019г. е вписан запор на
имущество по чл. 4 от ЗОЗ с вписване с вх. № 2018032101246 с отбелязани дата и час на
извършеното вписване: 21.03.2018г., 12:32. От същото удостоверение е видно, че с второ по
ред вписване № 2018042302109 е вписан договор за залог с отбелязани дата и час на
извършеното вписване: 18.02.2019г., а на 18.02.2019г. е вписано пристъпване към
изпълнение по така вписания договор за особен залог в ЦРОЗ.
По делото е представен и Опис № 1252068 от ЦРОЗ на заложеното имущество и
данъчните задължения на „СИУС“ ООД, от който е видно, че запорираното имущество към
вписване № 2018032101246 е запор върху вземане за продажна цена, произтичащо от
предварителен договор сключен на 05.10.2016г. между длъжника „СИУС“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. Хан Аспарух №
53, ет. 1, представлявано от управителя Г. Х. - /ПРОДАВАЧ/ и Ж. С. П., НАНКИН ООД, със
седалище и адрес на управление: Народна Република Китай, гр. Нанкин, провинция Дзянсу,
Икономическа зона Дзяннин, Нанкин – /КУПУВАЧ/, който предварителен договор е за
покупко – продажба на недвижими имоти, а именно: Поземлен имот № 000136 по КВС на
село ***, община Т., област *** и Поземлен имот № 000137 по КВС на село ***, община Т.,
обл. ***, ведно с построената върху тях фотоволтаична централа с мощност 4 Mwp, с
уговорена между страните окончателна продажна цена в размер на 5 867 490 лева, като
запора е наложен върху банковите сметки на длъжника в ТБ „Инвестбанк“ АД и „Първа
Инвестиционна Банка“ АД. От описа е видно също, че заложеното имущество към вписване
3
№ 2018042302109 са движими вещи, находящи се в Поземлен имот № 000136, с. ***,
община Т. и Поземлен имот № 000137.
По делото е представено удостоверение с изх. № 57774/04.10.2019г. от ЧСИ Г. Г. с
рег. № 915, с район на действие Окръжен съд – Сливен, с което се удостоверява, че ИД №
20189150400460 е образувано по молба с вх. № 7955/09.03.2018г. на взискателя - „П & П
Груп“’ ГмбХ. Удостоверява се, че взискателя /въззивник/ е титуляр на вземане по
изпълнителен лист от 16.11.2017г., издаден по т.д. № 197/2017г. по описа на Апелативен съд
– Бургас срещу длъжника - „СИУС“ ООД за сумата от 4 000 000 лева – главница, ведно със
законна лихва, считано от 30.04.2014г. до изплащане на вземането, която към 04.10.2019г. е
в размер на 2 204 896, 67 лева. Удостоверява се още, че ИД № 20189150400460 към днешна
дата - 04.10.2019г. е спряно и няма постъпили плащания.
По делото е приложено запорно съобщение изп. дело № 20189150400460 с изх. №
12419/13.03.2018г. до ЦРОЗ, видно от което се съобщава за наложен запор върху вземане за
продажна цена, произтичащо от предварителен договор сключен на 05.10.2016г. между
длъжника „СИУС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, ул. Хан Аспарух № 53, ет. 1, представлявано от управителя Г. Х. -
/ПРОДАВАЧ/ и Ж. С. П., НАНКИН ООД, със седалище и адрес на управление: Народна
Република Китай, гр. Нанкин, провинция Дзянсу, Икономическа зона Дзяннин, Нанкин –
/КУПУВАЧ/, който предварителен договор е за покупко – продажба на недвижими имоти, а
именно: Поземлен имот № 000136 по КВС на село ***, община Т., област *** и Поземлен
имот № 000137 по КВС на село ***, община Т., обл. ***, ведно с построената върху тях
фотоволтаична централа с мощност 4 Mwp, с уговорена между страните окончателна
продажна цена в размер на 5 867 490 лева, съобщава се още, че е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в ТБ „Инвестбанк“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“ АД.
Посочените запори са наложени по изп. дело № 20189150400460, образувано по молба на
взискателя „П & П Груп“ ГмбХ срещу длъжника „СИУС“ ООД, който запор обезпечава
вземане на взискателя по посоченото изпълнително дело в размер на 4 000 000 лева, както и
законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2014г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по изпълнителното дело.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по
чл. 269 от ГПК, съдът намери от правна страна следното:
В производството пред СГС ищеца „П & П Груп“ ГмбХ е заявил претенция против
„СИУС“ ООД и „Българско индустриално общество – БИО АМРИТА“ ЕАД да бъде прието
за установено, че вписания в ЦРОЗ с № 2018042302109 особен залог върху движими вещи
на длъжника „СИУС“ ООД, в полза на соченото като заложен кредитор дружество -
„Българско индустриално общество – БИО АМРИТА“ АД му е непротивопоставим.
Интереса си от предявяване на иска ищеца е обосновал със започналото принудително
изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на процесните вещи, за които твърди че е налице
вписан по-рано запор в ЦРОЗ. Така предявения иск намира правното си основание в
нормата на чл. 36, ал. 2, предл. първо от ЗОЗ, каквато е и правната квалификация,
определена от СГС.
За да е допустим така предявеният установителен иск, следва да е налице правен
интерес от предявяването му, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за
чието наличие съдът следи служебно, както и да представлява адекватна форма на защита
на материалното право на ищеца, накърнено от изпълнителните действия, предприети по
4
реда на ЗОЗ. Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗОЗ регламентира исков път за защита на третото
лице, чието право е засегнато от изпълнението, осъществено по реда на посочения закон в
две алтернативно предвидени хипотези: когато то твърди, че особеният залог му е
непротивопоставим на някое от основанията, посочени в закона или за установяване, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на залогодателя.
Правен интерес от предявяване на установителен иск при условията на първата хипотеза на
чл. 36, ал. 2 ЗОЗ (каквато е процесната) е налице когато изпълнението е насочено върху
имущество, за което се твърди, че е налице вписан по-рано запор в ЦРОЗ. Допустимостта на
иска се определя от твърдяните от ищеца правопораждащи факти и произтичащи от тях
права, чиято защита се иска в хода на процеса. В исковата молба ищецът твърди, че в хода
на изп. дело № 20189150400460 на ЧСИ Г. Г. е наложен изпълнителен запор върху движими
вещи собственост на длъжника, вписан в ЦРОЗ. В последващ за вписването период за
същите движими вещи е бил учреден особен залог, вписан в ЦРОЗ и в тази връзка
ответникът – заложен кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ. В петитума на
исковата молба ищецът ясно е заявил, че иска да бъде признато за установено по отношение
на залогодателя и заложния кредитор, че вписания особен залог му е непротивопоставим.
Искът е допустим, като първоинстанционният съд се е произнесъл, съобразно заявеното от
ищеца с исковата молба, като това налице ли е запор върху движими вещи, вписан ли е той
в ЦРОЗ, сключен ли е договор за особен залог, е въпрос по същество на спора.
При колизия на права, противопоставимостта се преценява в съответствие с чл. 12,
ал.1 ЗОЗ, съобразно който учреденият при условията и по реда на този закон залог е
противопоставим на трети лица от момента на вписването му. Залогът на вземане,
договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за
лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при
условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено,
отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на
особените залози по партидата на залогодателя.
За да се уважи така предявеният иск, следва да бъде установено при условията на
пълно и главно доказване наличие на предхождащ сключването на договора за особен залог
изпълнителен запор върху движими вещи, който запор е вписан в ЦРОЗ; последващо
възникване на заложното правоотношение върху същите движими вещи и неговото
вписване в ЦРОЗ; вписано пристъпване към изпълнение от заложния кредитор.
От приетите и представени по делото доказателства се установява, че наложеният
запор, вписан с № 2018032101246 в ЦРОЗ касае вземане за продажна цена, произтичащо от
предварителен договор сключен на 05.10.2016г. между длъжника „СИУС“ ООД и Ж. С. П.,
НАНКИН ООД, а сключеният договор за особен залог вписан с № 2018042302109 касае
движими вещи, находящи се в Поземлен имот № 000136, с. ***, община Т. и Поземлен имот
№ 000137.
От горното следва, че по делото не са установени твърденията на ищеца за наличие
на запор с предмет същите движими вещи по отношение на които е вписан и особен залог, с
оглед на което не може да се приеме, че е налице колизия на права. Вписания в ЦРОЗ запор
и впоследствие залог, касаят различни имуществени права на длъжника, а за да бъде уважен
иска по чл. 36, ал. 2, предл. първо от ЗОЗ, следва да е налице идентитет между имуществото,
което обезпечава третото лице, чрез вписания запор в ЦРОЗ и имуществото срещу което е
насочено изпълнението по ЗОЗ.
Възраженията изложени във въззивната жалба с оглед конкуренция между
изпълнението по ЗОЗ и това по ГПК, настоящият състав не следва да обсъжда по същество,
тъй като при конкуренция заложеното имущество, върху което е насочено изпълнението по
5
реда на Гражданския процесуален кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, се продава от съдебния или
от публичния изпълнител /чл. 32а ЗОЗ/. Когато върху заложеното вземане бъде наложен
запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на ЗОЗ,
удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към
изпълнителното производство, по което е наложен запорът /чл. 17, ал. 5 ЗОЗ/, твърдяната от
въззивника конкуренция, ако такава е налице следва да се реши от съдебния изпълнител в
рамките на изпълнителното производство.
С оглед на всичко гореизложено, първоинстанционното решение се явява валидно,
допустимо и правилно и като такова, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззиваемите следва да бъдат присъдени разноски,
последните не са заявили, че претендират такива нито в отговорите на въззивните им жалби,
нито в о.с.з проведено на 01.02.2021г., с оглед на което такива не следва да им се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132/31.07.2020г., постановено по т.д. № 540/2019г.
по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6