М О
Т И В
И към Н Ч Х Д
№ 115/17 г.
Производството е по реда на
чл.80 и следващите от НПК.
Срещу
подс. В.А.В. са повдигнати обвинения по чл.146 ал.1 от НК , затова, че на 19.05.2016г. в местността ‘Табашка река’ в землището
на гр. Стара Загора е казал или извършил нещо унизително за честта и
достойнството на З.Д.М. в негово присъствие;
и
по чл.130 ал.2 от НК затова,че на 12.06.2016г. в местността ‘Табашка река’ землището на гр. Стара Загора е причинил на З. Д.М. лека телесна повреда .
В
съдебното заседание частния тъжител З.Д.М. чрез повереника си поддържа
обвиненията и пледира съдът да признае подс. В. за виновен като му бъде
наложено предвиденото в закона наказание, както и да бъде присъдено обезщетение за
причинените неимуществени вреди.
В
съдебното заседание подс. В. А.В. не се
признава за виновен и дава обяснения за случилото се.
Защитника
на подс. В.В. назначен на основание чл.94 ал.1 т. 9 от НПК след приключване на
съдебното следствие пледира невиновност и постановяване на оправдателен съдебен
акт. Излага аргументи,че обвиненията не са доказани. По същите съображения
пледира съдът да не уважи и предявените
граждански искове.
Преди
започване на съдебното следствие частния
тъжител предяви два граждански иска за причинените му неимуществени вреди в
размер от 1500 лв. за престъплението обида по чл.146 ал.1 от НК извършено на
19.05.2016г. и в размер от 4000 лв. за престъплението лека телесна повреда по
чл.130 ал.2 от НК извършено на 12.06.2016г..
Поради
отвод на всички съдии в Районен съд гр. Стара Загора с определение № 16 от
31.01.2017г., ВКС е изпратил делото за
разглеждане на РС-Казанлък.
Съдът
като обсъди всички събрани по делото доказателства установени с доказателствени
средства по реда на НПК – показания на
свидетели,експертно заключение на съдебно-медицинската експертиза,писмени и
обясненията на подсъдимия и след като ги прецени поотделно и в съвкупност
приема за установено следното ;
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ ;
Частния
тъжител З. М. и подс. В.В. имали отделни парчета земеделска земя която
всеки от тях поотделно обработвал в местността ‘Табашка река’ в землището
на гр. Стара Загора.
Отношения
между двамата били влошени от години, като с присъда по НОХД № 120/12г. по описа на РС-Раднево частния
тъжител М. бил осъден на основание чл.144 ал.1 от НК затова,че се е заканил с
убийство и това заканване възбудило основателен страх у подс.В..
Било
присъдено и обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер от 2000 лв..
На
12.06.2016г. частния тъжител З.М. без
да е правоспособен водач вечерта около
20.00ч. тръгнал да се прибира със лек автомобил
‘Жигули’ от местността ‘Табашка река’
в землището на гр.Стара Загора, за града.
По
пътя бил спрян от подс.В., след което последния му взел ключовете за автомобила
и със регистриран в служба КОС гр. Стара
Загора газов пистолет го ударил със
дръжката в областта на главата и на лявата ръка.Удрял го и с юмруци.
Частния
тъжител успял да избяга и отишъл при св. П. П., който също имал място в
местността ‘Табашка река’
в гр.Стара Загора.
На
отиване към св. П. срещнал св. Д. Б. А.. , който го видял окървавен и със рана по лявото око и разтреперан.
Св.
Анг. го попитал къде е падал но частния тъжител му заявил,че подс.В. му взел ключовете за автомобила и го
ударил с пистолет в ръката и окото.
След
като частния тъжител отишъл при св. П.
двамата тръгнали да търсят
ключовете от автомобила му настигнали подс.В. който като ги видял, се
развикал,че идвали да го убиват и
извадил нож.
Св.П.
успял да му вземе ножа, а през това време подс. В. се качил в микробус
и заминал.
На
13.06.2016г. видно от експертното
заключение на съдебномедицинската експертиза по писмени данни частния тъжител
бил освидетелстван от съдебен
лекар в кабинет по ‘Съдебна медицина’
От
експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №
127-2017г назначена от съда се
установява,че частния тъжител М. е получил – линейно охлузване на челото,оток и
кръвонасядане на дясна скулна област на лицето,кръвонасядане на долния клепач
на дясното око,оток и кръвонасядане на лявата предмишница.
Описаните
травматично увреждания нямали специфичен характер и не било възможно да се посочи релеф на травмиращия предмет. Възможно
била само преценката ,че същите могат да се причинят от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар, натиск и триене и в този смисъл е възможно да се
получат при нанасяне на удари с юмруци,дръжка на пистолет и други подобни.
Тези
травматични увреждания причиняват страдание без разстройство на здравето.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. Д. Б., П. П., В. Д., С. Ив. и И.Р. от експертното
заключение на съдебно-медицинската експертиза и отчасти от обясненията на подс.В..
Съдът
не дава вяра на обясненията на ,че не е удрял частния тъжител като ги счита за
негова защитна позиция която се опровергава от показанията на св. Бързев и
Петков и от които се установява,че на 12.06.16г. частния тъжител М. е бил във
кръв по лицето.
Показанията
на тези свидетели се подкрепят от експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза от която се установяват травматични увреждания по частния тъжител.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
счита,че на 12.06.2016г. подс. В.А. В.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.130 ал.2 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛАФИКАЦИЯ по чл.130 ал.2 от НК.
С
нанасяне на удари с юмрук и със дръжката на газов пистолет в областта на
главата и лявата предмишница на ч.тъжител М. подс. В. е осъществил изпълнителното деяние-причиняване
на телесна повреда.
Видно
от експертното заключение на съдебно-медицинската
ч.тъжител М. е
получил линейно охлузване на челото,оток и кръвонасядане на дясна скулна област
на лицето,кръвонасядане на долния
клепач на дясното око,оток и
кръвонасядане на лявата предмишница с което му е причинено страдание без
разстройство на здравето.
Следователно
на частния тъжител М. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.2 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от експертното заключение на
съдебно-медицинската експертиза се
установява,че съществува пряка причинна връзка между деянието на подс. и
настъпилите обществено опасни последици/ съставомерния резултат/-без деянието
от страна на подс., пострадалия и частен тъжител нямаше да получи телесни
увреждания и да му бъде причинена лека телесна повреда.
От
установената фактическа обстановка и от
обективираните действия на подс. следва извода,че е действал умишлено.
Подс.
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на обществено-опасните последици от него, искал е тяхното
настъпване и се е стремил към тях.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-Постановление
3/79 на ПлВС и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът намира,че подс. В.А.В. следва да бъде признат за виновен и наказан.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ по чл.146 ал.1 от НК.
От
обективна страна изпълнителното деяние на престъплението ‘обида’ по чл.146 ал.1
от НК се изразява във казване или извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие и по този начин, деецът дава своя
негативна личностна оценка чрез епитети,квалификации ,псувни и др..
Позовавайки
се на установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът не намери
подс. В. на 19.05.2016г. чрез казване или извършване на нещо унизително за честа или достойнството в присъствието на частния тъжител да е осъществил изпълнителното деяние.
Единствените
думи казани от подс. В. и то на
12.06.16г. по отношение на частния тъжител са били ‘турчин
дължиш ми пари’.
Нито
думата турчин, нито репликата ‘дължиш ми пари’ са нарицателни
нито пък с тези думи обикновено
служат в обществото за личностна негативна оценка за всяко едно лице спрямо
което са отправени.
От
показанията на св. Д. Б. А. се установява,че подс. ежедневно псувал
частния тъжител, но за датата 19.05.16г. не може да си спомни.
Предвид
на това съдът счита,че обвинението по чл.146 ал.1 от НК не е доказано по
несъмнен начин от частния тъжител съобразно разпоредбата на чл.103 от НПК поради което приема ,че няма деяние което да
съставлява престъпление поради което на основание чл. 304 от НПК подс. В.А.В. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО ;
При
определяне вида и размера на наказанието като смекчаващи вината обстоятелства
съдът приема- чистото съдебно минало на подс.В. /реабилитиран /.
Отегчаващи
вината обстоятелства не се събраха
поради което наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
За
гореописаното деяние закона предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца , пробация или глоба от сто до
триста лева . От свидетелството за съдимост на подс. се установява,че не е
осъждан/реабилитиран / а от деянието няма причинени имуществени вреди.
Предвид
на това и съобразно императивния характер на нормата на чл.78а от НК подс. В.
следва да се освободи от наказателно отговорност като му бъде определено
административно наказание глоба в размер от
хиляда лева.
ПО
ГРАЖДАНСКИ ИСК И РАЗНОСКИТЕ ;
С
деянието извършено на 12.06.2016г. което представлява престъпление на частния
тъжител З.М. са му причинени неимуществени вреди телесни увреждания които са му причинили
страдания без разстройство на здравето както и
обществено неудобство.
На
основание чл.45 и следващите от НПК подс. В. дължи обезщетение което за неимуществените
вреди на основание чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено от съда по
справедливост.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взе предвид
следните обстоятелства;
1.Начина
по който са причинени вредите – чрез престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
2.Формата
на вина- пряк умисъл.
3.Обстоятелството,
че в конкретния случай частния тъжител не е имал виновно поведение което да
е довело до причиняването на вредите.
Следователно при анализа на тези обстоятелства съдът
счита,че по справедливост на частния тъжител следва да се определи обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в размер от 1000 / хиляда / лева считано от датата на непозволеното увреждане
12.06.2016г..В тази му част гражданския иск е основателен и доказан а във
останалата част до 4000 лв. се явява неоснователен и недоказан.По делото не
бяха представени доказателства от които
да се установява,че са настъпили допълнителни вредни последици за частния
тъжител.
На
основание чл.84 ал.3 вр. чл.86 ал.2 от ЗЗД подс. В. В. дължи и законната лихва считана от датата на
непозволеното увреждане 12.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата.
Подс.
В.В. дължи и държавна такса в размер от
50 лв. върху уважената част от гражданския иск-
чл. 2 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по
ГПК.
По
отношение на обвинението за извършено на 19.05.2016г. деяние по чл.146 ал.1 от НК, правното основание за обезщетението за неимуществени вреди също е чл.45 и
следващите във връзка с чл.52 от ЗЗД но
предвид изложените по-горе мотиви съдът приема,че не са налице изискуемите елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане- причинена щета,причинна връзка и виновно поведение от
страна на подс.В..
Предвид
на това, както и и ,че съдът призна подс. В. за невиновен по това обвинение то
гражданския иск за причинените неимуществени вреди в размер от 1500 лв. се
явява неоснователен и недоказан поради което следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В.В. следва да заплати на частния тъжител З.М. направените от него
разноски в размер от 656 лв., от
които 600лв. възнаграждение за
повереника му и 14,00лв. държавна такса за завеждане на тъжбата и такса превод,
както и 42 лв. пътни разноски за доведените от частния тъжител свидетели..
Също
на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. В.В. следва да заплати и направените по делото
разноски в размер от 210 лв. –възнаграждение за експерта, по сметка на
РС-Казанлък.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;