Решение по дело №618/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…...01.2021г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОК.ЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в отК.ито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при сеК.етар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 618 по описа за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД от С.Н.С., ЕГН **********, от ***, чрез адв. Н.М., САК и адв.К..К., срещу ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седА.ще гр.София, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат й Р. И.А., настъпила в пряка причинно-следствена връзка от ПТП от 09.10.2015г., в размер на 100 000 лв. (сто хиляди лева), както и законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 09.10.2015г. до окончателно изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между с. Б., област Варна и с. З.О., област Шумен, км. 146+207 м. управляваният от Ч.И.А. лек автомобил „***" с рег.№ ***навлязъл в локва на пътното платно, при което загубил напречната си устойчивост и се занесъл странично. За да го овладее, водачът на автомобила натиснал рязко спирачките, при което автомобилът се завъртял надясно, излязъл извън платното за движение, продължил да се плъзга по затревения банкет, преминал през дясната канавка и се ударил с лявата си задна част в К.айпътно дърво. Вследствие на катастрофата Р. И.А., ЕГН **********, който се возил на задната лява седалка, бил тежко ранен и в безсъзнание, неадекватен, а от ушите и носът му течала К.ъв. Приет бил в ОИЛ при МБАЛ-Шумен, където въпреки проведеното лечение починал, вследствие на травматичните увреждания, които е получил от пътно-транспортното произшествие на 16.10.2015г.

Твърди се, че горното МПС има вА.дна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Лев Инс" АД по полица № BG22114003123371 с период на действие 20.12.2014г. до 20.12.2015г., както и че деянието, вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Р. И.А. са установени с присъда №7/16.02.2017г. по НОХД № 464 по описа за 2016 г. на ОК.ъжен съд - Шумен, влязла в сила.

Твърди се, че ищцата С.Н.С. е сестра на загинА.я в катастрофата Р. А.. Отношенията между С. и брат й Р. били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подК.епа и уважение. Излага се в исковата молба, че ищцата и брат й имА. много силно изградена емоционална връзка помежду си, цял живот са живели в един дом, израснА. са заедно, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги, били възпитани на вяра надежда и любов, милосърдие и състрадание, и др., които зачитА. както помежду си, така и в отношенията си с хората, имА. общи приятели и излизА. често в една компания, подК.епяли се взаимно, като разменяли съвети за всичко, което се случвало в ежедневието им, помагА. си в трудните моменти, разчитА. един на друг, включително и финансово. Всичко това, и най-вече силната любов и привързаност между ищцата С. и брат й Р. изградило и създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка.

Твърди се, че ищцата преживява изключително тежко загубата на брат си, която е бил едва на 37 години, в разцвета на своята младост и живот. След смъртта му  ищцата изпаднала в тежка депресия, станала затворена и неконтактна, постоянно плачела и тъгувала за починА.я си брат. И към настоящия момент, въпреки че са изминА. четири години, С. изпитвала нестихваща мъка и болка, много често посещавала гроба на брат си и говорела за него.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗК "Лев Инс" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основателност, като сочи, че в случая не се установява нА.чието на особена близост с по-голям интензитет от обичайните отношения между брат и сестра, което представлява предпоставка за основателност на предявения иск по смисъла на ТР №1/2016г. Релевирано е възражение за съпричиняване от страна на пострадА.я, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, при нА.чието на който не биха настъпили същите по вид и тежест травматични увреждания. Оспорват се предявените искове по размер, като се твърди, че претендираното обезщетение е в изключително завишен и несъответстващ на претърпените вреди размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за присъждане на законната лихва от датата на ПТП за периода от 09.10.2015г. до 18.05.2017г. Не се оспорва нА.чието на застрахователно правоотношение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните факти: срещу водача на лек автомобил „***" с рег.№ ***Ч.И.А. е било образувано НОХД № 464 по описа за 2016 г. на ОК.ъжен съд - Шумен, по което Ч.И.А. бил признат за виновен с влязла в сила присъда №7/16.02.2017г. в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „В" вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК, както и нА.чието на застраховка „Гражданска отговорност" за процесното МПС по застрахователна полица № BG22114003123371, издадена от ЗК "Лев Инс" АД с период на действие 20.12.2014г. до 20.12.2015г.

Приети са по делото заверени преписи на протоколи за оглед на местопроизшествие от 20.03.2015г. и 09.03.2017г., албум на местопроизшествие, присъда №7/16.02.2017г. по НОХД №464 по описа за 2016г., с която Ч.И.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр.чл.342, ал.1 от НК.

Приети са по делото препис – извлечение от акт за смърт на Р. И.А. №1061 от 17.10.2015г. и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки

Представена е справка от база данни на Гаранционен фонд, видно от който към 09.10.2015г. за МПС с ДКН В9600НК е била активна застраховка „Гражданска отговорност” със застраховател „БУЛИНС“ АД с период на поК.итие 20.12.2014г. до 20.12.2015г.

От заключението на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, приета в съдебно заседание на 16.12.2020г., се установява, че процесното ПТП е настъпило на 09.10.2015г. около 15.30ч. на път I-2 в посока от гр.Варна към гр.Нови пазар, в светлата част на денонощието, по време на дъжд. Механизмът на настъпване на ПТП е установен от вещото лице по следния начин: след с.Б. автомобилът навлязъл в локва на пътното платно, водачът натиснал спирачка, загубил контрол над управлението, автомобилът се занесъл, задната част се отклонила в посока на движението, а предната част вдясно. Автомобилът излязъл извън пътното платно, минал през банкета, канавката и се ударил под ъгъл 40 ° в К.айпътно дърво, като ударът е в задната лява част в зоната на левия калник - деформация. ПочинА.ят е седял на задна лява седалка по време на ПТП, ударът в части от купето е в дясна слепоочна област на главата и в дясна гръдна половина, които биха могли да бъдат от съприкосновение с облегалката на предна дясна седалка. При откъсване на предно ляво колело и отклоняване на автомобила в посока надясно, тялото запазва посоката на движение и полита напред и надясно, след което се връща на задната седалка, след удара в дървото тялото вследствие на удара се премества в посоката на удара и отново се удря в зоната на предна дясна седалка. Тялото се е движило странично спрямо предницата на автомобила и  направо спрямо посоката на движение на автомобила. Обезопасителният колан служи за ограничаване движението на тялото в посока напред, в посока настрани коланът неефективно ограничава движението на пътника, не е предвиден за предпазване при странично движение на тялото вследствие на страничен удар. В конК.етния случай е нА.це кос удар, не е нарушен вътрешния обем на купето, деформацията е външна, в зоната на левия заден калник.

 

По искане на ищцовата страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите С.М.С. /съпруг на ищцата/ и С.С. А. /майка на ищцата/, от чийто показания се установява, че ищцата е била в много близки отношения с брат си, постоянно контактувА., тя му имала доверие и много разчитала на него за съвет и за помощ при проблеми. Според майка й двамата били неразделни, семействата им също били близки и си помагА. постоянно. След смъртта му здравословното състояние на С. рязко се влошило, вдигала К.ъвно, имала болки и бодежи в ръката. Не могла да преодолее мъката по него, и към момента била в депресия, като погледнела снимките му, започвала да плаче.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

 Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят поК.ива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реА.зира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на  чл. 226, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по  чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува вА.дно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя.

Наред с това следва да са нА.це и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

НА.чието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на лек автомобил „***" с рег.№ ***и ЗК "Лев Инс" АД с период на действие 20.12.2014г. до 20.12.2015г. не е спорно между страните и се установява от представените по делото доказателства. През процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната заК.ила по застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадА.я да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дА. то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай с влязла в сила присъда №7/16.02.2017г. по НОХД № 464 по описа за 2016 г. на ОК.ъжен съд - Шумен Ч.И.А. е признат за виновен в това, че на 09.10.2015г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а. „***" с ДКН В9600НК извършил нарушения по чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Р. И.А. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ вр. чл.342, ал.1 от НК.

При нА.чието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Не се оспорва нА.чието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, която е и елемент от фактическия състав на престъплението, поради което следва да се приеме за установена.

Вследствие настъпилата смърт на Р. И.А. сестра му, ищца по настоящото дело, е преживяла сК.ъб, която не е преодоляна и до момента. От свидетелските показания на С.М.С. и С.С. А., които съдът К.едитира изцяло като непротиворечиви и основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищцата е била много близки с единствения си брат, като и до момента на смъртта му са запазили отношенията си на обич и привързаност. С. разчитала изключително много на брат си, при необходимост именно от него търсела съвет и подК.епа, били неразделни. Смъртта на Р. С. много страдала, плачела всеки път, когато погледне снимките му, влошило се и здравословното й състояние.

С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта на Р. А., в резултат на което ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и продължителна сК.ъб поради загубата на единствения й брат, с когото били неразделни.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения К.итерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и след това. От свидетелските показания, К.едитирани от съда поради тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установява силната мъка, изпитана от ищцата вследствие загубата на брат й, довела и до влошаване на здравословното й състояние.

Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, намира, че предявените искове са основателни за сумата от 40 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът отчита изпитаната от ищцата тежка сК.ъб, която е понесена още по-тежко поради внезапното и неочаквано настъпване на смъртта на брат й, с когото, видно от свидетелските показания, емоционалната връзка е била силна и ненакърнена. Същевременно не са ангажирани доказателства ищцата да е претърпяла негативни изменения в психиката през К.атък или продължителен период от време, с оглед и на възрастта й и нА.чието на семейство, което предполага добри компенсаторни механизми.

Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лица от обезщетяване. За разликата до претендираната сума от 100 000 лева за всеки от ищците съдът намира претенцията за надценена, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

Във връзка с възражението за приложими лимити на отговорността на застрахователя в сходни случаи съдът намира следното: застраховката "ГО" в настоящия случай е сключена на 15.09.2014г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. С оглед на изложеното при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -  за всяко събитие при две или повече пострадА. лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения К.ъг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018г. Настоящата претенция,  предявена на 19.05.2020г., не попада в тази хипотеза, като освен това материалноправните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнА. след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.

Освен горното съдът намира и противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадА.те; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадА.те. При констатиране на такова противоречие съдът е длъжен да приложи общностното право, като остави без приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство, без оглед на това дА. са предхождащи или последващи решението. Във връзка със сходен казус е постановено и Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, което на осн. чл.633 от ГПК е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и съгласно което не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да  поК.ива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

В този смисъл са и постановените решения на ВнАС: решение № 54 от 27.02.2019г.  в.т.д.№24/2019 г., решение № 114/ 09.05.2019 г. в. т. д. № 169/2019 г. и решение № 229 от 25.10.2019 г.  в. т. д. № 390/2019 г.

Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадА.я, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изводът за нА.чие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по безспорен начин на конК.етни действия или бездействия на пострадА.я. Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приносът на пострадА.я следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.

В случая от заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че починА.ят е седял на задна лява седалка, която е снабдена с обезопасителен колан. Уврежданията в дясна слепоочна област и в дясна гръдна половина са вследствие на удари в части от купето, няма проникване на части от купето или оборудването вътре в купето. Тялото се е движило странично спрямо предницата на автомобила и  направо спрямо посоката на движение на автомобила. Обезопасителният колан служи за ограничаване движението на тялото в посока напред, в посока настрани коланът неефективно ограничава движението на пътника, не е предвиден за предпазване при странично движение на тялото вследствие на страничен удар. С оглед на изложеното, се налага извода, че при спецификите на конК.етния удар дори и поставен обезопасителен колан не би могъл да предотврати или да ограничи настъпилите увреждения в степен, достатъчна да предотврати леталния изход, поради което съдът счита възражението за съпричиняване за неоснователно.

На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя поК.ива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта, поради което по иска за присъждане на неимуществени вреди съдът присъжда лихва, считано от датата на увреждането, в случая настъпването на смъртта на Р. А.. Основателно е релевираното в отговора възражение за погасяване по давност на основание чл.111 от ЗЗД, поради което претенцията за присъждане на законна лихва е основателна за период 3 години преди предявяване на иска, тоест от 19.05.2017г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и съобразно разпоредбата на чл.38, ал1 от ЗАдв. Съобразявайки предвидените в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. минимални размери, адв. възнаграждение за процесуално представителство на ищците следва да бъде определено в размер 1730 лв. с оглед уважената част на предявените искове.

Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 1600 лева и 300 лв. авансиран от бюджета на съда депозит за вещо лице.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седА.ще гр.София ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.С., ЕГН **********, от *** сумата 40 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й Р. И.А., починал на 09.10.2015г. при ПТП, причинено от Ч.И.А. при управление на л.а. „***“, с ДК № ***, за което водачът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 464/2016г., както и законната лихва върху главницата от 19.05.2017г до окончателното изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение на неимуществени вреди за горницата над 40 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. и за законната лихва за периода от  09.10.2015г. до 19.05.2017 год., като неоснователни.

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.анц България“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.М. от САК, с адрес *** сумата от 1730 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА  ЗАД „А.анц България“ АД, ЕИК ********* със седА.ще и адрес на управление гр.София, бул.Княз Ал.Дондуков 59 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОК.ЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 1900 лева, представляващи държавна такса по уважената част от исковете и разноски, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ В ОК.ЪЖЕН СЪД: