ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3046
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Административно наказателно дело №
20231110200775 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение № 1988 от 28.04.2023 г., постановено по НАХД № 775/2023 г. по
описа на СРС, НО, 99 състав, съдът е изменил наказателно постановление № 61 от
09.12.2022 г., издадено от Директор на Областна дирекция по безопасност на храните –
София град (ОДБХ - София град), с което за нарушение на § 1, б. „а“, Глава V,
Приложение II от Регламент (ЕО) № 852/2004, вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 14 от
09.12.2021 г. за хигиената на храните, на „ВНП ФАСИЛИТИ“ ЕООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание
чл.134, ал.1 от Закона за храните (ЗХ), като е наложил на „ВНП ФАСИЛИТИ“ ЕООД
административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева на
основание чл.134, ал.2 от Закона за храните (ЗХ). Освен това дружеството-
жалбоподател „ВНП ФАСИЛИТИ“ ЕООД е било осъдено да заплати на Областна
дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град) сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В
срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв. П. К. от САК за
изменението му в частта за разноските и присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя съобразно изменението на наказателното постановление и намаляване
размера на наложената имуществена санкция, въпреки че в самото решение съдът се е
произнесъл изрично по това искане и в диспозитива на решението изрично е било
оставено без уважение искането на адв. П. К. от САК за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на дружеството-жалбоподател „ВНП ФАСИЛИТИ“
ЕООД. Явно обаче, съдът трябва да преповтори мотивите си в настоящото
1
определение, които не намира за нужно да ревизира. Въз основа разпореждане на СРС
е било съобщено на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните –
София град (ОДБХ - София град) за постъпилата молба за изменение на решението в
частта за разноските, като в предвидения едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК не
е постъпил отговор от наказващия орган.
Съдът, като се запозна с депозираната молба и материалите по НАХД №
775/2023 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, намира искането за неоснователно,
поради следното:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, тоест
ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143,
ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая съдът не
намира, че е налице някаква непълнота, която да налага субсидиарното прилагане на
ГПК по смисъла на чл.144 от АПК. Законодателят е бил пределно ясен, че разноски в
полза на жалбоподателя се дължат само при отмяна на обжалвания акт. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.2 от ЗАНН, районният съд се произнася с решение, с което
може да потвърди, да измени или отмени акта по чл.58д от ЗАНН. Това са трите
възможности за районния съд и когато обжалваното НП се потвърждава или изменя, то
разноските са в полза на наказващия орган, тъй като се приема, че законосъобразно е
ангажирана отговорността на нарушителя. Само когато НП се отменя, единствено в
този случай разноските са за жалбоподателя, понеже е бил наказан незаконосъобразно.
От друга страна производството пред районния съд се развива по реда на НПК, а
чл.189, ал.3 от НПК гласи, че когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, без значение дали впоследствие наложеното
му наказание е било изменено (намалено, увеличено и т.н.), релевантно е единствено
дали е признат за виновен да е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, дори
горната инстанция да измени присъдата и да намали наказанието, то размерът на
разноските не се променя, тъй като той не е обвързан с размера на санкцията. По тези
дела става въпрос за извършени административни нарушения, които с оглед по-ниската
степен на обществена опасност се наказват по административен ред, а не са
престъпления по смисъла на НК, тоест касае се за вид наказателна отговорност, а не
гражданска такава и тези производства се доближават повече до наказателните
производства по реда на НПК, отколкото до гражданските такива по реда на ГПК.
Предвид на това, частичното уважаване на гражданския иск и отхвърлянето за
останалата част не може да се приравнява на намаляването на наказанието в
2
административнонаказателните и наказателните производства, тъй като в единия
случай се касае за гражданска претенция за определени суми, а в другия за наказание за
извършено нарушение или престъпление, което се налага по справедливост от съда.
Отново трябва да се подчертае, че в случая не е налице празнота в АПК, която да
налага приложение на ГПК, тъй като ясно и изрично е посочено, че само при отмяна
на обжалвания акт се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, а по настоящото
дело атакуваното НП не е било отменено. В този смисъл е и практиката на
касационната инстанция, а именно Определение № 2369 от 01.04.2021 г., постановено
по дело № 2503/2021 г. по описа на АССГ, XV касационен състав.
Гореизложеното води до извод, че депозираната молба за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, Софийският районен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. П. К. от САК, в качеството й на
процесуален представител на „ВНП ФАСИЛИТИ“ ЕООД, ЕИК *********, за
присъждане на заплатени от дружеството-жалбоподател разноски за адвокатско
възнаграждение съобразно изменението на наказателното постановление и намаляване
размера на наложената имуществена санкция по НАХД № 775/2023 г. по описа на СРС,
НО, 99 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Преписи от определението да се изпратят на адв. П. К. от САК и на Директора
на Областна дирекция по безопасност на храните – София град (ОДБХ - София град).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3