РЕШЕНИЕ
гр.София,
05.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Иванова
Златка Чолева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова
в.гр.дело № 3 712 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С
решение № 49066 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 5 072/2013 г. по описа
на СРС, І ГО, 50 състав е признато за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че С.С.А., ЕГН ********** и
С.А.А., ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******сумата 3 108,42 лева, представлява-ща цена на доставена топлинна
енергия за периода: м.07.2009 г. – м.04.2012 г. за топлоснабден
имот – апартамент № 13, находящ се в гр.София, бул.”******”, аб.№ 23149, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 29.08.2012 г. до окончателното й изпла-щане,
както и сумата 339,40 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, начис-лена за периода: 31.08.2009 г. –
16.08.2013 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 18 368/2012 г. по описа на СРС, като искът
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150
ЗЕ за разликата над 3 108,42 лева до предявената сума от 5 170,92 лева, а този с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над
339,40 лева – до пълния заявен размер от 593,38 лева, са отхвърлени, като
неоснователни.
Със същия съдебен акт на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.А. и С.А.А. са осъдени
да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата 128,77 лева – разноски за заповедното производство
и сумата 693,70 лева – разноски за исково-то производство.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД.
Така постановеното съдебно решение в частта, с която са
уважени предявените искове, е обжалвано от ответниците
С.С.А. и С.А.А., гр. Со-фия.
В подадената от тях жалба се поддържа, че решението на СРС в атакуваната от тях
част е недопустимо, поради липса на индивидуализация на процесния
имот, липса на абонатен номер, както и на един номер на фактура, а диспозитивът съдържа само имената на ответниците и общата
сума, без каквато и да е фактическо и правно основание за дължимостта
й. При усло-вията на евентуалност са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната част по съображения, че за неправилност и необоснованост
на същото, като се твърди, че липсва обективен и съвкупен анализ на събраните
по делото доказателства, което е довело до превратно възприемане на
обстоятелствата по делото от решаващия състав и до прав-ни изводи, които не
съответстват на доказаните юридически факти. Сочи се и че около 1/3 от текста
на решението съдържа данни за адреси на ищец, ответници и вещи лица, но не е упоме-нат нито веднъж, още по-малко е безспорно индивидуализиран
процесния имот, не е споменат дори абонатният номер,
въз основа на отчитанията на който ищецът претендира заплащане; мотивите са
бланкови и формални, не съдържат правни доводи, а кухи и лишени от съдържание
фрази. Наведени са оплаквания, че първоинстанционният
съд безкритично е кредитирал заклю-ченията на вещите
лица, въпреки че последните се опровергават от ангажираните писмени до-казателства; че СРС в нарушение на принципа на равенство
на страните е допуснал да се развие производството на база нередовна искова
молба, тъй като не са били прецизирани отделните искови претенции, а ищецът не
е обосновал солидарната отговорност между жалбоподателите-ответници
по чл.32 СК. Поддържа се и че СРС в нарушение на съдопроизводствените
правила не е обсъдил и не е взел под внимание съществени доводи и оспорвания от
страна на жалбопо-дателите, че абонатен номер 023149 не
е с титуляр нито един от жалбоподателите, че те не са подписвали и получили
нито една фактура, както и че не са ползвали имота през исковия пе-риод. Релевирани са доводи и
че е факт, че по делото не е представен нито един документ, съдържащ
задължаване на някого от ответниците, няма истински подпис на нито един от тях
върху който и да е документ, освен нотариалния акт и въпреки това съдът безкритично
е приел СТЕ и обосновал решението си върху договори, фактури и протоколи,
несъдържащи техни волеизявления.
Молят въззивния съд да отмени
решението на СРС в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендират присъждането на разноски. Представят
писмена защита.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.263,
ал.1 ГПК не е подал отговор на въззивната жалба. С
молба от 12.02.2020 г. е заявил искане съда да отхвърли въззивната
жалба, като му се присъдят разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Навел е евентуално възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещните стра-ни, както и за
реалното осъществяване на престацията по него.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД, не е взело становище по жалбата.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото дока-зателства съгласно
разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено след-ното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирани страни в процеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно ре-шение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно инвокираното от жалбоподате-лите възражение за недопустимост на решението,
основано на твърдението за нередовност на исковата молба. От подадените от
ищеца заявление по чл.410 ГПК и искова молба се констати-ра,
че в конкретния казус, с разрешаването на който е сезиран съдът, се касае за вземания
за периодични доставки. Характерно за периодичните доставки е наличието на
повтарящи се задължения през определени периоди от време, като се изисква
еднородност на престацията. С оглед тези
обстоятелства необходимо и достатъчно е тази престация
да е определена по размер за целия период от време, за който се претендира,
което е направено в дадената хипотеза от ищеца в заявлението по чл.410 ГПК и в
предявената искова молба по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК – посочен е конкретният размер на главницата, чието плащане се претендира
за процесния период от време. Именно с оглед
периодичния характер на задълже-нието на ответниците
съдът счита, че не е необходима конкретизация по размер за всеки отде-лен месец на претендираната
сума в рамките на процесния период, както и на
отделното коли-чество топлинна енергия за този период.
При наведените твърдения за ответниците е налице достатъчна яснота за
количеството топлинна енергия, за което от тях се претендира заплащане на нейната
стойност за исковия период, което осигурява възможност за ефективното упражня-ване на тяхното право на защита по делото.
Неоснователно е и твърдението на
жалбоподателите за недопустимост на обжалваното решение поради липсата на
индивидуализация на топлоснабдения имот, вкл. като
абонатен но-мер и не посочване в диспозитива
му на фактическо и правно основание за дължимостта на
сумите. От една страна: не са налице твъряните
недостатъци, тъй като топлоснабденият имот е подробно
индивидуализиран на стр.1, стр.2 и в диспозитива на
атакуваното решение, в който са отразени, както правните основания, въз основа
на които е призната дължимостта на главното и акцесерното вземане, така и вида и произхода на последните.
Но дори и да беше налице липса на такава индивидуализация, това обстоятелства
не би обуславя недопустимост на решението, тъй като решението отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество.
За пълнота на изложението само
следва да се посочи, че решението на СРС не е блан-кетно
и формално, а в същото подробно са разгледани и обсъдени правно-релевантните за
спора доказателства, обстоятелства и възражения по отношение на процесните искове.
С оглед изложеното следва да се
обсъдят релевираните от жалбоподателите доводи от-носно
правилността на решението.
Първоинстанционният съд е сезиран със субективно и обективно, кумулативно съеди-нени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД
и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В подадената искова молба
ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че ответници-те С.С.А. и С.А.А. са потребители
на топлинна енер-гия за битови нужди по смисъла на
§1, т.42 ДР /отм./ на ЗЕ за топлоснабден имот в режим на СИО – апартамент № 13, находящ се в
гр.София, бул.„******, вх. Б, ет. 4, трети надпартерен,
аб.№ 023149, както и че за доставената им топлинна
енергия при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
2008 г. му дължат сумата в общ размер на 5 764,30 лева, представляваща
сбор от сумите: 5 170,92 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия, доставена за периода: м.01.2009 г. – м.04.2012
г. и 593,38 лева – лихва за забава върху главницата за времето: 03.03.2009 г. –
16.08.2012 г. Поддържа се и че във връзка с подадено на 29.08.2012 г.
заявление, за посочените суми по ч.гр.д.№ 18 368/2012 г. по описа на СРС, ГО, 85
състав е издадена заповед за изпъл-нение на парично
задължение по чл.410 ГПК, заедно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, срещу която в срока по
чл.414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Заявено е искане съдът да
постанови решение, с което да установи съществуването на вземанията на ищеца,
за които е постановена заповедта за изпълнение, както и да му се присъдят
сторените по делото разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците С.С.А. и С.А. *** оспорват изцяло предявените срещу тях
ис-кове – и по основание, и по размер. Навеждат се доводи,
че исковата молба е нередовна, тъй като се касае за множество отделни главници
за отделните отчетни периоди, които не са посо-чени
поотделно, вкл. и като количество на изразходваната според ищеца топлинна
енергия. Поддържа се и че по делото липсват каквито и да било доказателства, че
ищецът е доставял на ответниците и че те са „консумирали” соченото количество
топлинна енергия; че са правени отчисления на технологичните разходи; че
търсените суми са произволно определени, необос-новано
завишени и надписани, което се отнася, както за топлинна енергия за отопление
на имот и за БГВ, така и отдаваната за сградна
инсталация, да е спазена нормативната уредба. Релеви-рани
са съображения и че липсват доказателства за месечни отчети на общия топломер в
або-натната станция, както и доказателства, че
последния и тези в апартамента отговарят на изиск-ванията
на ЗИ и ЗТИП, както и за последващи проверки. Твърди се и че за установяване
основателността на претенцията си ищецът представя изходящи от него частни
свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила, а част от тях не са и подпи-сани, както и
извлечения от счетоводството си, което обаче не е редовно водено, и се оспорва
претенцията за мораторна лихва по съображения, че не може
да се начислява мораторна лихва върху прогнозни
стойности, както и поради това, че ответниците не са в забава. В отговора е на-ведено и възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят и
направените по делото разноски.
Със заявление вх.№ 3323267/29.08.2012
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу С.С.А., ЕГН ********** и С.А.А., ЕГН **********
за процесните суми относно топлоснабден
имот – апартамент № 13, находящ се в гр.София, бул.„******, аб.№ 023149. На 05.09.2012
г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена за-повед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу посочените лица за сумите: 5 170,92
лева – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода: м.01.2009
г. – м. 04.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2012 г. до
изплащане на вземането, и 593,38 лева – лихва за забава /мораторна
лихва/ за периода: 03.03.2009 г. – 16.08.2012 г., дължи-ми при условията на
солидарност, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното
производство разноски: 115,29 лева – държавна такса и 100,00 лева –
възнаграждение за юрис-консулт.
На 17.12.2012 г. са депозирани
възражения по чл.414 ГПК от длъжниците С. А.А. и С.С.А., в които същите са
оспорили дължимостта на вземанията по заповедта, като
във възраженията не са релевирани конкретни възражения.
На 07.02.2013 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установяване
съществуването на вземанията му по издадената заповед.
Между страните не се спори, а и
от представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 163, том IV, рег. № 11 304, дело № 702/2008 г. от 30. 06.2008 г. на
нотариус Р.Р., рег.№ 203 на Нот.камара, се
установява, че на 30.06.2008 г. М.П.Й.е продала на С.А.А.
следния недвижим имот: апартамент № 13, намиращ се в гр.София, Столична община,
район „Средец“, в жилищна сграда на бул.„******, вх.”Б”, ет.4, трети надпартерен, със застроена площ от 130 кв.м., вътрешна
мярка без зидове, състоящ се от: три стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, с
изложение към двора, при съседи: Евг.Д-р Д., стълбище
и двор, заедно с принадлежа-щото му избено помещение, при съседи: полк.Ив. М.и Ж.Д-р
Б., заедно с при-надлежащото му таванско помещение,
при съседи: Ив.М.и Ж.Д-р Б., заедно с припадащия се дял от общите части на
зданието в етажната собственост, равен на 3450/98850 ид.части
и толкова ид.части от мястото, върху което сградата
попада, съставляващо поземлен имот II-7 в кв.546 „а“ по плана на гр.София, местност
„Центъра“, цялото място с площ 1000 кв. м., при граници: бул.„Цар Освободител“,
Турска легация, Л.Ж., ул.„Св.Климент“, а по скица: ул.„Хр.Георгиев“, бул.„Цар
Освободител“, парцел I-8.
Безспорно е в производството и
че към момента на придобиването на недвижимия имот С.А.А.
е бил в граждански брак със С.С.А. и че съ-щият представлява тяхна съпружеска имуществена общност.
Първото изложено обстоятелство се потвърждава и от представената молба на „ЦКБ”
АД до Служба по вписванията, гр.София, с нотариална заверка на подписа от
30.06.2008 г. с рег.№ 11 305 на нотариус с рег.№ 203 на Нотариалната камара – за
вписване на законна ипотека върху процесния имот,
собствен на С.А.А. и съпругата му С.С.А., съгласно описаното като приложение към молбата удостоверение
за семейно положение и членове на семейството с изх.№ 002942/20.06.2008 г. на СО.
В производството е прието и заявление
на М.П.Й.до „Т.С.” ЕАД от 18.01.2011 г. за закриване на партидата й на адрес:
гр.София, бул.„****** за аб.№ 23149 поради продажба
на имота. Под данните на заявителя с друг ръкописен почерк е изписано и имената
и ЕГН на ответника С.А.А..
Съгласно данните от протокол от
проведеното Общо събрание на етажните собствени-ци от
бул.„****** в гр.София, на 10.09.2002 г.
на същото е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ ЕООД. Към протокола е изготвен списък на
етажните собственици, в който е удостоверена информация от собствениците
относно кубатурата, броя радиатори, разпределители и вентили в отделните
апартаменти. Под № 22 в списъка за аб.№ 23149 е
отразено срещу подпис от М.П.Й., ЕГН **********, че в имота се ползват радиатори, без да е уточнен техният брой.
На 19.09.2002 г. между Етажната
собственост, в която се намира процесният имот, и „Т.С.”
ЕООД е сключен договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението
на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, както и за доставка
и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода за топлинна енергия /т.1.1/.
Представен е и договор № У №
94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – като възложител и „Т.С.“ ЕООД –
като изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ, въз основа на който
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собстве-ност /СЕС/ или в сграда с повече от един потребител
в гр.София при спазване на изисквания-та на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-024/10.08.2007 г. /р.І, т.1/, срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение в р.ІІІ. От клаузата на
р.ІІ, т.2 на разг-леждания акт се констатира и че
договорът е сключен за срок от три години.
Ангажирани са и документи за
главен отчет: от 16.05.2009 г. – за отоплителен сезон: 01.05.2008 г. –
30.04.2009 г.; от 17.05.2010 г. – за отоплителен сезон: 01.05.2009 г. –
30.04.2010 г.; от 30.04.2011 г. – за отоплителен сезон: 01.05.2010 г. –
30.04.2011 г., подписани от потреби-тел, както и протокол за неосигурен достъп
от 23.05.2012 г., съставени от представител на „Т.С.“ ЕООД, от който е видно, че
за процесния ап.13 не е бил осигурен достъп за отчет
на разпределители и водомери за топла вода на 17.05.2012 г. – датата на първото
посе-щение, както и на 23.05. 2012 г. – датата, посочена
като резервна в съобщение за отчет, поставе-но на
видно място във входа.
От страна на ищеца са
ангажирани и 4 бр. документи за дялово разпределение на топ-линната
енергия за аб.№ 23149, изготвени от „Техем-Сървисис” ЕООД за отчетните периоди от 01.05.2008 г.
до 30.04.2012 г.
За изясняване на делото от
фактическа страна по искане на ищцовото дружество е
изслушана и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.А.Ж.,
от която е видно, че през исковия период сградата в режим на етажна
собственост, в която се на-мира апартамент № 13, с абонатен № 23149, е била топлоснабдена; че от отчетеното количество топлинна енергия
се приспадат технологичните разходи, които са за сметка на доставчика на
топлинната енергия, както и че в случая технологичните разходи са приспаднати
от общото количество топлинна енергия и между потребителите се е разпределяло
чистото количество топлинна енергия за отопление /имот, сградна
инсталация и общи части/ и БГВ.
Констатира се и че в имота е
имало 6 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО и демон-тирано
отоплително тяло в коридор, както и 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. Съгласно
данните от разглежданото доказателство разпределението на топлинна енергия е
извършено съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба
в областта на енерге-тиката; че съгласно данните от
отчетите размерът на дължимата сума за топлинна енергия за времето от
01.05.2008 г. до 30.04.2012 г. за процесния абонат възлиза
на 4 489,27 лева, в която сума не са включени предишни просрочени или
неплатени сметки и лихви.
От СТЕ се констатира и че на
общия топломер в абонатната станция в периода: 01.05. 2008 г. до 30.04.2012 г.
е бил редовно средство да търговско измерване, като на всеки две кален-дарни години е преминавал проверки за метрологичен
контрол от оторизирани юридически лица със заключения: съответства на одобрения
тип.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.П., се установява,
че няма данни за извършени плащания на задължения за топлоснаб-дения
имот – предмет на спора за процесния период.Лихвата
за забава е изчислена в размер на сумата 624,28 лева върху главницата за
топлинна енергия от 5 170,92 лева, считано от датите на падеж на отделните
фактури до 16.08.2012 г.
При така приетата фактическа
обстановка, решаващият състав на СГС намира, че са на-лице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответниците по предявените от „Топ-лофикация София“ ЕАД искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК
за периодите – предмет на въззивно обжалване.
Съдът е сезиран с положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка
с чл.415, ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспоре-ните от длъжниците С.С.А. и С.А.А. главни вземания за
времето от м.07.2009 г. – м.04.2012 г. и акцесорни
такива за времето от 31.08.2009 г. до 16. 08.2013 г., за които по реда на
чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично за-дължение.
Оспорването
на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл. 414 ГПК,
обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на устано-вителния иск
по чл. 422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/ 24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на
кредитор, обстоятелст-вата, от които произтича
вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответниците
– фактите, които изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите на топлинна енергия за исковия пе-риод
са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
прави-ла, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопре-носно предприятие при публично
известни общи условия, същото следва да има качеството на потребител на
топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно нормата на чл.153,
ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потре-бители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на
легалното определение, дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ, но действащ през релевантния
за спора период – до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си.
Следователно, за да бъде
определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди
съгласно визираната законова уредба, е необходимо да бъде установено, че съ-щото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. От представения в производството нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 163, том IV, рег. № 11304, дело № 702/2008 г., се установи,
че на 30.06.2008 г. С.А.А. е закупил процесния недвижим имот, като е безспорно в производството,
че към момента на придобиване на имота двамата ответници са били в граждански брак
– обстоятелство, което обосновават извод, че имотът-предмет
на спора, е придобит на 30.06.2008 г. от двамата съпрузи в режим на съпру-жеска имуществена общност /СИО/ по силата на чл.19,
ал.1 СК от 1985 г. /отм./. Като собстве-ници на
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда жалбоподателите-ответници имат качест-вото
на потребители на топлинна енергия за посочения
в исковата молба недвижим имот в исковия период: м.07.2009 г. – м.04.2012 г.
Правото на собственост е
придобито от С.А. и С.А. в режим на СИО, която е единна и неделима, поради
което съпрузите отговарят солидарно за задълже-нията
към ищеца за доставена топлинна енергия в имота, предвид което това дружество
има право да претендира от тях цялото задължение на основание чл.32, ал.2 СК
във връзка с § 4, ал.1 от ПЗР на СК от 2009 г. С оглед изложеното, наведените
от жалбоподателите твърдения, че не е установено основанието за възникване на
солидарната им отговорност по отношение на ищеца, се явяват неоснователни.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлоп-реносно
предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топло-преносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спор за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с решение №
ОУ-001/ 07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008
г., в сила от 13.02. 2008 г., представени по делото. Разпоредбата на чл.150,
ал.3 ЗЕ предоставя възможност за пот-ребителите
/клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявле-ние,
в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни
писмени споразумения. В дадената хипотеза ответниците
не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу Общите условия на
„Т.С.“ ЕАД от 2008 г., поради което нас-тоящият
съдебен състав намира, че същите са ги приели.
Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя по силата на закона
– чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител,
вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решение № 35/21.02. 2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановеното по реда на чл. 290 ГПК.
В своята цялост изложените съображения
обосновават заключението, че за исковия пе-риод от
време между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно право-отношение
с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на
чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл.139 –
чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн. в ДВ бр.34/24.04.2007 г. с посл.
изм. и доп./. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост по
силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.145,
ал.1 от същия закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ
потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна соб-ственост
заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прог-нозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска, като според чл.155, ал.3 ЗЕ прави-лата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител /клиент/
се опреде-лят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ. В съответствие с тази законова уредба и установеното в
Общите условия сумите за топлинна енергия относно имота на ответниците са
начислявани помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни
вноски, за които са издавани фактури, съгласно данните от двете изслушани
съдебни експертизи, като след края на отоплителния пе-риод
са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение, на база документи за отчет на общия топломер и тези за
индивидуален отчет в процесния апар-тамент,
които не са оспорени от ответниците, и заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, обосновано и компетентно
изготвено, настоящата инстанция приема, че по делото е установено количеството
и стойността на действително потребената топлинна
енергия за процесния имот в исковия период.
Жалбоподателите-ответници не твърдят и не установяват да се са възползвали от пред-виденото
рекламационно производство и да са оспорили
изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове
съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия от 2008 г., имащи силата на закон за
страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.73, ал.6 от Наредбата за
топлоснабдяването, поради което съдебният състав
намира, че разпределението е извърше-но по описания и
отразен от експерта в съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с
нормативната уредба.
Съгласно
кредитираното заключение на техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.А.Ж., въз
основа на данните от изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение,
и с помощна на аналитични пресмятания размерът на задължението на потребителя
по абонатен № 023149 за потребената топлинна
енергия за периода – предмет на въззивна проверка от
м.07.2009 г. – м.04.2012 г., определено по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 3 228,82 лева, която съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза няма данни да е заплатена от потребителя.
До посочената сума искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ за времето от м.07.2009 г. до м.04.2012 г. вкл. се явява
доказан по основание и размер, но тъй като решението се обжалва само от ответниците – с оглед забраната, установена в нормата на
чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, положението на жалбоподателите, по отношение на които
от СРС е призната за дължима по-малка сума - 3 108,42 лева, не може да
бъде влошавано с настоящия съдебен акт, първоинстанционното
решение относно главното вземане като правилно следва да бъде потвърдено изцяло
в обжалваната част.
Неоснователно е наведеното
в жалбата възражението, че СРС неправилно е ценил изс-лушаната
СТЕ. Експертизата е допусната в
съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК, поради необходимост на
специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и относно изчисленията
по нормативно установените формули, в които са заложени технически показа-тели,
като този експертиза не е изготвена само по документи, едностранно издадени от
ищеца, както се поддържа от жалбоподателите, а въз основа на документите за отчет на доставената
и разпределена топлинна енергия в процесната сграда и
имот, характеристиките на последния и нормативната уредба. Отразените в СТЕ данни
от издадените от ищеца фактури, неподписани от ответниците,
не са използвани като база за обосноваване на изводите на експерта във връзка с
количеството и размера на реално потребената топлинна
енергия, а само са използвани за съпоставка между получените крайни резултати на
действителното потребление с фактурира-ните такива за
отделните отоплителни сезони.
Неоснователни са и заявените във въззивната жалба твърдения, че не са разгледани ин-вокираните с отговора по чл.131, ал.1 ГПК възражения, че
абонатен номер 023149 не е с титу-ляр нито един
от жалбоподателите и че те не са ползвали имота през исковия период. Такива доводи
не са релевирани в отговора на исковата молба, поради
което първоинстанционният съд не е дължал произнасяне
по тях.
Тъй като потребителите на
топлинна енергия не са изпълнили точно във времево от-ношение
паричната им престация за главницата спрямо ищцовото дружество, същите са изпад-нали
в забава и дължат обезщетение за несвоевременно изпълнение в размер на
законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху всяка начислена месечна вноска от процесната неиздължена главница, чийто падеж в съответствие
с чл.33, ал.1 от Общите условия от 2008 г., настъпва 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася. С оглед горното за процесния
период – предмет на жалбата: 31.08.2009 г. – 16.08.2012 г. ответниците са в
забава за плащане на падежиралите в този интервал
ежемесечно дължими се суми, представляващи стойността на топлинната енер-гия за времето от м.07.2009 г. до м.04.2012 г. вкл. За
периода на забавата от датата на падежа на всяко отделно главно вземане, начиная от 31.08.2009 г. – датата, следваща датата на
падежа за първата дължима вноска, до 16.08.2012 г. размерът на разглежданото задължение
за визираните като главници суми, определен при условията на чл.162 ГПК
съгласно данните за основните лихвени проценти на БНБ и изискванията на ПМС №
72/08.04.1994 г. и ПМС № 100/29.05.2012 г., е на стойност 360,14 лева.
Предвид изложените мотиви претенцията
по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД се явява доказана по основание
и размер до визираната сума, но тъй като решението не се обжалва от ищеца, с оглед императивната уредба
на нормата на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК, поло-жението
на жалбоподателите, по отношение на които от СРС е признал за дължима по-малка
сума по тази претенция – 339,40 лева, не може да бъде влошавано с настоящия
съдебен акт.
Поради съвпадение на крайните изводи на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния
съд относно изхода на спора в обжалваната част, атакуваното решение в осъдителната
му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Наведените за първи път в писмените бележки пред
въззивния съд възражения и оспор-вания във връзка със солидарната отговорност на жалбоподателите-ответници, не следва да бъ-дат
обсъждани, тъй като са преклудирани. Същите е
следвало да ги заявят най-късно до момен-та на
приключване на съдебното дирене по делото пред първата инстанция, съгласно
нормата на чл.147 ГПК. Пропускът да направят това своевременно, води до
прилагане на неблагоприят-ната последица на преклузията, касаеща тяхното
необсъждане.
При приетия изход на делото на жалбоподателите
не се дължат разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за въззивната
инстанция.
Разноски по чл.78, ал.3 ГПК за настоящото
производство не следва да се присъждат и на въззиваемата страна-ищец, която е заявила искане
за заплащане на юрисконсултско възнаг-раждение
в молбата й от 12.02.2020 г., съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответни-ците. Във въззивното
производство от упълномощения от тази страна процесуален предс-тавител
– юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, извън допо-зираната бланкетна молба, с
която единствено е заявено общо, немотивирано оспорване на жалбата.
Доказателства за извършването на някакви разноски по производството „Топлофика-ция София” ЕАД не е представила.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 49066/15.10.2018
г., постановено по гр.д.№ 5 072/2013 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав в обжалваната
осъдителна част.
Решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“
ЕАД искове, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.